Решение по дело №1053/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на М. К. А., [държава], против Решение № 10552/08.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Не били спазени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Твърди, че напуснал [държава] заради войната, а не искал да участва в нея. Налице били предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не било съобразено Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07. Липсвали гаранции за предоставяне на вътрешна закрила в която и да е друга част на страната. Органът неправилно бил приел, че при връщането в страната по произход не би бил поставен в сериозна опасност животът на чужденеца. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят М. К. А., редовно призован, не явява. Чрез процесуалния си представител моли за отмяна на решението. Моли да бъдат съобразени цитираните в жалбата международни актове и съдебната практика по сходни казуси, като сочи такава на ВАС. Позовава се на справката ДАБ от 23.08.2024 г. относно С. А. Р., в която справка пишело, че контролът се осъществява с помощта на различни вътрешни сили за сигурност, както и, че свързаното с конфликт насилие било „спорадично“, като съществувал риск за сигурността на гражданите поради произволни арести, насилствени изтезания и действащи безнаказано въоръжени и престъпни групи. Позовава се на отговора от Директора на Специализирана дирекция „М“ при ДАНС от 26.09.2024 г., че не възразява на регистрираното лице да му бъде дадено убежище, в случай че отговаря на условията на ЗУБ. При постановяване на решението моли да бъде съобразена нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ.

Ответникът Председател на ДАБ при МС, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочва че е напуснал [държава] заедно със семейството си, като съпругата и децата му били в Турция. Твърди се, че молителят всъщност е мигрант. Органът бил анализирал неговата бежанска история, като не били налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно призована, излага становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 09.07.2024 г. М. К. А. от [държава] е поискал закрила в Република България. Кандидатът е регистриран като М. /собствено/ А. /бащино/ К. /фамилно/ от мъ., роден на [дата]. в [държава], [държава], адрес – Т. А., обл. Идлиб, [ЛНЧ], етническа принадлежност – а., религия: м.– с., семейно положение – [семейно положение].

На 22.07.2024 г. е проведено интервю с М. К. А.. Молителят посочва, че най-близък ГКПП до [населено място] бил с Турция, химнът на [държава] – Пазители на родината, знамето – червено, бяло с две зелени звезди, черно, парична единица – сирийски лири, настоящият президент от 2000 г. – Б. А.. Посочва, че имал близки роднини в държави-членки на ЕС /двама братя в Германия в „процедура“/. Напуснал [държава] нелегално на 20.05.2024 г. заедно със съпругата и децата си, като преминали в Турция. Останал там около 2 месеца, не бил работил, живеели на квартира. Не са подавали молба за закрила в Турция. Решил да напусне Турция сам, защото пътят бил опасен и не искал да рискува, тръгвайки с цялото семейство. Влязъл нелегално в България на 07.07.2024 г. със стълба през ограда, превозен бил до гр. Харманли с кола и там се предал на полицията. Роден и живял е в [населено място], обл. Идлиб. Бил [семейно положение], съпругата му и двете му деца били в Турция. Не бил арестуван или осъждан, не бил имал проблеми заради изповядваната религия или етническата си принадлежност. Не сочи да е имал проблеми с официалните власти в [държава], не членувал в политически партии, спрямо него не било оказвано насилие, нито отправяни заплахи, не бил преследван от никоя групировка. Сочи, че имал само две сестри, които са останали в [държава]. Имал начално образование, работил като търговец и хлебар. Напуснал родината си основно заради войната, като първоначално неговото село не било засегнато от нея. Сраженията се водели между свободната и редовната сирийски армии, което правило обстановката несигурна. Имало много невинни жертви, поради което се страхуват за сигурността си. Липсвали минималните условия за живот. Страхувал се, че ще бъде мобилизиран, а не искал да участва във войната. Не бил отбил военна служба, като не бил получавал призовка. Допълва също, че всички младежи като него подлежали на задължителна военна служба. Молителят сочи, че не би се завърнал в [държава] заради продължаващата война там, защото нямало сигурно населено място, където да живеят спокойно. Подал молба за международна закрила в България, тъй като била мирна европейска държава, в която можел да се събере със семейството си.

На 26.09.2024 г. е постъпило становище от Директора на Специализирана дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано като М. К. А., роден на [дата]. в [държава], в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 23.08.2024 г. и 27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС относно Сирийска арабска република с Решение № 10552/08.10.2024 г. Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. К. А..

Решението е връчено на адресата му на 17.10.2024 г.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. К. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, но изрично е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето М. К. А. в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се завърне в нея, като същият се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителя М. К. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/. Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на молителя – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт - А. /бащино/ и К. /фамилно/, както и от представената административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето - М. К. А., и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай М. К. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност в страната по произход – [държава]. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Същият не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не представлява основание и заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба. С оглед разпределената доказателствена тежест молителят е следвало да докаже още в хода на административното производство, че е призован да служи в армията и кога се е случило това, вкл. и, че именно резултат от призоваването е напускането на [държава]. В случая подобни доказателства не бяха представени и в настоящото съдебно производство. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Нещо повече, напуснал е [държава] заради войната заедно със съпругата и децата му, които са останали в Турция. Напускането на [държава], а впоследствие и на Турция, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на М. К. А., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. С оглед твърдението на молителя, че няма намерения за завръщане в [държава], вкл. и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция и не се яви в съдебно заседание, за да изложи пред съда бежанската си история, се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 8, ал. 7 ЗУБ, въпреки наличието на данни по делото за контролирани от Турция и САЩ и контролирани от тях недържавни организирани въоръжени групи зони, маршрути на руски патрули, за оказваната от ВКБООН помощ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

2. Извършена е при това от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо М. К. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е изрично в оспорения акт, че в [държава] все още има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но ситуацията със сигурността в провинция Идлиб била стабилна и не можело да се говори за наличие на безогледно насилие. В случая съдът намира, че е налице въоръжен конфликт, който отговаря на условието за безогледно насилие, но само за части от територията на [държава]. От данните по делото, вкл. и от представените справки се констатира намаляване на броя на цивилните жертви, че основните фронтови линии остават статични и [държава] преживява период без значителни промени, ситуацията в района на провинция Идлиб е описана „четири години на относителна стабилност“, в района живеели около 2-3 милиона сирийци /вътрешно разселени лица или са дошли в резултат на „споразумения за помирение“/. Отделно от това, съдът е наясно със ситуацията в други райони на [държава] /Дамаск, Тартус/, в които чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, вкл. и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ, изграждайки нов дом, което се потвърждава и от Насоките за [държава] на Агенцията на ЕС за убежището, с които съдът е запознат по повод сходни казуси и в които изрично се сочи, че в тези райони не съществува реален риск цивилно лице да бъде засегнато от безогледно насилие. Не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в цитираните райони, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни по делото, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ /САЩ, Турция, руски сили, ООН/. Не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. К. А., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за М. К. А. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Следва да се добави и, че М. К. А. доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелства – съпругата и децата на молителя живеят в Турция /която съгласно трайната съдебна практика попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ/, същият не се яви в проведеното открито съдебно заседание, в което да изложи личната си бежанска история, да заяви и да представи доказателства, да формира доказателствени искания, което показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М. К. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. А., гражданин на С., против Решение № 10552/08.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.