Определение по дело №185/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 27/17.03.2010 г. по Г. д. № 116/09 г. Девински районен съд е отхвърлил предявените от В. Г. П. искове срещу И. С. Х., Ж. С. Й., П. С. Г., Т. С. К. и Д. С. К., за приемане за установено по отношение на ответниците, че имотите: 1. нива в м. „В.” с площ от 9. 582 дка от масив 187 с пл. № ..., при граници: имот с пл. № ... на Община Д. и река и 2. нива в м. „В.” с площ от 1. 465 дка от масив 187 с пл. № ... при граници: имот № 187003 на Община Д., вътрешна река, към момента на образуване на ТКСЗ в Г. Д., са били собственост на наследниците на П. Г. Н. – роден на 20.06.1896 г., починал на 19.02.1938 г., а не на наследниците на общия наследодател на страните – Г. Н. П. – бивш жител на Г. Д., роден на 13.04.1854 г. и починал на 19.02.1943 г., както и за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ - № ...том І нот. дело № .../1999 г. по описа на РС – Д. – като неоснователни и недоказани.

Със същото решение е признато на основание чл. 194 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, че оспорването на истинността на Договор за покупко-продажба от 05.05.1930 г. досежно подписите срещу графа „продавач” и срещу графа „купувач” не е доказано.

Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ищеца с оплаквания, че е порочно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Във въззивната жалба се излагат доводи, че от договора от 05.05.1930 г. се установява, че общият наследодател на страните Г. Н. П.е продал на П. Г. Н., наследодател на ищеца/ нива от 5 дка в м. „П.в.” при граници – река, път и дере, за който договор графическата експертиза пред районния съд установява, че е истински – подписан от лицата, посочени като продавач и купувач, а районният съд не е изложил мотиви относно този договор и не го е ценил като доказателство. Сочи се също, че е налице писмено доказателство, установяващо че наследодателя на ищеца П. Н. през 1949 г. е декларирал нива с площ от 3 дка в м. „П.в.”, който е идентичен с имоти № ... с площ от 9. 582 дка и имот № ... с площ от 1. 465 дка. Твърди се, че съдебно-техническата експертиза сочи, че тези два имота са идентични с имота по договора от 1930 г., имота по емлячния регистър и по нотариалния акт. Сочи се в жалбата, че са неправилни доводите на съда, че не следва да се дава вяра на свидетелските показания, които напълно подкрепят фактическата обстановка и представените писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител; в писмено становище пълномощникът му А. Ч. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемите не се явяват и не изпращат представител. За въззиваемата Д. К. пълномощникът й А. К. Г. в писмена молба оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок, от надлежна страна, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:

По допустимост на иска – налице е заявяване на имота с искане за възстановяване пред административния орган от наследниците на Г.П., поради което и иска е процесуално допустим.

Видно от представените удостоверения за наследници, ищецът е наследник на П. Г. Н., а ответниците са наследници на М. Г. Х.; П. Г. Н. и М.Г. Х. са деца на Г. Н. П. Иска се по реда на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ да бъде признато за установено, че процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС са били собственост на П. Г. Н., а не на общия на страните наследодател Г. Н. П. Претенцията на ищците се основава на договор за покупко-продажба от 05.05.1930 г. и извлечение от емлячния регистър от 1949 г.

В отговора на исковата молба ответницата Д. К. оспорва автентичността на подписа за продавач в договора от 1930 г., както и че не е спазена формата за действителност при сключване на този договор. Твърди, че не е налице идентичност между имота по договора и процесните имоти.

Пред районния съд е представен частен писмен договор от 05.05.1930 г., с който Г. Н. продава на П. Г. нива от около 5 дка, находяща се в землището на Г. Д., м. „П.в.”, при съседи: река Д. - д., път и дере. Заключението на депозираната пред районния съд графическа експертиза установява истинност на договора по отношение подписите за продавач и купувач.

Извлечението от емлячния регистър от 1949 г. установява, че на името на н-ци на П. Г. – А., Г., Т. и КП е декларирана нива от 3 дка в м. „П в”.

С Решение № 18/11.02.1998 г. процесните имоти - № ... нива с площ от 9. 581 дка и № ... с площ от 1. 464 дка, и двата в м. „В.” /за която има издадено удостоверение, че е идентична с м. „П в”/ са възстановени на наследници на общия на страните наследодател Г. Н. Паралов, като основание за това е Записка за вписване на Нотариален акт № ... 1931 г. С този нотариален акт са прехвърлени на Г. Н. недвижим имоти за оземляване, между които и нива в м. „П. в.” от 4 дка, при съседи: път, З.Т., К. и река.

Според депозираното пред районния съд заключение на съдебно-техническата експертиза, имотите, описани в договора от 05.05.1930 г. и Записка за вписване на НА № ../1931 г., са два различни имота и същите, взети заедно, са частично идентични /наличие на идентичност по три граници и разлика в площта на имотите/ на имотите, описани в НА № ...1999 г.

Назначената пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза обозначава на приложената скица претендирания от ищеца имот /в червен цвят, имота по договора от 1930 г. /в син цвят/ и имота по Записка от 1931 г. /в зелен цвят/, според посочените в тях граници.

Пред районния съд свид. Б., ангажиран от районния съд, депозира показания, в които сочи, че има впечатления за процесните имоти от 1942 г. от образуване на ТКЗС от 1956 г., когато имотът се ползвал от Г. П. и баба А./ майка на Г. П. и съпруга на наследодателя П. Н./. Този свидетел сочи също, че след ТКЗС П. продължили да ползват имота, като имат построена вила в имота.

Показанията на свид. Ч. са извън предмета на спора, тъй като този свидетел дава показания за ползване на имота след ТКЗС.

При тези доказателства настоящата инстанция счита така предявения иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ за основателен и доказан:

Договорът от 05.05.1930 г. не е сключен в нотариална форма и не прехвърля право на собственост. Същият е обаче индиция за начало на давностно владение. От съществено значение е и обстоятелството, че през 1949 г. наследниците на П. Г. Н. са декларирали имот - нива в процесната местност „П. в.” с площ от 3 дка. Тези писмени доказателства, преценени в съвкупност с показанията на свид. Б., който сочи за владение на имота като собствен от страна на наследниците на П. Г. Н. от 1942 г. до 1956 г., установяват, че наследниците на П. Г. Н. са придобили имота по силата на давностно владение. Така, както е направено позоваването в исковата молба на документи за собственост от различни години преди образуване на ТКЗС и искането за гласни доказателства дават основание да се приеме, че е налице претенция за придобивно основание давностно владение, макар и неприцизно формулирана, поради което същото е следвало да бъде разгледано и от районния съд.

От друга страна, ответниците нито имат твърдения, нито ангажират доказателства общият на страните наследодател Г. П. или наследодателката на ответниците М.Х. да са владели имота преди образуване на ТКЗС, не ангажират и доказателства за деклариране на имота. В същност и в отговора на исковата молба не се съдържат твърдения Г. П. или М.Х. да са придобили имота и на какво основание.

Съдебно-техничесеката експеретиза, депозирана пред районния съд сочи, че имота по договора от 1930 г. и имота по записката от 1931 г. не са идентични, като пред настоящата инстанция с нанасяне на границите по двата документа върху скица по КВС установява, че имотите по давата договора на североизток и на юг имат идентични граници. Тези граници пътъ и река идентифицират имотите и към настоящия момент по КВС, поради което е неоснователно възражението на ответната страна, че не е установена идентичност на имота по договора от 1930 г. и процесните имоти. Тази идентичност се установява и от показанията на свид. Б., който сочи граници: дере, път от горната страна и река от долната страна, като така, както са депозирани показанията му, тези граници се отнасят катто към момента преди образуване на ТКСЗ, така и към настоящия момент. Що се касае до разликите в площта на имота по договора от 1930 г., площта на декларирания през 1949 г. имот и площта на двата процесни имота, то следва да се посочи, че е известна тенденцията да се вписват в договорите и в данъчните декларации по-малки площи на имотите с цел заплащане на по-малки такси и данъци. Освен това, касае за възстановяване на собственост в съществуващи стари реални граници, както и следва да се има предвид, че основен индивидуализиращ елемент на недвижимите имоти са техните граници.

Предвид гореизложеното обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено и вместо него се постанови уважаване на иска по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, а първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за отмяна на Нотариален акт за собственост № ... по нот. Дело № ../1999 г. следва да бъде обезсилено, тъй като производството по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ установява принадлежността на правото на собственост към един минал момент – момента на образуване на ТКЗС и в това производство е недопустимо съдът да се произнася по нотариални актове, касаещи право на собственост към един последващ образуване на ТКЗС период от време.

Ще следва въззиваемата Д.С. К. да заплати на жалбоподателя деловодните разноски за двете инстанции общо в размер на 900 лева.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 27/17.03.2010 г. по Г. д. № 116/09 г. на Девински районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеня от В. Г. П. искове срещу И. С. Х., Ж. С. Й., П. С. Г., Т.С. К. и Д. С. К., за приемане за установено по отношение на ответниците, че имотите: 1. нива в м. „В.” с площ от ... дка от масив 187 с пл. № ..., при граници: имот с пл. № ... на Община Д. и река и 2. нива в м. „В.” с площ от 1. 465 дка от масив 187 с пл. № ... при граници: имот № ... на Община Д., вътрешна река, към момента на образуване на ТКСЗ в Г. Д., са били собственост на наследниците на П. Г. Н. – роден на 20.06.1896 г., починал на 19.02.1938 г., а не на наследниците на общия наследодател на страните – Г. Н. П. – бивш жител на Г. Д., роден на 13.04.1854 г. и починал на 19.02.1943 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на В. Г. П. от Г. Д. по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ по отношение на И. С. Х., Ж. С. Й., П. С. Г., Т. С. К. и Д. С. К., че имотите: 1. нива в м. „В.” с площ от 9. 582 дка от масив 187 с пл. № ..., при граници: имот с пл. № ... на Община Д. и река и 2. нива в м. „В.” с площ от 1. 465 дка от масив 187 с пл. № ... при граници: имот № ... на Община Д., вътрешна река, към момента на образуване на ТКСЗ в Г. Д., са били собственост на наследниците на П. Г. Н. – роден на 20.06.1896 г., починал на 19.02.1938 г.

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 27/17.03.2010 г. по Г. д. № 116/09 г. на Девински районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска заотмяна на Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ - № ...том І нот. дело № .../1999 г. по описа на РС – Д. – като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази части.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 27/17.03.2010 г. по Г. д. № 116/09 г. на Девински районен съд, В ЧАСТТА, с коятое признато на основание чл. 194 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, че оспорването на истинността на Договор за покупко-продажба от 05.05.1930 г. досежно подписите срещу графа „продавач” и срещу графа „купувач” не е доказано.

ОСЪЖДА Д. С. К. от с. Б., оБ. Пловдивска /Г. П., ул. „Д. Х. № 1. Б. 1. В. В . 4 ап. 11/да заплати на В. Г. П. деловодните разноски за двете инстанции общо в размер на 900 лева.

РЕШЕНИЕТОподлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.