Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 01.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 7615 по описа
за 2011 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от Н.В.Д. против В.Н.Ц. искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил договори за заем с ответника през 2007г. за
сумата от 35 000 щатски долара, през 2008г. за сумата от 45 000
щатски долара и през 2009г. за 30 000
щатски долара и за 1000 щатски долара, съгласно които му предоставил посочените
суми, срещу поето задължение от ответника да ги върне след поискване. На
21.01.2011г. ответникът подписал разписка на ищеца за получените три заема в
размер общо на 111 000 щатски долара, като в разписката посочил падеж, на
който ще върне заема – при първата продажба на земя на морето. При справка в
Агенция по вписванията ищецът установил, че ответникът е продал на
24.03.2011г. свой недвижим имот, но не
предприел действия да върне заема. Поради изложените доводи, моли съда да осъди
ответника върне заема от 111 000 щатски долара, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: между страните
не били сключени договори за заем; не бил получил от ищеца сумата от 111 000
щатски долара; признава, че е подписал разписка, но сторил това, за да направи
услуга на ищеца, който го помолил да подпише разписката, тъй като имал проблеми с хора, на които дължал пари.
Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правно
основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже всеки един от фактите, на които основава исковете
си: 1/ сключването на договори за заем и тяхното съдържание; 2/предоставянето
на заемите; 3/настъпване на изискуемост на вземането; 4/ размер на
задължението.
Спорен въпрос по делото е дали между страните са били сключени договори за заем – през 2007г. за сумата от
35 000 щатски долара, през 2008г. за сумата от 45 000 щатски долара и
през 2009г. за 30 000 щатски долара и за 1000 щатски долара.
Видно от представена по делото разписка от 20.01.2011г./л.10/ ответникът
сам е посочил в нея, че дължи на ищеца сумата от 111 000 щатски долара,
„взети като заем“, които ще върне „при първата продажба на земя на морето“.
Автентичността на разписката не е оспорена от ответника, но е оспорено съдържанието на документа.
Тъй като разписката, подписана от ответника, удостоверява неизгодни за него
факти, същата се ползва с материална доказателствена сила относно съществуването
на тези факти. В конкретния случай, удостоверява, че ответникът е получил
сумата от 110 000 щатски долара от ищеца по договор за заем.
Ответникът оспори материалната
доказателствена сила на разписката. Същият поддържа становището, че
удостоверените от него факти в разписката не отговарят на действителното фактическо
положение – същият никога не бил получавал посочената в разписката сума, нито
между страните бил сключен договор за заем, но не ангажира доказателства, годни да оборят
доказателствената сила на разписката.
Липсват доказателства полученият заем да е върнат от ответника, а и Ц. не твърди
да е изплатил задължението си към ищеца.
По делото е представена присъда от 15.10.2015г. по ВНОХД № 2704/2015г. на
СГС, НО, 15 състав, с която ответникът е признат за невиновен в това, че на
неустановена дата през 2007г. възбудил и до 20.01.2011г. поддържал заблуждение
у Н.В.Д., че ще му възстанови сумата, дадена му в заем от последния веднага,
след като Ц. продаде притежаваните от него недвижими имоти, находящи се на
българското черноморско крайбрежие и с това му причинил имотна вреда в големи
размери - 111 000 щатски долара, като е оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, вр чл.209, ал.1 от НК.
Цитираната оправдателна присъда не освобождава ответника от отговорност по
сключените от него граждански договори за заем.
Осъществен е фактическият състав на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за заплатена ДТ от 5949.60лв. върху уважените искове с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и
разноски за адвокат. Ответникът не дължи заплащане на разноски за държавна
такса върху искове, по които е прекратено производството по делото.
По отношение на разноските, направени от ищеца за
адвокатско възнаграждение, ответникът направи възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно, поради следните съображения:
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 6184лв. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Делото не
представлява фактическа и правна
сложност, поради което, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, възнаграждението
следва да бъде намалено до размера, уреден в чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед общата цена на исковете -111 000 щатски долара с левова
равностойност 148 740лв., размерът на адвокатското възнаграждение по чл.7,
ал.2, т.5 от цитираната наредба, е 4504.80лв.
Така общият размер на разноските, които ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца е 10 454.40лв./5 949.60лв. за ДТ и 4 504.80лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Н.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на Н.В.Д.,
ЕГН **********,***, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 111 000 щатски
долара, от които 35 000 щатски долара, дължими по договор за заем, сключен през 2007г., 45 000
щатски долара, дължими по договор за заем, сключен през 2008г., 31 000
щатски долара, дължими по договори за заем, сключени през 2009г., за които е издадена
разписка на 20.01.2011г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2011г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Н.Ц. да
заплати на Н.В.Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 10 454.40лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: