РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Силистра, 09.07.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 19 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение от 08.01.2020 г. по АНД № 621 / 2019 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-001016 / 29.07.2019 г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.
Касаторът „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. Попина, общ. Ситово, ул. „Марина“ № 17, моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния закон, и да реши спора по същество, като отмени наказателното постановление.
Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра оспорва касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е основателна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-001016 / 29.07.2019 г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на касатора, на основание чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на т. 3.2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 9 / 23.09.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при експлоатация и поддържане на водоснабдителни и канализационни системи. От фактическа страна нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: „На 18.05.2019 г. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект на контрол на "Екопродукт" ЕООД, септична лагуна в свинекомплекса на търговското дружество, находящ се в землището на с. Попина, община Ситово. Проверката е извършена по повод настъпила трудова злополука на 18.05.2019 г., около 09,00 часа, с двама от работниците на "Екопродукт" ЕООД при работа по укрепване на тръба към потопяемата помпа, спусната в закритата септична лагуна. Вследствие на остро отравяне с химически агент двамата работници почиват. От представената на 20.05.2019 г. в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Силистра трудовоправна документация и след снемане на писмени обяснения се установи, че е възложена задача за поставяне, монтаж и пускане в действие на инсталация за изпомпване и прехвърляне на фекални торови маси от закритата септична лагуна в изградената през 2015 г. открита и празна до момента бетонна лагуна. На 18.05.2019 г., работникът Б.Д.П., на длъжност "Автомонтьор" и отговорник за изправността на съоръженията по събирането, разбъркването, източването и разпръскването на фекалните маси, съгласно утвърдената от работодателя длъжностна характеристика, предприема действия по изпълнение на задачата съвместно с механизаторите С.Б.Т., П.П.И.и П.Д.Д.. При и по време на работата по укрепване на тръбата, свързана към потопяемата помпа за прехвърляне съдържанието в откритата бетонна лагуна, работниците Б.Д.П. и П.Д.Д. умират вследствие на остро отравяне с химичен агент. При изследване на обстоятелствата, довели до настъпване на смъртната злополука, се установи, че работодателят не води регистър за местоположението и предвидимите опасности в ограничените пространства на територията на предприятието [...]“.
Районният съд е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването на последното не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Болшинството от настоящия състав счита въззивното решение за противоречащо на материалния закон по съображения, изложени в следващите редове.
Разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 5 / 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, дефинира оценката на риска като процес на вземане на решение относно допустимостта на риска на база на анализа на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане на фактори като технически достижения, околна среда, психологически, икономически и социални аспекти. Целият този процес се документира, съгласно разпоредбата на чл. 20 от същата наредба, като целта на документирането е да се удостоверят резултатите от всички етапи на процеса (арг. чл. 20, ал. 3 от Наредба № 5 / 11.05.1999 г.). Следователно въпросните етапи не са отделни, самостоятелни процеси, чието неосъществяване да е свързано с различни състави на административни нарушения и санкции. С оглед на това, може да се приеме, че, когато се нарушават различни етапи от процеса по оценката на риска, е налице привидна идеална съвкупност, която се свежда до деяние (в случая – бездействие), осъществяващо само едно административно нарушение, макар привидно да са реализирани съставите на множество различни нарушения. Поради тази причина административнонаказателната отговорност се изчерпва с една санкция, която е била наложена на касатора с влязлото в сила наказателно постановление № 19-001017 / 29.07.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Силистра по повод на неизвършване оценка на риска, касаеща процесната септичната лагуна. Ето защо съставът на разглежданото нарушение (касаторът не води регистър за местоположението и предвидимите опасности в ограничените пространства на територията на предприятието) има допълнителна функция спрямо основния състав (неизвършване оценка на риска) от гледна точка на закрилата на съответните обществени отношения – осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), които по дефиниция се свързват с цялостния процес по оценка на риска на процесното ограничено пространство. С други думи, бездействието по водене регистър за местоположението и предвидимите опасности и бездействието по оценката на риска засягат един и същ обект – отношенията на ЗБУТ; ето защо съществува привидност на идеална съвкупност от административни нарушения, която привидност е обусловена от субсидиарността, съществуваща между двата състава на нарушенията (за формите на привидната идеална съвкупност вж. тълкувателно решение № 1 / 21.01.2015 г. на ВКС по т.д. № 1 / 2014 г., ОСНК).
Предвид на гореизложеното, касационната жалба се явява основателна, поради което, на основание чл. 222, ал. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.01.2020 г. по АНД № 621 / 2019 г. на Силистренски районен съд.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-001016 / 29.07.2019 г, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. (о.м.) 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ: Не споделям правната теза на болшинството от състава за привидна идеална съвкупност с оглед на следните съображения:
1. обществените отношения, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), са родов обект на обсъжданите административни нарушения, изразяващи се в неизвършването на оценка на риска и неводенето на регистър за местоположението и предвидимите опасности в ограничените пространства на територията на предприятието; идентичността на родовия обект на тези две нарушения обаче не е достатъчна, за да се приеме, че е налице привидна идеална съвкупност; обратното би означавало, че, дори да са погазени абсолютно всички правила на ЗБУТ, ще е налице винаги само едно-единствено административно нарушение;
2. за да съществува привидна идеална съвкупност, е необходимо гореспоменатите нарушения да са резултат от едно и също бездействие, а в случая са налице две отделни и различни по своя предмет бездействия; защото едното нарушение се изразява в бездействие по вземането на решение (оценка) относно риска, а другото нарушение се реализира чрез бездействие по воденето на регистър, който съществува отделно от документацията по оценяване на риска (арг. т. 3.1 – т. 3.2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 9 / 23.09.2004 г.);
3. задължението за воденето на регистър за местоположението и предвидимите опасности в ограничените пространства на територията на предприятието не произтича от извършването на оценка на риска, а възниква – и съществува паралелно със задължението за оценка на риска – вследствие наличието на ограничени пространства (арг. т. 3.1 – т. 3.2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 9 / 23.09.2004 г.); обратното би означавало, че нарушителят се освобождава от отговорност за едно нарушение (бездействие по воденето на регистър), осъществявайки друго нарушение (неизвършване оценка на риска), като по този начин извлича благоприятни правни последици от неправомерното си поведение.
СЪДИЯ:
(В. Раданов)