РЕШЕНИЕ
гр. София, 05.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на шести
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15269 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Й.С.Т.
твърди, че срещу него било повдигнато и поддържано незаконно обвинение в
престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. с ал. 1 НК, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, по което
бил оправдан с влязло в сила Решение по в.н.о.х.д. № 3243/2015 г. на СГС, с
което се потвърждавала Присъда от 11.05.2015 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 2658/2014 г. на
СРС, с която бил признат за
невиновен. Сочи че бил задържан за 72 часа от 12 до 15 септември 2013 г. по
разпореждане на прокурор при СРП. Твърди, че вследствие на незаконното
обвинение е претърпял неимуществени вреди, подробно посочени в исковата молба,
както и имуществени, представляващи заплатеното от него възнаграждение за
адвокат в размер на 3500 лв. Съобразно с изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника П. на РБ да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на решението по в.н.о.х.д. № 3243/2015 г.
на СГС – 11.11.2015 г. , и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 3500 лв., представляващи заплатен в
наказателното производство адвокатски хонорар, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на
решението по в.н.о.х.д. № 3243/2015 г. на СГС – 11.11.2015 г. Претендира
присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответникът П. на РБ оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпял посочените в исковата молба
вреди – имуществени и неимуществени. Поддържа евентуално, че вредите не стоят в
пряка причинна връзка с воденото срещу Й.Т. наказателно производство. Оспорва
иска за репариране на неимуществени вреди по размер, като сочи, че последния
бил завишен и неотговарял на критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и константната съдебна практика. Заявява възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран за настоящото производство на основание чл.
78, ал. 5 ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, а и се
установява от приложеното към настоящото н.о.х.д.№ 2658/2014 г.
на СРС, НО, 121 състав, ведно с производството по инстанционен контрол и ДП
15132/13 г. по описа на 02 РУП -
СДВР,пр.пр. № 31086/2013 г. по описа на СРП, че на 12.09.2013 г. с
Постановление на разследващ полицай при 02 РУП- СДВР, настоящият ищец Й.С.Т. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем за престъпление
по чл. 294, ал. 4 вр. с ал.1 НК , вр.с чл.18, ал. 1 НК, което
постановление било предявено
на Й.Т. в 19.10 часа на 12.09.2013 г. На същата дата обвиняемият Т. бил
разпитан в това му качество. Извършен бил и личен обиск на лице - Постановление
от 12.09.2013г. на л. 16 от ДП 15132/13
г. по описа на 02 РУП - СДВР,пр.пр. №
31086/2013 по описа на СРП. С Постановление от 12.09.2013 г. на прокурор
при СРП, спрямо обвиняемият е взета мярка за неотклонение “задържане под стража“
за срок от 72 часа, като е постановено мярката да се изпълни в ареста на
ОЗСА на бул.”********, а лицето да бъде
конвоирано от ГД”Охрана” при Министерство на Правосъдието на 14.09.2013 г
. в сградата на СРС за разглеждане на
мярката за неотклонение. Видно от
Протокол от о.с.з., проведено на 14.09.2013 г. по н.ч.д.№ 16071/2013 г. на СРС,
НО,16 състав, взетата спрямо обвиняемия Й.С.Т. мярка за неотклонение е изменена в по -
леката “ гаранция в пари” в размер на 500 лева. Съдът определил обвиняемият да
бъде освободен незабавно. От справка за съдимост на л.59 от том I на ДП -15132/13 г. по описа на
02 РУП - СДВР,пр.пр. № 31086/2013 по
описа на СРП, се установява, че ищецът Й.Т. не е осъждан. На ищеца с
Обвинителен акт от 07.02.2014 г. на прокурор при СРП било повдигнато обвинение
за това, че на 12.09.2013г. около 5.30 часа в гр.София, на „Околовръстен път“ в
близост до с. Чепинци направил опит да спомогне на Д.С.К.- извършил
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, да избегне
спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с К. преди да е
извършил самото престъпление, като се е легитимирал пред полицейския служител С.Р.В.със
служебната си карта, издадена от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /
ГДИН/, с цел да предотврати извършването на полицейска проверка спрямо Д.С.К.,
като Й.С.Т. е полицейски орган, а деянието е останало недовършено по независещи
от Й.Т. причини - престъпление по чл. 294, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18,
ал. 1 НК . Обвинителният акт бил внесен в СРС,НО, като е образувано н.о.х.д. №
2658/2014 г. по описа на съда, НО, 5 състав. Проведени са четири открити
съдебни заседания като на три от тях подсъдимият Й.Т. се явявал лично. По
отношение на подсъдимия Д.К.делото приключило със споразумение, с което се
признавал за виновен в извършването на престъпление по чл. чл. 316, вр. с чл.
308, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а подсъдимият
Т. заявил, че желае делото да бъде
разгледано по общия ред - Протокол от ос.з. на 09.12.2014 г. При това положение
с Разпореждане на съдия - докладчик при 121 състав на НО, СРС, делото спрямо
настоящият ищец Й.Т. било внесено за разглеждане в о.с.з. на 20.04.2015 г.
Мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия не била изменяна или
отменяна, а потвърдена с разпореждането от 04.03.2015 г. Проведени били две
открити съдебни заседания, на които подсъдимият Т. се явил лично. С присъда, постановена на 11.05.2015 г.
по н.о.х.д.№ 2658/2014 г. на СРС, НО, 121 състав подсъдимият Й.С.Т., бил признат за невиновен в това, че на 12.09.2013 г. около 5.30 часа в гр.София,
на „Околовръстен път“ в близост до с. Чепинци направил опит да спомогне на Д.С.К.-
извършил престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, да
избегне спрямо него наказателно преследване, без да се е споразумял с К. преди
да е извършил самото престъпление, като се е легитимирал пред полицейския
служител С.Р.В.със служебната си карта, издадена от Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“ / ГДИН/, с цел да предотврати извършването полицейска проверка
спрямо Д.С.К., като Й.С.Т. е полицейски орган, а деянието е останало
недовършено по независещи от Й.Т. причини - престъпление по чл. 294, ал. 4, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, поради
което на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление
по чл. 294, ал. 4 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК. Така постановената присъда била протестирана от прокурор при СРП на основание чл. 318 и
сл. НПК. Образувано било в.н.о.х.д. № 3243/2015 г. на СГС, НО, 10 въззивен
състав. По въззивното производство е проведено едно о.с.з., на което подсъдимият
Т. се явил лично – Протокол от 11.11.2015 г. С решение от 11.11.2015 г. на СГС, НО 10 състав по в.н.о.х.д. №
3243/2015 г., оправдателната присъда била потвърдена. Решението на въззивната инстанция не
подлежало на обжалване и протест.
В кориците
на н.о.х.д.№ 2658/2014 г. на СРС, НО, 5 състав се намира Договор за правна
защита и съдействие ( л. 65 ), видно от който, подсъдимият Й.Т. е упълномощил
адвокат И.А.-***, да го представлява процесуално по цитираното наказателно
дело. Договорена и заплатена в брой била сумата от 2000 лв. На следващо място в
том II на ДП 15132/13 г. по описа на 02
РУП - СДВР,пр.пр. № 31086/2013 по описа
на СРП, на л. 63 е приложен Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2013
г., видно от който обвиняемият Т. е упълномощил адвокат Вилиана Стойчева- САК
по цитираното досъдебно производство да му оказва правна помощ, съгласно
отразеното в договора. В графата платена сума е отбелязано цифром и словом 1500
лв.
В кориците на
ДП 15132/13 г. по описа на 02 РУП -
СДВР,пр.пр. № 31086/2013 по описа на СРП,
том II на л. 73- л. 78, са
приложени заверени за вярност с оригинала – с кръгъл и квадратен щемпел на
Министерство на правосъдието ГД“Изпълнение на наказанията“, следните писмени
документи: Заповед № Л- 3507/2 от 10.10.2005 г. на Главния директор на ГДИН, с
която настоящият ищец Й.С.Т. е назначен на длъжност „надзирател“ в ЗО
„Кремиковци“ при Затвора гр. София и звание „сержант“; Акт за встъпване в
длъжност от 13.10.2005 г. съгласно посочената заповед; Заповед № Л-503/2 от 26.01.2009 г. на Главния
Директор на ГДИН, с която полицай Й.С.Т. – надзирател в ЗО“Кремиковци“ при
Затвора гр. София, е назначен на длъжност „надзирател“ в следствен арест –
бул.“********към Сектор „Арести“ при ОЗ „ИН“ гр. София; Акт за встъпване в
длъжност към цитираната заповед от 02.02.2009 г.; Заповед № Л-8259 от
30.10.2012 г. на Главния директор на
ГДИН, с която Й.Т. е назначен на
длъжност „Надзирател – I категория в следствен арест – бул.“********към
Сектор „Арести“ при ОЗ „ИН“ гр. София. От писмо на ОС“ИН“ – София, на л. 105, с вх. № 34180 от 17.10.2013 г. на
02 РУП- СДВР, се установява, че спрямо настоящия ищец е образувано
дисциплинарно производство.
В
хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е ангажирана като писмено
доказателство Заповед № Л-9951 от 12.11.2013 г. Описаното от фактическа
страна в заповедта деяние е именно това, за което било образувано ДП 15132/13
г. по описа на 02 РУП - СДВР,пр.пр. №
31086/2013 по описа на СРП, и за които в
последствие настоящият ищец бил оправдан. Посоченото поведение на Й.Т. било
квалифицирано от Главния директор на ГДИН като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните
служители в ГДИН, поради което наложил на Й.Т. най – тежкото дисциплинарно
наказание - „ Уволнение“, и прекратил служебното правоотношение, считано от
датата на връчване на заповедта - 20.11.2013г., видно от ръкописния текст и
дата, положени и подписани от Й.С.Т..
Приети са по делото решения на АССГ и ВАС –
л. 59 - л. 74, видно от които горната заповед е обжалвана от настоящият ищец по
съображения за незаконност на уволнението. С решение № 5102 от 02.08.2017 г. на
АССГ, Второ отделение, 27 състав, по адм.д.№ 3882/2017 г., Заповед № Л-9951 от 12.11.2013 г., с която е
дисциплинарно уволнен Й.Т., е била отменена. В о.с.з. на 24.10.2017 г. ищецът Т.
заяви, че цитираното решение на АССГ, не е влязло в сила, тъй като се обжалвало
от бившия му работодател.
Представено е заверено копие от
студентска книжка на Й.С.Т., факултетен № 3192 на Академия на МВР. Видно от
този документ ищецът е записан на 27.08.2012 г. за студент в 5 годишен курс
на задочно обучение за висше образование
по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред“. Последният заверен семестър е за втори курс, летен семестър на 2013
г./2014 г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит
на свидетелитеИ.С.А. и М.Л.П.. Последната е фактически съжител на ищеца Т. и
заявява, че след излизането му от
следствения арест, бил изпаднал в депресия. За един месец отслабнал много. Не
можел да спи - сънувал кошмари и крещял
на сън. Бил притеснен, че го обвиняват за нещо, което не бил направил. Ищецът, според свидетелкатаП., много се
променил. Характерът му станал на друг човек. Потиснал се. Според показанията
на св. М.П., Й.Т. на два пъти изпил
голямо количество лекарства – първият път било само аналгин и в
„Пирогов“ му дали само въглен, но втория път бил пил „лексотан“ . Тогава
свидетелката се обадила техен общ приятел,тъй като не можела да го изведе сама
и не можела да го вдигне. Този приятел
бил другият свидетел И.А., който дошъл с
колата и ги закарал в „Пирогов“. Ищецът бил приет го в болница и лежал известно време. М.П. излага, че Й. е
казал, че не издържа повече цялото това напрежение от делата и че му идвало
прекалено много. Свидетелката твърди, че единствената причина за състоянието на
ищеца са водените срещу него дела, тъй като се познавали от около 6 години и
нищо друго не се било случвало освен това.
Й.Т.
нямал желание да излиза никъде; стоял си вкъщи. Много често, когато се прибирала
М.П. го заварвала да стои сам на изгасен
телевизор, на тъмно. По времето когато се водели делата ищецът учел в Академията на МВР, но след като го уволнили
от ГДИН се наложило да си прекъсне обучението, тъй като учел висшето си
образование по програма, която изисквала да е служител в ГДИН. Повече не се записал
да учи. Свидетелят И.А. сочи, че е бивш колега на ищеца и се познават от 2009
г. Излага, че когато се разбрало, че Й.Т. е задържан, колегите им започнали да
му се подиграват. След ареста се
виждали няколко пъти – ищецът не бил същия както преди това - неадекватно му било
поведението, отнесен бил. Свидетелят А.
установява, че М.П. му звъннала лятото на 2015 г., около 11,00 часа и закарали
Й. до „Пирогов“ по спешност, тъй като направил опит за самоубийство. Свидетелят излага, че от
бившите им колеги само с него ищецът поддържал някакви по-човешки отношения, защото
всички други го отритнали. Съдът кредитира показанията на свидетелите,
включително и след преценка по реда на чл. 172 ГПК, тъй като същите са
непосредствени и не се опровергават от останалия доказателствен материал.
Приети
са по делото на л. 15- л.19, установяващи, че на 21.06.2015 г. ищецът Й.Т. е
постъпил в Клиниката по токсикология към УБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, а е бил
изписан на 23.06.2015 г. Отразена е
диагноза „интоксикацио медикаментоза кум лексотано“. Придружаващи
заболявания: депресия. Другите документи сочат за невропатия на карпалния канал
на дясната китка.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 2
ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата
отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.та и съда
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Според т. 13 на задължителното за съобразяване от съдилищата Тълкувателно Решение № 3 от
22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано или образуваното
наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, сегашна т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението
за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража.
Ако са настъпили имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се
присъжда самостоятелно. Легитимиран ответник по иск с процесното правно
основание е П.та
на РБ, като процесуален субституент на държавата.
В конкретния случай ищецът Й.С.Т. е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. с ал. 1 НК, вр. с чл. 18, ал.
1 НК, с Присъда от 11.05.2015 г. по н.о.х.д.№ 2658/2014 г. на СРС, НО,
121 състав, потвърдена с влязло в сила Решение
от 11.11.2015 г. на СГС, НО 10 състав по в.н.о.х.д. № 3243/2015 г. Бил
фактически задържан за 72 часа, като тази най – тежка мярка за неотклонение се
доказа да е изменена в по – леката такава – „гаранция в пари“.
По силата на чл. 4 ЗОДОВ обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. От доказателствената съвкупност по делото – разгледаните подробно
по – горе писмени доказателства, гласни доказателства, настоящият състав
формира категоричен извод, че ищецът Й.С.Т. е претърпял неимуществени вреди,
стоящи в пряка причинна връзка с
воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда. Свидетелите категорично установяват, че Й.Т. изпаднал в депресия ( така и Епикриза от 21.06.2015 г.), отслабнал много, не можел
да спи, сънувал кошмари и крещял на сън. Бил притеснен,
че го обвиняват за нещо, което не бил направил. Характерът му станал на
друг човек. Потиснал се. Колегите му се подигравали. Бил уволнен дисциплинарно,
направил опит за самоубийство. Не са ангажирани доказателства, независимо от
възложената за това на ищеца доказателствена тежест, че Й.Т. не е могъл по
причина на воденото срещу него наказателно производство да продължи
образованието си в Академията на МВР и е прекъснал обучението си там след като
бил дисциплинарно уволнен. Не е установена и пряката причинна зависимост на
отразеното в Епикриза от 10.01.2016 г. и Амбулаторни
листове, заболяване „компресионна исхемична невропатия на Н.медианус в дясно в
карпалния канал“, с процесните наказателни дела и незаконно повдигнатото и
поддържано от ответника обвинение.
Съдът при наличие на претърпени неимуществени болки и страдания
поради незаконно обвинение, следва да определи справедлив размер на
обезщетението, чиято цел е да възстанови психическото, емоционалното и
психологическо равновесие на увредения ищец. Съдържанието на понятието
"справедливост" по чл. 52 ЗЗД е изяснено в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Същото не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата,
които съдът съобразява при определяне на справедлив размер на обезщетението при
деликт по чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е и процесния
са: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността
на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална
принуда; броят и продължителността на извършените с участие на ищеца процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед
личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните
му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Предвид
тези критерии съдът взема предвид слените конкретно фактически установени по
делото обстоятелства: Ищецът бил обвинен в престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. с
ал. 1 НК, вр. с чл. 18, ал. 1 НК – едно престъпно деяние, но по квалифициран състав предвид особеното
качество на субекта – полицейски орган, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини – опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 НК. Личното укривателство съставлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като по закон за него за квалифицирания състав е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем
години. Наказателното производство е продължило за ищеца от 12.09.2013 г., когато е привлечен като обвиняем с постановление на
разследващ полицай, до 11.11.2015 г., когато като неподлежащо на обжалване и
протест е влязло в сила решението на въззивната инстанция, с което е потвърдена
оправдателната присъда – или период от 2 г. и 2 месеца. Последният е с разумна
продължителност. Същевременно ищецът Т. е бил с най – тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ едва 3 дни, но е бил фактически задържан на
мястото, в което обичайно е изпълнявал служебните си задължения като надзирател
- следствения арест на бул.“********към
Сектор „Арести“ при ОЗ „ИН“ гр. София, което безспорно, въз основа на изнесеното от св. А., е довело до дискредитиране на ищеца, който бил обект на подигравки от
страна на колегите си.
През времетраене на незаконното наказателно
производство ищецът е участвал в немного на брой процесуално- следствени и
процесуални действия – разпит на обвиняем, личен обиск, явявал се лично в общо шест открити съдебни
заседания. Писмените и гласни доказателства
доказаха по категоричен начин, че деянията, за които е повдигнато
незаконното обвинение, е квалифицирано от работодателя на ищеца – Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ като тежко нарушение на етичните правила
за поведение на държавните служители, което е довело и до уронване на престижа
на службата. Безспорно е налице сериозно отрицателно засягане на
професионалната сфера на ищеца Т., който е загубил работата си – последното
съставлява нетипична процесна вреда, стояща в пряка причинно – следствена
връзка със незаконното обвинение, тъй като се основава на обстоятелства,
свързани с него. Засегната отрицателно е личната емоционална и психическа сфера на Й.Т., който бил потиснат, депресиран,
стоял си в къщи, сънувал кошмари и
направил опит за самоубийство по причина, че не издържал „цялото това
напрежение от делата и че му идвало прекалено много“. На следващо място настоящият състав съобразява и икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта – м.09.2013
г. – м.11.2015 г. Официалните
статистически данни на НСИ сочат, че за процесния период е налице увеличение в
годишния доход на домакинствата, който за 2015 г. вече е бил 5147 лв. При това положение съдът намира,
че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на
незаконно повдигнато обвинение, се явява сумата от 11 000 лв., до
която искът е основателен и доказан,
като следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от
50 000 лв.
По
имуществените вреди:
Съгласно възприетото с Решение № 843/23.ХII.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г., Решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, IV г.
о. и др., разноските
на ищеца за адвокатско възнаграждение, направени във връзка с незаконното му
обвинение в извършване на престъпление, представляват за него имуществена вреда
по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, като вземането
за обезщетение се реализира по предвидения в ЗОДОВ ред по силата на чл. 8 от същия
нормативен акт. В процесния случай, както е установено и по – горе по делото,
настоящият ищец е сторил разноски за адвокатски възнаграждения по 2 бр.
договори за правна защита и съдействие, както следва: по Договор за правна защита и съдействие на
л. 65 от н.о.х.д.№ 2658/2014 г.
на СРС, НО, 5 състав сумата от 2000 лв., и по Договор за правна защита и
съдействие от 12.09.2013 г., намираща се в кориците на ДП 15132/13 г. по описа на 02 РУП - СДВР,пр.пр. №
31086/2013 по описа на СРП, на л. 63,
сумата от 1500 лв. Ето защо съдът обосновава извод, че искът в частта, с която
се претендират имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение,
сторено в пряка причинна връзка с воденото срещу настоящия ищец наказателно
производство, е основателен и доказан до размера на претендираната сума от 3500 лв. и следва да се уважи изцяло.
Основателността на иска по чл. 2, ал.1, т.
3, предл. първо ЗОДОВ до посочените размери от 11 000 лв. – за неимуществени вреди, и 3500 лв. за имуществени
вреди, обосновава уважаване и на акцесорната претенция за лихва върху
посочените суми, считано от 11.11.2015 г. -
датата на влизане в сила на Решение от 11.11.2015 г. на СГС, НО 10 състав по
в.н.о.х.д. № 3243/2015 г., до окончателното
изплащане.
По разноските за настоящото
производство:
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ответникът П. на РБ дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски
за държавна такса и адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие на л. 75 от
делото. Ответникът П. на РБ е навел възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, който е договорен и заплатен в размер на 2000 лв.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, наличието на задължителна
съдебна практика по въпросите, обхванати от предмета на делото и усилията по
защитата, съдът намира, че този хонорар е прекомерен следва да бъде редуциран
до минималните размери, установени с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., а именно до сумата от 860 лв. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по делото с
оглед изхода на същото в общ размер 238.50 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Й.С.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. първо ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
от 11 000.00 лв. / единадесет хиляди/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато
обвинение в престъпление по чл. 294,
ал. 4 вр. с ал. 1 НК, вр. с чл. 18, ал. 1 НК,
за което бил оправдан с Присъда, постановена на 11.05.2015 г. по
н.о.х.д.№ 2658/2014 г. на СРС, НО, 121 състав, потвърдена с Решение от 11.11.2015
г. на СГС, НО 10 състав по в.н.о.х.д. № 3243/2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2015
г. до окончателното изплащане, както и
сума в размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин/, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени вследствие на горното незаконно обвинение
и съставляващи заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, ведно
със законната лихва, считано от 11.11.2015 г., до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за неимуществени вреди за
разликата над 11 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата над 11 000 лв. до пълния заявен размер от 50 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. на РБ на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ да
заплати на Й.С.Т., ЕГН **********,
сумата от 238.50 лв. (двеста тридесет и
осем лв. и петдесет стотинки/- разноски за настоящото производство, за
държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: