№ 50862
гр. София, 14.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110128574 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба подадена от П. Е. В., представлявана от адв. Е. К.
срещу „Креди Йес“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно евентуално
съединяване установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните,
че Договор за паричен заем № 861207 от 22.02.2023 г. е нищожен поради противоречието му
със закона, а при условията на евентуалност в случай на отхвърляне на главния иск се иска
кумулативно да бъде признато за установено, че разпоредбите на договора, предвиждащи
месечен лихвен процент в размер на 3, 400% и заплащане на неустойка са нищожни като
противоречащи на закона и добрите нрави.
Ищцата твърди, че на 22.02.2023 г. е сключила с ответника Договор за паричен заем
№ 861207, по силата на който получила заемна сума в размер на 5 000 лв., при уговорен
фиксиран размер на ГПР от 49,341 %, задължила се да върне заетата сума в срок от 21
месеца, а уговореният месечен лихвен процент бил 3, 400 %. Сочи, че съгласно чл. 6 от
договора заемателят се задължава да представи на кредитора едно от следните обезпечения:
гарант, отговарящ на изискванията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора,
ипотека на недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 ОУ, особен залог върху движимо
имуществео, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 ОУ, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 ОУ,
ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 било уговорено, че при неизпълнение
на това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в общ размер от 4 536,33 лв.
Счита, че сключеният договор за кредит е недействителен. Поддържа, че налице нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр. Сочи, че в отразения годишен процент на разходите /ГПР/ не е
включена като разход дължимата неустойка, начислена съобразно чл. 8 от договора за кредит
и посоченият ГПР не отразява действителните разходи. Поддържа, че е налице нарушение на
чл. 11, т. 12 ЗПКр. При условията на евентуалност поддържа, че уговорената в договора
неустойка се предвижда за едно практически неизпълнимо задължение за предоставяне на
1
обезпечение. Счита, че същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е
уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от
ответника вреди, освен това излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и цели единствено постигането на допълнително възнаграждение на
кредитора. В тази връзка и поддържа, че действителният размер на приложимия към
договора ГПР надвишава максимално допустимия такъв. Поддържа, че клаузата, фиксираща
размера на възнагардителната лихва на 3, 4000 % месено или 40, 80 % годишно също
противоречи на добрите нрави. Твърди, че така определеният размер надвишава 4 пъти
законната лихва и в този смисъл е прекомерен. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Към исковата молба са приложени писмени документи, чието събиране като
доказателства се иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „КРЕДИ
ЙЕС“ ООД, подаден чрез адв. Силвия Манджукова. Ответникът оспорва предявените искове
като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между страните е възникнало
правоотношение по силата на сключен договор за паричен заем № 861207 от 22.02.2023 г.,
при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски
формуляр. В чл. 8 вр. чл. 6 от договора била уговорена неустойка в размер на 4 536, 33 лв.
Счита, че сключеният между страните договор за заем отговаря напълно на изискванията на
ЗПКр, а дори да се установи надвишаване на допустимия от закона ГПР, това не води до
нищожност на целия договор. Твърди, че потребителят бил осведомен за всички дължими
плащания по договора. Поддържа, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит.
Поддържа, че клаузата за неустойка не е нищожна и не противоречи на добрите нрави и на
ЗПК, тъй като същата е уговорена индивидуално. Твърди, че с нарочната клауза
задължението за неустойка е поставено под отлагателно условие, като дължимостта на
същото зависи изцяло от поведението на ищеца. Счита, че неустойката изцяло отговаря на
присъщите й функции, като уговарянето й е израз на установената в чл. 9 ЗЗД свобода на
договаряне. Сочи, че размерът на договорната лихва бил съобразен с чл. 19, ал. 4 ЗПКр и
последваща преценка за нравствените му измерения е недопустима. Моли за отхвърляне на
претенциите. Претендира разноски.
Представени са писмени документи, които моли да бъдат приети като доказателства
по делото.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което следва да бъде изготвен
ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че
съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва: главен за
прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем № 861207 от 22.02.2023 г. като
противоречащ на закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 12
ЗПКр, евентуални при условията на кумулативност за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 3, ал. 7 регламентираща месечен лихвен процент в размер на 3, 400 % като
противоречаща на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и на клаузата на чл. 8,
регламентираща заплащането на неустойка, като заобикаляща закона на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПкр и противоречаща на добрите нрави – чл. 26, ал.
1, предл. 3
2
Страните не спорят, че на 22.02.2023 г. между тях е сключен Договор за паричен
заем № 861207, по силата на който ищцата получила заемна сума в размер на 5 000 лв., при
уговорен фиксиран размер на ГПР от 49,341 %, задължила се да върне заетата сума в срок от
21 месеца, а уговореният месечен лихвен процент бил 3, 400 %, както и че й била начислена
неустойка на основание чл. 8 вр. чл. 6 от договора в размер на 4 536, 33 лв..
По доказателствената тежест:
В тежест на ищеца по установителните искове е да установи всички възражения в
исковата молба за и нищожност на договора и отделните негови клаузи.
В тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за плащане, респ.
получаване на сочените парични суми.
По доказателствените искания:
Представените от страните документи следва да бъдат допуснати за събиране като
писмени доказателства, защото са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да завери документите, приложени към
исковата молба за вярно с оригинала.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.02.2025 г. от 16.10 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
УКАЗВА на процесуалния представител на ищеца да завери вярно с оригинала
съгласно чл. 32 ЗАдв приложените към исковата молба документи.
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства представените с исковата
молба и отговора документи.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
3
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http: //www. justice. government. bg/MPPublicWeb/default. aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма "Спогодби", която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма "Спогодби" можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. С., бул. "Цар Борис ІІІ" № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за
медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък
от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел. 02/8955423; За повече информация: Мариана
Николова, Мария Георгиева - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg. eu; www. srs. justice. bg.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи
и препис от отговора на ИМ.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4