№ 555
гр. София, 14.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100900695 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на Д. М. Т. в качеството му на управител на дружество в
процес на учредяване с наименование „И.М.“ срещу отказ № 20220406123402/07.04.2022 г.
на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър
новоучреденото дружество. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че съществува друг
регистриран търговец с фирма „И.“, а формалното различие в изписването на двете имена,
изразяващо се в интервал, не променяло извода за фонетично, визуално и смислово сходство
и не изключвало възможността за въвеждане в заблуждение на третите лица.
Жалбоподателят твърди, че според извършената от него електронна справка в
търговския регистър избраното наименование „И.М.“ било свободно за регистрация от
търговец. Поддържаната от Агенцията платформа не предлагала възможност за проверка на
фонетична и смислова уникалност на фирмата, а от това заявителят не следвало да търпи
неблагоприятни последици. Според жалбоподателя дружеството имало достатъчно други
различни индивидуализиращи белези като ЕИК, предмет на дейност, изписване на фирмата
на чужд език и поради това сходството с наименованието на друг търговец не следвало да
бъде пречка за регистрацията. Следвало да се отчете и обстоятелството, че регистрираният
търговец с фирма „И.“ е обявил през 2018 г. декларация за липса на дейност. Въз основа на
изложеното жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже вписване на
търговеца.
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за
законосъобразност на отказа.
Жалбата е неоснователна.
На 06.04.2022 г. е подадено заявление А4 вх. № 20220406123402 за вписване в
търговския регистър на новоучредено еднолично дружество с ограничена отговорност с
фирма „И.М.“. От справка в регистъра се установява, че към момента на подаване на
заявлението е бил регистриран друг търговец (ЕООД) с фирма „И.“.
Съгласно чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ при регистрация на дружество длъжностното лице
следи дали друго лице няма права върху фирмата навоучредения субект и дали
наименованието не въвежда в заблуждение по смисъла на чл. 7, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ТЗ.
Правото върху фирма се придобива чрез регистрация със съответното наименование – от
1
този момент регистрираният субект (в случая – търговец) придобива право, защитимо по
реда на чл. 7, ал. 4 ТЗ. В обема на това право се включва правомощието да се изисква от
всяко трето лице да не регистрира субект с идентично наименование, а също и със
сходно, ако това може да доведе до заблуждение на третите лица.
В настоящия случай предмет на регистрация е търговец с наименование, формално
неидентично с фирмата на вече регистриран търговец (съответно „И.М.“ и „И.“).
Формалната разлика обаче произтича от несъществен, недоминиращ и неотличителен
наименованието елемент, а именно – интервал между словните елементи „И.“ и „М.“. Този
елемент (интервалът) е невъзможно да бъде фонетично и смислово идентифициран,
доколкото няма нито собствено звучене, нито собствен, общоприет смисъл. Изложеното
сочи, че възприемането на наименованието от третите лица (потребители на предлаганите от
двамата търговци услуги, съконтрахенти и т.н.) би било идентично с възприемането на
фирмата на вече регистрирания търговец. Впрочем, този извод е важим и при визуалното
представяне на знака именно поради несъществения характер на различния елемент.
Изложеното сочи, че дори да не се приемат за идентични, фирмите на двата субекта
са дотам сходни, че би могло да се стигне до въвеждане в заблуждение по смисъла на чл.
7, ал. 2, изр. 2, пр. 2 ТЗ. Това от своя страна означава, че е налице забрана за регистрация на
субекта, заявил по-късно сходната фирма. Този извод не се променя от обстоятелството, че
вече регистрираният търговец е декларирал неизвършване на търговска дейност – този факт
няма отношение към съществуването на субекта, а оттук – и към придобитото от
него чрез регистрацията му право върху фирмата.
Възраженията на жалбоподателя, свързани с липсата на възможност за проверка
относно сходството в наименованията на фирмите, дори да са основателни, биха могли да са
единствено предмет на разглеждане в производство за обезщетяване на претърпените вреди
под формата на разходи за учредяване на дружеството, но не и в настоящото производство.
Поради изложеното жалбата срещу отказа следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д. М. Т. срещу отказ №
20220406123402/07.04.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър дружество с наименование „И.М.“ и правна форма ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в седемдневен срок
от връчването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2