№ 6824
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110126551 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против В.
Щ. Щ. за сумата 1224,26 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода м. 07.2018 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с
абонатен №368647, сумата 38,36 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.01.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 11.01.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1058/2022 г., по описа на СРС, 168 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно действащите през периода общи условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
дължат. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът не оспорва, че е
придобила имота въз основа на постановление за възлагане, влязло в сила на 04.07.2018 г.,
но заявява, че към момента на придобиване имотът е бил в разрушено състояние и не е бил
годен за живеене. Твърди, че в имота не е имало монтирани радиатори или други
консуматори на топлинна енергия като до месец април 2020 г. апартаментът е бил в ремонт.
Счита, че през периода не е извършван реален отчет на намиращия се в имота топломер.
1
Позовава се на изтекла кратка погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на имота въз основа на
постановление за възлагане от 03.05.2018 г. по ИД 20157880400144 по описа на ЧСИ
Мирослав Колев с рег. №788 в КЧСИ. Предвид притежаваното право на собственост върху
имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия през процесния период
съдът счита, че се установява ответникът да е потребител на топлинна енергия, с който е
възникнало облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите, противно на възраженията на ответника. Общите условия го обвързват дори
и без да ги е приела изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не
се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото за периода м.07.2018 г.
– м.04.2019 г. ТЕ за отопление на имот е определяна въз основата на реален отчет по
показанията на 1 брой апартаментен топломер, а за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. на
базата на „служебен отчет“ поради неосигурен достъп. Сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. За периода
м.07.2018 – м.04.2019 г. разходът за битово горещо водоснабдяване е определян на база
реален отчет на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомер за
топла вода, а за периода м.05.2019 г. – м. 04.2020 г. на базата на „служебен отчет“ поради
неосигурен достъп. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. стойността на потребената топлинна енергия е в
размер на 1546,43 лева.
По делото са приобщени като доказателства формуляр за отчет от 03.06.2019 г.
2
подписан от ответника и представител на третото лице помагач с вписани стари и нови
показания на топломера (225781, съответно 227387) и двата водомера в имота (баня старо
1040 и ново 1052, кухня старо 973 и ново 997). От приетия по делото приемо – предавателен
протокол от 08.08.2018 г., се установява, че ответникът е приел имота в състоянието, в което
се е намирал по време на огледа без обзавеждане и с поставени водомери и топломери,
чиито показания са описани, за което страните са се подписали. Според приемо –
предавателния протокол показанията за ап. 13 за топлата вода съвпадат с тези вписани като
нови показания при отчета на 03.06.2019 г., което означава че след 08.08.2018 г. до 04.2019
г. потребление в имота не е имало. Същевременно обаче от представените от третото лице
помагач документи – индивидуални справки за ползвана топлинна енергия в имота,
неоспорени от ответника, се установява, че за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г.
показанията на топломера са стар 225781 и нов 227387, а показанията на водомерите са
както следва: в банята стар 1044 и нов 1052 и в кухнята стар 973 и нова 996. При тези данни
съдът намира, че действително показанията към 08.08.2018 г. съответстват на тези,
установени в края на отоплителния сезон при извършения на 03.06.2019 г. реален отчет, но
се установява и че през м.07.2018 г. е имало потребление на ТЕ, което според
индивидуалните справки за имота възлиза на сумата 566,86 лева.
По отношение на другия отоплителен сезон, включен в исковия период, според
заключението на СТЕ сумите за ТЕ са определяни на база „служебен отчет“ поради
неосигурен достъп. Ответникът, който подържа, че до месец април 2020г. имотът е бил в
ремонт не доказа, че към датата на отчетите – 09.06.2020 г. и 20.06.2020 г. в имота не е
имало потребление на ТЕ. Представения по делото контролен лист от „Софийска вода“ АД
касае състоянието на имота към дата 19.04.2019 г. По делото е приет като доказателство
констативен протокол за извършен отчет на ул. „Лерин“ №53, вх. 1 от трето лице помагач,
според който ап. 13 е с неосигурен достъп и на двете дати. Независимо от оспорванията на
ответника протоколът не е изключен от доказателствата, а възраженията, че е оставил данни
за контакт извън сградата на ЕС, на които да бъде открит, съдът намира за ирелеванти
предвид предварителното обявяването на датите за отчет.
Ответникът не твърди да са заплатени каквито и да е суми за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като собственик на апартамент №13 дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия за периода м.07.2018 г. –
м.04.2020 г., чиито размер възлиза на 1546,43 лева, от които ищецът претендира сумата
1224,26 лева, която му се следва в цялост.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
3
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.07 и м.08.2018
г.., които възлизат на 103,14 лева. Доколкото възражението на ответника за погасени по
давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на ищеца за
заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за сумата
1121,12 лева като за горницата до 1224,26 лева подлежи на отхвърляне като погасена по
давност.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 35,30 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 38,36 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 389,48 лева - за платена държавна такса, депозит за вещо
лице и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 68,92 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
В полза на ответника следва да се присъди сумата 34,70 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Щ. Щ., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 1121,12 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.09.2018 г. -
4
м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №368647, на основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 86 ЗЗД сумата 35,30 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.01.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.01.2022 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №1058/2022 г., по описа на СРС, 168 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 1121,12 лева до пълния предявен
размер и за периода м.07.2018 г. до м.08.2018 г. вкл. като погасен по давност, и по чл. 422
ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 35,30 лева до пълния предявен размер като
неоснователен, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1058/2022 г., по описа
на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА В. Щ. Щ., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 389,48 лева – разноски в настоящото производство и сумата 68,92 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на В. Щ. Щ., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 34,70 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Б. България“ ООД ЕИК ЕИК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5