№ 534
гр. Русе, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520200496 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕРД. ЕМ. АНЧ. до Русенския Районен съд против
Наказателно постановление № 21-0457-000401 / 28.01.2021г. на Началника на РУ - гр.Ветово
при ОД на МВР - гр.Русе, с което за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.2
вр. ал.1 т.5 от същия закон му било наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв. Моли
съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща процесуален представител, който
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.12.2021г. около 12,20 ч. жалбоподателят управлявал л. а. ”Ауди 80” с ДК№ РР
63 78 АМ в гр.Ветово по бул.“Трети март“, като до него на предната дясна седалка се возел
св.М.Х.. Зад него се движела св.Д.Д., управлявайки л.а. „Нисан Джук“ с ДК№ Р 00 88 КР.
Времето било ясно, а пътната настилка била суха. В един момент при приближаване с
кръстовището с улица „Христо Ботев“ жалбоподателят започнал да се отклонява вляво с
оглед да завие в тази посока, но в последния момент видял, че пътната настилка, по която се
отклонявал е с 10 см. по-висока от ул.“Трети март“, отказал се и рязко завил надясно без
включен пътепоказател. По този начин той пресякъл пътя на св.Д. и между двете превозни
средства последвал удар – между предна и задна десни врати на автомобила на
жалбоподателя и предницата на другия автомобил. При удара пострадали жалбоподателят и
св.Х., като им били причинени леки телесни повреди. Била сигнализирана полицията и след
като се запознал с местоположението на превозните средства, които не били местени,
св.С.С. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал
обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено горепосоченото
административно наказание.
1
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице, което има право на
жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, но разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния
закон.
Съобразно чл.25 ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.при извършване на маневра. От показанията на
св.С., който е посетил настъпилото ПТП непосредствено след настъпването му се
установява, че жалбоподателят е започнал да завива наляво, но поради съществуващата
денивелация в последният момент е променил намерението си и рязко е завил надясно, като
по този начин ударът между него и движещата се зад него св.Д. е станал неизбежен.
Подобни възприятия се установяват и от нейните показания : „Аз тъкмо се приближавах те
тръгнаха да завиват наляво, но всъщност завиха надясно“, показанията и на л.34 от делото.
Подобен механизъм на настъпилото ПТП се установя и от уврежданията по двата
автомобила – на жалбоподателя между двете десни врати, а на св.Д. в предницата на колата.
По тези причини съдът намира, че именно извършването на нарушението по чл.25 ал.1 от
ЗДвП от страна на жалбоподателя е в причинноследствена връзка с настъпилия резултат,
като този извод не се променя дори и от обстоятелството, ако беше подал светлинен
пътепоказател за завиване надясно, както следва, видно от докладната записка по повод
възражението на жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на св.Х., че е възприел
десен пътепоказател, защото той е пристрастен от изхода на делото свидетел – същият е
първи братовчед с жалбоподателя и е пострадал от ПТП, което по негова преценка също е
причинено от св.Д., а не от братовчед му. В тази връзка изрично следва да се посочи, че
дори и такъв да е подаван това по никакъв начин нито оневинява жалбоподателя, нито му
дава някакво предимство по арг.чл. 79 от ППЗДвП, съгласно който подаденият от водача
сигнал за маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението да
предприеме всички необходими мерки за безопасност, преди да започне нейното
изпълнение. Предварителната преценка, която жалбоподателят А., като водач на МПС е бил
длъжен да извърши преди промяна на посоката на движение е следвало да обхване
възприемането на пътната обстановка както пред себе си , така и зад себе си, за да може да
прецени дали условията за маневрата са безопасни, т.е. да прецени дали зад него се движи
друг автомобил за когото няма да се яви опасност. В случая е без значение дали св.Д. е
2
изпълнила или не задължението си по чл.20 ал.2 от ЗДвП, тъй като дори и да не е сторила
това основната причина за настъпване на ПТП се дължи на нарушението на чл.25 ал.1 от с.з.,
допуснато от жалбоподателя.
Не е основателно възражението на защитата, че виновна за настъпилото ПТП е св.Д.,
тъй като тя била предприела маневрата изпреварване по отношение на жалбоподателя, но от
дясната му страна, защото не само ,че по делото няма никакви доказателства за
предприемане на подобна маневра, но и напротив събраните доказателства категорично
отхвърлят тази възможност. От събраните по делото доказателства става ясно ,че св.Д. се е
движила най-вдясно по пътното платно за движение, с което е изпълнила нормативното си
задължение по чл.15 ал.1 от ЗДвП, като по никакъв начин не е напускала пътната си лента –
нито вляво, нито вдясно, което изключва изобщо маневрата изпреварване, включително и
неправомерна такава доколкото липсва първата фаза на тази маневра.
Наложеното наказание за нарушението е правилно индивидуализирано , като следва
да се посочи, че санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът й не зависи
от волята на АНО и съда, т.е. същото не подлежи на индивидуализиране.
При такъв изход на делото на АНО следва да се присъдят и разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 вр.чл.63д ал.4 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0457-000401 / 28.01.2022г.,
издадено от Началника РУ -Ветово при ОД на МВР - гр.Русе, с което на ЕРД. ЕМ. АНЧ. с
ЕГН ********** му е наложено административно наказание „глоба„ в размер на 200 лв. за
нарушение по чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ЕРД. ЕМ. АНЧ. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР- гр.Русе
сумата от 150 лв.,представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3