Р Е Ш Е Н И Е
№ 1753
Град Пловдив, 19.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и три година, в състав:
Съдия: А. Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 382 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.С.К. *** срещу ревизионен акт № Р-16001622001181-091-001 от 21.10.2022 г., издаден от С.П., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила ревизията, и В.Г., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с решение № 11 от 17.01.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за ДДС в размер на 74 179,96 лева и 25 244,16 лева лихви, вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 384,80 лева и 137,75 лева лихви, вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 432,40 лева и 170,98 лева лихви, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 130 лева и 46,53 лева лихви и вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 219,60 лева и 49,03 лева лихви, както и изменен в частта за допълнително установените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. от 16 000,02 лева на 7 964,13 лева и лихви от 5 644,90 на 2 807,58 лева и за 2019 г. от 47 342,55 лева на 23 065,35 лева и лихви от 11 889,19 лева на 5 401,57 лева, вноски за ДОО за 2019 г. от 5 328 лева на 3 996 лева и лихви от 1 410,99 лева на 1 002,46 лева, вноски за ЗО за 2019 г. от 2 880 лева на 2 160 лева и лихви от 762,69 лева на 548,03 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. от 1 800 лева на 1 098 лева и лихви от 4776,63 лева на 338,68 лева.
Според жалбоподателя оспореният ревизионен акт е
незаконосъобразен, защото не са събрани доказателства за установяване на
твърдените факти и обстоятелства, липсва анализ на оборотите от гледна точка на
произхода на формирания приход и неговия източник, както и надлежни
установявания с допустими доказателства на всички елементи от фактическия
състав на възприетите като реализирани доставки. Иска се отмяна на оспорения ревизионен
акт и присъждане на разноски по делото. Допълнителни съображения по съществото
на спора са изложени в депозираната на 12.10.2023 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение по доводи, изложени в
представената на 09.10.2023 г. писмена защита. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният
ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя и по този
начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван
в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го
е потвърдил и изменил. Изчерпването на реда на задължителното обжалване по
административен ред и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат
извод за нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Ревизионното
производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622001181-020-001 от
10.03.2022 г., изменена със заповед за изменение на заповед възлагане на
ревизия № Р-16001622001181-020-002
от 20.06.2022 г., и
обхваща определяне на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ, ДОО, здравно осигуряване и
универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2020 г., данък върху
добавената стойност за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2019 г. Въз основа на
събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001622001181-092-001
от 08.09.2022 г. Въз основа на ревизионния доклад е издаден обжалваният
ревизионен акт № Р-16001622001181-091-001 от 21.10.2022 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за
възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице,
надлежно упълномощено въз основа на заповеди № РД-09-1979 от 30.09.2021 г., №
РД-09-2514 от 29.11.2021 г., № РД-09-2428 от 13.12.2019 г., № РД-09-2515 от 29.11.2021
г., № РД-09-789 от 13.05.2022 г. и № РД-09-788 от 13.05.2022 г. на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на
ревизията са съобразени със сроковете по чл.114 ДОПК. Ревизионният доклад
и ревизионният акт са издадени от компетентните органи по приходите и в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са съобщени на дружеството, като по този начин на
ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в
пълен обем.
Ревизията е
извършена по реда на чл.122 ДОПК, тъй като органът по приходите е установил
наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. През ревизирания период П.К.
е извършвал транспортни услуги по превоз
на дървесина, т.е., ревизираното лице е извършвало търговска дейност по
смисъла на чл.1 ТЗ и за ревизирания период не е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ. Установено
е също, че П.К. е едноличен собственик на капитала на „ПБ ТРАНС“ ЕООД,
регистрирано на 16.12.2020 г.
Въз основа
на множеството процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад, и
събраните писмени обяснения и документи от ревизираното лице и от трети лица,
извършени проверки и присъединени доказателства от предходно контролно
производство органите по приходите са установили, че между „АРБОС" ЕООД
като възложител и П.К. като изпълнител е сключен договор за възлагане на услуга
за извозване на дървесина от 01.10.2018 г., във връзка с договор от 02.11.2017
г. за управление на горски територии, собственост на Община Съединение. От
писмените обяснения се констатира, че П.К. има сключен договор с „АРБОС"
ЕООД за транспортиране на дървесина до крайна точка – физически лица. Посочва,
че дружеството наема секачи, които секат и складират дървата на временни
складове (горски пътища), след което започват да се извозват от жалбоподателя до
хората, по списъци, направени от кметовете на населените места, а В.Т.
(служител на „АРБОС" ЕООД) издава превозен билет от името на „АРБОС"
ЕООД. В превозния билет са посочени името на лицето, на което трябва да се
достави дървесината, кубатурата, името на шофьора и адреса на доставки. К.
посочва, че транспортира дървата със собствен транспорт – два камиона (ЗИЛ и
ИФА), че при доставка на дървесината лицата заплащат по 65 лв. по издадения
превозен билет и разписка или предварително са платили в кметството, от която
сума задържа по 30 лв. за себе си (както е посочено в договора с „АРБОС“ ЕООД)
и дава по 15 лв. на дървосекача за извършената сеч по договорка с управителя на
дружеството П.Т., че отчита 20 лв. на „АРБОС" ЕООД с разписка, в която е
посочена сумата и кубатурата на доставената от него дървесина.
В хода на
ревизията с протокол № Р-16001622001181-ППД-001 от 13.06.2022 г. са приобщени
доказателства, събрани в хода на извършена ревизия на „АРБОС“ ЕООД, приключила
с издаване на ревизионен акт. На база на приобщените документи органите по
приходите определят стойността на осъществените услуги по сключения договор
между жалбоподателя и „АРБОС“ ЕООД и определят неотчетените приходи като
разлика между получените от К. суми съгласно квитанции за платени суми от
физически лица/получатели и внесени суми в „АРБОС“ ЕООД съгласно разписки, т.е.,
45 лв. (65 лв. – 20 лв.). Съответно органите по приходите определят размера на
неотчетените приходи на ревизираното лице за 2018 г. в размер на 121 063,25 лв.
и за 2019 г. в размер на 366 712,50 лв.
На жалбоподателя са връчени уведомления по чл.17 и чл.124 ДОПК, както и искане за представяне на декларациите по чл.124 ДОПК, каквито
декларации не са били представени с писмения отговор на уведомлението.
За установяване на разходите за осъществяваната от жалбоподателя
дейност органите по приходите са връчили ИПДПОЗЛ № Р-16001622001 181-040-002 от
20.06.2022 г. В представено обяснение П.К. е посочил, че има разход товаро-разтоварна
дейност за 1 куб.м. дървесина от 4 лв. до 5 лв. и разход в литри: за ИФА-В – 25
л дизел на 100 км, и за ЗИЛ 131 – 50-60 л пропан-бутан на 100 км; че за превоза
на 10 куб.м дървесина средно се изминават 30 км, от които 1/3 е пресечен терен.
Органите по
приходите не приемат така посочените разходи за гориво, за които от
ревизираното лице не са представени документи за извършен разход (гориво,
такси, масла и други), като считат, че няма доказателства и документи, които да
доказват извършените разходи по транспортирането на дървесината от сечищата до
населението, поради което определят размера на разходите само за товаро-разтоварна
дейност – 5 лева за 1 куб.м. превозена дървесина.
Въз основа на анализ на относимите към ревизираното лице
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК и събраните доказателства ревизиращият
екип е установил задълженията за двете ревизирани години.
По ЗДДФЛ данъчният
финансов резултат от извършваната дейност като едноличен търговец за 2018 г. и
2019 г. е определен като разлика между установените от ревизията общо укрити
приходи в размер на 121 063,25 лева и 366 712,50 лева и установените
общо разходи, съответстващи на укритите приходи – 13 449,25 лева и
41 087,50 лева. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност
като едноличен търговец е определена, като установеният облагаем доход е
намален със сумите за ЗОВ в размер на 947,20 лева и 10 008 лева, или годишната
данъчна основа за 2018 г. е в размер на 106 666,80 лева, а за
2019 г. – 315 617 лева. Съответно на основание чл.48, ал.2 ЗДДФЛ е установен допълнително
данък и лихви.
При
ревизията на основание чл.86 ЗДДС допълнително е начислен ДДС върху
укритите приходи от извършване на транспортни услуги по договора за превоз на
дървесина, като въз основа на доказателствата за извършените курсове в
таблици (стр.27-29 от ревизионния доклад) е показан размерът на
укритите приходи за всеки данъчен период и дължимият ДДС.
Въз основа
на установените неотчетени приходи от продажби органите по приходите са
проследили облагаемия оборот за задължителна регистрация съгласно чл.96, ал.1 ЗДДС и са установили, че към 08.12.2018 г. ревизираното лице е достигнало
облагаем оборот в размер на 50 026,50 лева и до края на м.12.2019 г.
поддържа облагаем оборот над 50 000 лева, след който не е извършвал
транспортни услуги по договора за превоз на дървесина. Направен е извод, че П.К.
е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на основание
чл.96, ал.1 ЗДДС, но заявление не е подадено и П.К. не се е регистрирал по
ЗДДС. Затова и на основание чл.102, ал.4 ЗДДС за всички извършени от П.К.
облагаеми доставки на услуги за периода 08.12.2018 г. – 31.12.2019 г. органите
по приходите са установили дължим ДДС общо в размер на 74 179,96 лева, а на
основание чл.175 ДОПК за невнесения в срок ДДС са начислени лихви общо в размер
на 25 244,16 лева.
При
ревизията след направена справка в търговския регистър е установено, че П.К. е
едноличен собственик на катила на „ПБ
ТРАНС“ ЕООД от 16.12.2020 г. и няма данни за осигуряване като самоосигуряващо се лице по
смисъла на чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 КСО, нито по реда на чл.4, ал.1, т.1 КСО,
чл.40, ал.1, т.1 и 5 ЗЗО за ревизирания период.
След анализа на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК
е установен облагаем размер на осигурителния доход на лицето от икономическата
дейност, както следва: за 2018 г. – 107 614 лева и за 2019 г. – 325 625 лева, а
на основание чл.124а ДОПК, във връзка с чл.6, ал.8 и ал.9 КСО и чл.40, ал.1,
т.2 ЗЗО, за периода м.08.2019 г. – м.10.2020 г. са установени задължения за
авансови и окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО- УПФ и ЗО и лихви.
За периодите м.01.2018 г. до м.11.2018 г., от м.01.2020 г. до
м.04.2020 г., от м.07.2020 г. до м.08.2020 г. и от м. 10.2020 г. до м. 12.2020
г., през които П.К. не е бил осигурен по реда на чл.40, ал.1, 2 и 3 ЗЗО са
установени задължения за здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.5 ЗЗО.
За да измени
ревизионния акт в частта за годишния и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г.
и 2019 г., решаващият орган е посочил, че въпреки правилния подход за извършване
на ревизията по реда на чл.122 ДОПК, при определяне на разходите органите по
приходите не са се съобразили с изискванията на закона, като са приели само
част от обясненията на жалбоподателя относно сумата от 5 лв. за куб.м, за която
също няма документи, но отхвърлят твърденията за извършен разход за гориво,
такси, масла и други, като считат че не са документално обосновани. Според
решаващия орган принципът по ЗСч. за съпоставимост между приходите и разходите
изисква разходите, извършени за определена дейност, да се отразяват във
финансовия резултат за периода, в който се черпи изгода от тях, като следва да е
спазен и механизма, предвиден за едноличните търговци по ЗКПО. Затова разходите,
определени по реда на чл.122, ал.1 и ал.2 ДОПК, са изменени на 25 лв. (гориво,
товаро-разтоварна дейност и сеч) за 1 куб.м превозена дървесина, съответно за
периода 2018 г. са транспортирани 2 689,85 куб.м х 25 лв. = 67 246,25
лв. разходи за осъществяваната дейност като ЕТ, а за 2019 г. са транспортирани 8 217,50
куб.м х 25 лв. = 205 437.50 лв. Съответно новата данъчна основа за 2018 г. е променена от 106 666,80
лв. на 53 094,20 лв. и за 2019 г. – от 315 617 лв. на 153 769 лв.,
дължимият данък по чл.48,. ал.2 ЗДДФЛ за 2018 г. – от 16 000,02 лв. на 7 964,13
лв., а за 2019 г. – от 47 342,55 лв. на 23 065,35 лв. В резултат на
направеното изменение в годишната данъчна основа е изменен годишният
осигурителен доход, върху който се определят дължимите окончателни осигурителни
вноски.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е
разпитан свидетеля П.Т., чиито показания съдът не кредитира, тъй като същият се
намира в служебни взаимоотношения с жалбоподателя и в този смисъл е
заинтересован от изхода на делото, съответно показанията му не могат да бъдат квалифицирани
като безпристрастни и обективни, те не кореспондират със събраните писмени
доказателства, касаещи размера на получените приходи от извършените транспортни
услуги. Свидетелят очевидно се опитва да помогне на своя колега, но показанията
са изключително хаотични и нелогични, не са непосредствени и лични впечатления
на свидетеля, доколкото твърди, че лично той е получавал от П. 20 лева за
дървесината и не е знаел на каква цена продава П. дървесината на крайните
получатели. Съответно свидетелят само предполага, че цената е била не повече от
65 лева, но няма лични и непосредствени знания за продажната цена на
дървесината, определена от жалбоподателя. От друга страна, органите по
приходите са взели предвид именно тази сума – 65 лева – за основа за
изчисляване на укритите приходи на жалбоподателя. Т.е., от свидетелските
показания не се установяват нови факти от значение за правилното определяне на
доходите на жалбоподателя.
Представените в хода на съдебното производство писмени
доказателства от РДГ Пловдив, удостоверяващи транспортирането на дървесината,
добита по договор между община Съединение и „Аброс“ ЕООД за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2020 г., не са нови доказателства. Същите са събрани и преценени в
хода на ревизията от ревизиращия екип при определяне на данъчните основи и
публичните задължения на жалбоподателя за ревизираните години.
В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е
допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства. Вещото лице на база на представената от РДГ
Пловдив справка, съдържаща данни от превозните билети, е установила, че превозните
билети, по които купувач е фирма „Арброс“ ЕООД, а лице превозвач на дървесината
е П.К., са 1 829 броя, превозената от П.К. дървесина за 2018 г. е 515,90 куб.м, за 2019 г. – 3170,30
куб.м, за 2020 г. – 1277,80 куб.м, или общо 4964 куб.м.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се
установяват факти, които да са от значение за настоящия спор. Данните относно
извършените превози, ангажирани от жалбоподателя, и заключението на вещото лице
от съдебно-счетоводната експертиза по никакъв начин не влияят върху
правилността на извода на органите по приходите за наличие на укрити приходи, които
се установяват от подписаните от К. разписки за получени суми.
В хода на съдебното производство е допуснато също извършване
на съдебно-техническата експертиза, чието заключение съдът кредитира частично
като компетентно и безпристрастно. Вещото лице е извършило оглед на място на двете
МПС, с които е извършен превозът на дървесина. Съдебният експерт е определил и
посочил „реалните разходи“ за експлоатация на товарните автомобили, в които са
включени застраховката „Гражданска отговорност“, годишният технически преглед, GPS
проследяване и разходи за ремонти и допълнително оборудване, за които няма
представени писмени доказателства, т.е., в тази част заключението на вещото
лице не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице-инженер също
не се установяват нови факти от значение за настоящия спор, които да оборват
констатациите на органите по приходите за определяне на разходите за
осъществената от К. дейност, тъй като в конкретния случай заключението е
базирано на посочени от жалбоподателя изходни данни, а не на документите за
извършените разходи.
При тези факти съдът намира, че оспореният ревизионен акт е
законосъобразен.
Настоящата
ревизия е проведена по особения ред на чл.122 ДОПК. За определяне на данъчната
основа в конкретния случай е използван анализ на относимите към жалбоподателя
обстоятелства по чл.122, ал.2, т. 2, 3, 4, 8, 12 и 16 ДОПК. Обстоятелствата,
техният подбор и анализ не се оспорват от жалбоподателя с конкретни възражения.
Анализираните обстоятелства са избрани въз основа на събраните в ревизията
доказателства за дейността и реализираните от жалбоподателя доходи, които, макар
че формално се оспорват от жалбоподателя, не се установи да са в различни
размери.
В случая безспорно е доказано от събраните писмени
доказателства, че през процесните периоди жалбоподателят е извършвал
транспортни услуги срещу заплащане. Представената информация (заверени копия на
превозни билети за дървесина, транспорт, осъществен с превозно средство на жалбоподателя)
за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. показва, че извършваната дейност е
системна. В хода на ревизията тези факти са признати от самия жалбоподател. При
така установените факти правилен е изводът на приходните органи, че
жалбоподателят е извършвал търговска дейност по смисъла на ТЗ, тъй като
доходите му за ревизирания период са основно от транспортни услуги, които
представляват търговска дейност по смисъла на чл.1, ал.1, т.5 ТЗ – извършване на
превозни сделки. Съгласно чл.286, ал.2 ТЗ търговски са и
сделките по чл.1, ал.1 независимо от лицата, които ги извършват.
В случая предмет на доставките са транспорти услуги, като не
се касае за изолирана единична услуга, а за системна дейност, което показва
намерението на жалбоподателя да извършва тези услуги като стопанска дейност по
занятие и с цел реализиране на приходи и която дейност съвпада и с
осъществяваната търговска дейност от „ПБ ТРАНС“ ЕООД, чийто капитал е еднолична
собственост на жалбоподателя. От събраните писмени доказателства по безспорен
начин се установява, че извършените транспортни услуги са осъществени през ревизирания
период и че получените парични суми от тези доставки не са декларирани, не са
обложени с данък, поради което обоснован е изводът на ревизиращите органи, че
са налице недекларирани, укрити приходи от търговската дейност, извършвана от
жалбоподателя, както и че не са представени всички изискани документи.
С оглед наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК напълно
законосъобразно ревизиращият екип е преминал към ревизия по особения ред,
защото основната задача на нормата на чл.122 ДОПК е да даде възможност да се
извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяване на
данъчните задължения съобразно приложимите материалноправни норми не са налице.
Целта на особения ред за определяне на данъчната основа за облагане е чрез
заместване на изискуемите по материалния закон декларации, отчети и други
документи с документите, посочени в чл.122 ДОПК, да се получи цялостна, макар и
косвена, представа за дейността на задълженото лице.
На основание чл.122, ал.2 ДОПК органите по приходите са
извършили анализ на относимите към жалбоподателя обстоятелства и са определили
данъчните основи за облагане с данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС.
Данъчният финансов резултат като едноличен търговец е
определен като разлика между установените от ревизията укрити приходи за 2018
г. и 2019 г. и установените общи разходи, съответстващи на укритите приходи,
след което установеният облагаем доход е намален със сумите за задължителните
осигурителни вноски. При обжалването по административен ред директорът на ДОДОП
Пловдив е изменил размера на определените задължения в съответствие с основните
принципи на Закона за счетоводството. Т.е., при определяне на задължението по
ЗДДФЛ правилно е приложен материалния закон, а възраженията на жалбоподателя за
неправилно определени данъчна основа и данък останаха недоказани.
В хода на съдебното производство не се установиха други
размери нито на приходите, нито на разходите. При липса на пълно насрещно
доказване на своите твърдения жалбоподателят не може да черпи благоприятни за
себе си последици от своето пасивно поведение.
Не може да се сподели тезата на жалбоподателя, че приобщените
към ревизията документи от извършена ревизия на „АБРОС“ ЕООД, на базата на които
са определени укритите приходи, не се ползват с доказателствена стойност. В
случая се касае за писмени доказателства, включително двустранно подписани
разписки, за предаване на парични суми между възложител и изпълнител по
договор, които суми не са намерили счетоводно отражение при жалбоподателя.
Положените от жалбоподателя подписи в тези документи не са оспорени, по делото
не са ангажирани доказателства във връзка с евентуално тяхно оспорване,
включително заключение на съдебно-графологична експертиза. Поради тази причина
изводите на ревизиращите органи се основават на надлежно приобщени частни
документи, които се ползват с формална доказателствена сила.
С нормите на чл.122-124 ДОПК се преодоляват
последиците от неправомерното поведение на данъчнозадълженото лице, което
осуетява определянето на данъчната основа по общите правила. Тези правни норми
не установяват нов обект на данъчното правоотношение, правопораждащ юридически
факт или данъчна ставка. Използваните от чл.123, ал.1 ДОПК понятия печалба и
доход съответстват на обектите на облагане по ЗКПО и ЗДДФЛ (чл.1, т.1-3 ЗКПО и чл.2 ЗДДФЛ), а презумпцията по чл.123, ал.1 ДОПК е за съществуването
на обект на облагане – печалба или доход – в случаите по чл.122, ал.1 ДОПК, при определяне на
основата по реда на чл.122, ал.2 ДОПК, в хипотезите на
имуществени несъответствия по т.1 и 2 на чл.123, ал.1 ДОПК.
В случая ревизията е извършена по особения ред не защото органите по приходите
са установили несъответствие между приходите и разходите на жалбоподателя, а
защото са налице други обстоятелства, представляващи основание за извършване на
такава ревизия – неподадена годишна данъчна декларация и укрити приходи. Обосновано
и правилно органите по приходите са приели въз основа на събраните доказателства
и анализа на обстоятелствата по чл.122 ДОПК, че извършените услуги
представляват доставки по смисъла на чл.9, ал. 1 ЗДДС, които са облагаеми по
смисъла на чл.12, ал.1 ЗДДС и са с място на
изпълнение на територията на страната. Във връзка с
определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС органите по
приходите правилно са установили, че П.К. е следвало да подаде заявление за
регистрация по чл.96. ал.1 ЗДДС, тъй като към 08.01.2018 г. е достигнат
облагаем оборот от 50 026,50 лв. Т.е., правилно е
приложена нормата на чл.102, ал.4 ЗДДС.
В хода на ревизията и в настоящото съдебно производство жалбоподателят
не представя доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от
този на органите по приходите. Жалбоподателят дори не оспорва реалното
извършване на доставките, върху които са определяни задълженията за ДДС. Тъй
като начисляването на дължимия ДДС не е извършено от ревизираното лице, правилно
това е сторено от органите по приходите, като за невнесения в срок косвен данък
са определени лихви за забава.
Нормите на чл.122-124 ДОПК се прилагат
съответно и за установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски.
Приходните органи са установили укрити доходи от извършване на икономическа
дейност, затова обосновано и правилно са приели, че жалбоподателят е извършвал
трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице върху установения по реда на чл.122-124 ДОПК доход.
Осигурителният доход е определен по реда на чл.124а ДОПК само
в месеците, в които жалбоподателят е упражнявал икономическата дейност, а
размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите върху тях е установен
съгласно КСО и ЗЗО. Следователно и при определяне на размера на дължимите
задължителни осигурителни вноски органите по приходите правилно са приложили
материалноправните норми на КСО и ЗЗО. В този смисъл е съобразено изцяло
тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. на ОС на І и ІІ колегия на ВАС,
постановено по тълк. дело № 8 от 2020 г.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не може да бъде
отнесен към никоя от категориите лица, подлежащи на осигуряване, изброени в чл.4,
ал.3, т.2 КСО. След като жалбоподателят К. е реализирал доходи от трудова
дейност – транспортни услуги по превоз на дървесина, то върху този доход следва
да се определят и задължителните осигурителни вноски. Не може жалбоподателят да
се черпи благоприятни последици от факта на избягване на регистрация по ТЗ и
укриване на доходи от извършваната икономическа дейност. Никой не може да черпи
благоприятни за себе си права от собственото си противоправно поведение. Както
се посочи по-горе, въпреки че жалбоподателят не е отчел приходите си от превоз
на дървесина като стопанска дейност, те подлежат на облагане като търговски
сделки, смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В
случая става въпрос за повтарящи се действия през 2018 г. – 2019 г., изразяващи
се в редовно извършвани транспортни услуги по превоз на дървесина с цел приход
по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените
сделки сочат безспорно и на това, че те са извършени не за обезпечаване на
собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е., жалбоподателят е
действал като търговец по смисъла на чл.1, ал 1 ТЗ, а самата дейност има
характер на стопанска, тъй като е реализирана печалба и сделките са системни в
рамките на ревизирания период. Следва да се посочи, че дефинирането на едно
физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата
на регистрация по реда на Търговския закон, а и с оглед на характера на
извършваната от него дейност. Така установеното от фактическа страна налага
извод, че жалбоподателят е от категорията задължително осигурени по чл.4, ал.3,
т.2 КСО лица в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла чл.5, ал.2 КСО и правилно са установени допълнителните задължения за задължителни осигурителни
вноски за 2018 г. и 2019 г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на НАП сумата 10 625
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, изчислено по чл.8, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І
отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.К.,
ЕГН **********,***, срещу ревизионен акт № Р-16001622001181-091-001 от
21.10.2022 г., издаден от С.П., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложила
ревизията, и В.Г., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител
на ревизията, който ревизионен акт с решение № 11 от 17.01.2023 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП е потвърден
в частта на допълнително установените задължения за ДДС в размер на
74 179,96 лева и 25 244,16 лева лихви, вноски за ДОО за 2018 г. в размер
на 384,80 лева и 137,75 лева лихви, вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 432,40
лева и 170,98 лева лихви, вноски за ДЗПО-УПФ за 2018 г. в размер на 130 лева и
46,53 лева лихви и вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 219,60 лева и 49,03 лева
лихви, и е изменен в частта на допълнително установени задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2018 г. от 16 000,02 лева на 7 964,13 лева
и лихви от 5 644,90 на 2 807,58 лева и за 2019 г. от 47 342,55
лева на 23 065,35 лева и лихви от 11 889,19 лева на 5 401,57
лева, вноски за ДОО за 2019 г. от 5 328 лева на 3 996 лева и лихви от
1 410,99 лева на 1 002,46 лева, вноски за ЗО за 2019 г. от 2 880 лева
на 2 160 лева и лихви от 762,69 лева на 548,03 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2019
г. от 1 800 лева на 1 098 лева и лихви от 4776,63 лева на 338,68 лева.
ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН **********,***,
да заплати на Националната агенция за приходите сумата 10 625 (десет хиляди шестстотин
двадесет и пет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: