Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 16.05.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
съдия:
даниела попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 8636 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ - за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от незаконно повдигнато обвинение, за което ищецът е оправдан.
Ищецът П.Л.И. твърди, че на
11.08.2014 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № ЗМ 1993/2014 г. по описа на
09 РУП – СДП, пр.пр. 33329/2014 г. на
СРП за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 от НК. В същия ден бил задържан
с постановление на прокурор за 72 часа, като с определение по гр.д. №
15698/2014 г. по описа на СРС, 8 състав, постановено на 14.08.2014 г. му била наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“. Твърди, че на 06.11.2014г.
мярката за неотклонение била променена на „домашен арест“, а на 25.05.2016 г.
отново била постановена мярка „задържане под стража“. Твърди, че по обвинителен
акт от 23.10.2014 г. било образувано нохд № 10891/2014 г. по описа на СРС, 20
състав. С присъда от 05.07.2016 г. бил признат за невиновен по повдигнатите
обвинения, като присъдата била потвърдена от въззивния съд. Поддържа, че в
резултат на повдигнатото незаконно обвинение са му причинени неимуществени
вреди, които оценява на 28 000 лева.
Ответникът П.НА Р.Б.оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че ищецът не е претърпял твърдяните от него
неимуществени вреди. При условията на евентуалност поддържа, че претендираното
обезщетение е в завишен размер.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Не
се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 11.08.2014г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.198, ал.1, пр.1 от НК.
На същата дата с постановление на прокурор,
ищецът е задържан за срок от 72 часа,
а на 14.08.2014г. с определение на СРС, постановено по ЧНД № 15698/2014г. на 8
състав, по отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”. Определението е влязло в сила на 22.08.2014г. – потвърдено с
определение на СГС, постановено по ВЧНД № 3682/2014г.
На 23.10.2014г. е
внесен обвинителен акт в съда.
На 06.11.2014г.
мярката за неотклонение на ищеца била заменена с мярка „домашен арест”, а на
25.05.2016г. – отново била променена в „задържане под стража”.
С присъда, постановена по НОХД № 19891/2014г. на СРС, 20 състав,
влязла в сила на 22.08.2018г., ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения
за престъпления по чл.198, ал.1, пр.1 от НК.
От показанията на
св.В.К., които съдът не намира основание да не цени, се установява, че от
момента на привличането му до постановяване на окончателния съдебен акт, ищецът
изпитвал негативни емоции – притеснения и страх да не бъде задържан отново. Свидетелят
установява освен това, че по времето, когато е бил в следствения арест, ищецът
е бил подложен на подигравки. Установява, че ищецът изпитвал изключително
нервно безпокойство, страх, притеснение.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
чл. 2, ал.1, т.1
и т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи,
прокуратурата, съда от задържане под стража, когато е било отменено,
както и от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1,
т.3, предл.1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила оправдателна
присъда, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и
техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. В
настоящия случай всички предпоставки са налице.
Установено
бе по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления
като образуваното наказателно производство е завършило с влязла в сила
оправдателна присъда, и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ обуславящи ангажиране отговорността на държавата в
лицето на съответния орган, с който длъжностното лице, което е пряк причинител
на вредата, е в служебни отношения.
Съдът
приема за установен и факта на причиняване на конкретни вреди /неимуществени/
от извършените действия от държавния орган.
Воденото
срещу ищеца досъдебно и съдебно наказателно производство безспорно е създало за
него отрицателни преживявания, изразяващи се в притеснения и отрицателни
емоции, които са инициирани именно от образуваното наказателно производство и
които са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение за извършено
престъпление, при което искът е доказан по основание. Самото осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено
негово право е нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера,
представлява неприятно преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване.
На
основание чл. 52 от ЗЗД,
който следва да намери аналогично приложение, обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Съобразно разяснения, дадени с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази тежестта на повдигнатото
обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета
по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви
други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по разследването
с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и
средата му. От значение са продължителността на наказателното преследване,
личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото,
настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите
обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му
състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в област, която
е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид
данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му,
публичното разгласяване на обвинението и др.
В настоящия случай наказателното производство е продължило близо четири
години - от 11.08.2014г. до 22.08.2018г. повдигнатото обвинение е било за тежко
умишлено престъпление, наказуемо с до десет години лишаване от свобода. В периода
на воденото наказателно производство по отношение на ищеца са били взети мерки
за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест” с продължителност от
11.08.2014г. до 05.07.2016г., когато са били ограничени всичките му права.
Установено е по делото с кредитираните свидетелски показания, че както в
периода на задържане, така и след това, ищецът е изпитвал негативни емоции –
притеснения, страх и безпокойство.
При
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефекта, които оказват
върху цялостния начин на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определено съгласно чл. 52 ЗЗД,
възлиза на 6 000 лв. По делото не бе установен по-висок интензитет на
негативно въздействие върху психиката на ищеца, в т.ч.и влошаване на
здравословното му състояние /в т.вр. заключението на вещото лице по приетата
СМЕ/, който да обуслови и по-висок размер на обезщетението. Поради това
искът за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение,
следва да се уважи до размера от 6 000 лева, а за разликата до предявения
размер - да се отхвърли като неоснователен.
В
случая, законната лихва е дължима от увреждането, а то е настъпило при
осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ - от влизане в сила на оправдателната присъда на 22.08.2018г.,
до окончателното плащане. Претенцията за заплащане на лихва за периода
05.07.2017г. до 22.08.2018г. следва да бъде отхвърлена.
В
тежест на ответника, по аргумент от чл. 10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 78, ал.1 ГПК, следва да се възложи сумата от 10.00 лева – заплатена държавна
такса, както и 294.00 лева - част от адвокатското
възнаграждение в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерна на уважената
част от исковете. Адвокатското възнаграждение е платимо на процесуалния
представител, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА.
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ П.НА Р.Б., гр.София, ул.********, да заплати на П.Л.И., ЕГН **********,***, ж.к.********сумата от 6 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди от повдигането обвинение на 11.08.2014г. за престъпление по
чл.198, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1
от НК, за което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 22.08.2018г.,
постановена по НОХД
№ 19891/2014г. на СРС, 20 състав, ведно със законната лихва върху сумите от 22.08.2018г. до
окончателното им плащане като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 28 000 лева, както и претенцията за
заплащане на законна лихва за периода 05.07.2017г. до 22.08.2018г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П.НА Р.Б. - гр.София, ул.********, да заплати на П.Л.И., ЕГН **********,***, ж.к.********вх********, сумата 10.00 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П.НА Р.Б. - гр.София, ул.********, да заплати на адв.П.Г. от САК, адрес ***, ж.к.********вх********ап**,
сумата от 294.00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: