Решение по дело №385/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

С разпореждане [номер]/08.07.2024г. е отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ на К. М. Т. от гр. Севлиево, като цитираното Разпореждане е потвърдено с Решение №31/20.09.2024г. на Директор на ТП на НОИ Габрово.

В законния срок Решението на Директор на ТП на НОИ Габрово и разпореждане [номер]/08.07.2024г. е обжалвано от К. М. Т. от гр. Севлиево. В жалбата си същият излага, че обжалваното Решение било незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие и неправилно тълкуване на материално- правните разпоредби.

Според жалбоподателя за три от заеманите от него длъжности, на които той бил работил следвало да бъде определена втора вместо определената трета категория труд, като същият конкретизира за кои точно длъжности и периоди се отнасят тези негови твърдения. Това произтичало както от естеството на работа по заеманите длъжности, така и съобразно от действащото законодателство. Въз основа на действащата нормативна регламентация в ПКТП /отм./ имало налице две възможности въз основа на които се определяло причисляването на съответно положения труд към дадена категория. Първата била лицето да е заемало длъжност и да е било с на място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория и формалното наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност била законодателно уредена в общите разпоредби на т. 67 и т. 68 от ПКТП /отм./ и се изразявала в правото да се докаже по съответния ред, че въпреки че не е положен на длъжност и в отрасъл на производството, посочени в Правилника, трудът е бил със същата вредност е тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли. В случая административния орган бил отчел само първата възможност- проверил бил дали лицето е заемало длъжност и място на работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната категория, без да провери дали има възможност за приравняване на положения труд към втора категория с оглед естеството, тежестта и вредността на полагания труд.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити в съдебно заседание отмяна на Решение №31/20.09.2024г. Директор на ТП на НОИ Габрово, както и на разпореждане [номер]/08.07.2024г. на Ръководителя на ПО при РУ”СО” Габрово, ведно със законните последици, включително присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител заявява че поддържа подадената жалба и изложените в нея искания.

Процесуалният представител на ТП на НОИ Габрово счита, че жалбата е неоснователна, поради което Решение №31/20.09.2024г. Директор на ТП на НОИ Габрово, с което е потвърдил разпореждане [номер]/08.07.2024г. на Ръководителя на ПО при РУ”СО” Габрово следва да бъде потвърдено.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

С разпореждане [номер]/08.07.2024г. е отказано да се отпусне лична пенсия за ОСВ на К. М. Т. от гр. Севлиево, като цитираното Разпореждане е потвърдено с Решение №31/20.09.2024г. на Директор на ТП на НОИ Габрово.

К. М. Т. е депозирал заявление за отпускане на пенсия за ОСВ пред Ръководител на ПО при НОИ Габрово, като е счел, че по отношение за него са настъпили условията за пенсиониране.

Мотивът, с който административния орган е отказал отпускане на пенсия на К. Т. за ОСВ е, че трудовият стаж, който е положил Т. за периодите 09.05.1989г. до 03.06.1991г., 09.11.1991г. до 24.06.1992г. и 13.08.1992г. до 08.02.1994г. е квалифициран от трета категория, а не от втора категория, както смята жалбоподателя. Това решение е било прието тъй като съгласно представените данни лицето е полагало труд, който съгласно ПКТП /отм/ следва да бъде причислен към такъв от трета категория.

От представените в хода на административното производство документи и данните от Персоналния регистър на НОИ /данни по чл. 5, ал. 4 от КСО/ се установява трудовия стаж на К. Т..

Спорните периоди относно категоризиране на стажа са :

• 09.05.1989г.- 03.06.1991г.- с отразяване шофьор на автобус, шофьор на автобетоновоз в АПК“Р.“ Севлиево – 02 г. 00 м. 24 д. като административния орган е приел че през този период труда е от трета категория
• 09.11.1991г.- 08.02.1994г. – с отразяване ремонтен работник, комбайнер, шофьор на автобус и ремонтен работник ТКЗС с. Агатово- 00 г., 01 м., 18 д. от втора категория /за длъжността „комбайнер“/ и 02г., 01м., 10д. от трета категория.
• 13.08.1992г.- 08.02.1994г. – с отразяване ремонтен ТР- шофьор с работодател ТКЗС с. Агатово

За изясняване на спора от фактическа страна са допуснати до разпит и изслушани в качеството на свидетели В. Ю. и Н. Г.. Двамата свидетели заявяват че познавали лично жалбоподателя Т., тъй като през различни периоди от време работили заедно- първият св. Юнгалов в строителната бригада в с. Ряховците, общ. Севлиево, а втория св. Г. в ТКЗС с. Агатово. Двамата свидетели описват подробно работните места и естеството на полагания труд от К. Т..

Приети са и писмени доказателства удостоверяващи мястото на работа и получени трудови възнаграждения от К. Т. за процесните периоди.

Предвид изложеното, с оглед преценка на събраните по делото писмени и административния орган е преценил, че полагания от К. Т. труд в строителната бригада в с. Ряховците и в ТКЗС с. Агатово през процесните периоди следва да се квалифицира като такъв от трета категория.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателя е полагал труд от 09.05.1989г. до 03.06.1991г. Аграрно-промишлен комплекс „Р.“ - Севлиево гласни доказателства настоящият съдебен състав счита, че правилно, Строителна бригада, с. Ряховците. Аграрно- промишленият комплекс (АПК) е юридическо лице, което работи на стопанска сметка и осъществява производство на селскостопанска продукция. Дейността на АПК е в сектор „Селско стопанство“, включително спомагателните дейности в тези организации са свързани със селскостопанското производство. Поради това, за категоризиране на труда, полаган в АПК са приложими разпоредбите на раздел „Селско стопанство и хранителна промишленост“ от ПКТП /отм./.

Съгласно т. 526 от ПКТП, /отм./ от втора категория е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици.

Съгласно т. 66и от ПКТП, /отм./ от втора категория е трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство.

Видно от вписванията в Трудовата книжка №18, издадена от Завод „Н. И.“, гр. Севлиево, за времето от 09.05.1989 г. до 05.06.1989 г. на К. Т. е заемал длъжност „шофьор на автобус Авиа“, а от 05.06.1989 г. до 03.06.1991 г. – длъжност „шофьор на автобетоновоз“. Според представените ведомости за изплатени трудови възнаграждения на АПК „Р.“, лицето е водено на длъжност „шофьор“. Т. е получавало основно трудово възнаграждение, клас и допълнителни средства за пропътувани километри, като не са начислявани допълнителни възнаграждения за работа при тежки и вредни условия на труд или др. под. Плащанията по ведомост са сходни с тези на останалите шофьори. Свидетелските показания не могат да опровергаят вписванията в официалните документи, досежно посочените в тях данни. Св. В. Ю. потвърждава в голяма част изложените факти от посочените документи. Заявява, че за да се управлява бетоновоз се изискват допълнителни умения и качества, като разграничава упражняваната дейност на подобен вид водачи на МПС от шофьор на камион. Това не свидетелства че полагания от Т. труд като шофьор на бетоновоз е с по- голяма вредност и тежест от полаган труд на шофьор на камион. Свидетелят заявява че няма представа дали Т. е получавал различна заплата от другите шофьори, като не знае дали е имало разграничение в записванията на подобен вид трудова дейност в документация, платежни ведомости и други.

Не се установява че през процесния период К. Т. е полагал труд който следва да се квалифицира като такъв от втора категория. При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се формира извода, че правилно стажът за периода от 09.05.1989г. до 03.06.1991г. е квалифициран от административния орган към относимите за отрасъла разпоредби и е определен като такъв от трета категория. Не се оспорва факта, че нормите на Раздел „Селско стопанство и хранителна промишленост“ не обхващат труда на шофьорите на автобуси и бетоновози. Тези длъжности, при положение че са отразени като такива в съответните документи на заявителя попадат в обхвата на други разпоредби от ПКТП /отм./, които се отнасят към други отрасли на икономиката- Транспорт и Строителство. Съгласно т. 5За от ПКТП, отм. от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната.

За да бъде категоризиран стажът от 09.05.1989 г. до 05.06.1989 г. длъжност „шофьор на автобус Авиа“ от втора категория следва да са налице всички предпоставки предвидени в посочената норма на ПКТП /отм/, т.е. лицето да се заемало длъжността шофьор на автобус, стажът да е положен в транспортна фирма за общо ползване, да са били обслужвани вътрешноградски и/или междуселищни пътнически линии, дейността да в изпълнявана по утвърдени разписания и графици.

В случая, видно от представените писмени и гласни доказателства, не са налице изброените предпоставки. Стажът на К. Т. не е положен в транспортна фирма за общо ползване, а в АПК „Р.“. Транспортната дейност не е обслужвала вътрешноградски и междуселищни пътнически линии, а е извършван ведомствен транспорт за нуждите на предприятието. Няма данни дейността да е изпълнявана по утвърдени разписания и графици. Стажът на шофьорите от ведомствения транспорт за превоз на хора не е обхванат от т. 5За от ПКТП, отм. К. Т. е заемал длъжността „шофьор на автобус“, но липсват доказателства, че положения труд от него за периода от 09.05.1989 г. до 05.06.1989г. да може да се отнесе директно към нормата на т. 5За от ПКТП, отм. Не са налице доказателства, че е тя е била свързана със същата тежест и вредност, както на работилите в специализирана транспортна фирма за превоз на пътници.

Съгласно т. 26 от ПКТП, отм., от втора категория е трудът на строително- монтажните работници .. работещи непосредствено на обектите от строително- монтажната дейност ... в специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. ... Машинисти на всички видове строителни и пътни машини.

Посочената разпоредба е в раздел „Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали“ и обхваща труда на строително-монтажни работници в специализирани строителни фирми, както и на машинисти на машини като автобетонпомпа, кабел-кран, портален кран, еднокофов багер, булдозери, товарачни машини, валяк и др., когато работят в строително-монтажни предприятия/фирми.

От изложеното се налага извода, че за периода от 05.06.1989 г. до 03.06.1991 г. К. Т. е заемал длъжност „шофьор на автобетоновоз“ в строителна бригада на селскостопанско предприятие. За да бъде признат положения от него труд като такъв от втора категория следва да се установи от него, че работата му е била свързана със същата вредност и тежест на труда като работниците и машинистите в специализираните строително- монтажни фирми (арг. от т.67 от ПКТП, отм.). Това не е установено нито от представените документи, нито от показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелят Юнгалов говори единствено за сложност на работата, спецификите на труд и др. умения при управление на бетоновоз, но не и за това че тази работа е със същата вредност и тежест на труда като работниците и машинистите в специализираните строително- монтажни фирми.

Не е спорно каква длъжност К. Т. е заемал за периода от 05.06.1989 г. до 03.06.1991г , като бетоновозът се числи към строителните машини. Същият е бил използван на строителни обекти. За да може трудът на Т. да се отнесе към нормата на т. 26 от ПКТП, отм., следва да са ангажирани доказателства, че е тя с била свързана със същата тежест и вредност, както на работилите в специализирана строителна фирма, т.е. на работниците в отрасъл Строителство. Св. Юнгалов не потвърждава това обстоятелство. Същият заявява, че при необходимост Т. шофирал и други превозни средства. Представените като доказателство по делото две фактури за доставка на бетон от строителната бригада на АПК „Р.“ до ЖСК „Кирил и Методий“, както и „Кратка историческа справка на АПК „Р.“, в която се сочи, че в АПК е имало строителна бригада също не установяват това обстоятелство. Според ведомостите за заплати на АПК, приложени по делото, на Т. не са начислявани допълнителни възнаграждения свързани с условията на труд.

Работата на Т. за процесния период не може да се отнесе и към т. 5За от ПКТП, отм., тъй като липсват данни товароносимостта на машината. Не са налице никакви данни за марка и модел, или други нейни характеристики. Товароносимостта се посочва в официални документи, съдържащи технически данни за превозното средство. В този смисъл недопустимо е това обстоятелство да се установи само със свидетелските показания на Юнгалов, който излага общи твърдения, базирани на субективни впечатления и няма необходимите познания да установи товароносимостта на машината.

По отношение положения стаж за периоди от 09.11.1991г. до 24.06.1992г. и от 13.08.1992 г. до 08.02.1994 г. в ТКЗС - с. Агатово. Дейността на ТКЗС е в сектор селско стопанство. Поради това, за категоризиране на труда, полаган там, също са приложими разпоредбите на раздел „Селско стопанство и хранителна промишленост“ от ПКТП, /отм./

Видно от вписванията в Трудовата книжка №18, изд. от Завод „Н. И.“, гр. Севлиево, за времето от 09.11.1991 г. до 24.06.1992 г. на К. Т. е заемал длъжност „ремонтен работник“, от 13.08.1992 г. до 01.10.1993 г. - длъжност „шофьор на автобус и ремонтен работник“, а от 01.10.1993 г. до 08.02.1994 г. - длъжност „ремонтен работник“.

За да бъде категоризиран стажът на Т. от 13.08.1992 г. до 01.10.1993г. на длъжност „шофьор на автобус и ремонтен работник“ от втора категория следва да са налице всички предпоставки предвидени в нормата на т. 5За от ПКТП, отм., в частта за шофьорите на автобуси, както беше посочено по-горе. От показанията на свидетеля Н. Г. се установи, че и в този случай е извършван ведомствен транспорт за нуждите на предприятието.

Стажът, положен от 09.11.1991 г. до 24.06.1992 г. и от 01.10.1993 г. до 08.02.1994 г. на длъжност „ремонтен работник“ следва да се прецени с оглед разпоредбите на т. 526 от ПКТП, отм. ит. 66и от ПКТП, /отм./

Съгласно тези разпоредби от втора категория е трудът на механизаторите в селското стопанство. Нормата на т. 526 от ПКТП, /отм./ обхваща труда на трактористи, помощник-трактористи, комбайнери, помощник- комбайнери, шофьори на товарачи, дъждовални и други селскостопански машини, вкл. на ИФА - селскостопански вариант. Част от механизаторите в селското стопанство са включени в записа на т. 66и от ПКТП, отм. Тук се включват шофьорите на бордови и специализирани товарни автомобили в селското стопанство, вкл. монтьори и автомонтьори на селскостопанска техника. Разликата между понятието „механизатори“ по т. 526 е в изискването на последната лицата да са заети непосредствено в селскостопанското производство.

В случая, редовно оформената трудова книжка на К. Т. е официален документ и установява обстоятелствата вписани в нея в т.ч. за заеманата длъжност - „ремонтен работник“. Тази длъжност не попада в изброените по- горе. Не могат да се кредитират показанията на свидетеля Н. Г., че за времето, в което К. Т. е работил в ТКЗС с. Агатово е карал работниците с автобус, след това комбайн или друго, в зависимост от възложеното, включително работил на полето заедно с другите работници, а в ремонтната работилница работил само когато има нужда от някаква поправка. Не са налице данни дали през процесния период Т. да е работил на полето и/или да е бил водач на селскостопанска техника. Възможно е да е работил, но това не отразено в официален документ, като липсват каквито и да е други доказателства освен цитираните показания, които не са конкретни- не посочват период през който Т. е работил на съответната длъжност и какви точно са били трудовите му функции. Не са налице никакви данни трудът му като ремонтен работник да е идентичен с работата на монтьори и автомонтьори на селскостопанска техника. Поради това положения труд не може да се отнесе и към хипотезата на т.66и от ПКТП, /отм./ Недопустимо е това обстоятелство да се установи само със свидетелските показания на св. Г., който излага общи твърдения в противоречие със събраните писмени доказателства.

В писмо изх. №5512-10-2478/25.10.2023г. в административната преписка, както и в писмо изх. №1029-10-6351/19.12.2024г. представено като доказателство по делото, по данни от архива при ТП на НОИ - Ловеч, според съхраняваните документи Т. е работил:

От м. 11.1991 г. до м.12.1991 г. – в зв. „Други“, без отразена длъжност;

От м. 01.1992 г. до м. 02.1994 г. – в зв. „Автотранспорт“, без отразена длъжност.

Според ведомостите за заплати на ТКЗС с. Агатово, приложени по делото, на К. Т. не са начислявани допълнителни възнаграждения свързани с условията на труд.

От писмените доказателства се установява, че К. Т. не е заемал длъжност от категорията на механизаторите в селското стопанство по см. т. 526 от ПКТП, /отм./ и т. 66и от ПКТП, /отм./

В заключение правилно административния орган е преценил, че стажът на К. Т. от втора категория не е достатъчен да придобие право на пенсия по чл. 69б от КСО. За посочените по- горе три процесни периода правилно положения труд от Т. е квалифициран като такъв от трета, а не от втора категория. К. Т. не може да придобие и право на пенсия по реда на чл. 68 от КСО поради недостатъчна възраст. Правилно по изложените по- горе съображения на К. Т. е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В заключение, по изложените по- горе съображения съдът намира, че органите по осигуряването правилно са приложили материалния закон и издаденото Разпореждане, както и потвърждаващото го Решение на директор на ТП на НОИ Габрово са законосъобразни.

Предвид изхода на делото и с оглед факта, че пр. представител на ответника в съдебно заседание не претендира присъждане на разноски, такива не следва да бъдат присъдени по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. М. Т. от гр. Севлиево, против Решение №31/20.09.2024г. на Директор на ТП на НОИ Габрово с което е потвърдено разпореждане [номер]/08.07.2024г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Габрово.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.