Р Е Ш Е
Н И Е
№ /……………………… год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ПЕТИ ЮНИ
ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА год. в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : АТАНАС
СЛАВОВ
при
секретаря Атанаска Иванова като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр.
дело № 536 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова
молба от М.Г.Р. с ЕГН:**********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, чрез процесуалния
й представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв.М. Б.Р. *** против У.Н.
К.-Х., с ЕГН:********** и адрес ***, и
„АМБУЛАТОРИЯ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДОКТОР У."
ЕООД, ЕИК …….., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п."
№ …, партер, представявано от управителя Д.К.К. иск по чл. 45 ЗЗД, чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД цена на исковете
30 000 лева
В исковата си молба ищцата твръди, че
на 07.10.2014 год около 10:00 часа, поради съмнения за бременност придружавана
от сестра си посетила ответника „Медицински център доктор У." ЕООД, и
била насочена за преглед към д-р У., лекар работещ в центъра, едноличен
собственик на капитала на дружеството. След извършен преглед от д-р У.Н. К.-Х.,
който е потввърдил бременноста на ищцата в четвърта гестационна седмица, тя
пожелала да направи аборт. Ответника Д-р У.Х. я е ме уверил, че може да извърши
процедурата незабавно в медицинския център. Ищцата заплатила на регистратурата
на медицинският център сумата от 150 лева, подписала информирано съгласие за
провеждане на медицинската интервенция и била приведена за извършване на
манипулацията. Абортът бе извършен от ответника д-р У.Х. под пълна упойка, а
анестезията приложена от д-р Х..
След излизане от упойка ищцата изпитвала
силни болки, за което поискала да бъде уведомен д-р У.. Той не я прегледал,
нито пожелал да остана под наблюдение. Било й заявено, че състоянието и е
нормално след аборт, като били освободена от центъра. Била й е издадена рецепта
с медикаменти, които следвало да приема след освобождаването й.
Била откара от своите близки в спешния
център на МБАЛ „ Св. Анна" АД - Варна с остри болки в коремната област и
приета в спешен хирургичен кабинет. При извършения преглед лекарите установили
силно болезнен корем с изразен мускулен дефанс и перитониално дразнене.
Предприета е спешна животоспасяваща
операция. При провеждането й беше установено перфорационно прободно отвърстие с
диаметър около 1.5 см. на дъното на матката. При огледа на тънкото черво
операторите забелязали перфорация с прободно отвърстие отново с диаметър около
1.5 см., от което изтичало зеленикаво тънкочревно съдържимо около 150 кубика.
Перфорацията на матката и червото са
резултат от действията на д-р У. при интервенцията в медицинския му
център-проведения ми аборт. Болничният ми престой продължи от 07. 10. 2014 год.
до 14. 10. 2014 год.
По случая беше образувано досъдебно
производство, като първият ответник бил привлечен към наказателна отговорност,
а впоследствие и предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.
134 ал. 1 предл. 2 т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК и бе образувано Н.А.Х.Д № 2620/2015
по описа на ВРС, 37-ми състав.
С решение № 199/ 08.02.2017г. на
Варненски районен съд, 37 -ми състав по н.а.х.д. № 2620/2015г., изменено с
решение на Варненски окръжен съд по ВНАХД № 538/2017г. д-р У.Н. К.-Х. беше
признат за виновен за това, че на 07. 10. 2015 в гр. Варна в качеството си на
лекар ми причини средна телесна повреда, изразяваща се в причинен перитонит в
резултат на перфорация на тънкото черво, представляващо разстойство на здравето
временно опасно за живота, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност — упражняване на медицинска
професия по смисъла на чл. 183 ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 3
ал. 1 от ЗСОЛЛДМ, като при извършване на аборт били причинени пробив на тънкото
черво и пробив на стената на матката с последващ перитонит, с което нарушил
разпоредбите на чл. 83 ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ал. 1 т. 2, Правилата за добра
медицинска практика на лекарите на РБ — чл. 1 и 1.1- престъпление по чл. 134
ал. 1 пр. 2 т. 2 НК, поради което и на основание чл. 78А НК бе освободен от
наказателна отговорност и му бе наложено административно наказание глоба в
размер на 4 000 лева, а на основание чл. 78а ал. 4 вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК и чл.
160 ал. 1 административно наказание лишаване от право да упражнява лекарска
професия за срок от 10 месеца.
Вследствие на причинената от първия
ответник средна телесна повреда ищцата претърпяла неимуществени вреди-болки,
страдания, лишения, неудобства, загрозяване и др., които подлежат на
възмездяване.
Възстановяването ми в домашни условия
протичало бавно и мъчително. През първите десет дни не можела да се обслужвам
сама без чужда помощ. За хигиената и прехраната ми се грижели нейните близки.
Приемала обезболяващи и прилагала назначената ми антибиотична терапия. Била на
хранителен и диетичен режим. Не можела да се храни пълноценно, като приемала
само течности и течни храни поради ериозни проблеми с хранителния и чревен
тракт. Червата й се подували редовно, имала проблеми и затруднения с
дефекацията. По лекарско назначение приемала препарата еспумизан, като тези
затруднения и недубства продължиха повече от шест месеца.
Причинената травма довела до спиране на месечния й цикъл за срок от
около шест месеца. До осмият месец след травмата не можех да работя. Едва след
първата година се върнах към нормалния си ритъм на живот.
В резултат на проведената ми
животоспасяваща медицинска интервениця в МБАЛ „Св. Анна" на корема й
останал вертикален белег с дължина повече от двадесет сантиментра, който ще
остане завинаги и води до загрозяване на тялото ми. Това ми създава ежедневен
дискомфорт, вкл. и притеснения в контактите ми с хора. Белегът я карал да носи
облекло, което го прикрива.
Отговорността на втория ответник е на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД тъй като противоправното поведение на първия
ответник довело до увреждането ми е при и по повод изпълнение на възложена от
ответното дружество работа в медицинския център, ръководен към този момент от
д-р У., който е бил не само негов управител, но и едноличен собственик на капитала.
С исковата си молба ищцата е заявила
петитум, с който моли съда дапостанови решение, с което основание чл. 45, чл.
49, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД да осъди солидарно ответника У.Н. К.-Х., ЕГН:**********
и ответника „АМБУЛАТОРИЯ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР
ДОКТОР У." ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „О.п.п." № …, партер, представлявано от управителя Д.К.К. да й
заплатят сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания, лишения,
неудобства, дискомфорт, загрозяване, душевни болки вследствие на
противоправното поведение на първият ищец /описано в обстоятелствената част на
исковата молба и при осъществяване на възложената от втория ответник работа/,
ведно с мораторна лихва от деня на причиняване на деликта 07.10.2014 год. върху
претендираната главница, до окончателното заплащане на задължението.
Претендира направени съдебни и
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецата редовно
призова не се явява, но се представлява от процесуалния си представител по
пълномощие по реда на чл. 32 от ГПК, който поддържа иска. Моли съда да го уважи
в пълен размер. Представител е списък с разноските в размер на 2360 лева, от
които 1 800 лева, адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника У.Н. Касем-Х., с който оспорва
предявения иск както по основание така и по размер.
Оспорва основанието на предявения иск,
като се твръди, че отговорноста е договорна в светлината на европейското право,
противоречията с което са и основание за допускане до касационно обжалване.
Лекарската отговорност е преместена от деликтното към договорното право.
Лекарят, който се намира в договорно отношение с пациента ще отговаря за
неизпълнение на договорно задължение, а този, който не се намира в договорни
отношения, но на практика диагностицира или лекува пациент, ще отговаря по
правилата на водене на чужда работа без поръчка, или в краен случай остава
деликтната отговорност по необходимост.
От съществено значение за
разграничаване на деликтната отговорност от договорната отговорност е т.н.
„Информирано съгласие на пациента", регламентирано в чл.88 ал.1 от Закона
за здравето, според който за получаване на информирано съгласие, лекуващят
лекар уведомява пациента, както и лицата по чл.162 ал.З относно: диагнозата и
характера на заболяването, описание на целите и естеството на лечението,
разумните алтернативи, очакваните резултати и прогноза; ПОТЕНЦИАЛНИТЕ РИСКОВЕ,
свързани с предлаганите диагностични-лечебни методи, включително страничните
ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болки и други неудобства; вероятността
за благоприятно повлияване, риска за здравето и пр.
В отговора се твръди, че ищцата е
сключила договор за услуга с ответника У.Х.- поискала е да й бъде извършен
аборт по желание, след пълното уведомяване от страна на лекаря за големината на
плода, метода на извършване на интервенцията и рисковете. В отговора се твръди,
че ищцата е постоянна пациентка на центъра в продължение на години. Подписала
декларация за информирано съгласие за хирургическа процедура с изричен текст,
че е съгласна, че няма пълни гаранции от интервенцията, както и че „разбира, че
съществува възможност при диагностични и хирургични процедури да се получат
усложнения, които макар и рядко могат да доведат до неблагоприятен изход от
лечението. Тези рискове съществуват във връзка с определената при моето
конкретно състояние процедура".
На основание изложеното отговорността
се твръди, че отговорноста на лекаря е договорна, а договорната отговорност не
включва обезщетение за морални вреди, поради което искът няма правно основание.
По отношение на размера.
В отговора се твръди, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен вчл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики.
В отговора се оспорва изложеното в
исковата молба относно резултатите от проведена ехграфия и ренгенография на
корем, кръвни изследвания, както и консултация с гинеколог, че такива
изследвания са проведени, но не със заключението, което се твърди в исковата
молба.
В отговора се твръди, че не
съществуват категорични доказатеслства за причиняването на перфорацията от д-р У.
и с оглед задължителността на присъдата, същата е причинена при извършения
аборт, то е налице съпричиняване от страна на ищцата Р.. Твръди, се че такава
перфорация е обичайно, почти закономерно, да се получи при пети пореден аборт /показания
на тройната СМЕ в с.з.
В отговора се оспорва увреждането да е
причинено от действията на лекаря, като се твръди, че е естество на исканата
услуга. Абортът не е извършен по спешност или по медицински причини, той е
желана поредна такава процедура. Съществената причина за настъпването на
вредите е увреденото състояние на пациентката преди тази интервенция и непроявената
от нея дължима грижа и елементарна здравна култура.
Оспорват се твръденията на интезитета
и силата притерпените болки истрадания.
В отговора на исковата молба се
оспорав претендирания размер като изключително завишен.
В съдебно заседание ответника У.Н. К.-Х.
несе явява, представлява се от процесуалния си представител по пълномощие,
който поддържа депозирания отговора и мола съда да отхвърли иска като
неоснователени и недоказан, алтернативно
В срока по чл.131 от ГПК ответника
„АМБУЛАТОРИЯ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДОКТОР У."
ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „О.п.п."
№ …, партер, представлявано от управителя Д.К.К. не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
С Решение № 199/08.02.2017 год. по АНД
№ 2620/2015 год., на Варненски районен съд, 37 - ми състав, изменено с Решение №
157/07.07.2017 ГОД. ПО внахд № 538/2017 ГОД. на Варненски окръжен съд ОТВЕТНИКА
У.Н. К.- Х. е бил признат за виновен в това, че на 07.10.2015 год. в гр. Варна
в качеството му на лекар причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща
се в перитонит в резултат на перфорация на тънкото черво, представляващо
разстойство на здравето временно опасно за живота, поради немарливо изпълнение
на занятие, представляващо източник на повишена опасност — упражняване на
медицинска професия по смисъла на чл. 183 ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето
вр. чл. 3 ал. 1 от ЗСОЛЛДМ, като при извършване на аборт били причинени пробив
на тънкото черво и пробив на стената на матката с последващ перитонит, с което
нарушил разпоредбите на чл. 83 ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ал. 1 т. 2 от Правилата за
добра медицинска практика на лекарите на РБ — чл. 1 и 1 . 1- престъпление по
чл. 134 ал. 1 пр. 2 т. 2 НК, поради което и на основание чл. 78А НК бил
освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание глоба в размер на 4 000 лева, а на основание чл. 78а, ал. 4 вр. чл.
37 ал. 1 т.7 НК и чл. 160 ал. 1 бил лишен от право да упражнява лекарска
професия за срок от 10 месеца.
Ответника „АСМП — Медицински център
доктор У." ЕООД е възложило на ответника д-р У.Н. К.— А. извършването на
дейност като лекар — акушер гинеколог в същото лечебно заведение към към 07.
10. 2014 год. по силата на сключен трудов договор от 01.04.2017 год.
декрлариран с Вх № 29388173038122 от 20.04.2017 год. на ТД на НАП Варна.
На 07.10.2014 год. ищцата Р. се посетила
ответника „АСМП — Медицински център доктор У."*** и се подложила на
медицинска интервенция - аборт. Абортът бил извършен от отвеника У.Н. К.– Х.,
лекар работещ в центъра под пълна упойка, а анестезията била приложена от д-р Х.
След извършването на интервенцията и
излизането й от анестезия, ищцата изпитвала много силни болки в областта на
корема, малкия таз и гениталната област. Лекуващият й лекар д-р У. бил
информиран за състоянието й, но тя била изписана от лечебното заведение с
препоръки за медикаментозно лечение с болкоуспокояващи в домашна среда.
Още при напускането на медицинския
център болките в коремната област се засилили. В дома на сестра й болките на
ищцата станали нетърпими: заемала неестествено положение в леглото, не можела
да си намери място от болка, потяла се обилно, устните й посинели, изпитвала
лъжливи позиви за дефекация и повръщане, съблякла се гола тъй като не можела да
търпи дрехи по себе си.
Сестра й уведомила ответника У.Н. К.- Х.
по телефона за състоянието й и е поискала той да я прегледа дома й. Ответника У.Н.
К.- Х. отказал посещение и препоръчал прием на обезболяващи медикаменти.
Болките станали нетърпими и сестра й
се обадила на на спешна медицинска помощ, но поради липса на свободни линейки, ищцата
била транспортирана до спешния център на МБАЛ „Св. Анна" АД - Варна от
сестра си и майка си (която междувременно била пристигнала силно притеснена в
дома на дъщеря си) с личния автомобил на последната. Транспортирането на ищцата
до лечебното заведение било съпроводено с изключителни страдания и болки, до
степен, че не можела сама да се придвижва. По стълбите на кооперацията се
наложило да бъде непрестанно подпомагана от трети лица, свличала се по
стълбишния парапет и се влачела по пода и стълбите, подкрепяна от нейните
близки с помощта на завивка. Обстоятелството, че била без дрехи поставило
ищцата в още по—неловко положение. Поради неимоверните болки, невъзможността да
се движи сама и да заема естествено положение, Р. не успяла да се качи сама в
автомобила на майка си. Наложило се да бъде пренесена и поставена в автомобила
на ръце от своите близки и случайни минувачи. Поради голотата си ищцата да се
чувствала срам и унижение.
Ищцата била приета в МБАЛ „Св.
Анна" АД - Варна вспешен хирургичен
кабинет. При извършения преглед било установен силно болезнен корем с изразен
мускулен дефанс и перитониално дразнене. След проведени ехография и
ренгенография на корем, изследвания на кръв и урина и консулт с гинеколог, била
насочена към гинекологична клиника с диагноза остър пелвиоперитонит, състояние
след инструментална ревизия на матката — аборт по желание в МЦ „Д-р У.",
съмнение за инструментална перфорация на матката, дифузен перитонит. Ищцата
била приета в лечебното заведение със силни болки, гадене, повръщане на
стомашно съдържимо, силно обложен език с бял налеп. Във влагалището й бил
констатиран обилен гноевиден флуор, матка и аднекси не могли да бъдат палпирани
поради мускулния дефанс на корема, приченен от острия перитонит. Дъгласовото
пространство било болезнено, което говорело за наличие на течност в корема. Бил
назначен и проведен ултразвук с вагинален трансдюзер, който показал наличие на
свободна течност в коремната кухина Диагнозата перитонит била потвърдена и била
в резултат от перфорация на черво.
Лекарите в медицинското заведение
взели решение за спешна животоспасяваща операция. При провеждането й под пълна
анестезия, било установено перфорационно прободно отвърстие с диаметър около 1.
5 см. на дъното на матката. При огледа на тънкото черво операторите забелязали
перфорация с прободно отвърстие отново с диаметър около 1. 5 см., от което
изтичало зеленикаво тънкочревно съдържимо около 150 кубика. С усилията на
дежурния коремен хирург била възстановена целостта на червото, коремът бил
промит с браунол и физиологичен серум и поставени контролни дренове.
Болничният престой на ищцата продължил
от 07. 10. 2014 г. до 14. 10. 2014 г. и бил съпроводен с болки, страдания,
лишения и неудобства. В първите няколко дни след операцията ищцата изпитвала
силни болки в областта на хирургичния срез, като приемала големи дози обезболяващи
и други медикаменти. Наложило се първите 3 дни да лежи неподвижно в леглото
поради наличието на дренове, поставени в коремната й кухина. В този период била
изцяло зависима от грижите на своята майка, която й помагала да задоволява дори
най - елементарните си жизнени потребности, включително за лична хигиена и
тоалет. Ищцата се чувствала напълно зависима от своите близки и в тяхна тежест.
През остатъка от болничния й престой по препоръка на лекуващите лекари ищцата
правила неефективни опити да се движи и да върви с чужда помощ.
След изписването й от болницата
лечението на ищцата продължило в домашни условия. Тя се лекувала в дома на
родителите си в гр. Суворово, тъй като била зависима от тях за свои основни
жизнени потребности — хранене, лична хигиена, тоалет, придвижване. Родителите й
се грижели и за невръстното й дете, тъй като тя не можела да прави това. Р.
приемала голям брой медикаменти и спазвала строг хранителен режим, тъй като
лекарите я уведомили, че повторен перитонит би бил фатален за нея.
Причинената й травма довела до
проблеми на месечния й цикъл за срок от около шест месеца. Възстановяването на
ищцата продължило около 7-8 месеца, като едва след това тя могла да продължи да
води живот, близък до този който била водила преди коремната й операция.
Налице е голям цикатрикс на коремната
й стена, който води до загрозяване на тялото й.
От заключението по приетата по делото
СМЕ, изготвена от в.л. Д. и в.л. Г. се установява, че:
При извършването на медицинската
интервенция - аборт от ответника У.Н. К.- Х. на М.Р. са причинени перфорация
(пробив, руптура) на стената на матката и пробив (руптура) на тънко черво, при
което в коремната й кухина се е изляло тънко — чревно съдържимо в порядъка на
100 мл. Последното от своя страна е довело до възникването на възпалителен
процес — перитонит (пелвиоперитонит - възпаление на перитонеума в малкия таз). В
съдебно заседание в.л. Д. допълва, че перфорацията на матката е създала реална
комуникация между външната среда и коремната кухина и в този смисъл е
обусловило проникващо нараняване в коремната кухина. Според вещото лице ищцата
е претърпяла четири средни телесни повреди, всяка от които причинена от една
единствена манипулация-перфорация на маточната стена; разкъсване на тънко
черво; пелвиоперитонит и проникващо нараняване в коремната кухина. Всяка от
телесните повреди е обусловила разстройство на здравето временно опасно за
живота-средна телесна повреда.
Възникналото увреждане на тънкото
черво-пелвиоперитонит е преодоляно с навременна оперативна интервенция-проведена
срединна лапаротомия, шев на матка, шев на тънко черво, като същата е била
проведена по жизнени показатели. Според обясненията на в.л. Д. в о.с.з. това,
че операцията е проведена „по жизнени показатели" означава, че ако Р. не е
била подложена на оперативно лечение, е могло да се стигне до дифузен
перитонит, който е тежко драматично състояние и в голяма част от случаите при
развитието на такъв изходът е летален. Според вещото лице проведеното
оперативно лечение е било животоспасяващо за ищцата. Според него несъмнено при
развитието на перитонита ищцата е развила типичната му клинична симптоматика с
изразени болки в коремната област, пареза на червата, колапс и т.н., като
според вещото лице събраните гласни доказателства в тази насока кореспондират с
очакваните клинични изяви на поставената на Р. диагноза. Според в.л. Д.
възстановителният период в конкретния случай макари строгана индивидуалност от оперативна
интервенция е продължило в период от около два месеца, като в първите седем до
десет дни след операцията болковият синдром е бил ясно изразен.
Последващото възстановяване се
състояло в спазването на хигиенно — диетичния режим, с цел да не се натоварва
стомашно — чревния тракт, включващ прием на течно — кашава храна, избягването
на подправки и пържени храни насочена към избягването на засилена коремна
перисталтика, прием на медикаменти. Спазването на този режим е следвало да
продължи в период от няколко месеца след операцията.
Към настоящия момент по срединната
линия на корема под пъпа е налице белезникав ръбец (цикатрикс/белег) с гладки
очертания с дължина между 16 и 18 см. и диматър около 1 ,5-2 см., който е на
нивото на кожата и с цвят по - блед от околната кожа. Същият е в резултат от
проведената лапаротомия. Белегът е видим за околните, когато не е покрит с
дрехи. Според в.л. проведените аборт и хирургична интервенция по повод
пелвиоперитонита могат да доведат до смущения в месечния цикъл.
Съгласно заключението на в.л. Г. в
частта, касаеща психолигическото състояние на Р., несъмнено медикобиологичните
признаци на увреждането, причинени на Р. са били свързани с физически болки и
страдания, с лишения от първични потребности (да следва определен хранителен
режим, да има здрави и спокоен сън и др./, както и фрустриране на вторични
такива: ограничаване на движения и свободата на придвижване в пространството,
невъзможност за осъществяване на социални контакти, да извършва трудова дейност
и да заработва средства за семейството си.
Според в.л. инцидентът и неговите
последици са формирали у ищцата психична травма, която и до настоящия момент не
е преодоляна. Доказателства за това са установените при освидетелстването й по време
на психологическото интервю симптоми: умерено повишена тревожност, съществуващ
вътрешен конфликт, емоционална нестабилност, периодични епизоди на
потиснатност, значително повишена невротичност. Констатираната психична травма
персистира и се е хронифизирала. Според в.л. за Р. е необходима професионална
помощ (психитерапевтични сесии), а сравнително стабилизиране на вътрешното
напрежение и тревожност била могли да настъпят след приключване на съдебните
дела.
В качеството на живота на ищцата има
съществена промяна след оперативната интервенция, което се отчита не само в
субективните й разкази за емоции и преживявания, но и в хода на изведените
количествени и качествени резултати от психологичното изследване. В проведеното
съдебно заседание вещото лице заявява, че наличната у ищцата психотравма е
хронифицирана и доста интензивна, за преработването, на която е нужда специализирана
психологическа помощ и която ще тлее и няма да бъде ефективно преработена поне
до приключването на съдебните дела.
Психотравмата е повлияла негативно на
сексуалния живот на ищцата, тъй като тя има изразено отрицателно отношение към
противоположния пол — самоопределя се като „мъжемразка". Наличният
оперативен циктрикс влияе и допринася за психотравмата, тъй като той внася у
нея усещане за малоценност. Женствеността у нея е притъпена и се изразява в
дистанциране от осъществяване на сексуални връзки. В резултат на претърпяната
операция начинът на живот на ищцата се е променил съществено.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които кредитира
изцяло. Съдът кредитира и изслушаната в съдебно заседание експертиза от вещите
лице Демирев и Г. като компетентна. Съдът кредитера показаниятана сивдетелите
тъй като те кореспорнидрат с останалите доказатества по делото и се потрепят от
СМЕ, според които ищцата се е почувствала относително възстановена едва след 6
до 8 месеца след операцията.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен иск с правно основание чл.45
от ЗЗД против прекия причинител на вреди и обективно съединен с този иск иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД против солидарно задълженото лице, като
възложители работата на прекия причинител на вреди, в кръга на която са
причинили вредите.
Предявените искове са допустими.
Предявения иск е за обезщетение за
причинени неимуществени за сумата от 30 000лева, съединен с него иск с
правно основание чл.84 ал.3 от ЗЗД за присъждане на законата лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
Солидарната отговорност за ответниците
У.Н. К.– Х. и „АСМП — Медицински център доктор У." ЕООД за непозволено
увреждане произтича от закона. Гражданският ответник е солидарен длъжник с
съпричинители на вредата, съгласно чл. 49 ЗЗД.
Законът оправомощава гражданските ищци да насочат вземането си за обезщетение
за вредите от деянието спрямо всеки един от солидарните длъжници.
Съгласно нормата на чл.300 от ГПК от нейното
граматическото и логическо тълкуване, се налага извод, че по изрично
разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на присъдено
нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300 ГПК,
обстоятелства.
Съобразно постановката на т. 15 от
Тълкувателно решение № 6/06.11. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
решението по чл. 78а НК на наказателния съд, с което съдът освобождава подсъдим
от наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено
като правни последици на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали то /деянието/ е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
По силата на чл.300 от ГПК и
постановеното влязло в сила Решение № 199/08.02.2017 год. по АНД № 2620/2015
год., на Варненски районен съд, 37 - ми състав, изменено с Решение №
157/07.07.2017 ГОД. ПО внахд № 538/2017 ГОД. на Варненски окръжен съд, за
настоящия съд е безспорно установено, че ОТВЕТНИКА У.Н. К.- Х. е за виновен в
това, че на 07.10.2015 год. в гр. Варна в качеството му на лекар причинил на
ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в перитонит в резултат на
перфорация на тънкото черво, представляващо разстойство на здравето временно
опасно за живота, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност — упражняване на медицинска професия по смисъла
на чл. 183 ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 3 ал. 1 от ЗСОЛЛДМ,
като при извършване на аборт били причинени пробив на тънкото черво и пробив на
стената на матката с последващ перитонит, с което нарушил разпоредбите на чл.
83 ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ал. 1 т. 2 от Правилата за добра медицинска практика
на лекарите на РБ — чл. 1 и 1 . 1- престъпление по чл. 134 ал. 1 пр. 2 т. 2 НК
В този смисъл ответника У.Н. К.- Х. е пасивно
легитимирани да отговора по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В случая е налице съставът на чл.45 от ЗЗД, че чрез свои активни действия, представляващо източник на повишена
опасност — упражняване на медицинска професия по смисъла на чл. 183 ал. 3 вр.
ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 3 ал. 1 от ЗСОЛЛДМ, поради немарливо
изпълнение на занятие при извършване на аборт е причинил пробив на тънкото
черво и пробив на стената на матката на ищцата с последващ перитонит, с което
нарушил разпоредбите на чл. 83 ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ал. 1 т. 2 от Правилата за
добра медицинска практика на лекарите на РБ — чл. 1 и 1 . 1 като това му
действие е в причинно следствена връзка с причинените вреди и е извършено
виновно.
По отношение на отговорността на ответника
„АСМП — Медицински център доктор У." ЕООД следва да бъде ангажирана по иск
с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия, поради което тя има „обезпечително-гаранционна функция”
по отношение на пострадалия в случая ищцата. За да бъде обаче ангажирана тази
безвиновна отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД,
следва да се докаже, че вредите са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа и вредите са
причинени при или по повод изпълнението, й.
За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: 1. Налице са вреди, причинени
на пострадалия ищеца, Тези вреди са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, Вредите
са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника
и са причинени виновно.
Вина като субективно отношение на
дееца към деянието и последиците му се търси не във възложителя на работата, а в
този, който я изпълнява.
В конкрнетния случай ответника У.Н. К.-
Х. виновно е причинил вреди на ищеца, а гражданската
отговорност на възложителя „АСМП —
Медицински център доктор У." ЕООД е всякога налице, макар той да няма вина.
По отношение на размера на
обезщетението за вреди от непозволено
увреждане.
Съгласно закона на обезщетяване всички
преки и непосредствени вреди, които са пряка и непосредствена последица на
увреждането.
Размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. / т. 11 от ППВС № 4/1968
год/.
Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането. В настоящия случай се касае
за причиняване на увреждания изразяваща се в неимуществени вреди — болки,
страдания, лишения, неудобства, дискомфорт, загрозяване, душевни болки, тъй
като съгласно заключението на в.л. по СМЕ те са в пряка причинно - следствена
връзка с причинената от д-р У. травма на ищцата при и по повод извършената от
него на 07. 10. 2014 г. медицинска процедура — аборт и в резултат на нарушение
на медицинските изисквания за упражняване на лекарската професия решението по
АНД.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да вземе предвид всички
конкретно установени обстоятелства по конкретния спор. По настоящото дело, при
определяна размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът следва да
изходи от: характера и степента на
телесните увреждания техните медикобиологични особености; обема и
продължителността на търпяните болки и тяхната продължителност като страдания;
продължителността на възстановителния процес; налице ли са остатъчните
негативни последици от претърпяната травма; настъпило ли е пълно излекуване;
възрастта на пострадалия; продължителността на нетрудоспособността; налице ли е
психична травма и налице е заглозява и др.
В резултат на виновното и
противоправно поведение на ответника У.Н. К.- Х. е претърпяла общо четири
средни телесни повреди (СМЕ на д-р Д.). Ищцата е търпяла интензивни болки като
неприятни психо физически усещания. Болките са били силни остри и трудно
предолими. Тяхната сила е била такава че поставяли ищцата в безпомощно
състояние. Продължителноста е била значителва. В първите дни болките са били
много интензивни и нетърпими, впоследствиеслед оперативната намеса леко
намаляват както по сила така и по интензитет.
Ищцата е била подложена на тежка
животоспасяваща операция под обща упойка, без извършването, на която със
сигурност е щяло да се стигне до дифузен перитонит и неизбежна смърт, което
значително завищава размепр на обезщетението. Пролежала е в болнично заведение
за период от седем дни, като в първите няколко дни болките от хирургичната
интервенция са били също интензивни, като са продължили до премахването на
хирургичните конци.
Възстановителният период от самата
хирургична операция е продължил около два месеца, а цялостния възстановителен
период, свързан със спазването на строг хранителен режим и прием на
медикаменти, укрепващи стомашно — чревния тракт, между 6-8 месеца.
Към настоящия момент ищцата търпи болки
във връзка с дефекацията и хроничното периодическо подуване на корема поради
газове. Спазва строг хранителен режим, поради страха, че втори перитонит би бил
фатален за нея.
В коремната област на ищцата (под
пъпа) е наличен белег с размери: дължина — 18 см. и диаметър от 2 см., който е
с различна оцветка от околната кожа, видим е ако не е покрит с дрехи и в този
смисъл е загрозяващ тялото й. Към момента на извършване на операцията Р. е била
млада жена на 28 годишна възраст, т.е. тя е получила загрозяващия белег в
период от живота си, в който за една млада жена нейният външен вид е от
изключително значение и е свързан със самооценката й като индивид. Белегът ще
остане завинаги.
Ищцата е претърпяла тежка психична
травма, която е хронифицирала и за справянето, с която е нужна помощ от
специалист (в.л. Г. по СМЕ). В резултат на оперативната интервенция и наличния
белег ищцата се чувства непълноценна като жена, отношенията й с противоположния
пол са силно засегнати, няма постоянна връзка, определя се като
„мъжемразка". Социалното й функциониране е негативно засегнато, като макар
преживяното от нея да не е довело до коренна промяна в живота й, то тази
промяна е налична и е съществена. Силно е влошено качеството й на живот спрямо
този който е водила преди.
Всички изложено дотук като конкретни
факти и обстоятелства водят до извод, че сума в размер на 30 000 лева е
справедлива и би обезщетила ищцата за претърпяните от нея болки, страдания,
лишения, неудобства, душевен и психологически дискомфорт.
По отношение на направените
възражения.
Въведено е възражение за за
безотговорно отношение на ищцата към собствените й здраве и живот, изразяващи
се в множество предходно извършвани инструментални аборти.
Настоящия съдебен състав намира, че
това възражението не е доказано, тъй като в рамките на съдебното производство
по настоящото дело съобразно способите
на ГПК не се събраха даказателства за извършени пет предищни аборта. Този факт
може да бъде установен по правилата на процеса само с надлежни писмени доказателства.
Независимо от изолженто съдът намира,
че не е налице съпричиняване на вследствие на поведението на ищцата. Не се
доказа виновно противоправно нейно поведение, което да е в пряка причинно
следстевна връзка с причинената вреда. Нее противоправно извърщването на
аборти, но ответника У.Н. К.- Х. е
следва да се соъбрази с това обстоятелство при извършването на аборта.
По отношение на претендираната
мораторна лихва.
В закона не съществува понятиято
мораторна лихва, но в практиката се приема, че „мораторната“ лихва е
обезщетение за забава и е развна на законната лихва.
Съгляасно чл.84 ал.3 от ЗЗД, при
деликт, деликвента дължи обезщетение за забава върху присъденото обезщетение от
датата на деликта до окончателното изплащане. В този смисъл съдът следва да
присъди в тежест на ответниците и законната лихва считано от датата на деликта
до окончателното й изплащане.
Предвид основателността на предявения иск
и като съобрази, че ищецът е освободен от държавна такса и разноски на осн.
чл.78, ал.6 ГПК, съдът следва да присъди в тежест на ответниците да заплатят солидарно
по сметка на Варненски окръжен съд направените по делото разноски в размер на
350 лева и дължима държавна такса в размер на 6 298,60 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА У.Н. К.-Х. с ЕГН:********** и
адрес ***, и „АМБУЛАТОРИЯ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР
ДОКТОР У." ЕООД, ЕИК ……., със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „О.п.п." № …, партер, представявано от управителя Д.К.К. да ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на М.Г.Р. с ЕГН:**********, с адрес ***, сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение на причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се в причинени болки, страдания, лишения,
неудобства, дискомфорт, загрозяване, вследствие на виновно противоправното
поведение на ответника У.Н. К.-Х. на 07.10.2014 год. и при осъществяване на
възложената от ответника „АМБУЛАТОРИЯ ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДОКТОР У." ЕООД, работа, ведно с законата лихва върху
главницата, считано от датата на деликта 07.10.2014 год., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА У.Н. К.-Х. и „АМБУЛАТОРИЯ ЗА
СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ДОКТОР У." ЕООД, ЕИК …….,
да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М.Г.Р. направените по делото разноски вразмер на 2360
лева.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ.