Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
...........2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Ловеч, граждански
състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
При секретаря Христина
Христова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№295 по описа за
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11 от 17.01.2020г.
постановено по гр.д. № 765 по описа за
Подадена
е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР,
представлявана от главен комисар Николай Славев Николов - директор, чрез
процесуален представител ст.юрисконсулт С.М.Н., с адрес ***, като въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано и моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Твърди, че първоинстанционното решение е
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която
урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР (ДВ, бр.53 от
Сочи,
че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и в този закон има специални правни норми, които са
относими към правните субекти и правоотношенията с тях и които изключват
приложението на общите норми, съдържащи се в КТ.
Посочва
нормативната уредба, от която става ясно, че качеството на ищеца на държавен
служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение
с ответника, се определя от нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него
наредби, които са специални спрямо ЗДСл и спрямо КТ. За разлика от КТ, който
ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в
ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада
с нормалната продължителност на работното време през нощна и тя е 8 часа. За
разлика от работниците по трудови правоотношения по отношение на които,
съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд е изрично забранен и не може да
надвишава 150 ч. годишно, в хипотезата на чл.144от КТ, когато е допустим, при
държавните служители в МВР, съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР извънредният труд не
може да надвишава 70 часа за тримесечен период и 280 часа годишно, като при
бедствия и други извънредни ситуации се допуска извънредният труд да надвиши
тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно.
Въпреки
тези различия не може да бъде споделен извода направен от първоинстанционния
съд, че служителите на МВР са поставени в по-неблагоприятно положение при
работа в рамките на едно и съща система, поради това, че в ЗМВР са предвидени
редица компенсаторни механизми, с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, така както е предвидено в
разпоредбите на чл.179, ал.4 от ЗМВР.
Изрично
в чл.2, ал.3 от НСОРЗ е посочено, че не се прилага за служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ и
още по-малко тази наредба е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР,
превръщането на нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на
съответния отчетен период има положен извънреден труд. Възразява, че
разпоредба, идентична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидена в нормата
на чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормална
продължителност на дневния и нощен труд съвпада и коефициентът, изчислен чрез
превръщането на нощния труд в дневен, би бил 1. Сочи съдебна практика.
Така също
въззивникът отбелязва, че преценката на органа, комуто е делегирана
компетентност по издаване на разпоредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - Министъра
на вътрешните работи относно въвеждането на коефициент за превръщане на нощния
труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по целесъобразност и
не подлежи на съдебен контрол. Сочи, че подобна разпоредба за превръщане на
часовете нощен труд към дневен с коефициент 1.143 не съществува в Наредбата
относима към исковия период и отсъствието й в подзаконовия нормативен акт е в
съответствие с разпоредбата на чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР.
Приетото от
първоинстанционният съд субсидиарно прилагане на НСОРЗ към предмета на спора,
счита, че не е налице твърдяната от съда празнота в правото, която да подлежи
на запълване, защото уредбата на ЗМВР е
изчерпателна. В случая следва да намерят приложение специалните норми,
които изключват действието на общите. Специалният регламент е в чл.187, ал.1 и
3 ЗМВР и тази специална норма, регламентираща 8-часова продължителност на
работното време е установена със закон, ползва се с презумпцията на конституционност и задължителност при прилагането й, докато
не бъде призната за противоконституционна, съгласно чл.51, ал.2 от Конституцията
на Р България.
За друг съществен
порок на обжалваното решение сочи, че съдът не е мотивирал по никакъв начин
извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените
от държавните служители на МВР часове нощен труд в дневен с коефициент равен
на съотношението между нормата продължителност на дневния и
нощния труд за работещите по трудово правоотношение, на ищеца се дължи
заплащане за извънреден труд.Този извод на съда
не е подкрепен и доказан в хода на производството – нещо повече в
исковата молба е посочено, че претендираното заплащане за извънреден труд
попада в 24-часовите дежурства положени по график, при което обжалваното
решение е абсолютно неправилно в тази му част.
Възразява, че
възприетото от съда преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент от
1.143, би поставило в по-неблагоприятно положение работещите по трудови
правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са
регламентирани от ЗМВР.
Моли да бъде
отменено изцяло обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Евентуално, ако съдът не възприеме изцяло изложените в жалбата съображения и не
отхвърли иска изцяло, моли да бъде постановено решение като бъде взето предвид,
че през периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. трудът на работещите по КТ при
сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните
часове в дневни, съгласно редакцията на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /ДВ, бр. 41/2017 г./.
Моли и за
разноските по делото и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
С
въззивната жалба не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява.
Постъпило е становище с характер на писмени бележки, с които се поддържа
въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено. Въззивникът
моли и за направените по делото разноски, като прилага списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява.
Постъпила е молба от адв.В.В., с която моли да бъде оставено в сила
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, като взе
предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, становището на страните, събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Районен съд – Тетевен е сезиран с
искова молба подадена от П.И.З., ЕГН **********
против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР с искане ответникът да бъде осъден да му заплати на основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата
1 785.62 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане, както и за направените по делото разноски. Сочи, че за процесния
период е работил на длъжността „Водач на специален автомобил” в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.Тетевен, като трудовата
дейност е осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на
нощна смяна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3
от ЗМВР. Посочва,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че в процесния период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., но в размер от 0.143, който е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете
преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на
коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от
полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Ищецът се позовава на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/, съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Твърди, че заплащането на
допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащането на получените часове над тези установени за работното време. Сочи, че
за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. е положил общо 1776 часа нощен
труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден
труд от 254 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Съобразно
заплатата му, часовата ставка е в размер на 7.03 лева или за 254 часа труд му
се дължи сумата от 1 785.62 лева. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 1 785.62 лева, представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът счита предявеното искане за положен извънреден труд,
след превръщане на нощните часове в дневни, за допустимо. Подробно аргументира
своите възражения, като се позовава на приложимата правна уредба и твърди, че
на ищеца е заплатено дължимото възнаграждение за положен нощен труд, при което
претенцията е неоснователна.
Настоящата инстанция приема следната
фактическа обстановка:
С Акт за встъпване в длъжност от 15.09.2005 г., съгласно заповед на
Директора на ГДПБЗН МВР № 158 от 14.09.2005г. П.И.З., ЕГН ********** е
назначен на длъжност „Водач на специален автомобил” в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението” – Тетевен към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – Ловеч при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението” – МВР, която длъжност изпълнява през
процесния период от време.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала следното заключение: За процесния
период ищецът е полагал труд при ответника при режим на нощен труд от 22,00 часа
до 6,00 часа с продължителност 12 часа в размер на 1672 часа, без да има
преобразуване на нощния труд в дневен. Паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд след преобразуване на нощния труд в дневен е в размер
на 1 686.43 лева, която сума е начислена по платежни бележки за отчитане
на месечното възнаграждение и не е платена на ответника. Часовата ставка е
представена по месечно в колона – 7-основна и колона – 8-извънреден труд от
Приложение № 1.
При изложените по
делото факти, съдът прави следните правни изводи:
По
делото не е спорен фактът, че между ищеца и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” – МВР през процесния период
от време е съществувало служебното правоотношение – държавен служител по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР статута
на държавните служители по ал.1, т.1 се урежда с този закон.
Разпоредбата
на чл.187 от ЗМВР подробно регламентира работното време и отпуските на
служителите на МВР, като ал.2 предвижда
за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето се установява намалено
работно време, а ал.3 сочи как се изчислява работното време на държавните
служители в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като по
изключение се предвижда и 24-часова смяна. Предвидена е и работа на смени и
през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.6 и ал.7 се сочи как се
заплаща извънредния труд и до колко часа
може да бъде полаган.
Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра на
вътрешните работи.
През процесния
период са били издадени Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. с решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм.
с решение № 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г./.
Съгласно чл.1 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, тя се прилага за държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – в случая и за ищеца. В чл.2 е предвидено, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители
извън установеното редовно работно време /извънредния труд/ не може да
надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР /70 часа на тримесечен период
от време и 280 часа годишно/. Полагането на труд извън редовното работно
време е въз основа на издадена заповед
/чл.18, ал.1/ от съответното длъжностно
лице.
С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е предвидено
полагането на труд и през нощта между 22,00
и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда нормална продължителност на
работното време през нощта до 8 часа или и двете наредби регламентират начина
на разпределяне на работното време и неговото отчитане.
В Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. се сочи, че при
сумираното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд
между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетения период, се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период,
но нейното действие е не приложимо към процесния период от време.
Следва
да бъде отбелязано, че в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва съответна норма на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на часовете
нощен труд с коефициент 0,143. Липсата на норма, предвижда преизчисляване на
часовете нощен труд към дневен, не е пропуск, а възприето ново решение в
издадените след това наредби в отчитането на часовете нощен труд. Така също следва да бъде съобразено, че в Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено заплащането на допълнително възнаграждение
за положен нощен труд на служителите, при което не може да се приеме, че нормативния
акт съдържа непълнота, за да се приложи чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Не е
налице непълнота в специалната уредба, както е приел първоинстанционният съд и преизчислил работното време, като нощните часове са
превърнати в дневни с коефициент 1.143.
При
непълен нормативен акт съгласно чл.46,
ал.2 от Закона нормативните актове, се прилагат разпоредбите относими до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, но такава непълнота при
настоящия казус не съществува. За служебните правоотношения между ищеца и
ответника е приложим специалния закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата тя се прилага за
работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по
смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано
или по аналогия в случаите, след като е налице специална правна уредба - чл.142,
ал.2 от ЗМВР.
Към процесния период от време са действали Заповед №
8121з- 663 от 5.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне
размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между
22,00 и 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР
и Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937 от
12.05.2017 година на ВАС /ДВ, бр.49/2017 г./, които са отменени със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. /ДВ,
бр.98/8.12.2017 г./, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г., отменени със
Заповед № 8321з- 156/05.02.2020 г., но които са породили валидни правни
последици, така както разпорежда нормата на чл.195, ал.1 от АПК. С цитираните
заповеди са уредени размерът, условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен
час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лева.
С оглед на регламентираните в чл.187 от ЗМВР разграничения отнасящи се до работа извън работното време до 280 часа, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, извънредния труд който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, следва да бъде направен извода, че ЗМВР изрично определя кой труд е извънреден и как се заплаща, а при полагане на нощен труд условията и редът се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съответно издава се заповед за изплащане на допълнително възнаграждение.
От страна на
първоинстанционният съд неправилно е прието, че в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., която е приложима за процесния период от време, липсва изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно разпоредбите
на чл.142, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 служебното правоотношение на ищеца с ответника, се
урежда от нормите на ЗМВР или тази наредба е неприложима към настоящия случай. В
чл.2, ал.2 от НСОРЗ е посочено, че тя се прилага за работниците и служителите
по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда. През процесния период от време за служителите на МВР в относимите
наредби няма регламентиране отнасящо се до превръщането на нощните часове
положен труд в дневни с коефициент 1.143.
Неправилно първоинстанционният съд е разглеждал и приложението на чл.140, ал.1 от КТ, където е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, при което приложимия коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като се раздели нормалната продължителност на работното време през деня от 8 часа на нормалната продължителност на работното време през нощта от 7 часа.
С изрично
регламентираната в чл.187, ал.3 ЗМВР нормална продължителност на дневното и
нощно работно време от 8 часа, както и уреденото съотношение с Наредба № 8121з-776 от
2016 г. на нормалната дневна продължителност на работното време към
нормалната продължителност на нощния труд от 8 часа, равно на коефициент
1, не може да се приеме, че положения от
ищеца нощен труд следва да се преобразува в дневен, претендиран в исковата
молба като „извънреден”, за да се уважи предявения иск. Часовете положен нощен
труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на
чл.179 ЗМВР.
Въпреки
направените от ищеца твърдения за
положен извънреден труд, за който се следва възнаграждение, в хода на
производството не са събрани доказателства в тази насока или предявената искова
претенция на основание чл. 178, ал.1,
т.3 от ЗМВР се явява неоснователна и недоказана.
При изложените съображения решението на Районен съд – Тетевен, с което е
уважен предявения иск следва да бъде отменено и вместо него постановено друго,
с което се отхвърли предявената претенция. Следва да се отмени решението и в
частта му, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР е осъдена да заплати
на П.И.З., ЕГН ********** разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лева и в частта, с която на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на
Районен съд – Ловеч държавна такса върху уважения иск в размер на
67.46 лева и 100.00 лева - за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 233.73 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК,
включващи платена държавна такса за обжалване - 33.73 лева и юрисконсултско
възнаграждение от по 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 от ЗПрПом и чл.23, т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 11 от 17.01.2020г. постановено по гр.д.
№ 765 по описа за
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв.В. В.-***, със съдебен адрес *** против Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.179, ал.1, вр. 187, ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата 1 785.62
/хиляда седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ лева -
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
/след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба
- 07.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР сумата 233.73
/двеста и тридесет и три лева и седемдесет и три стотинки/ лева представляващи платена
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 33.00 лева и по 100 лева за
всяка инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.