РЕШЕНИЕ
№ 2349
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330102072 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е жалба от М. ЗЛ. Й. срещу заповед за задържане от 31.01.2022 г.
Излагат се съображения за незаконосъобразност на задържането, като несъответстващо
на целите на закона. Посочено е, че за периода на задържането не са били извършвани
никакви действия с жалбоподателя, като заповедта е издадена с цел манипулация и
репресия на свободен български гражданин от страна на държавата. Иска се отмяна на
заповедта.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт, в о.с.з. взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , за срок от 24 часа,
М.Й. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ. Като мотивировка на
заповедта е посочено, че за лицето има данни, че на 30.01.2022 г. в******, е
1
извършител на кражба на електрожен, медни жици и др. вещи, престъпление по чл. 195
НК, ДП **** г. на РУ Р.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 АПК, проверката на законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го
орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и процесуалните
разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в
изискуемата от закона форма.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган– полицейски
орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да
издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат
лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите,
при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от
категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния закон.
Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по съществото си е заповед
за прилагане на ПАМ, като същата следва да има минимално съдържание, предписано
в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в тази правна норма – посочени са името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето
по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и
е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е
посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите
обстоятелства, предпоставили издаването й – кражба на конкретни движими вещи с
посочена дата и място на извършване. Тези обстоятелства са довели до ограничаване
на правото на придвижване на жалбподателя.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице,
за което има данни, че е извършило престъпление. За реализиране на основанието,
предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието
на данни за извършено престъпление, от които може да се направи предположение за
възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние.
Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето
в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи
подозрение срещу лицето. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на
оперативната самостоятелност на полицейския орган, с оглед преценка за наличието на
2
връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Целта на закона при
постановяване на ПАМ по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на
задържаното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде
проведено предварително разследване. Ето защо мярката е предвидена с цел
улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските
органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.
От събраните по делото доказателства- справка за извършени действия по
досъдебно производството, протоколи за разпит и обяснения, вкл. на жалбоподателя, е
видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие на
жалбоподателя в конкретно престъпление – кражба на движими вещи. Следователно
законосъобразен и обоснован е изводът на ответника, че към момента на издаване на
оспорената заповед са били налице непротиворечиви данни за извършено
престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. Както вече беше
посочено, достатъчно е към момента на издаване на заповедта да съществуват данни за
извършено от лицето престъпление, без да има категорични доказателства за това.
На следващо място съдът намира, че при издаване на оспорваната заповед е
спазен и принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Според този
принцип, административните органи трябва да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като при изпълнение на един акт не се
допуска засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от
най-необходимото за постигане на законната цел. Мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР няма за цел наказване на уличеното лице или прилагане на някаква репресия за
извършено от него деяние, а цели възпрепятстване на лицето за се укрие, както и
извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни
за наказателно производство. Доказателствата по делото сочат, че по отношение на
жалбоподателя тези предпоставки са налице. От обясненията му, дадени на самата дата
на задържане, е видно, че е признал за две посегателства в рамките на един ден през
няколко часа с участието на трети лица и е предал движима вещ свързана с деянието.
Непосредствено след задържането му са проведени разпити на свидетели, включително
на лицето пострадало от извършеното. Не се установява при прилагането на
принудителната административна мярка да са били нарушени правата на задържания,
като е освободен преди изтичането на регламентирания срок- в 13:30 часа, когато му е
връчена призовка за явяване в РУ Р. на 04.02.2022 г. Тук следва да се отбележи, че в
заповедта е отразено, че за жалбоподателя липсват данни за издадени български
документи за самоличност и по делото няма данни за регистрирани адреси в страната.
Предвид изложеното, правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР е упражнено законосъобразно – при реализиране на визираните в закона
предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно да се разкрие престъплението и
3
да се попречи на заподозрения да се укрие и/или да осуети наказателното преследване.
В този смисъл: Решение № 5332 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2018 г., V
о.; Решение № 1934 от 6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 538/2019 г., V о.; Решение №
3785 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3061/2015 г., V о.
Не е налице и нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС, тъй като задържането е
законосъобразно и е спазен редът, разписан в националния закон. Не е нарушен
принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на административния
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал.
2 АПК, прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано,
тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на
обществения интерес.
Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта е материално законосъобразна,
при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и същата съответства на целта на закона,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 144 АПК във вр. чл. 77 ГПК жалбоподателят следва да заплати
държавна такса в размер на 10 лева в полза на Районен съд Пловдив, дължима за
разглеждане на делото- Определение № 12757 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
10716/2021 г., VII о.
Воден от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. ЗЛ. Й., ЕГН ********** срещу Заповед за
задържане на лице рег. № *****, издадена от Н. К. Д. на длъжност *****, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано задържане на М. ЗЛ. Й. за срок до 24
часа.
ОСЪЖДА М. ЗЛ. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив държавна такса за
образуваното дело в размер на 10.00 лева /десет лева/ на основание чл. 144 АПК във
вр. чл. 77 ГПК .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5