РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Ямбол, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й.Г.П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330103121 по описа за 2024 година
Подадена е исковата молба от Й. Е. М., допълнително уточнена, против
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в която се твърди, че ищецът е
длъжник по изпълнително дело № *** г. на *** рег. № ***, образувано по
молба на взискателя-цесионер „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
Изпълнителното основание е Изпълнителен лист от *** г. по ч.гр.дело № ***
г. по описа на ***РС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за
главница, лихви и разноски, произтичащи от договор за кредит, сключен
между страните. Вземането е погасено по давност-абсолютната 10-годишна
давност, изтекла на 27.09.2023 г., също и с изтичане на кратката 3-годишна
давност, евентуално общата 5-годишна. Последното изпълнително действие
във връзка с изпълнителния лист е извършено на 12.09.2024 г. чрез
изпращането на запорно съобщение. Образуваното по-рано изп.д. № *** г. по
описа на *** Т. М. е прекратено на 19.10.2021 г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като цесионер е взискател по изп. дело
№ *** г. на *** Т. М., прехвърлено за изпълнение на *** И.Х.. Иска се съдът
да приеме за установено, че сумите в размер на 260,44 лв.-главница, 69,56 лв.-
възнаградителна лихва, мораторна лихва в размер на 41,66 лв. за периода
06.12.2011 г.-02.07.2013 г., законна лихва за забава в размер на 307,87 лв.
разноски по заповедното производство в размер на 125 лв., както и разноските
по самото изпълнително дело за принудителното изпълнение на които е
образувано изпълнително дело № *** г. на *** рег. № ***, са недължими.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител пледира за
уважаване на иска, както и за присъждане на разноските по делото.
1
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Възраженията си основава на фактите, че първоначалният кредитор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предприел действия за принудително
изпълнение на вземането си срещу длъжника и е образувано изп.д.№ *** г. на
*** Т. М. рег. № ***. Предприети са действия, с които е прекъсвана давността.
Освен с подаването на молбата до ***, такива действия са и налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника през 2014 г., подаване на молба за опис на
движими вещи и насрочването на такъв през 2016 г. На 22.04.2016 г. между
„БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД и ответника е сключен договор за
цесия на вземанията срещу същия длъжник. Кредиторът е поискал с молбата
си за конституиране от 03.09.2016 г. и опис на движими вещи на длъжника.
Подавал е молби през 2018 г. и 1019 г. за налагане на запор върху
новооткритите му банкови сметки. Давността е спряна и по силата на закона
за 68 дни от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Изп. дело е перимирано, като
впоследствие е образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело
№ *** г. на *** И.Х. Предприети са от кредитора нови действия за
принудително изпълнение с подаването на новата молба за образуване на изп.
дело, с която е поискан запор върху движими вещи и банкови сметки на
длъжника. Те са прекъснали давността, поради което тя не е изтекла. В
отговора е оспорено становището на ищеца, че вземанията се погасяват с
кратка 3-годишна давност, като се сочи, че не се касае за периодични
плащания, а за разсрочени вземания, за които е издаден изпълнителен лист и
които се погасяват с 5-годишна давност. Изложени са доводи и относно
спирането на давността по време на висящността на изпълнителния процес до
обявяването на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г.на ОСГТК на ВКС.
Оспорено е изтичането на абсолютната давност предвид становището на КС
по т.д.№1/2021 г. относно прилагането й за в бъдеще, но не и за заварени
правоотношения и правни спорове.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно, че са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ***РС в полза
на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД срещу ищцата за посочените в
исковата молба суми в размер на 260,44 лв.-главница, представляваща
неизплатена част по договор за заем от 19.10.2011 г., 69,56 лв.-
възнаградителна лихва, мораторна лихва в размер на 41,66 лв. за периода
06.12.2011 г.-02.07.2013 г., законна лихва за забава от подаване на заявлението
-17.07.2013 г. до окончателното плащане и разноски по заповедното
производство в размер на 125 лв., видно и от представения Изпълнителен лист
от 27.09.2013 г., издаден на осн. чл. 416 вр. чл. 410 от ГПК.
Видно от завереното копие на изп.д. № *** г. по описа на *** Т. М. с
район ***ОС, същото е образувано по молба от 22.01.2014 г. от „БНП Париба
пърсънъл файненс” ЕАД, за изпълнение на вземането по изпълнителния лист
2
на ***РС срещу настоящата ищца. До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение от 24.01.2014 г., връчена чрез залепване на -
Уведомление на 13.02.2014 г. на регистрирания към този момент постоянен и
настоящ адрес в гр.Б.. Изпратено е запорно съобщение до *** от 15.05.2014 г.,
за налагане на запор върху вземанията на длъжника. В отговор от 21.05.2014 г.
от банката се сочи, че са блокирани банковите сметки на длъжника, по които
няма авоар. До длъжника е изпратено съобщение за насрочен опис на
движими вещи в жилището на 05.05.2016 г.
По изп.дело е представен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 22.04.2016 г. между "БНП Париба пърсънъл файненс”
ЕАД и ответника, като е прехвърлено и вземането срещу процесния длъжник,
съгласно представения списък, за което новият кредитор е уведомил *** с
Молба от 20.05.2016 г., с която е възложил извършване на необходимите
изпълнителни действия. Представено е Пълномощно №*** г. с нотариална
заверка на подписите от 17.05.2016 г., издадено от цедента на цесионера за
уведомяване на длъжниците за продажбата на вземанията. От името на
цедента настоящият ответник е отправил представеното по настоящото дело
Уведомление до ищцата за цесията, доставено до адреса й, като в разписката
на куриера „М и БМ експрес” ООД от 06.06.2016 г. е отбелязано, че лицето е
непознато на адреса. Същото е връчено с отговора на исковата молба.
Взискателят е подал Молба за извършване на справки за имуществото на
длъжника от 23.01.2018 г. и Молба за предприемане на съответни
изпълнителни действия по налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника от 20.03.2019 г. Въз основа на молбата от *** не са предприети
изпълнителни действия. С Постановление от 19.10.2021 г. на *** делото е
прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е вдигнат запора върху банковите
сметки в „Уникредит Булбанк” АД. Взискателят е поискал връщане на
изпълнителния лист на 21.06.2022 г..
Цесионерът е подал молба за образуване на изпълнително дело от
21.06.2022 г. и е образувано такова под №*** г. на *** Т. М.. В молбата е
поискано извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, налагане
на запор върху трудово възнаграждение, банкови сметки на същия. Делото е
прехвърлено за изпълнение на *** И.Х. по молба на взискателя от 09.08.2022
г. Кредиторът е подал Молба от 04.06.2024 г. за извършване на справка в
електронния регистър на БНБ на името на длъжника и за налагане на запор
върху новооткрити банкови сметки на същия и вземания към финансови и
платежни институции. *** е изпратил Запорно съобщение от 12.09.2024 г. до
„Първа инвестиционна банка“ АД-гр.София за налагане на запор върху
всички вземания на длъжника, в т.ч. банкови сметки и др. Изпратено е и
съобщение до длъжника за образуваното дело и задълженията му по него,
получено на 16.09.2024 г. и приложено към исковата молба.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание с чл. 439 от
3
ГПК. Съгласно тази разпоредба, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като може да го основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Исковете са допустими. Ищцата е длъжник по изп.дело и основава
възраженията си срещу вземането на настъпили след издаване на подлежащия
на принудително изпълнение съдебен акт факти.
Съдът намира исковете за неоснователни. Вземанията на ответника срещу
ищеца за посочения в исковата молба период не са погасени по давност на осн.
чл. 117 ал.2 от ЗЗД, съгласно който ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е винаги 5 години, както за главницата,
така и за лихвите и разноските. Т.е. тя е започнала да тече, считано от влизане
в сила на заповедта за изпълнение (последвано от издаване на изпълнителен
лист на 27.09.2013 г.). Основателни са доводите на ответника, че давността е
прекъсната с предприемането на изпълнителни действия по налагане на запор
от *** върху банковата сметка на 15.05.2014 г., съобразно Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
(приемащо, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 З***). Отделно от това съгласно задължителната съдебна
практика -Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС- погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. В случая съгласно задължителното ППВС през времетраенето
на първия изпълнителен процес (изп.д.№*** г.) давността е спряла до
приемането на новото тълкувателно решение – до 26.06.2015 г. Считано от
тази дата е започнала да тече погасителна давност.
Новият кредитор-цесионер е уведомил *** от своя страна за настъпилото
правоприемство с Молба от 20.05.2016 г., с която е възложил извършване на
необходимите изпълнителни действия, имащо значение за прекъсване на
давността. Такъв ефект е произвела молбата му от 20.03.2019 г. В мотивите на
цитираното Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. се изтъква, че
искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Доколкото
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия след това в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се е прекратило по
силата на закона -на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Съгласно цитираното
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
4
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. С
т.3 от приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г.
по тълк. д. № 2/2023 г., е постановено, че погасителната давност се прекъсва
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
Основателни са възраженията на ответника и относно осъществено
спиране на давността на основание чл. 3, т. 2 Закона за мерките и действията
по време на извънредно положение, т.е. същата е спряла да тече от 13.03.2020
г., когато е обявено извънредното положение до отмяната му. Съгласно
параграф 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на закона за
здравето, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7-дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.
Следователно по смисъла на цитираната законова разпоредба на Параграф 13
от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, във вр.чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, спреният давностен срок е започнал да тече от 21.05.2020 г.
С Молба от 21.06.2022 г. цесионерът е поискал образуване на ново
изп.дело и извършване на необходимите изпълнителни действия, каквито са и
извършени - налагане на запор върху вземания на длъжника, вкл. банкови
сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД. Считано от тази дата новата
петгодишна давност е следвало да изтече на 21.06.2027 г. Ответникът е
поискал извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. Както се
посочи по-горе, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Т.е. взискателят е предприел действия по изпълнение, с които е прекъснал
давността в рамките на новото изпълнително дело, образуваното преди
изтичане на 5-годишния срок. До предявяване на исковете на 10.10.2024 г.
новата давност не е изтекла.
Относно доводите на ищцата за приложение на института на абсолютната
давност по чл.112 от ЗЗД, в сила от 2.06.2021 г., следва да се отбележи, че
действително с ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г., в сила от 02.06.2021 г., е прието, че
с изтичане на десетгодишна давност се погасяват паричните вземания срещу
физически лица, независимо от прекъсването на давността, освен когато
задължението е отсрочено или разсрочено, а с § 2 от ЗИД на ЗЗД, обн. ДВ, бр.
102 от 01.12.2020 г., е предвидено обратно действие на нормата, като за
заварените случаи десетгодишният срок започва да се брои от датата, на която
вземането е станало изискуемо. Доколкото обаче текстът на § 2 от ПЗР на
ЗДЗЗД, придаващ обратно действие на чл. 112 ЗЗД, е обявен за
противоконституционен с Решение № 4 от 20.04.2021 г. по к.д. № 1/2021 г. на
5
КС и на основание чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България не
следва да се прилага, то абсолютната давност започва да тече след 02.06.2021
г. по отношение на заварените парични вземания срещу физически лица. В
този смисъл вж. Определение № 528 от 07.03.2024 г. по т. д. № 733/2023 г., т.
к., ІІ т. о. на ВКС.
Доводите на ищцата относно 3-годишната давност за вземанията, имащи
характер на периодични плащания, са неоснователни, с оглед трайната и
непротиворечива съдебна практика, вкл. на ВКС, приемаща че при договора за
заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора. Приложим е общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД (Решение № 28 от 05.04.2012 г. по
гр. д. № 523/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д.
№ 1157/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. №
237/2019 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС).
От това следва, че исковете следва да бъдат отхвърлени. Касателно
разноските по изпълнението, същите не са удостоверени в изпълнителния лист
и тяхната дължимост се определя само в рамките на приключилото
изпълнително дело. Защитата на длъжника може да се осъществи само с
обжалване на действията на съдебния изпълнител, а не с предявяване на иск,
вкл. по реда на чл. 439 от ГПК (в този смисъл Определение № 89 от 27.01.2012
г. по ч. гр. д. № 604/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).
Що се отнася до съобщаването на цесията, то е извършено след образуване
на настоящото дело с връчването на уведомлението на кредитора. Цесионерът
е бил надлежно упълномощен да съобщава прехвърлянето на вземането,
поради което то е породило правно действие. Доводите на ищцата, че не е
уведомена за цесията, не се споделят. Този факт е и ирелевантен към
настоящия процес. Съобразно приетото с Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.
д. № 2530/2017 г., т. к., І т. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК, без значение за
основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на
надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението
и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното
производство, длъжникът се освобождава от дълга. Освен това с връчването
6
на уведомлението, приложено към отговора на исковата молба, ищцата следва
да се счита надлежно уведомена и този факт следва да бъде зачетен на осн. чл.
235 ал.3 от ГПК. В този смисъл е трайната съдебна практика (напр. Решение
№ 78 от 09.07.2014 г. по гр. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 109
от 13.07.2016 г. по гр. д. № 1050/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС). Вземането към
ищцата е включено в приложения към договора за цесия списък и е преминало
в патримониума на ответника.
Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК- съобразно
ал.8 на същия член, вр. чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Е. М. от с.Д., обл.Я., ул.”***, ЕГН
********** срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр.София, район
Люлин, бул. „П.Владигеров” №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2, ЕИК ***,
искове –да бъде прието за установено, че не му дължи сумата от 260,44 лв.-
главница, 69,56 лв.-възнаградителна лихва, мораторна лихва в размер на 41,66
лв. за периода 06.12.2011 г.-02.07.2013 г., законна лихва за забава в размер на
307,87 лв. разноски по заповедното производство в размер на 125 лв., за
принудителното изпълнение на които е образувано изпълнително дело №***
г. на *** рег. № *** с район ОС- Я.
ОСЪЖДА Й. Е. М. от с.Д., обл.Я., ул.”***, ЕГН ********** да заплати
на срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр.София, район Люлин,
бул. „П.Владигеров” №21, Бизнес център Люлин 6, ет.2, ЕИК ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7