Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание, проведено
на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Александър
Атанасов и секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 1082/2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „П.и М.“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от Р.И.К.
чрез адвокат Б.Д. - П., срещу Министерство на енергетиката. Ищецът претендира
ответника да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 11400 /единадесет хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от
установяването на незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление
№ Е-НП-12/16.06.2017г. издадено от Заместник министъра на енергетиката, което е
потвърдено с Решение № 18/15.02.2019г. постановено по н.а.х.д. № 72/2018г. по
описа на Районен съд гр. Провадия, пети състав, отменено с Решение № 1136/11.06.2019г.,
постановено по к.а.д. № 1048/2019г. по описа на Административен съд гр. Варна,
шести касационен състав.
Ищецът посочва, че във връзка с оспорване на
издаденото наказателно постановление и с оглед организиране защита на правата
си е сторил разноски в посочения размер, представляващи заплатени адвокатски
хонорари. Претендира заплащане и на законната лихва, считано от датата на влизане
в сила на решението до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
Ответникът не изразява становище по
депозираната искова молба.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Варна дава
заключение за основателност на предявения иск, с искане претенцията да бъде
уважена.
Административен съд гр. Варна, след
като прецени доводите на страните, след преценка поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
От приложеното по делото НАХД № 72/2018г. по описа на
Районен съд гр. Провадия е видно, че с наказателно постановление №
Е-НП-12/16.06.2017г. издадено от Заместник министъра на енергетиката, за
извършено нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства и на
основание чл.93, ал.2, т.1 от същия закон, на „П.и М.“ ЕООД, ЕИК **, е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева. Наказателното
постановление е потвърдено с Решение № 18/15.02.2019г. постановено по н.а.х.д.
№ 72/2018г. по описа на Районен съд гр. Провадия, пети състав. Решението е
обжалвано пред Административен съд гр. Варна, който с Решение № 1136/11.06.2019г.,
постановено по к.а.д. № 1048/2019г. е отменил постановеното от Районен съд гр.
Провадия съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Установява се, че в производството пред Районен съд
гр. Провадия ищецът е бил представляван от адвокат П. *** по силата на
пълномощно /л.20 по делото/. От приложените по н.а.х.д. № 72/2018г. фактура
/копие/ №1621 от 30.01.2018г. /л.21 по делото/ и платежно нареждане от
31.01.2018г. /л.22/ се установява, че заплатената от ищеца сума за предоставена
правна защита и съдействие е в размер на 8 400 /осем хиляди и четиристотин/
лева. От приложените по к.а.х.д. № 1048/2019г. фактура /оригинал/ №1802 от
01.03.2019г. /л.21 по делото/ и списък на разноските /л.20/ се установява, че
заплатената от ищеца сума за процесуално представителство по касационното оспорване
е в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът счита, че исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество
исковата молба е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение
на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на
отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни
актове.
В настоящия случай Министерство на енергетиката е
легитимирана страна по предявения иск, според правилото на чл.7 от ЗОДОВ. По
делото безспорно е установено, че издаденото срещу ищеца наказателно
постановление е незаконосъобразен акт поради това, че е признат за такъв с
отмяната му от съда, както е безспорно, че издаването му е свързано с
изпълнение на административна дейност, а именно изпълнение на
административноконтролна функция. Безспорно по делото е също така, че в
производството по оспорване на наказателното постановление пред въззивната и
касационна инстанции ищецът се е представлявал от адвокат.
Възникването на право на обезщетение в случая
предполага установяване на всички елементи от фактическия състав по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ: отменен незаконосъобразен акт, действие или бездействие на държавен
орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна
дейност, да е налице претърпяна от ищеца вреда и да има причинна връзка между
отменения незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата по посочения ред. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностно лице.
Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. С оглед мотивите на т.1 от
ТП № 2/19.05.2015г на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС, издаването на наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
В настоящия случай приложение следва да намери и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017г., постановено по Тълкувателно дело № 2/2016г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. Извършените разноски
за адвокатско възнаграждение за обжалване по съдебен ред представляват
претърпяна вреда от наказания субект, намираща се в пряка причинна връзка с
отменения незаконен акт на административния орган, поради това, че представляват
последица от незаконосъобразно наказателно постановление и защитата, наложила
се срещу него поради незаконосъобразната дейност на администрацията. Правото на
защита включва и адвокатска защита и е конституционно гарантирано право, което
не може да се ограничава по никакъв начин. След като е платено възнаграждение
на адвокат за процесуално представителство и защита по дело с предмет законосъобразността
на наказателното постановление и след неговата отмяна платеното възнаграждение
не е възстановено на страната извършила този разход, то налице е връзка между отмененото
наказателно постановление и вредата, представляваща платени разноски за водене
на делото за отмяната му. Изложените обстоятелства мотивират съдът да приеме,
че искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от „П.и М.“ ЕООД се
явява доказан по основание и размер за посочената сума от 11 400 лева. Основателна
се явява претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва върху сумата от
11 400 лева, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното
изплащане на сумата. Съдът счита, че следва да се съобрази и нормативната
уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според
която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за
забава.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид
представените в настоящото производство списък на разноските /л. 44/, фактура
/оригинал/ № 2236/12.05.2020г. /№ 45/ и преводно нареждане /л. 46/, ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
С оглед изхода на спора, както и на
основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ,
ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1225
/хиляда двеста двадесет и пет/ лева, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева и сума в размер на 25.00 лева – платена
държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да
заплати на „П.и М.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**,
представлявано от Р.И.К. сумата в размер на
11 400 /единадесет хиляди и четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, произтичащи от установяването на
незаконосъобразността на административен акт – наказателно постановление №
Е-НП-12/16.06.2017г. издадено от Заместник министъра на енергетиката, ведно със
законната лихва върху сумата от 11 400 лева, считано от датата на влизане в
сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да
заплати на „П.и М.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.**,
представлявано от Р.И.К. сумата в размер на 1225 /хиляда двеста двадесет и пет/
лева съставляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: