№16
гр. Силистра, 24.01.2020 год.
Силистренски окръжен
съд, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание проведено на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
мл. съдия Огнян Маладжиков
При
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Пламен
Неделчев въззивно гражданско дело № 3/2019 год. по описа на СОС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена от "ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, против част от Решение № 245 от
08.07.2019г. постановено по гр.д. № 1711/2018г. на РС – Силистра, с което съдът
е признал за установено, че Г.А. Т., дължи
на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, сумите,
посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение №2079/2018г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1171/2018 г. по описа на СРС, произтичащи от Договор за
потребителски заем, с № CREX – 10135729 /15.04.2013 г., както следва:
447.35(четиристотин
четиридесет и седем лв. и 35 ст.) лева, представляваща главница по договор за
потребителски заем, заедно със законната лихва, считано от 23.08.2018 г. до
изплащане на вземането;
70.20(седемдесет
лв. и 20 ст.) лева - обезщетение за
забава за периода 21.01.2017 г. до
07.08. 2018г.;
Със
същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователен иска за
заплащане на обезщетение за забава за периода 20.05.2013г.- 20.01.2017г. в
размер на 163.04(сто шестдесет и три лв. и 04 ст.) лева.
Въззивникът
– "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, не е доволен от
първоинстанционното решение в В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ считайки, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка желае същото да бъде
отменено в атакуваната част и в частта за разноските, а вместо него въззивния
съд да постанови друго, с което да приеме за изцяло основателни ищцовите претенции и да ги уважи. Излага доводи в
подкрепа на жалбата си Претендира
деловодни разноски.
Въззиваемият – Г.А. Т., чрез процесуален представител излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да я
отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.
Излага доводи в подкрепа на становището си. Претендира деловодни разноски за
въззивната фаза на процеса.
Съдът – след като
прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната
жалба за основателна, по следните съображения:
За да постанови атакуваното решение
първоинстанционния съд приел, че от събраните по делото писмени доказателства е
установено облигационното отношение между ответника и БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, както и прехвърлянето на вземането срещу ответника на ищеца в
настоящия процес. Фактът на неизпълнение, както и размера на задълженията не се
оспорват от длъжника. Първостепенния съд се е произнесъл по направеното от
ответника възражение за погасяване на вземането по давност, като е приел същото
за неоснователно по отношение на главницата. Коментирано е, че вземането на
кредитора става изискуемо с изтичането на срока на договора, а именно -
20.01.2014г. съобразявайки, че преди изтичането на срока по чл. 110 от ЗЗД,
/20.01.2019г./, на 23.08.2018 г. кредиторът е подал заявление по чл. 410 от ГПК,
и давността е прекъсната районния съдия отхвърлил възражението по отношение на
главницата и приел иска в тази част за основателен.
За да приеме, че възражението за
погасяване по давност е частично основателно по отношение на втория иск, касателно
обезщетението за забава първоинстанционния съд съобразил хипотезата на чл. 111,
б. “в“ от ЗЗД, съгласно която давностният срок за тези вземания е 3 години.
Поради това съдът счел, че вземането за лихва е погасено по давност за периода от
21.05.2013г. до 20.01.2017г., а за периода от 21.01.2017г. до 07.08.2018г. претендираното
обезщетение за забава се дължи и то е в размер на 70.20лв. /седемдесет лева и
двадесет стотинки/.
В необжалваната си с настоящата жалба
част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
За да обоснове жалбата си въззивника
сочи, че неправилно първоинстанционния съд взел предвид при постановяване на
решението си възражение за изтекла погасителна давност направено след изтичане
на преклузивния срок по чл. 131 от ГПК, едва след даване ход на устните
състезания. Според въззивника възражението за изтекла погасителна давност, като
процесуален способ за защита може да се направи само от ответника и то само до
изтичане на срока за писмен отговор на исковата молба. Сочи се, че щом такова
възражение е направено едва в хода на устните състезания след даване на ход по
същество, то съдът въобще не е следвало да го взима предвид при постановяване
на решението си. Процесуалният представител на въззивника сочи съдебна практика
в подкрепа на тезата си включително и т.р. № 1 от 09.12.2013г. постановено по
т.д. № 1/2013г. но ОСГТК на ВКС.
Въззиваемият Г.А. Т. чрез своя назначен служебно защитник
оспорва доводите на въззивника приемайки, че последиците от неподаването на
писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не следва да бъдат приравнявани с
преклудирането на възможността за възражение за изтекла погасителна давност
направени в първото отрито по делото заседание преди окончателния доклад на
съда по чл. 146 от ГПК.
За
да провери основателността на твърдението на въззиваемия, че възражението за
изтекла погасителна давност е направено преди приемане на окончателния доклад
на съда по чл. 146 от ГПК, ОС се запозна с протокола от проведеното на
18.06.2019г. открито съдебно заседание. От него се установява, че процесуалния
представител на ответника е направил за пръв път възражението си за изтекла
погасителна давност едва след като първоинстанционния съд е обявил доклада по
делото за окончателен и е дал ход на устните състезания.
Съобразявайки аргументите на
страните и след, като установи, че ответниковото възражение за изтекла
погасителна давност действително е направено след изтичане на преклузивния за
това срок ОС намира, че неправилно първостепенния съдебен състав го е взел
предвид при постановяване на решението си, поради което същото в
отхвърлителната си част се явява неправилно и следва да се отмени.
Изложеното мотивира съда да приеме
жалбата за основателна и да отмени атакуваното с нея първоинстанционно решение
в обжалваната част включително и по отношение на разноските, като вместо него
постанови друго, с което да осъди ответника да плати на ищеца сумите отхвърлени
с атакуваното първоинстанционно решение.
По отношение на разноските:
Първостепенния съд е присъдил
претендираните за заповедното производство разноски в размера посочен в
представения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК. Относно разноските за
установителния иск ОС констатира разлика от 75 /седемдесет и пет/ лева
присъдени по – малко от тези посочени в списъка и дължими. Ето защо ОС приема,
че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75 /седемдесет
и пет/ лева допълнително разноски за първоинстанционното установително
производство и сумата от 162.50лв./сто шестдесет и два лева и петдесет
стотинки/ разноски на ищеца във
въззивното производство представляваща 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение и 12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/ платена
държавна такса.
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2,
т. 1 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 245 от 08.07.2019г. постановено по гр.д. №
1711/2018г. на РС – Силистра, В ЧАСТТА с която първоинстанционният съд е
отхвърлил, като неоснователен иска на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК
*********, гр. София, да бъде признато за установено, че Г.А. Т., дължи на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД
с ЕИК *********, гр. София обезщетение за забава начислено върху главница от 447.35
лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ за
периода 20.05.2013г.- 20.01.2017г. в размер на 163.04лв. /сто шестдесет и три лева
и четири стотинки/, горница над присъдената от първоинстанционния съд сума в
размер от 70.20лв. /седемдесет лева и двадесет стотинки/, като вместо него
постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Г.А.Т., дължи на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
сумата посочена в Заповед за изпълнение на парично задължение № 2079/2018г.,
издадена по ч.гр.д. № 1171/2018г. по описа на РС – Силистра, произтичаща от
Договор за потребителски заем с № CREX – 10135729/15.04.2013г. и представляваща част от обезщетение
за забава начислено върху главница от 447.35 лв. /четиристотин четиридесет и
седем лева и тридесет и пет стотинки/ за периода 20.05.2013г.- 20.01.2017г. в размер
на 163.04лв. /сто шестдесет и три лева и четири стотинки/ горница над
присъдената от първоинстанционния съд сума в размер от 70.20лв. /седемдесет
лева и двадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Г.А.Т.,
да заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
сумата от 75
/седемдесет и пет/ лева разноски по гр.д. № 1711/2018г. на РС – Силистра.
ОСЪЖДА Г.А.Т.,
да заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
сумата от 162.50лв./сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: