Р Е
Ш Е Н
И Е
8380/12.12.2017г.
гр.София, 12.12.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публично заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Александрова
Мл.с.Андрей Георгиев
при
секретаря Илияна Коцева и
прокурора………. като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№16010/2016г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 07.10.2016г. по гр. дело № 74974/2015г., СРС, 113 състав е осъдил
„У.“
ЕООД да заплати на „Т.-И.” ЕООД на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл.21 от сключения на 05.06.2012г. Рамков договор за покупко-продажба на
строителни материали сумата от 21 129.89 лв., представляваща
дължима и неизплатена договорна неустойка, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата от 2 309.10 лв., представляваща разноски по
делото.
Срещу
така постановеното решение в рамките на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от „У.“
ЕООД. Жалбоподателят твърди, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага доводи, че по делото не
са представени доказателства за това, че по договора са извършени доставки на
бетон, както и за това, че ответника е правил писмени заявки съгласно чл.2 от
договора. Твърди, че няма връзка между представените фактури и експедиционни
бележки с договора от 05.06.2012г., както и че при анализ на тези доказателства
може да се направи извод, че закупуването на бетонните смеси са закупувани при
условията на свободна търговия, като излага и доводи по съществото на спора.
Поддържа също така, че от ССЕ не се установява, че осчетоводяването на
фактурите е по процесния договор. Моли
съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.. Претендира разноски.
Ответниците по жалбата „У.“
ЕООД оспорва същата по съображения
изложени в писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение,
алтернативно прави искане за произнасяне по алтернативно предявения с исковата
молба иск. Претендира разноски.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание
чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Софийски градски съд след анализа
на събраните по делото доказателства приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. В рамките на извършената служебна проверка по чл. 269,
изр. първо от ГПК не се установиха пороци на атакувания съдебен акт, обуславящи
неговата нищожност или недопустимост. Решението е и правилно. Настоящата
съдебна инстанция намира, че по делото безспорно е установено, че между
страните е бил сключен на 05.06.2012грамков договор за покупко-продажба на строителни разтвори, по
силата на който ищецът „Т.-И.” ЕООД /универсален правоприемник на „Б.“ ЕООД/ е
приел да произведе и достави на ответника „У.“ ЕООД бетонни смеси и циментови
разтвори, при цени и условия, определени в Приложение №1 към сключения договор,
а ответникът се е задължил да заплаща възнаграждение по ценова листа, която е
неразделна част от договора, за конкретно възложената и извършена доставка до
30 дни след датата на доставка. .предварителен договор за покупко-продажба на
бъдещ недвижим имот, който съдържа и елементи на договор за строителство като
разновидност на договора за изработка. Съобразно
правилата на чл.154 от ГПК при
разпределение на доказателствената тежест, ищеца следва да докаже
съществуването на валидно възникнало между него и ответника правоотношение по договор за покупко-продажба
на строителни разтвори-бетонни смеси, както и изпълнението на
задълженията си в договорения срок, факта и стойността на доставените количества
бетонни смеси и приемането им от ответника, стойността на доставките, както и
на претендираната неустойка. От представените по делото като доказателство:
посочения договор, издадените от ищеца фактури и експедиционни бележки към
тях се установява наличието на
правоотношения между ищеца и ответника. На първо място експедиционната бележка
е издадена от Б.“ЕООД , а като клиент в експедиционните бележки е посочен
ответника, като същата е подписана и от негов представител като получател на
стоката. Въззивният съд намира, че първоинстанционния съд е формирал правилен
правен извод, че съгласно необоримата презумпция, уредена в правната норма на
чл. 301 ТЗ, доколкото ответникът не се е противопоставил веднага на издадените
фактури тъй като е осчетоводил същите, следователно конклудентно е приел точното
изпълнение от страна на изпълнителя на възложената му работа. Въззивният съд
намира също така за неоснователно направеното от въззивника възражение , че
процесните доставки на бетонни смеси на са извършени въз основа на сключения
между страните рамков договор. Съгласно нормата на чл.92 ал.1
от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. В чл.21 от сключения на 05.06.2012г.
Рамков договор за покупко-продажба на строителни материали страните са
уговорили предварително неустоечна клауза с която са определили размера на обезщетението за неизпълнение в срок на
задължението на купувача да заплати доставената му стока- 0,3 % дневно върху
дължимата, но незаплатена сума, от датата на фактуриране до окончателното
изплащане на сумата. От приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от
страните заключение на ССЕ се установява, че ответното дружество не е изпълнило
в срок задължението си по раздел III от процесния договор поради което дължи и
неустойка за забава в размер на сумата 21 153.05 лв. от заключението на СТЕ същата е
по-ниска от тази заложена в проекта. От изложеното може да се заключи, че
исковата претенция е с правно основание чл.92 ал.1 от ЗЗД е основателна следва да бъде уважена за предявения размер. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
мотивите на СРС досежно предявените на посочените основания искове, поради
което на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
В
съответствие с гореизложеното първоинстанционното решение е
валидно, допустимо и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По делото няма доказателства за
направени от въззиваемия разноски по делото пред въззивната инстанция, поради
което такива не му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 07.10.2016г.
по гр. дело № 74974/2015г., СРС, 113 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
5