Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 01.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, Х-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на тринадесети януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 5110 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от адв. К.К.К. - пълномощник
на А.Й.Р., ЕГН: **********, адрес: ***;с която е предявен отрицателни установителен иск за
недължимост на сумата от общо 371,17 лева / триста седемдесет и един лев и 17 ст./,
за използвана и незаплатена ел.енергия начислена по клиентски № ************,
за имот находящ се в гр. П., ул. „Й.Б.” №10, която сума е погасена по давност
към днешна дата.
В
исковата молба се твърди, че А.Й.Р. е собственик на недвижим имот -
къща, находяща се в гр. П., ул. „Й.Б.” №10 и съответно има качеството
потребител/клиент/ на ел. енергия. Ответникът твърди, че за този адрес е открил
счетоводна партида с клиентски номер ************, с титуляр ищецът, като
последният се явява потребител на ел. енергия на този адрес по смисъла на
закона.
През месец август 2020 год.
съпругата на ищеца се сочи, че е открила в пощенската кутия на адреса
уведомително писмо от „ЧЕЗ Електро България” АД, с което дружеството уведомява
клиента си, че към 07.08.2020г. дължи сумата от 371,17 лева за просрочено
задължение по горепосоченият кл. номер за доставена ел. енергия и мрежови
услуги. Ищецът отишъл в подразделението на дружеството в гр. П. за справка.
Служител на ответното дружество, дал само устна справка, като обяснил, че
сумите посочени в уведомителното писмо за горепосоченият клиентски номер
представляват задължение от 2009 година.
За сумата от 371,17 лева ищецът
твърди, че не е получил никаква друга
информация. Също така няма никаква информация дали са предприемани някакви
съдебни действия - нито по заповедно производство, нито по исково производство.
От приложената справка изх. №****г. на ЧСИ А.В. е видно, че след извършената
справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на Частните съдебни
изпълнители, за образувани изпълнителни
дела по партидата на А.Й.Р., в качеството му на длъжник има ригистрирано само
едно изпълнително дело / № **** г. по описа на ЧСИ С.Б./. Същото е било с
взискател „ВиК - П.” и не касаело настоящото производство.
В регистъра на ДСИ при РС-П., също нямало образувани
изпълнителни дела от ответника срещу ищеца.
Ответното дружество продължава да твърди, че
задължението съществува и дължимостта му може да се оспори само пред орган за
правна защита. Сумите били дължими от А.Й.Р. до момента в който съдът не
разпореди, те да бъдат отписани по давност. Върху главницата ответникът
продължава да начислява лихва за забава.
Счита,че към днешна дата са погасени по давност
всички суми за задължение от 2009г. тъй като давността не е била прекъсвана или
спирана до ден днешен, нито са били предприемани някакви принудителни
изпълнителни действия - водещи до прекъсване на давността.
На основание чл.120, вр.чл.111, б.”в”, вр.чл.119 ЗЗД, ищецът се позовава на настъпила погасителна давност за всички суми -
предмет на делото, а именно: сумата от 371,17 лева / триста седемдесет и един
лев и 17 ст./, която сума е погасена по давност към днешна дата.
С оглед на гореизложеното твърди,
че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящият отрицателен
установителен иск за недължимост на процесиите суми, като погасени по давност
към днешна дата, тъй като сумите продължават да се претендират от ответното
дружество - видно от уведомително писмо от ответното дружество.Ангажира писмени
доказателства към молбата. Моли се съдът да признае, че ищецът не дължи
процесната сума на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба. С отговора ответникът оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Сочи, че видно от изпълнителен лист от 11.03.2010 г., /който
прилага/,
по ч.гр. д. № *** **** г. на РС П., А.Й. Р. е осъден да заплати на кредитора „ЧЕЗ
Електро България АД сумата от 284,16 лв. за електрическа енергия за период
27.01.2009г. до 27.04.2009г. и лихва 14,86лв. за период от 24.03.2009г. до
27.10.2009г., както и законната лихва от 11.11.2009 г. до изплащане на
вземането, както и разноски в размер на 108,00лв. Сочи че, с молба вх. № 10953 от 14.09.2010 г. /която
прилага/
от кредитора „ЧЕЗ Електро България,, АД до ЧСИ Е.Д. рег. № 751 е образувано
изпълнително дело № *** ****г. Видно от същата молба е, че изп.дело е
образувано на основание изпълнителен лист по ч.гр. д. № *** **** г. на РС П.. В
представеното с исковата молба писмо за дължима сума 371,17лв. са включени
именно сумите по цитирания изп.лист, като разликата се дължи на начислени лихви
към главницата към датата на издаване на писмото. В предмета на настоящото дело
се включва отрицателен установителен иск, че ищеца не дължи на ответника сумите
по изпълнителен лист от 11.03.2010 г. издаден по ч.гр. д. № *** **** г. на РС П.,
поради изтекла в негова полза погасителна давност.Счита, че възражението за
изтекла погасителна давност на вземането е неоснователно, поради следните
съображения:следвало да се съобрази Решение
№252/17.02.2020 по дело №*** **** на ВКС по въпроса за спиране на
погасителната давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК. С това решение ВКС приема, че за заварените като висящи от ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и
спрямо осъществените по тях до посочената
дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС №
3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство
- от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на
давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е
спряла. В същото това решение е прието, че ако е налице осъществен състав по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно
установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).Предметът
на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения. В случая правната квалификация на спорното право се твърди да
е нормата на чл.124, ал.1 ГПК, като същата е във връзка с чл.439 ГПК. На
следващо място е описано, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По
силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е
разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай
е установено със сила на пресъдено нещо. По изложени подробни съображения в
отговора се поддържа, че нормата на чл.117, ал.2 ГПК следва да намери
приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от
страна на длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, какъвто е настоящия случай.
Липсвали доказателства относно датата, на която е изтекъл двуседмичният срок по
чл.414, ал.2 ГПК за подаване на възражение от длъжника. Също така следва да се
съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент
е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която е 5г. Посочено е, че към
момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело № *** ****г.,
давността не е изтекла. Съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.С оглед
изложеното, се моли съдът да отхвърли изцяло исковата претенция срещу „ЧЕЗ
Електро България“ АД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си
представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по
делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК. По реда на чл.214 ГПК, съдът е приел изменение на иска чрез увеличаването му по искане на ищеца,
а именно искът да се счита предявен, както следва: чрез
увеличаване за сумата от 284,16 лв., представляваща главница за използвана
електрическа енергия за периода от 27.01.2009 г. до 27.04.2009 г. и сумата от
14,86 лв. законна лихва за периода от 24.03.2009 г. до 27.10.2009 г., както и
50,00 лв. държавна такса и 58 лева адвокатско възнаграждение, или общо за
сумата от 407,02 лв.
Ответното дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД – редовно
призовано, представител не изпраща.
Съдът е докладвал постъпила по делото молба с рег.№
260606 от 12.01.2021 г. от „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с която се моли делото да се разгледа в отсъствие на представител
на ответното дружество. Нямат възражения по проекто-доклада, няма да сочат
други доказателства и нямат доказателствени искания. Молят за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, и отхвърляне на иска.
Възразяват по размера на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно от представените
по делото писмени доказателства по подадена молба за издаване на изпълнителен
лист на основание представен документ по чл. 237, б. „к е образувано
гр.д. №
*** **** г. по описа на Районен съд гр. П. с длъжник ответника.
Видно от представения изпълнителен лист от дата11.03.2010 г, то се установява, че
ищецът е бил осъден да заплати на ответника следните суми: сумата от
284,16 лв., представляваща главница за използвана електрическа енергия за
периода от 27.01.2009 г. до 27.04.2009 г. и сумата от 14,86 лв. законна лихва
за периода от 24.03.2009 г. до 27.10.2009 г., както и 50,00 лв. държавна такса
и 58 лева адвокатско възнаграждение, или общо за сумата от 407,02 лв.
Видно
от представеното към исковата молба- Заверено копие на справка изх. № ****г. на
ЧСИ А.В. за извършената справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на
Частните съдебни изпълнители, се установява, че от
ищеца А.Й.Р.,
ЕГН: **********, адрес: ***; от ответника се претендира сумата от общо 371,17
лева / триста седемдесет и един лев и 17 ст./, за използвана и незаплатена
ел.енергия начислена по клиентски № ************, за имот находящ се в гр. П.,
ул. „Й.Б.” №10, която сума е погасена по давност към днешна дата. В исковата
молба А.Й.Р. не
оспорва, че е собственик на недвижим имот - къща, находяща се в гр. П., ул. „Й.Б.”
№10 и съответно има качеството потребител/клиент/ на ел. енергия. Ответникът
твърди, че за този адрес е открил счетоводна партида с клиентски номер ************,
с титуляр ищецът, като последният се явява потребител на ел. енергия на този
адрес по смисъла на закона.
През месец август 2020 год.
съпругата на ищеца се сочи, че е открила в пощенската кутия на адреса
уведомително писмо от „ЧЕЗ Електро България” АД, с което дружеството уведомява
клиента си, че към 07.08.2020г. дължи сумата от 371,17 лева за просрочено
задължение по горепосоченият кл. номер за доставена ел. енергия и мрежови услуги.
Ищецът отишъл в подразделението на дружеството в гр. П. за справка. Служител на
ответното дружество, дал само устна справка, като обяснил, че сумите посочени в
уведомителното писмо за горепосоченият клиентски номер представляват задължение
от 2009 година.
Видно от отговора на
ответника същият с, че видно от
изпълнителен лист от 11.03.2010 г., /който прилага/, по ч.гр. д. №
*** **** г. на РС П., А.Й. Р. е осъден да заплати на кредитора „ЧЕЗ Електро
България АД сумата от 284,16 лв. за електрическа енергия за период 27.01.2009г.
до 27.04.2009г. и лихва 14,86лв. за период от 24.03.2009г. до 27.10.2009г.,
както и законната лихва от 11.11.2009 г. до изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 108,00лв. Сочи че, с
молба вх. № 10953 от 14.09.2010 г. /която прилага/ от кредитора
„ЧЕЗ Електро България,, АД до ЧСИ Е.Д. рег. № 751 е образувано изпълнително
дело № *** ****г. Видно от същата молба е, че изп.дело е образувано на
основание изпълнителен лист по ч.гр. д. № *** **** г. на РС П.. В представеното
с исковата молба писмо за дължима сума 371,17лв. са включени именно сумите по
цитирания изп.лист, като разликата се дължи на начислени лихви към главницата
към датата на издаване на писмото.
По делото не е било
приложено посоченото от ответника изп. дело №*** **** по описа на ЧСИ
Добренова, като е представен само цитирания изпълнителен лист. Други
доказателства, ответникът по направените от него оспорвания не е ангажирал.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание
чл.124 ГПК, вр. чл. 439, ал. 2,вр. чл.110 ЗЗД, вр. чл.117 ЗЗД
СЪДЪТ с доклада си е разпределил между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи правния си
интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на
твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана
с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен момент
на давността.
При установяване на горното
обстоятелство, в тежест на ответника е да установи, че претендираните от него и
оспорени от ищеца вземания съществуват чрез установяване настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване/спиране на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с
него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния
лист по реда на чл. 237, б. к от ГПК /отм/, а именно погасяването на вземанията
поради изтекла погасителна давност. Актуалната практика интерпретира давността
в контекста на заповедното производство, но следва да се посочи, че тя е изцяло
относима и за издадени на основание чл. 237 ГПК /отм/ изпълнителни листове.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК,
мотивите на т. 14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед /респ. молбата
по чл. 237 ГПК /отм.//за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането. Ако иск не е предявен,
както е в случая, давността не се счита прекъсната с молбата за издаване на
изпълнителен лист на основание чл. 237, б. к от ГПК /отм./. Също така
издаденото определение въз основа на молба по чл. 237 от ГПК /отм./ и
изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване
съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във
всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (Решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК).
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на
ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само
в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за
принудително изпълнение.. В този смисъл ответното Дружество освен представения изп
лист не е ангажирало други надлежни доказателства, в това число и копие от
цитираното ид. НА ЧСИ ДОБРЕНОВА, от което да е видно какви действия са били
извършвани по същото от естество да прекъснат или спрат давността, като такива
възражения са застъпени в отговора на ответника, но същият не е ангажирал
доказателства за твърденията си, които да изключат наведените доводи от ищеца и
да оборят твърденията му в исковата молба. Напротив, при положение, че тези
факти са разпределени в доказателствена тежест на ответника по делото, същият
не е ангажирал доказателства в посочения смисъл, като само е посочил, че
действително претендира вземането си по цитирания изпълнителен лист от ищеца по
делото.
Следователно в конкретния казус, след датата на издаване на изп. Лист съдът
е в невъзможност да прецени какви действия са били извършени от взискателя по
същия и дали същите са били годни да прекъснат или спрат давността. Не става
ясно дори и да е образувано описаното от ответника ид при ЧСИ ДОБРЕНОВА, то
какви са били били извършваните по същи изпълнителни действия, които да са
насочени към принудително удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване
на давността, поради което да се прецени и дали е налице евентуално и хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като
ако същата е налице, то при изтичане на двегодишен срок от последните
действия на принудително изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ex
lege От този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга
биха били лишени от правно основание,
доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено.
По тези съображения съдът намира, че ответникът не ангажира доказателства за
фактите, разпределени в негова доказателствена тежест и следва да понесе
негативните законови последици от това, а именно уважаване на искова претенция.
По изложените съображения решаващият състав приема, че вземането на ответника в
размер на исковата сума е погасено понастоящем по давност и не съществува.
При това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени
искове са основателени и следва да бъде уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски в размер на 353,00 лв., от които 300,00
лв. възнаграждение за един адвокат и 53,00 лв. – държавна такса. По изложените
мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл.124 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, че А.Й.Р., ЕГН: **********,
адрес: ***; НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, вземаното по
изпълнителен лист ОТ 11.03.2010 г., издаден по
по ч.гр. д. № *** **** г. на РС П., а именно следните
суми: сумата от 284,16 лв., представляваща главница
за използвана електрическа енергия за периода от 27.01.2009 г. до 27.04.2009 г.
за незаплатена ел.енергия начислена по клиентски № ************, за имот
находящ се в гр. П., ул. „Й.Б.” №10, и сумата от 14,86 лв. законна лихва за
периода от 24.03.2009 г. до 27.10.2009 г., както и 50,00 лв. държавна такса и
58 лева адвокатско възнаграждение, или общо за сумата от 407,02 лв., поради погасяване на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Й.Р., ЕГН: **********, адрес: ***,
сумата от 353 лева- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
Вярно с
оригинала:С.Г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: