№ 3333
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100507760 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищцата Е. Г. А.
срещу решение № 20108835 от 20.11.2023 г., постановено по гр. дело № 64906/2020 г. по
описа на СРС, 60 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу
„Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника 1/2 част от сумите,
предмет на изпълнителен лист от 09.06.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 69208/2014 г. по
описа на СРС, 57 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20198560400328 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856, а именно: 1 343,50 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.; 98,50
лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.06.2013 г. до 27.11.2014 г.; 28,84 лв.,
представляваща заплатена за заповедното производство държавна такса и 165,47 лв.,
представляваща дължимото за заповедното производство юрисконсултско възнаграждение –
поради изтекла погасителна давност.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение
на материалния и процесуалния закон. Конкретно се посочва, че влязлата в сила заповед за
изпълнение в рамките на заповедно производство не се приравнява на влязло в сила съдебно
решение при положение, че същото не е последвано от проведено исково производство по
реда на чл. 422 ГПК, поради което хипотезата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима. Счита се,
че макар тя да се ползва с изпълнителна сила и да представлява основание за издаване на
1
изпълнителен лист, същата не се ползва със сила на присъдено нещо, каквато е характерна
за влезлите в сила съдебни решения. Дори да се приеме, че приложение намира 5-годишният
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, счита, че към 21.03.2019 г. вземанията по
изпълнителния лист от 09.06.2015 г. също биха били погасени по давност, тъй като сам по
себе си фактът на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не води до
прекъсване на давността, доколкото в конкретния случай не е подадено възражение по чл.
414 ГПК и не е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че
давността относно вземането би се прекъснала с предприемане на същинско изпълнително
действие като напр. подаване от кредитора на молба за образуване на изпълнително дело
срещу длъжника, но не и с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и
издаването въз основа на нея на изпълнителен лист. Позовава се на разясненията, възприети
с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което заповедното производство е част от
изпълнителния процес и затова не прекъсва давността. Счита, че най-ранният момент, в
който е настъпило прекъсване на погасителната давност относно вземанията по
изпълнителния лист от 09.06.2015 г. е 21.03.2015 г., когато ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ е
предприела първото изпълнително действие по изпълнително дело № 20198560400328, към
който същата вече е била изтекла. По изложените съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал
отговор на въззивната жалба, с който изразява становище за нейната неоснователност и моли
решението на СРС да бъде потвърдено. Излагат се доводи, че по отношение на вземанията,
установени в заповедното производство, също намира приложение 5-годишната давност по
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, позовавайки се на съдебна практика в тази насока. Поддържа се още, че
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила най-късно на 09.06.2015 г. (датата на
издаване въз основа на нея на изпълнителния лист), като на 05.02.2019 г. взискателят е подал
молба за образуване на изпълнително дело № 20198560400328 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. №
856 на КЧСИ, след което на 25.03.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника, а впоследствие на 22.05.2022 г. и на 30.01.2024 г. отново са подадени молби за
предприемане на изпълнителни действия с посочване на конкретните изпълнителни способи.
Обобщава, че в рамките на изпълнителното дело по инициатива на взискателя са
извършвани множество изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което
вземанията по изпълнителния лист от 09.06.2015 г. не са обхванати от изтекла погасителна
давност. По изложените съображения моли първоинстанционното решение да се потвърди.
Претендира и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери
2
и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване
не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В случая, първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната
жалба следва да се добави и следното:
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2015 г. по ч. гр. дело № 69208/2014 г. по
описа на СРС, 57 състав, която е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист от 09.06.2015 г., с който длъжниците Е. Г. А. и М.К. А. са осъдени да заплатят на
заявителя при условията на разделност (по 1/2 всеки) сумите, както следва: 2 687 лв. - цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със
законната лихва от 13.12.2014 г. до изплащане на вземането; 196,99 лв. - лихва за забава за
периода от 30.06.2013 г. до 27.11.2014 г. и 388,62 лв. – разноски по делото, от които: 57,68 лв.
– държавна такса и 330,94 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Видно от изложеното в
исковата молба, между страните не се спори, че тези суми отразяват действително
възникнали задължения на ищцата Е. Г. А. в размер на сумите, както следва: 1 343,50 лв. -
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със
законната лихва от 13.12.2014 г. до изплащане на вземането; 98,50 лв. - лихва за забава за
периода от 30.06.2013 г. до 27.11.2014 г. и 194,31 лв. – разноски по делото, от които: 28,84 лв.
– държавна такса и 165,47 лв. – юрисконсултско възнаграждение, равняващи се на 1/2 част
от общо установените със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2015 г. такива,
като спорен се явява въпросът погасени ли са те по давност или не.
В случая, по делото не е приложено заповедното производство и не е ясно на коя дата е
връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2015 г. на длъжника Е. Г. А., но
при липсата на други данни, следва да се приеме, че тя е влязла в сила най-късно на датата
на издаване на изпълнителния лист – 09.06.2015 г.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу
дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години. В
този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по гр. дело
1528/2018 г. по описа на ВКС, IV гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК,
в които е отразено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и Определение №
3
443/30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о., ТК на ВКС, така също и
Определение № 576/16.09.2015 г. по ч. гр. дело № 4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл е
Решение № 131/23.06.2016 г. по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о. на ВКС и Решение №
100/20.06.2011 г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о. на ВКС). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този
смисъл са Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. на ВКС; Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС; Определение № 214/15.05.2018 г. по
ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. на ВКС; Определение № 576/16.09.2015 г. по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о. на ВКС и др. Следователно, противно на доводите във въззивната
жалба, спрямо процесните, оспорени от ищцата вземания, за които по ч. гр. дело №
69208/2014 г. по описа на СРС, 57 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 05.01.2015 г., приложим се явява 5-годишният давностен срок – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
започнал да тече от момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение, в случая от
09.06.2015 г., предвид датата на издаване на изпълнителния лист.
Изложеното обосновава извод, че за преценка относно основателността на иска по чл.
439 ГПК следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК – 09.06.2015 г., тази 5-годишна давност е изтекла, без да са
настъпили обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването й.
В тази връзка следва да се отбележи, че при извършване на преценката погасени ли са
по давност процесните вземания от значение е не само изтичането на предвидения срок, но
и бездействието на кредитора през този период, което да има за последица погасяване на
правото му за принудително събиране на паричните притезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
4
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес
давността може да се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и
молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към
удовлетворяване на вземането му (в този смисъл е т. 10 на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37/24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността самото образуване на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
В случая, от материалите по изпълнително дело № 20198560400328 по описа на ЧСИ
Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ се установява, че същото е образувано с разпореждане от
05.02.2019 г. за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 09.06.2015
г., въз основа на подадена от взискателя „Топлофикация София“ ЕАД молба с вх. №
04092/05.02.2019 г., с която на съдебния изпълнител е възложено цялостно проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи и
определяне на начина на изпълнение, като в същата се съдържа и изрично възлагане по чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ (л. 1 от изпълнителното дело). Следователно, предвид задължителните
разяснения, дадени с горния тълкувателен акт, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД първото
действие на взискателя, годно да прекъсне давността по отношение на процесните вземания,
е подадената от него молба за образуване на изпълнителното дело, обективираща възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ и която е била приета от органа по принудителното изпълнение като редовна
такава, след което погасителната давност е започнала да тече отначало. Както вече се посочи
по-горе, не прекъсва давността самото образуване на изпълнителния процес,
представляващо действието на съдебния изпълнител, който с постановление /сега с
разпореждане/ образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това
обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнително дело, както и
за молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността, каквато е и
молбата на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 05.02.2019 г. /л. 1 от изпълнителното
дело/. Следователно, 5-годишната давност за вземанията по изпълнителния лист е текла в
периода до 05.02.2019 г., когато същата е прекъсната с приемане от ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на
КЧСИ за редовна на подадената от топлофикационното дружество молба за образуване на
изпълнителното дело пред нея. Видно е, че след това съдебният изпълнител е проучил
имущественото състояние на длъжника чрез изготвяне на справки, които не представляват
същински изпълнителни действия. Ето защо, по-нататък давността е прекъсната най-напред
на 18.03.2019 г., когато по разпореждане на съдебния изпълнител е бил наложен запор върху
настоящия и бъдещи вземания по всички притежавани от ищцата банкови сметки в
„Уникредит Булбанк“ АД, както и върху трудовото й възнаграждение или друго каквото и да
5
е възнаграждение за труд, дължимо от работодателя „А. Тръкс“ ООД (л. 33 от
изпълнителното дело). Впоследствие започналият да тече на 19.03.2019 г. нов 5-годишен
давностен срок е спрял да тече за период от 69 дни – от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Същият е започнал да тече на 21.05.2020 г., но отново е прекъснат
на 17.03.2021 г., когато взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи
изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел
изнасянето им на публична продан (л. 86 от изпълнителното дело), на 14.04.2021 г., когато
по разпореждане на съдебния изпълнител е наложен запор върху настоящи и бъдещи
вземания на ищцата по притежаваните от нея сметки в „Юробанк България“ АД и „Първа
инвестиционна банка“ АД (л. 111 от изпълнителното дело), както и на 25.05.2022 г., когато
взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител за насочване изпълнението към опис
и оценка на собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична
продан (л. 119 от изпълнителното дело). В случая, всяко едно от горните същински действия
по принудителното изпълнение е годно да доведе до прекъсване на 5-годишната погасителна
давност по отношение на вземанията по изпълнителния лист от 09.06.2015 г., която не е
изтекла нито към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция,
нито към настоящия момент.
Нещо повече, противно на доводите на въззивницата, самостоятелно основание за
спиране течението на давността е и фактът, че исковата молба по настоящото дело е
подадена в съда на 23.12.2020 г., от който момент и по време на настоящия процес,
давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Съгласно трайно
установената съдебна практика, погасителната давност не тече, докато трае процесът по
иска за оспорване на вземането от длъжника по аргумент от разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД, която не изисква други условия за спиране на давността освен висящ процес с
предмет конкретното вземане, а предявеният отрицателен установителен иск за вземането
прекъсва погасителната давност, ако бъде отхвърлен. В този смисъл – Решение №
50017/27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., Решение № 50105/15.06.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 1589/2021 г., IV г. о., Решение № 50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. №
1030/2022 г., IV г. о., Решение № 50099/28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2020 г., III г. о.
и др.
Ето защо, оспорените от ищцата Е. Г. А. вземания към настоящия момент не са
погасени по давност, поради което предявените отрицателни установителни искове по чл.
439 ГПК са неоснователни и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до идентични правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. 78, ал. 3 ГПК въззиваемият -
ответник има право на разноските пред въззивната инстанция от 100 лв. – юрисконсултско
6
възнаграждение в минимален размер.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20108835 от 20.11.2023 г., постановено по гр. дело №
64906/2020 г. по описа на СРС, 60 състав.
ОСЪЖДА Е. Г. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. **** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7