Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание, проведено на дванадесети декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 9551 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са иск с правно
основание чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ /съответен на чл. 288,
ал.1, т.1 от КЗ/ отм./ и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Р.Й.М.
поддържа твърдение, че претърпяла значителни неимуществени вреди, в резултат от
настъпването на смъртта на съпруга й С.С.М.. Смъртта на пострадалия била
причинена в резултат от ПТП, което било реализирано на 15.07.2013г., когато
неустановен водач на неустановен автомобил нарушил правилата за движение по
пътищата и ударил пострадалия, докато той се движил по пътното платно на
първокласен път VIII- в района на км.37+500 в посока от
София към ГКПП Калотина. Самоличността на водача и идентификационните белези на
автомобила, с който били причинени вредите, не били установени в хода на
досъдебно наказателно производство ДП № 83/2013 г. по описа на ОД на МВР София,
съответно на прокурорска преписка № 3254/2013г. по описа на Софийска окръжна
прокуратура. С постановление от 23.06.2014г. на Софийска окръжна прокуратура
наказателното производство било спряно. В отговор на отправени извънсъдебно
писмени претенции ищцата пред Гаранционния Ф. е била образувана преписка с №
210293/15.12.2014г. На 12.02.2015г., Гаранционния Ф. се е произнесъл изрично,
като е определил и изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 30 000 лева. Според ищцата, този размер на
обезщетението бил неадекватен на размера на понесените от нея значителни
неимуществени вреди и ответникът бил длъжен да й заплати допълнително още сумата
от 120 000 лева. При изложените фактически твърдения, ответникът бил
изпаднал в забава за изплащане на търсеното застрахователно обезщетение, още на
12.02.2015г., поради което ищцата претендира за осъждане на ответника, да й
заплати и сумата от 41 622, 95 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната сума на обезщетението от 120 000 лева, изчислена за период
считано от настъпването на забавата – на 12.02.2015г. до предявяването на иска
на 13.07.2018г., и законната лихва върху същата сума, считано от предявяването
на иска, до деня на окончателното изплащане на задължението. С оглед очаквания
благоприятен изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на ответника да й
заплати и направените съдебни разноски.
Исковата
претенция е оспорена от ответника Г. Ф., както по основание, така и по размер.
Без да оспорва надлежната си пасивна материална легитимация по основанието на
претенцията и фактическите твърдения на ищцата в исковата молба – ответникът
поддържа становище за неоснователност на иска, понеже претендираното задължение
за изплащане на застрахователно обезщетение било изпълнено надлежно.
Изплатеното на 15.02.2015г. застрахователно обезщетение било адекватно и
справедливо, при това бил спазен предвидения от чл. 288, ал.7 на КЗ /отм./ срок
за произнасяне, поради което ответникът не бил изпадал в забава. Размерът на
обезщетението бил съобразен с икономическите условия в страната и с лимитите на
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към 2013г., когато
настъпило застрахователното събитие. Размерът на обезщетението обаче бил
съобразен и с високия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, което нарушило разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП и така
способствало значително за настъпване на пътния инцидент. Ответникът поддържа
твърдение, че посредством конклудентни действия, ищцата демонстрирала съгласие
с вече изплатения й размер на застрахователно обезщетение от 30 000 лева,
но при това - след изтичане на продължителен период от изплащането на
обезщетението, възобновила претенциите си, малко преди да изтече срока на погасителната
давност – домогвайки се да получи по- висок размер от първоначално
претендираното обезщетение и максимално възможен размер на лихва за забава, в
хипотезата на уважаване на иска. Мотивиран от тези аргументи, ответникът счита,
че ищцата упражнявала недобросъвестно правата си и ако съдът приеме тезата на
ищцата за изпадането в забава – да
приеме, че началният момент на тази забава не предхожда датата на предявяването
на иска. При условията на евентуалност, ако съдът намери претенцията за
основателна - ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност върху
вземането за лихва, за периода посочен в първото открито съдебно заседание –
считано от 15.04.2015г. до 13.07.2018г., когато е предявен иска. Моли за
отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Съдържанието на изисканата и представена пред съда преписка ДП № 83/2013 г.
по описа на ОД на МВР София, съответно на прокурорска преписка № 3254/2013г. по
описа на Софийска окръжна прокуратура мотивира извод за настъпването на
процесното ПТП на 15.07.2013г., когато неустановен водач на неустановен
автомобил нарушил правилата за движение по пътищата и ударил С.С.М., докато той
се движил по пътното платно на първокласен път VIII- в района на км.37+500 в посока от гр. София към ГКПП Калотина. В хода на
досъдебното производство не е установена нито самоличността на водача, нито
идентификационните белези на автомобила, с който е била причинена смъртта на
пострадалия. С Постановление от 23.06.2014г. на Софийска окръжна прокуратура досъдебното
наказателно производство било спряно.
Не се спори между страните и от съдържанието на прието като доказателство
удостоверение за наследници се установява, че ищцата Р.Й.М. е съпруга и
наследник по закон на загиналия в резултат от процесното ПТП С.С.М..
С отправена извънсъдебно писмена претенция, с № 210293/15.12.2014г., която
е приета като доказателство по делото /стр. 46-47/ ищцата Р.Й.М. е поискала от
Гаранционния Ф. изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 100 000 лева. На това основание е образувана преписка по щета.
С прието като доказателство писмо /стр. 49/ ответникът Гаранционния Ф. е
уведомил ищцата за приетото решение за изплащане на застрахователно обезщетение
в размер на сумата от 30 000 лева, заявил е изрично, че тази сума не
представлява частично плащане и е поканил
ищцата Р.Й.М. да посочи банкова сметка, ***етението.
Не се спори между страните и съдът приема за установено, че
застрахователното обезщетение е изплатено на ищцата на 15.04.2015г., след като
е тя е посочила пред ответника банкова сметка.
*** съдебното дирене преписка по ДП № 83/2013 г. съгласно описа на ОД на
МВР София, съответно на прокурорска преписка № 3254/2013г. по описа на Софийска
окръжна прокуратура съдържа данни относно механизма на настъпване на процесното
ПТП, които са установени от органите на досъдебното производство, а тези данни
са обект на анализ от допуснататите специализирани съдебни експертизи, които ще
бъдат обсъдени по- долу.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза, която е
изготвена от вещо лице доц. д-р С. (съдебна медицина) дава следните отговори на
подлежащите на установяване факти: Смъртта на пострадалия е причинена от тежка съчетана множествена травма на тялото и
крайниците; Описаната травма мотивира извод, че инициалният удар е бил нанесен от лек автомобил, в гръб на пешеходеца /пострадалия/
при изправено положение на тялото му;
Заключението на изслушаната и приета съдебна авто-техническа експертиза,
изготвена от вещо лице Х.И., установява на първо място разположението на
обектите в района на местопроизшествието, времето, мястото и обстановката,
както и извършва анализ на фактите, при които може да се направи обосновано
предположение, че е настъпило процесното ПТП. Вещото лице изрично подчертава,
че изводите му са основани на документи и
иззети следи при извършения оглед на местопроизшествието. Като причина за
настъпване пътния инцидент, вещото лице сочи както поведението на водача на неустановения автомобил, който е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, така и поведението на пострадалия, който се е движил по пътното платно,
при наличието на банкет и при това – движил се е в посока на движението на
пътната лента, където е настъпил ударът.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване комплексна съдебно-
медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от вещи лица д-р С. и Х.И.
мотивира следните изводи:
Процесното ПТП е настъпило на 15.07.2013г. в тъмната част от денонощието,
около 22.30 часа, след като неустановен лек автомобил с неустановен водач е
реализирал сблъсък с тялото на пешеходеца С.С.М., докато той се движил пеша по
пътното платно на първокласен път VIII- в района на
км.37+500, в посока от гр. София към ГКПП Калотина. Кинетичната сила на удара
мотивира извода, че неустановеният автомобил се е движил със скорост от около
130 км/ч., с оглед на което може да се направи обосновано предположение, че
това е лек автомобил, а не товарен автомобил. Инициалният удар е нанесен в гърба
на пешеходеца, което се е движил по посока на движението на автомобилите в
пътната лента, по пътното платно и на разстояние от около метър от края към
вътрешността на платното. След удара,
неустановеният автомобил напъску местопроизшествието, а пешеходецът е загинал в
следствие на тежката съчетана травма.
В показанията си, разпитания по делегация свидетел Е.М.М. заявява, че е позната и приятелка на ищцата и поради близките си
социални контакти с нея, е възприел факти, свързани с емоционалното й състояние
след настъпването на инцидента. Според впечатленията на свидетелката, ищцата
станала тъжна и затворена в себе си, предпочитала да работи повече, за да не
мисли за трагичния инцидент. Ищцата нямала настроение за развлечения, не
излизала вечер, не посещавала културни прояви /театри и концерти/. Според
свидетелката, ищцата намирала утеха като полагала много грижи за своето внуче.
Заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, която е
изготвена от вещо лице Ю.Б.Х., дава следните отговори на подлежащите на
установяване факти: Законната лихва върху главница от 120 000 лева,
изчислена за период от 12.02.2015г. до 13.07.2018г. възлиза на 41 622, 95
лева. Законната лихва върху главница от 120 000 лева, изчислена за период
от 13.07.2015г. до 13.07.2018г. възлиза на 36 584, 20 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск, който се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ /отм/, съответстващ на действащата към
момента на предявяването на иска разпоредба на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ - ответникът бил
длъжен да изплати на ищеца обезщетение при условията на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, за причинените
неимуществени вреди – за които се твърди да са настъпили в следствие на ПТП,
което е причинено поради противоправното поведение на неустановен водач, при
управление на неидентифицирания лек автомобил. Съдът е сезиран и с иск за
присъждане на мораторна лихва, дължима поради забавата на ответника, да изплати
на ищцата пълния дължим размер на застрахователното обезщетение.
По допустимостта на
предявените искове;
Събраните в хода на делото писмени доказателства, мотивира обоснован извод,
че след като е изпълнила процедурата по
чл. 288, ал.7 от КЗ /отм./, ищцата вече е получила от ответника застрахователно
обезщетение, при това на същото основание, на което е релевираната предявената
пред настоящия съд искова претенция.
Обезщетение е било изплатено от ответника, а основанието за плащането е била
действащата към момента на настъпване на деликта разпоредба на чл. 288, ал.1,
т. 1 КЗ /отм/, съответстваща на действащата към момента на предявяването на
иска разпоредба на чл. 557, ал.1, т.1 от
КЗ.
Споменатите обстоятелства мотивират извод за формалната процесуална
допустимост на предявените искове с който настоящия съд е сезиран.
По иска чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ / съответен на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ
/отм./;
Процесуалното становище на страните по предмета на делото, дава основание
за мотивиран извод, че ответникът признава настъпването на всички онези
юридически факти, които дават основание за възникване на задължение за изплащане
на застрахователно обезщетение. Той оспорва иска, само доколкото счита, че вече
е изпълнил надлежно задължението си, а ищцата на свой ред не отрича, че е
получила от ответника застрахователно обезщетение, но твърди, че е легитимирана
да получи значително по- голяма от вече изплатената сума.
Релевираните от ответника доводи, че ищцата всъщност вече била изразила
съгласие с размера на изплатеното й застрахователно обезщетение няма как да
бъдат споделени, тъй като очевидно не е налице спогодба между страните по този
въпрос. Като вид договор, всяка спогодба изисква изрично и ясно обективирано
съгласие между страните, така че волеизявленията да са насочени към слагане на
край на спора. Ситуацията, при която кредиторът посочи своя банкова сметка, ***
мислено условие за съгласие с размера на престацията - не би могло да бъде
прието като „конклудентно съгласие“ за размера на платимото застрахователно
обезщетение. При този извод, ще трябва да бъде разгледан въпросът – дали
извършеното от ответника плащане е съразмерно със справедливия размер за
дължимото застрахователно обезщетение.
Събраните по делото доказателства сочат, че ищцата в действителност е
претърпяла неимуществени вреди, в резултат от трагичната загуба на своя бивш
съпруг. Правно значим е обаче въпросът
за действителния обем на тези вреди.
Със смъртта на пострадалия са били накърнени основните отношения,
определящи семейството между ищцата и посктрадалия, които по дефиниция би
следвало да се основават на взаимна
подкрепа, внимание, разбирателство, обща грижа за семейството и емоционална
свързаност. Уместно е да се отбележи в тази насока, че представените от ищцата
доказателства бяха допуснати в желание от нея обем, но не разкриха толкова
детайлно твърде важния въпрос за естеството на личните отношения между ищцата и
нейния съпруг приживе. Прави впечатление, че показанията на свидетелката са
концентрирани само върху субективните преживявания на ищцата, след смъртта на
съпруга й.
Макар да няма съмнение, че ищцата и пострадалия са живели в едно
домакинство, никак не може да бъде пренебрегната и една друга група от косвени факти,
свързани с времето, мястото и обстановката, при които е настъпила трагичната смърт
на пострадалия. Споменатите факти разкриват една нетипична и озадачаваща
картина за пребиваването на пострадалия на мястото на инцидента - значително
отдалечено от населено място, от дома на пострадалия, както и за времето на
инцидента, късно вечерта. При това, прави впечатление за липсата на доказателства
за някакви конкретни реакции на близките или на семейството на пострадалия,
които да покажат, че те не са приели за обичайно
отсъствието от дома му. Няма данни да са били сигнализирани органите на МВР или
близките на пострадалия да са го издирвали. Откъслечните данни, съдържащи се в
показанията на свидетелката, не могат да бъдат кредитирани като достоверни. Всички
споменати обстоятелства, косвено повлияват върху вътрешното убеждение на съда, за
степента на емоционална и социална близост в отношенията между пострадалия /приживе/
и неговата съпруга /ищцата/, логично и рефлектирайки върху извода: за
справедливия размер на застрахователното обезщетение.
Що се отнася до механизма на настъпване на пътния инцидент – съдът
възприема изцяло релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Прецизният анализ на събраните доказателства, включително и експертните
заключения дават основание да се приеме, че пострадалият е допринесъл сериозно
за настъпването на инцидента, в който е участвал, най- малко на две различни
основания:
Първо – доколкото се е движил по
пътното платно, а не по оформения на мястото на инцидента пътен банкет.
Действително, като пътно съоръжение, банкетът не е така благоустроен, както
тротоарите в населените места, но пък е създаден за да служи за придвижване на
пешеходци в маршрути извън населените места и да ги предпазва от сблъсък с
преминаващите с висока скорост /в извънградски условия/ МПС. Ето защо, при наличие на банкет, пешеходците следва
да се придвижват именно по банкета,
а не по пътното платно, защото елементарната грижа на живота и здравето им
изисква да осъществяват отговорно поведение, особено при намалена видимост в
тъмната част от денонощието и при движение извън населено място.
На второ място, пострадалият в десния край на самото пътно платно т.е. по посока на движението на преминаващите
(покрай него и зад гърба му) автомобили, вместо да се движи, както изисква
ЗДвП - по пътното платно в срещуположна на движението на преминаващите покрай
него автомобили посока.
На последно място, няма данни нито някакви намерени следи, установяващи че
при придвижването си по този опасен начин - пострадалият може да е обозначил местоположението
си със светлина от фенер или някакви светлоотразителни елементи.
При това положение, съдът приема, че поведението на самия пострадал е
създало значителна опасност за възникване на пътен инцидент и до голяма степен
е способствало за възникване на конкретния инцидент с конкретния механизъм, при
който е настъпила смъртта му. Приносът на пострадалия не би следвало да бъде
по- малък от 50% от обема на пряката
причинно- следствена връзка, поради което- разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
следва да намери пряко положение за редукция на размера на застрахователното
обезщетение.
Размерът на платимото застрахователно обезщетение следва да се определи по
справедливост, а тази задача изисква отчитането на множество комплексни
фактори, сред които са - от една страна естеството на прекъснатата от трагичния
пътен инцидент социална и емоционална връзка, обема на това засягане, като се
отчитат конкретните данни за естеството на понесените емоционални страдания
(обсъдени по- горе в настоящото решение). От друга страна – социално-
икономическите условия и средния жизнен стандарт на населението в страната, към
момента на настъпване на вредите през далечната 2013 г. също рефлектират върху
справедливия размер на обезщетението. Уместно е да се отбележи, че в този
период размерът на минималната работна заплата е бил 310 лева /ПМС №
250/11.10.2012г./ По тази причина, като отчита събраните в настоящия процес
конкретни доказателства за конкретния обем на понесените емоционалните
страдания, съдът намира, че справедливият размер на застрахователното
обезщетение, което се дължи за причинените на ищцата неимуществени вреди през
2013г. не би следвало да превишава
сумата от общо 80 000 лева.
Този размер на застрахователно обезщетение обаче, подлежи на редукция с
50%, на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД - поради вече обсъдения значителен принос
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Така платимото от Г. Ф.
справедливо застрахователно обезщетение, за понесените от ищцата не имуществени
вреди, би следвало да бъде в размер на
сумата от 40 000 лева, отчитано към изтичане на тримесечния срок по
чл. 288, ал .7 от КЗ /отм./
Както вече се установи, по- голямата част от обезщетението: 30 000
лева, ищцата вече е получила от ответника, поради което последният трябва да
бъде осъден, да й заплати разликата между неплатената и вече изплатената част
от обезщетението, възлизаща на 10 000 лева, заедно със законната лихва,
считано от предявяването на иска- до деня на окончателното плащане на
задължението.
За разликата – над присъдената сума от 10 000 лева и до пълния
претендиран размер от 120 000 лева - искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е очевидно неоснователен, както поради прекомерност, с
оглед момента на настъпването на вредите и събраните доказателства за техния
обем, така и поради неотчитане на значителната степен на съпричиняване на
вредоносния разултат. В тази насока прави впечатление още един факт – в
писмената си претенция пред Г. Ф., подадена през 2014г., ищцата е посочила че
претендира застрахователно обезщетение в размер на сумата от 100 000 лева,
а при подаване на исковата молба пред съда през 2018г., след като е получила на
същото основание сумата от 30 000 лева - ищцата претендира да получи
допълнително още 120 000 лева.
По иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
Произнасянето на съда по претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение определи, че ответникът дължи да изплати на ищцата сумата от
10 000 лева, като застрахователно обезщетение за понесените от нея
неимуществени вреди. Според приложимата към момента на плащането разпоредба на
чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./, ответникът изпада в забава в тримесечен срок от
подаването на писмената претенция т.е, в конкретния случай, ответникът е
изпаднал в забава за заплащането на споменатата сума, считано от 15.03.2014г.,
като се отчита входящия номер на преписката
от 15.12.2014г.
Неоснователно е релевираното от ответника възражение за недължимост на
претендираната мораторна лихва, в частта - за периода преди датата на
предявяването на иска на 13.07.2018г. - поради твърдението на ответника: за домогване
на ищцата, да злоупотребява с процесуалните си права, получавайки максимален
размер на мораторна лихва. В тази връзка следва да се отбележи, че задължението
на ответника за заплащане на мораторна лихва е резултат колкото от действията
на ищцата, толкова и от бездействие то на ответника, което изглежда е било
мотивирано от субективното убеждение, че ищцата е съгласна с с размера на
обезщетението.
Основателно е обаче направеното от ответника възражение за изтекъл срок на
погасителна давност, който в конкретния случай е тригодишен – чл.111, б. „в“ от ЗЗД – а доколкото искът е предявен на 13.07.2018г., то правните последици на
възражението изключват възможността, да бъдат присъдени лихвата, начислена за
период, преди 13.07.2015г.
Според резултата от направеното изчисление, в хипотезата на чл. 162 от ГПК
с помощта на електронен калкулатор, настоящият състав на съда приема, че
мораторната лихва, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата възлиза
на 3048, 68 лева, изчислена върху главница от 10 000 лева, за период от
13.07.2015г. до 13.07.2018г.
За разликата над посочената сума от 3048, 68 лева и до пълния претендиран
размер от 41622, 95 лева и за периода от 12.02.2015г. до 13.07.2018г. - искът за
присъждане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане
на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, съобразявайки спазването на задължението на
страните да представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че ищцата
е легитимирана да получи от ответника сумата от 10 лева за съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК и като се отчита уважената част от предявените
искове.
На основание чл.38 от ЗА, процесуалният представител на ищцата също е
легитимиран да получи от ответника възнаграждение за процесуално
представителство в общ размер на сумата от 920 лева.
На свой ред, както и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК - ответника има право
да получи направените от него разноски, който съразмерно с отхвърлената част от
исковете възлизат на 780 лева за събиране на доказателства и 350 лева
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
При това, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК – ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметката на Софийски градски съд сумата на държавната
такса, от заплащането на която ищцата е била освободена, съразмерно с уважената
част от исковете, както и направените съдебни разноски, от чието заплащане
ищцата също е била освободена, но са били поети първоначално от бюджета на
съда. Тази сума възлиза на 701, 95 лева, представляваща сбор от сумата 521, 95
лева за държавна такса и 180 лева разноски за събиране на доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Й.М. с ЕГН **********
и адрес-***, на основание чл. 557, ал. 1, т.1 от КЗ /съответно на
чл. 288, ал.1,т.1 от КЗ /отм/ вр. с чл.
51, ал.2 от ЗЗД - сумата от 10 000
(десет хиляди) лева, представляващи незаплатена част от дължимо
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от
смъртта на С.С.М., при ПТП на 15.07.2013г. поради противоправното поведение на
неустановен водач на неустановен автомобил, заедно със законната лихва върху
сумата на присъденото обезщетение, за периода от 13.07.2018г. до деня на
окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата над присъдената
сума и до пълния претендиран размер от 120 000 лева.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Й.М. с ЕГН **********
и адрес-***, на основание чл. 86 от ЗЗД
– сумата от 3048, 68 (три хиляди четиридесет и осем и шестдесет и осем) лева,
представляваща мораторна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение от
10 000 лева, изчислена за период от 13.07.2015г. до 13.07.2018г., като
отхвърля предявения иск в частта за разликата – над присъданата сума и до
пълния претендиран размер от 41622, 95 лева, както и за периода от 12.02.2015г.
до 13.07.2018г.
ОСЪЖДА Г. Ф., да заплати на Р.Й.М., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата
от 10 лева (десет лева), представляваща
направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на адвокат С. М. И. от САК с адрес-***,
офис №9, на основание чл. 38 от ЗА –
сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лева, представляваща възнаграждение
за процесуално представителство на Р.Й.М. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р.Й.М.
да заплати на Г. Ф., на основание чл.
78, ал. 3 вр
ал.8 от ГПК – сумата от 780
(седемстоти и
осемдесет) лева, представляваща общ размер на
направените съдебни разноски пред Софийски градски съд и сумата
от 350 (триста и
петдесет) лева възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и
адрес на управление ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд - на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 701,
95 лева (седемстотин и един лева и деветдесет и пет ст.),
представляваща държавна такса и съдебни разноски съобразно уважената част от
иска, от заплащането на които ищеца е бил освободен.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на заинтересованата страна.
СЪДИЯ: