Р Е Ш
Е Н И Е
№ 284/17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №196/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63 ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №26 от 13.03.2018г.,
постановено по АНД №586/2017г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно
постановление №15/17.10.2017г. на Директор на РИОСВ-Монтана, с което на И.Х.Б. в качеството му на Кмет на Община Вълчедръм е
наложено административно наказание глоба в размер 3000 (три хиляди) лева на
основание чл.151, ал.2, т.6 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО).
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно, като развива доводи, които обосноват незаконосъобразност на
наложеното административно наказание. В съдебно заседание касатора не се явява
и не взема становище.
Административнонаказващият орган,
чрез пълномощника си юрисконсулт Николова оспорва жалбата и моли да бъде
потвърдено обжалваното решение при доводи развити в писмена защита.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, като правилно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 ЗУО, което е установено с АУАН
№УОма-5/21.04.2017г. В решението си, въззивния съд е изложил доводи досежно
фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на
нарушението, като е счел, че наложеното административно наказание е
законосъобразно и правилно е приложена разпоредбата на чл.151, ал.2, т.6 ЗУО.
Изложени са и мотиви за точното приложение на разпоредбите на чл.27 и чл.28 ЗАНН.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че решението е неправилно Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.3, т.15 ЗУО, кметът на общината отговаря за предотвратяването на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и организиране на почистването им. В настоящият случай от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че това
законово задължение не е изпълнено от административнонаказаното лице, което има
качеството на Кмет на Община Велчедръм, тоест попада в кръга на лицата по
чл.19, ал.3, т.15 ЗУО. Правилно и обосновано като е кредитирал свидетелските
показания на свидетелите Милена Арсова, Милка Архангелова и Благовест Георгиев,
въззивния съд е приел, че установените констатации в АУАН за замърсени терени в
гр.Вълчедръм, с.Черни връх, с.Разград и с.Септемврийци са налице, тоест Кмета
на Община Вълчедръм не е изпълнил задължението си по чл.19, ал.3, т.15 ЗУТ.
Настоящият
съдебен състав установява, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават
съществено административнонаказателното производство, като от тях по безспорен
начин се установява фактическата обстановка съпътствала извършването и
установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН,
така и издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, като в тях
точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и
фактическата обстановка по извършване и установяване на административното
нарушение. Въззивният съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи,
които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, че при установяването и
налагането на административното наказание не са допуснати сочените пороци. За
настоящият съдебен състав е безспорно, че касатора не е изпълнил законовите си
задължения по чл.19, ал.3, т.15 ЗУО, като законосъобразно по отношение на
установеното нарушение му е наложено административно наказание на основание
чл.151, ал.2, т.в ЗУО, което е към минимума предвиден за това нарушение.
По
разбиране на настоящият съдебен състав в случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени
изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род
административни нарушение не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които обуславят
маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават с контрола по
управление на отпадъците не може да се приемат за маловажни доколкото този
контрол обуславя защита на съществени обществени нарушения.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63
ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №26 от 13.03.2018г., постановено по АНД №586/2017г.
по описа на Районен съд Лом.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: