№ 472
гр. Пещера, 26.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско
дело № 20245240100945 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ П. Д. не се явява. Като процесуален представител за него се
явява адв. Н. К., редовно упълномощена.
ЗА ОТВЕТНИКА „С.Г. Груп“ ЕАД не се явява законен или процесуален
представител.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
На второ повикване и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. К. - Поддържаме предявения иск по чл. 124 от ГПК с
твърдението, че ищецът не дължи на ответника сумата 2452 лв.,
1
представляваща задължение по договор за кредит от 06.10.2009 г. Моля да се
приемат представените доказателства. Запознати сме с отговора на ответника,
с който той признава иска, поради което считаме, че са налице предпоставките
на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признаване на иска и
желаем да бъде постановено такова. Оспорваме възражението от страна на
ответника, относно приложението на разпоредбите чл. 78, ал. 2 от ГПК и
претендираните разноски по делото, като представям списък с разноските.
Съображенията ми са следните: на първо място законът не задължава
длъжника да предявява възраженията си, включително и тези за изтекла
погасителна давност пред кредитора си извънсъдебно, поради липса на
въведено специално производство, поради което негов е изборът дали да
упражни правото чрез иск, или възражение по предявен иск срещу него.
Доколкото кредиторът е уведомил длъжника за съществуване на вземането и
го е претендирал извънсъдебно, не е налице една от двете предпоставки на чл.
78, ал. 2 от ГПК – ответникът-кредитор да не е дал повод за спора. Той дължи
разноски, дори с отговора на исковата молба да е признал иска на длъжника. В
този смисъл е Определение № 266/28.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2402/2018 г. на
ВКС, трето ГО, Определение № 242/31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2062/2018 г. на
ВКС, четвърто ГО, Определение № 22736/23.10.2018 г. по ч.гр. д. №
12694/2018 г. на СГС, ГО, 4Д въззивен състав, Определение №
20917/05.10.2018 г. по ч.гр.д. № 6604/2018 г. на СГС, ГО, постановено при
особено мнение на съдия-докладчика. В настоящия случай отсъства една от
кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да е дал с
поведението си повод за предявяване на отрицателен установителен иск за
несъществуване на вземането. В случая следва да се вземе предвид, че
ответникът разполага с изпълнителен лист срещу ищеца и е поддържал
висящност на изпълнително производство за принудително събиране на
вземането, като ищецът е конституиран като длъжник. Следва да се съобрази
обстоятелството, че въпреки прекратяване на изпълнителното производство
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният лист позволява на
ответника-кредитор във всеки момент да образува ново изпълнително дело
срещу ищеца, в което няма да може да се позове извънсъдебно на давност по
начин, обвързващ кредитора и съдебния изпълнител, по причина, че защитата
на длъжника, която се позовава на изтекла погасителна давност, може да бъде
реализирана по съдебен ред само. Фактът, че защитата на длъжника чрез
2
позоваване на изтекла погасителна давност е възможна единствено чрез
предявяване пред съд, е аргумент за неприложимост на разпоредбите на чл.
78, ал. 2 от ГПК в конкретния случай. Направеният извод с отговора на
исковата молба от страна на ответника за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
че следва да не се уважи искането за разноски и в следствие възражението на
ищца негово субективно право в качеството му на длъжник, е и в съответствие
с практиката на Върховния съд в Определение № 708/28.12.2012 г. по ч.гр. д.
№ 592/2012 г. на 1-во ГО, Определение № 242/31.05.2018 г. по ч.гр. д. №
2062/2018 г. на 4-то ГО, Определение № 1220/05.12.2023 г. по ч.търг. дело №
1809/2023 г. на 2 ТО и др. Предвид всичко изложено дотук, моля да
постановите решение при признание на иска, с което да ни бъдат присъдени
разноските така, както сме ги претендирали с исковата молба, тъй като
ответникът е дал повод за водене на делото.
Съдът на основание чл. 145, ал. 3 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към спогодба.
АДВ. К. – Няма вариант за такава.
Съдът счита, че следва да впише в протокола следния доклад по
делото:
Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ищеца П. Д. Д. от с. Капитан Димитриево,
***“ № 4, чрез адв. Н. К., против ответника „С.Г. Груп“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1756, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет. 7, в която се твърди, че след извършена справка за
кредитна задлъжнялост в Централен Кредитен Регистър към Българска
Народна Банка, ищецът установил, че има задължение към „Финансова
Инвестиционна Компания“ ЕАД, която е преименувана на „С.Г. Груп“ ЕАД.
Съгласно справката, ищецът дължал сумата от 2452 лв. по кредит с
идентификатор 29850. Ищецът не бил сключвал договор за кредит с
3
ответника, затова се свързал с негов служител, който го уведомил, че срещу
ищеца има образувано изпълнително дело при ЧСИ. Същото изп. дело било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и задължението било погасено по
давност. Излага подробни аргументи.
Моли да се постанови решение, с което се установи по отношение на
ответника, че ищецът не дължи процесната сума, тъй като такова вземане
никога не е възникнало, алтернативно - поради погасяване по давност.
Претендира присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок ответникът, е депозирал писмен отговор, с
който признава иска. Моли да не бъде осъден да заплаща разноски, тъй като
не е дал повод за завеждане на иска. Направено е искане за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие. Излага подробни аргументи. Не ангажира
доказателства.
Съдът разпределя доказателствената тежест в следния смисъл: ищецът
следва да докаже, че не дължи вземането.
АДВ. К. - Нямам възражения по доклада.
По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с
определение на съда № 623/11.11.2024 г.
Съдът отново прикани страните към спогодба:
АДВ. К. - Няма да постигнем спогодба. Нямаме нови искания, няма да
сочим други доказателства. Моля да се приключва делото, като постановите
решение при признание на иска.
4
Съдът счита, че са налице основанията на чл. 237 от ГПК, а именно:
ответникът признава иска и е налице изявление от страна на ищеца Съдът да
се произнесе с решение по делото, съобразно признаването на иска, поради
което
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене по гр. дело № 945/2024 г. по описа на
РС - Пещера.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. К. – Госпожо Съдия, моля да постановите решение при признание
на иска, с което същият да бъде уважен и да ни присъдите направените
разноски по представения списък.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение по делото в законния срок,
което ще бъде депозирано в служба “Деловодство” при Районен съд - Пещера
на 23.12.2024 г.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11.45 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
5