Определение по дело №880/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по предявени при условията на кумулативно субективно и обективно съединяване установителни искове по чл. 128 ал. 2 АПК от „Борей“ ЕООД чрез пълномощника на дружеството адвокат А.П. срещу „Златни пясъци“ АД и РДНСК – Варна, с които се претендира да се приеме за установено по отношение на ответниците, че четири броя павилиони, находящи се в УПИ V-100 „За плажни атракции, търговски обекти и озеленяване“ в кв. 68 по плана на к.к. „Златни пясъци“ – гр. Варна, нанесен по КККР на гр. Варна със стар идентификатор 10135.513.100 /нов идентификатор 10135.513.745/, са собственост на ищеца „Борей“ ЕООД и не са преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 и сл. ЗУТ, а представляват строежи по смисъла на легалното дефиниране на понятието с § 5 т. 36 ДР ЗУТ /точката е неправилно посочена от ищеца, явно се има предвид пар. 5 т. 38 ДР ЗУТ/.

В исковата молба е съединено и искане по чл. 389 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за допускане на обезпечение на предявените искове по чл. 128 ал. 2 АПК чрез спиране на образуваното по реда на чл. 57а ЗУТ производство за премахване на обектите.

За да се произнесе по процесуалната допустимост на предявените искове, съдът съобрази следното:

Според обстоятелствената част на исковата молба ищецът „Борей“ ЕООД е собственик на плажен клуб „Мираж“, обхващащ ресторант, снек-бар, медицински център, санитарен възел и обслужващи помещения, като е собственик и на разположените на територията на ресторант „Мираж“ четири броя павилиони, находящи се в УПИ V-100 „За плажни атракции, търговски обекти и озеленяване“ в кв. 68 по плана на к.к. „Златни пясъци“ – гр. Варна, нанесен по КККР на гр. Варна със стар идентификатор *** /нов идентификатор ***/. Посочено е, че със заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. началникът на РДНСК – Варна е разпоредил премахването на четирите павилиона поради незаконното им поставяне като преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ и е вменил задължението за премахване в тежест на „Златни пясъци“ АД като собственик на обектите, независимо, че в хода на административното производство от страна на „Златни пясъци“ АД е направено възражение, че обектите са собственост на „Борей“ ЕООД – факт, който според ищеца е останал неизследван от страна на административния орган.

Въз основа на тези обстоятелства е формулирано крайното искане към съда да приеме за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД и РДНСК – Варна, че процесните четири броя павилиони, обект на премахването по заповед № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. на началника на РДНСК – Варна, са собственост на „Борей“ ЕООД и не са преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 и сл. ЗУТ, а представляват строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове по чл. 128 ал. 2 АПК са процесуално недопустими по следните съображения:

Съгласно чл. 128 ал. 2 АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.

Относно предявените срещу „Златни пясъци“ АД искове по чл. 128 ал. 2 АПК трябва да се съобрази следното:

Между ищеца „Борей“ ЕООД и ответника „Златни пясъци“ АД е обективно невъзможно възникването и съществуването на административно правоотношение, респективно пораждането на административни права в рамките на административно по характера си правоотношение, тъй като никое от двете търговски дружества не е административен орган по смисъла на §1 т.1 ДР на АПК и като частно-правни субекти отношенията между тях са такива на равнопоставеност, а не на власт и подчинение. Отделно от това дали един правен субект е носител на правото на собственост върху определен обект е поначало въпрос на граждански, а не на административни права, поради което произнасянето по такъв въпрос със сила на пресъдено нещо е от компетентността на общия, а не на административния съд и е недопустимо повдигането му с иск по чл. 128 ал. 2 АПК. Наред с това следва да се посочи, че според съдържанието на исковата молба „Златни пясъци“ АД поначало не оспорват правото на собственост на ищеца върху процесните обекти, относно които началникът на РДНСК – Варна е издал заповед за премахване № ДК-02-ВН-09/16.03.2023 г. За ищеца липсва правен интерес и от приемането за установено по отношение на „Златни пясъци“ АД, че процесните четири броя павилиони не са преместваеми обекти, а строежи, тъй като подобно установяване не би предизвикало никаква промяна в правната сфера на двете търговски дружества и не би породило никакви права за ищеца в аспекта на изложеното от него в исковата молба. Поради това предявените от „Борей“ ЕООД срещу „Златни пясъци“ АД искове с правно основание чл. 128 ал. 2 АПК са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.

Недопустими са и предявените от „Борей“ ЕООД искове по чл. 128 ал. 2 АПК срещу ответника РДНСК – Варна. Относно исковата претенция да се приеме за установено по отношение на РДНСК – Варна, че „Борей“ ЕООД е собственик на процесните четири броя павилиони е относимо казаното по-горе в мотивите на определението, че посредством иск по чл. 128 ал. 2 АПК ищецът заявява спрямо ответника свои граждански /вещни/, а не административни права, което сочи на неговата процесуална недопустимост.

Що се отнася до иска по чл. 128 ал. 2 АПК да се приеме за установено по отношение на РДНСК – Варна, че процесните четири броя павилиони не са преместваеми обекти, а строежи, неговата процесуална недопустимост се обуславя от следното:

При наличието на издадена заповед по 57а ал. 3 ЗУТ за премахване на обектите преценката на въпроса отговарят ли те на дефинираното понятие за преместваем обект по § 5 т. 80 ДР ЗУТ подлежи на разглеждане от съда в производството по обжалване на заповедта за премахване. Тъй като по смисъла на чл. 57а ал. 3 ЗУТ задължен да извърши премахването е собственикът на обектите, то след като ищецът „Борей“ ЕООД твърди, че е техен собственик на основание на изложените в исковата молба обстоятелства и представените във връзка с тях писмени доказателства, той е легитимиран да подаде жалба срещу заповедта, независимо, че в адресната й част като задължено лице е посочено търговско дружество „Златни пясъци“ АД, а в случай, че „Златни пясъци“ АД е упражнило правото си на жалба срещу заповедта в качеството на неин адресат, то дружество „Борей“ ЕООД при позоваване на правото си на собственост върху обектите има правен интерес да бъде конституирано като заинтересовано лице в образуваното производство по чл. 215 ЗУТ.

След като за „Борей“ ЕООД е налице в случая друг ред за защита на засегнати от издадения административен акт права, то предявеният от дружеството в условията на чл. 128 ал. 2 АПК установителен иск срещу РДНСК – Варна за приемане на установено по отношение на РДНСК – Варна, че процесните четири павилиона не са преместваеми обекти, а строежи е също процесуално недопустим, поради отсъствие на правен интерес от предявяването му.

Недопустимостта на исковото съдебно производство обуславя и процесуалната недопустимост на искането по чл. 389 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което то също следва да се остави без разглеждане.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Борей“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Златни пясъци“ АД, ЕИК *********, и РДНСК – Варна искове по чл. 128 ал. 2 АПК да се приеме за установено по отношение на ответниците, че четири броя павилиони, находящи се в УПИ V-100 „За плажни атракции, търговски обекти и озеленяване“ в кв. 68 по плана на к.к. „Златни пясъци“ – гр. Варна, нанесен по КККР на гр. Варна със стар идентификатор *** /нов идентификатор ***/, са собственост на ищеца „Борей“ ЕООД и не са преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 и сл. ЗУТ, а представляват строежи по смисъла на легалното дефиниране на понятието с § 5 т. 38 ДР ЗУТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл. 389 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК за обезпечаване на предявените от „Борей“ ЕООД искове по чл. 128 ал. 2 АПК срещу „Златни пясъци“ АД и РДНСК – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 880/2023 г. по описа на Адм. съд Варна, ХV състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС РБ в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

	Съдия: