РЕШЕНИЕ
№.............../.........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 3461 по описа на съда за 2017 г., за да се поизнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава ХІХ ДОПК. Образувано е по жалба на „Юнион импекс
1“ ЕООД, предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат В.М., срещу потвърдените
с решение № 367/29.11.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна Ревизионен акт № Р-03000316004334-091-001/07.08.2017
г. и Ревизионен акт за поправка № П-03001817187485-003-001/07.11.2017 г. на
органите по приходите при ТД на НАП – Варна. По подробни съображения за
незаконосъобразност на РА № Р-03000316004334-091-001/07.08.2017 г. поради
неспазване при издаването му на приложимите процесуални и материалноправни
разпоредби се иска да бъде отменен изцяло от съда заедно с последващия РА за
поправка № П-03001817187485-003-001/07.11.2017 г.
В проведените
по делото открити съдебни заседания жалбата се подържа изцяло чрез пълномощника
на жалбоподателя адвокат М., която в с. з. на 03.10.2018 г. претендира в полза
на доверителя й да се присъдят и сторените по делото съдебни разноски.
Директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Варна, ответник по делото на основание чл. 159 ал. 2 ДОПК,
изразява чрез пълномощника си юрисконсулт В. становище за неоснователност на
жалбата. В с. з. на 03.10.2018 г. юрисконсулт В. претендира при отхвърляне на
жалбата в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство от юрисконсулт.
За да
се произнесе по процесуалната допустимост и основателност на оспорването, съдът
съобрази следното:
По
допустимостта на съдебното производство:
Като родово
и местно компетентен правораздавателен орган съдът е сезиран с жалба срещу
подлежащи на съдебен контрол ИАА съгласно чл. 156 ал. 1 ДОПК, предявена от
процесуално легитимирано лице в срока по чл. 156 ал. 1 ДОПК, поради което оспорването
е процесуално допустимо. Относно местната подсъдност на спора на
Административен съд – Варна намира приложение разпоредбата на пар. 150 ПЗР ЗИДАПК /обн. ДВ бр.
77/18.09.2018 г./, според която образуваните в административните съдилища до
обнародването на този закон в „Държавен вестник“ административни дела по чл. 41
ал. 3; чл. 156 ал. 1; чл. 160 ал. 6; чл. 187 ал. 1; чл. 197 ал. 2 и чл. 268 ал.
1 от ДОПК се довършват от същите съдилища по досегашния ред.
По
основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Потвърденият
с решение № 367/29.11.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна ревизионен
акт № РА № Р-03000316004334-091-001/07.08.2017 г. финализира ревизионно
производство, развило се по реда на чл. 155 ал. 4 и сл. ДОПК след отмяната с
решение № 126/20.06.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – Варна на
първоначално издадения РА № Р-03001815001486-091-001/25.02.2016 г. и връщането на преписката за
възлагане на нова ревизия на друг ревизиращ екип. Обстоятелството е посочено
изрично на стр. 2, раздел „Ревизии“ от издадения при новата ревизия РД № Р-03000316004334-092-001/12.07.2017
г. /л. 39 – 14 от адм. преписка/. Отделно от това първоначалният РА № Р-03001815001486-091-001/25.02.2016
г. и решението за отмяната му по реда на чл. 155 ал. 4 ДОПК са изискани от съда
в с. з. на 14.02.2018 г. и с писмена молба с. д. № 8518/09.05.2018 г. са представени
по делото от ответника наред с първоначално издадената заповед за възлагане на
ревизията № Р-03001815001486-020-001/10.03.2015 г. и последвалите я заповеди за
изменение /л. 48 – 86 от делото/. От съдържанието на ЗВР и на ЗИЗВР се
установява, че те са издадени от началник сектор „Ревизии“ А.Ц.Б..
При
връщането на преписката е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № Р-03000316004334-020-001/24.06.2016
г. /л. 7 от адм. преписка/, изменена на основание чл. 113 ал. 3 ДОПК със ЗИЗВР
№ Р-03000316004334-020-002/29.09.2016 г. /л. 9/. С издадена на основание чл. 34
ал. 1 т. 2 ДОПК заповед № Р-03000316004334-023-001/21.10.2016 г. във връзка с
открита съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС)
904/2010 процедура за обмен на информация между компетентните органи на
Република България и Република Румъния ревизионното производство е спряно,
считано от 21.10.2016 г. до 21.06.2017 г. /л. 11/, като със заповед № Р-03000316004334-143-001/22.06.2017
г. е възобновено с посочен срок за извършване на ревизията след възобновяването
03.07.2017 г. /л. 13/. Издател на заповедта за изменение на ЗВР, на заповедта за
спиране и за възобновяване на ревизионното производство е отново А.Ц.Б. –
началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – Варна, оправомощена със заповед №
Д-731/31.05.2014 г. на директора на ТД на НАП – Варна да възлага ревизии на
основание чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК, включително и при връщането на преписката в условията
на чл. 155 ал. 4 ДОПК /л. 4 – 1 от преписката/. Поради ползването на платен
годишен отпуск от А.Ц.Б. за дните 23.06.2016 г. и 24.06.2016 г., издадената
след връщане на преписката по реда на чл. 155 ал. 4 ДОПК заповед за възлагане
на ревизия № Р-03000316004334-020-001/24.06.2016 г. е издадена от заместника й
М.С.Г., също заемаща длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“,
за което е изрично оправомощена със заповед № Д-814/13.06.2016 г. /л. 5 – лице
и гръб/.
Според
съдържанието на ЗВР № Р-03000316004334-020-001/24.06.2016 г. и на ЗИЗВР № Р-03000316004334-020-002/29.09.2016
г., кореспондиращо на изискванията на чл. 113 ал. 1 ДОПК, в предметния обхват на
ревизията е включено установяването от ревизиращия екип на задълженията за ДДС на
ревизираното лице „Юнион импекс 1“ ЕООД за данъчни периоди 01.11.2013 г. –
30.06.2014 г. Като ревизиращ екип са определени служителите от ТД на НАП –
Варна Н.А.П., заемаща длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, и Р.Д.Г., главен инспектор по приходите. Съгласно чл. 113 ал. 2 ДОПК, чл. 34
ал. 3 и чл. 35 ДОПК ЗВР № Р-03000316004334-020-001/24.06.2016 г.; ЗИЗВР
№ Р-03000316004334-020-002/29.09.2016 г.; заповед № Р-03000316004334-023-001/21.10.2016
г. и заповед № Р-03000316004334-143-001/22.06.2017 г. са връчени на ревизираното лице /л.
6, 8, 10 и 12 от преписката/.
Според
константната практика на ВАС РБ с постановяване на отменителното решение по чл.
155 ал. 4 ДОПК не се поставя начало на ново ревизионно производство, а се
продължава висящността на вече образуваното такова с първоначално издадената
заповед за възлагане на ревизия, във връзка с която е издаден отмененият от
решаващия орган ревизионен акт /в случая това е РА № Р-03001815001486-091-001/25.02.2016
г./. Издадената нова заповед за възлагане на ревизия след отмяната на
ревизионния акт и връщането на преписката по реда на чл. 155 ал. 4 ДОПК не
поставя начало на ново ревизионно производство, а представлява техническа
дейност без отношение към висящността на ревизията като в хипотезата на чл. 155
ал. 6 вр. ал. 4 ДОПК ревизионното производство приключва окончателно едва с
влизането в сила на издадения при повторната ревизия ревизионен акт. Издаването
на новата заповед за възлагане на ревизията е необходимо, за се посочи съставът
на новия ревизиращ екип и срокът, в който ревизията трябва да се извърши.
При
съобразяване на това при повторната ревизия с протокол № 0970927/14.07.2016 г. /л.
1083 и 1082/ са приобщени доказателствата, събрани в първоначалното ревизионно
производство, приключило с отменения РА № Р-03001815001486-091-001/25.02.2016
г.
В
срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад № Р-03000316004334-092-001/12.07.2017
г., кореспондиращ по съдържание на изискванията на чл. 117 ал. 2 и 3 ДОПК /л. 39
- 15/. В изпълнение на чл. 117 ал. 4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на
ревизираното лице по електронен път още на датата на издаването 12.07.2017 г.
/л. 14/. Срещу констатациите в ревизионния доклад не е подадено възражение в
срока по чл. 117 ал. 5 ДОПК.
В
срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК материално компетентните органи /А.Ц.Б., възложител
на ревизията, и Н.А.П., ръководител на ревизията/ са издали процесния по делото
РА № Р-03000316004334-091-001/07.08.2017 г. /л. 1278 – 1268/, връчен на
ревизираното лице по електронен път на датата 09.08.2017 г. /л. 1268 – гръб/. С
ревизионния акт са установили задължения за ДДС на ревизираното лице за данъчни
периоди м. ноември 2013 г.; м. декември 2013 г.; м. януари 2014 г.; м. февруари
2014 г.; м. март 2014 г.; м. април 2014 г.; м. май 2014 г. и м. юни 2014 г. Формално,
ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 ДОПК, определящ
задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл. 120 ал. 2 ДОПК
ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него.
Направените
с РА установявания относно данъчните задължения на ревизираното лице изцяло
кореспондират с възложените предметни и времеви предели на ревизията.
Възприетите
констатации дават основание на съда да приеме, че при извършване на ревизията
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила;
че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от лица, разполагащи с
компетентност за това, както и че е спазена нормативно изискуемата му форма.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт поради липсата
на материална компетентност на издателя на ЗВР № Р-03000316004334-020-001/24.06.2016
г. /л. 7/ и на ЗИЗВР № № Р-03000316004334-020-002/29.09.2016 г. /л. 9/.
Независимо от изложения в жалбата факт, че още при първоначалната ревизия,
започнала въз основа на връчената на ревизираното лице на 23.03.2015 г. ЗВР №
Р-03001815001486-020-001/10.03.2015 г. /л. 86 от делото/ и приключила с
отменения по реда на чл. 155 ал. 4 ДОПК ревизионен акт №
Р-03001815001486-091-001/25.02.2016 г., срокът по чл. 114 ал. 2 ДОПК е бил
надвишен, това не обуславя необходимост при отмяната на ревизионния акт и
връщането на преписката по реда на чл. 155 ал. 4 ДОПК новата заповед за
възлагане на ревизия да се издаде на основание чл. 114 ал. 4 ДОПК от
изпълнителния директор на НАП. Действително, както се посочи, отменителното
решение по чл. 155 ал. 4 ДОПК не поставя началото на ново ревизионно
производство, а продължава висящността на вече образуваното такова с
първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия като новата заповед за
възлагане на ревизия е резултат само на чисто техническа дейност. Това не
означава обаче, че ако при първоначалната ревизия регламентираният в чл. 114
ал. 1 и 2 ДОПК срок за извършването й е надвишен, при условно нареченото ново
ревизионно производство заповедта за възлагане трябва да се издаде от органа по
чл. 114 ал. 4 ДОПК. В чл. 155 ал. 4 ДОПК изрично е предвидено, че когато решаващият
орган по чл. 152 ал. 2 ДОПК отмени ревизионния акт, преписката се връща на
органа, издал заповедта за възлагане на ревизия, т. е. запазва се
компетентността му и при повторното ревизионно производство.
По
съответствието на ревизионния акт с приложимите материалноправни разпоредби
съдът намира следното:
При
ревизията е установено, че ревизираното лице „Юнион импекс 1“ ЕООД е вписано в
Търговския регистър на Агенция по вписванията на 05.03.2012 г. с първоначално
фирмено наименование „Фар фуудс“ ЕООД, което считано от 30.10.2013 г. е
променено на „Юнион импекс 1“ ЕООД. През обхванатия от ревизията период едноличен
собственик на капитала на дружеството е М.А.Ф., гражданин на Сирия с постоянен
адрес в България, който с договор за продажба на дружествени дялове от
30.03.2015 г. е продал на унгарския гражданин З.А.С., с постоянен адрес в
Унгария, собствените си два дружествени дяла, всеки с номинал от 50 лв. Седалището
и адресът на управление на дружеството са в гр. Русе, ул. „Академик Михаил
Арнаудов“ № 2. Считано от 11.05.2012 г., дружеството е с регистрация по ЗДДС,
извършена по реда на чл. 100 ал. 1 ЗДДС, като е дерегистрирано по реда на чл. 176 ЗДДС, считано от 15.04.2015 г. Свързани с „Юнион импекс1“ ЕООД лица са „М и М“
ЕООД; „Ем еф ди груп“ ЕООД и „М и М имоти“ ЕООД.
От
ревизиращия екип е установено, че за обхванатия от ревизията период м. ноември
2013 г. – м. юни 2014 г. вкл. данъчно задълженото лице „Юнион импекс 1“ ЕООД е декларирало
по реда на ЗДДС и ППЗДДС в справките декларации по чл. 125 ЗДДС, в дневника за
продажби и във VIES декларации вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла
на чл. 7 ЗДДС към получатели от Румъния и Словакия, както следва:
|
№
фактура |
Дата |
Получател |
Стойност |
|
474 |
01,11,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
88049.55 |
|
475 |
02,11,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
178660.8 |
|
476 |
5,11,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
61142.8 |
|
477 |
08,11,2013 |
TIMON
BIS SRL |
156492.8 |
|
478 |
8,11,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
52303.2 |
|
479 |
12,11,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
159141 |
|
480 |
12,11,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
159349.4 |
|
481 |
12,11,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
87446.4 |
|
482 |
22,11,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
214850.8 |
|
|
|
Всичко
за д.п.11.2013 г.: |
1157436.75 |
|
483 |
4,12,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
188110 |
|
484 |
10,12,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
161626.36 |
|
485 |
13,12,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
86345.66 |
|
486 |
18,12,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
114176.7 |
|
487 |
27,12,2013 |
MONDOCRIS UNIVERSAL SRL |
24045.2 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 12.2013 г.: |
575303.92 |
|
488 |
09,01,2014 |
OTIS TO NET SRL |
42594 |
|
489 |
10,01,2014 |
OTIS TO NET SRL |
58152 |
|
490 |
13,01,2014 |
OTIS TO NET SRL |
217622.4 |
|
491 |
18,01,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
157666.1 |
|
492 |
31,01,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
24255 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 01.2014 г.: |
500289.5 |
|
493 |
10,02,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
291280.3 |
|
494 |
12,02,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
312496 |
|
495 |
13,02,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
194281.34 |
|
496 |
13,02,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
42328 |
|
497 |
27,02,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
167993.27 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 02.2014 г.: |
1008378.91 |
|
498 |
07,03,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
61377 |
|
499 |
10,03,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
119195.6 |
|
500 |
10,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
195340.44 |
|
501 |
11,03,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
34848 |
|
502 |
11,03,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
112259.16 |
|
503 |
17,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
125270 |
|
504 |
18,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
60660.4 |
|
505 |
18,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
21480.2 |
|
506 |
19,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
53788.24 |
|
507 |
20,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
263539.2 |
|
508 |
22,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
169564.26 |
|
509 |
23,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
260245.2 |
|
510 |
24,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
75849.65 |
|
511 |
24,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
100128 |
|
512 |
24,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
66062.04 |
|
513 |
25,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
82615.8 |
|
514 |
25,02,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
99065.6 |
|
515 |
26,03,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
50354.4 |
|
516 |
26,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
82105.6 |
|
517 |
26,03,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
82105.6 |
|
518 |
27,03,2014 |
FEDILIA SRO |
20268.7 |
|
519 |
31,03,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
|
|
520 |
31,03,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
|
|
521 |
31,03,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
|
|
|
|
Всичко
за д.п. 03.2014 г.: |
2330335 |
|
522 |
01,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
161323.63 |
|
523 |
09,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
392061.5 |
|
524 |
10,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
259957.6 |
|
525 |
12,04,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
195252 |
|
526 |
12,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
744797 |
|
527 |
12,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
75384 |
|
528 |
12,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
119281.55 |
|
529 |
14,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
149157.8 |
|
530 |
14,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
116205.44 |
|
531 |
15,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
136238.4 |
|
532 |
16,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
102522 |
|
533 |
24,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
266992.5 |
|
534 |
28,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
99139.6 |
|
535 |
28,04,2018 |
BENEFIC FRESH SRL |
102492 |
|
536 |
28,04,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
66222.5 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 04.2014 г.: |
2316727.52 |
|
537 |
05,05,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
51981.6 |
|
538 |
07,05,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
74778.9 |
|
539 |
12,05,2014 |
HAPPY REGULAR SRL |
60976.8 |
|
540 |
12,05,2014 |
BRANCO BLU SRL |
80201.55 |
|
541 |
14,05,2014 |
FEDILIA SRO |
31714.4 |
|
542 |
20,05,2014 |
BRANCO BLU SRL |
64008.5 |
|
543 |
26,05,2014 |
BRANCO BLU SRL |
270589 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 05.2014 г.: |
634250.75 |
|
544 |
07,06,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
30624 |
|
545 |
07,06,2014 |
BENEFIC FRESH SRL |
66977.28 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 06.2014 г.: |
97601.28 |
|
Общо
данъчна основа на ВОД за периода: |
8620323.63 |
||
ВОД са
посочени в табличен вид на стр. 20 – 23 от ревизионния доклад и в раздел ІV, т.
1.1.1 от заключението на изслушаната по делото ССчЕ, където са подредени по
номера на издадените фактури. Предмет на ВОД са хранителни и нехранителни стоки
– батерии, перилни и почистващи препарати, ароматизатори, сладкарски изделия,
кафе, пелени, памперси и др.
От
всички декларирани от ревизираното лице ВОД приходната администрация му е
признала единствено тези по три фактури, посочени в табличен вид на стр. 3
/долу/ и 4 /горе/ от заключението на ССчЕ по делото:
|
№ на фактура |
Дата |
Получател |
Стойност |
|
477 |
08.11.2013 |
TIMON BIS SRL |
156 492.80 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 11.2013 г.: |
156 492.80 |
|
518 |
27,03,2014 |
FEDILIA SRO |
20 268.70 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 03.2014 г.: |
20 268.70 |
|
541 |
14,05,2014 |
FEDILIA
SRO |
31 714.40 |
|
|
|
Всичко
за д.п. 05.2014 г.: |
31 714.40 |
|
Общо данъчна основа на признатия ВОД за периода: |
208 475.90 |
||
|
Всичко данъчна основа на непризнатия ВОД: |
8 411 847.73 |
||
Относно
всички останали фактури приходните органи са приели, че доставките по тях не са
вътреобщностни по смисъла на чл. 7 ал. 1 ЗДДС, а са с място на изпълнение на
територията на страната и тъй като са извършени от данъчно задължено лице по
ЗДДС, са облагаеми съгласно чл. 12 ал. 1 ЗДДС със ставка 20%, поради което са
установили в тежест на ревизираното лице задължения за ДДС в размери, за данъчни
периоди и при данъчна основа на доставките, посочени в таблицата на стр. 33 и
34 от ревизионния доклад, приложен на л. 39 – 15 от преписката. Получатели по непризнатите
вътреобщностни доставки са търговските дружества от Румъния "OTIS TO NET”
SRL; "MONDOCRIS UNIVERSAL” SRL; "BENEFIC FRESH” SRL; „HAPPY REGULAR“ SRL,
и „ BRANCO BLUE“ SRL.
В
представена в хода на ревизията справка ВОД 01.11.2013 г. – 30.06.2014 г. /л.
164 – 155 от преписката/ ревизираното лице е уточнило, че транспортът по всички ВОД е за сметка на
получателя от държавата членка на ЕС /Румъния/. Държавата на произход на стоката е отново Румъния.
За
доказването на ВОД ревизираното лице е представило на органите на НАП за всяка
от доставките инвойс фактури; опростени фактури; международни товарителници /CMR/ и
писмени потвърждения, описани подробно
на стр. 24 – 29 от ревизионния доклад и приложени в папка 3 от преписката. В
съпровождащ превод на български език международните товарителници /CMR/ са
приложени в папка 6 от преписката. Въпреки представените документи данъчната
администрация не е признала вътреобщностните доставки по следните причини:
1/ В CMR няма данни за условия на доставката по Инкотермс; няма данни за
превозната цена, нито за чия сметка е транспортът на стоката; не е посочен
конкретен адрес на натоварване на стоките в страната и на разтоварване им на
територията на другата държава членка /Румъния/, а са посочени единствено градът и държавата на
натоварване и разтоварване; не са посочени имената и представителната власт на
лицата, положили подписи за получател на стоката; няма доказателства за
идентичност на стоките в CMR и във
фактурите, тъй като във фактурите стоките са посочени в бройки, кашони и
стекове, докато в CMR теглото
им е в килограми като при това не е посочен конкретният им вид, а само е вписан
номерът на фактурата.
2/ Потвържденията
за получаване на стоката не съдържат изискуемата от чл. 45 ППЗДДС информация за
количеството на получената стока; липсва име и длъжност на лицето, предало стоките,
както и име и длъжност на лицето, което ги е получило. Всички потвърждения,
макар и да изхождат от различни чуждестранни получатели, са напълно идентични
по отношение на форма, графичен изглед и реквизити, което според приходните
органи също обуславя съмнение в надеждността им като доказателствени средства.
3/ Не
е представена информация за лицата, чрез които е осъществен търговският контакт;
няма представена двустранна кореспонденция във връзка с договарянето; не са представени
сключени договори за доставките.
4/ Според
събраните доказателства в рамките на откритата по искане на българската данъчна
администрация процедура по чл. 171 ЗДДС за обмен на информация между компетентните
органи на Република България и Република Румъния /приложени в папка 4 от
преписката, л. 1079 – 1057; л. 1013 - 1005/ четири от чуждестранните дружества,
към които ревизираното лице е декларирало вътреобщностни доставки - "MONDOCRIS
UNIVERSAL" SRL, RO29402669; "BENEFIC FRESH" SRL, R032021230;
„HAPPY REGULAR" SRL, R032409020 и "BRANCO BLUE“ SRL, RO32669730,
управлявани от турски граждани - са „липсващи търговци“; не са открити на
декларираните адреси и не е установено да извършват дейност на тях; със собствениците
им не е осъществен контакт, поради което не може да се получи информация за получаването
на стоките, за съхранението им и за последващата им реализация. За получателя
по ВОД "MONDOCRIS UNIVERSAL SRL" е установено, че е обявен за
неактивен от 05.09.2014 г. За получателя по ВОД "BENEFIC FRESH SRL" е
установено, че от 10.11.2014 г. не извършва стопанска дейност на декларирания
адрес на управление. В SCAC отговори на стр. 1013 – 1010 и на стр. 1008 – 1005 от
преписката за получателите по вътреобщностните доставки "HAPPY
REGULAR" SRL и "BRANCO BLUE“ SRL е дадена информация, че българската
компания и тези две дружества са били използвани във верига за измама с ДДС
като крайни получатели на стоките са били румънски препродавачи. Посочено е
също, че "HAPPY REGULAR" SRL и "BRANCO BLUE“ SRL са контролирани
от арабски граждани /с изписани имена/, ангажирани във
вътреобщностни измами посредством деклариране на неверни транзитни операции на
територията на страната /България, Словакия, Полша, България, Унгария, България
и т.н./, като в действителност всички стоки се продават на румънска територия. Според
получената информация от румънските органи нито един от транспортите по
вътреобщностните придобивания от "HAPPY REGULAR" SRL и "BRANCO
BLUE“ SRL не е бил идентифициран в приложение за мониторинг "Trafic
control". Основната транспортна компания за стоките по тези придобивания е
българското дружество “М и М“ ЕООД, което има същото седалище и обекти като
„Юнион импекс 1“ ЕООД и същият управител – М.А.Ф. Според SCAC формулярите съществува
подозрение, че стоките никога не са напускали румънската територия.
Същевременно според получената информация "BRANCO BLUE SRL"
RO32669730 никога не е декларирало ВОП на стоки от доставчика "Юнион
импекс 1“ ЕООД.
5/ Според
събраната информация по реда на двустранното Споразумение с Румъния за румънските
фирми, вписани като превозвачи в част от представените CMR и потвърждения - „Edison
Anted Grup” SRL; V1N № R027319576; „Tudor&Andreea” SRL, VIN № RO25213403 и „VIC
Automatic” SRL, VIN № R027927778 - е
посочено, че не са активни; имат неадекватно фискално поведение; не представят
доказателства за извършен транспорт по процесните ВОД по маршрут България - Румъния
или представят международни товарителници, различни от представените от
жалбоподателя; от системата "Trafic control“ на Румъния не са засечени
преминавания на границата между България и Румъния / л. 1045, гръб – 1044; л. 1038,
гръб – 1037; л. 1026, гръб – 1025/.
По-конкретно
за превозвача „Tudor&Andreеa” SRL е посочено, че е бил регистриран по ДДС и
впоследствие е дерегистриран; дружеството е неактивно от 01.11.2014 г.; собственик
е на вписаните в международните товарителници МПС; във VIES не е
декларирал доставки на транспортни услуги към „Юнион импекс 1“ ЕООД за м. 10.2013
г. и м. 03.2014 г.; установена е фактическа разлика в съдържанието на представените
от този превозвач CMR и в представените от „Юнион импекс 1“ ЕООД - в CMR от
22.03.2014 г. като изпращач е вписан „ЦСТ Комерс" ООД, VIN BG202328670, а като
получател „FEDILIA" SRO, VIN SK2023381272; CMR от 01.04.2014 г. и от
12.04.2014 г. не са отразени в софтуерно приложение за управление на Трафика.
За
превозвача „VIC Automatic” SRL е посочено, че е с регистрация по ЗДДС от
22.06.2012г. и е дерегистриран по ЗДДС от 01.08.2015 г.; собственик е на
посочените в международните товарителници МПС; във VIES е декларирал доставки на
услуги към ревизираното лице за м. 12.2013 г. и м.03.2014 г.; установена е
фактическа разлика в съдържанието на представените от този превозвач CMR и в
представените CMR от „Юнион импекс 1“ ЕООД - в 3 бр. CMR като получател на
стоките е посочен търговец, различен от декларирания от "Юнион импекс 1“
ЕООД; в CMR от 27.02.2014 г. като изпращач е вписан „ЕФ ЛОДЖИСТИК" ООД и като
получател търговец от Словакия; в CMR от 26.03.2014 г. като изпращач е вписан „ТОП
ЛАЙТ" ООД и като получател търговец от Унгария; CMR от 18.02.2014 г. не е
отразено в софтуерно приложение за управление на трафика.
За
превозвача „Edison Anted Grup” SRL е установено, че е регистриран по ЗДДС;
собственик е на посочените в международните товарителници МПС; налице е
фактическа разлика в съдържането на представените от този превозвач CMR и в
представените CMR от „Юнион импекс 1“ ЕООД /за 30.03.2014 г. и 18.04.2014 г./;
в CMR от 07.11.2013 г. и 31.04.2014 г. като получател е вписан търговец от
Словакия, а CMR от 08.11.2013 г., 22.11.2013 г. и 31.04.2014 г. не са отразени
в софтуерното приложение за управление на трафика.
За
превозвача „М и М“ ЕООД, освен че е свързано лице с „Юнион импекс І“ ЕООД, при
извършената му насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в
протокол № П-03001815071395-141-001/15.05.2015 г. /л. 959 – 957/, е установено,
че всички представени документи в резултат на отправеното до него ИПДПОЗЛ №
П-03001815071395-040-001/22.04.2015 г. /фактури
за извършени транспортни услуги, пътни листи към тях, международни
товарителници – л. 956, гръб – л. 838/ са относими към превози, извършени по
маршрут Румъния – България, като за превози на стока по маршрут България - Румъния
не са представени никакви документи, включително не са представени и третите екземпляри
от международните товарителници, които би следвало да са на разположение на
превозвача.
Анализирайки
поотделно и в съвкупност представените доказателства, приходната администрация
е приела, че ревизираното лице не е доказало по убедителен и безсъмнен начин
транспортирането на стоките по процесните вътреобщностни доставки до
територията на другата държава членка на ЕС /Румъния/, респективно фактическото
преминаване на стоката през държавната граница на България и достигането й до територията
на Румъния. На това основание е отказала да признае вътреобщностните доставки и
е начислила на ревизираното лице ДДС върху данъчната им основа, приемайки, че
мястото на изпълнение по тях е на територията на страната, поради което те са
облагаеми и данъкът по тях е изискуем от доставчика съгласно чл. 82 ал. 1 ЗДДС.
При
проведения административен контрол решаващият орган по чл. 152 ал. 2 ДОПК е
потвърдил изцяло ревизионния акт ведно с ревизионния акт за поправката му.
При
съдебното обжалване на ревизионния акт по реда на глава ХІХ ДОПК към
доказателствения материал по делото е приобщено заключение на допуснатата по
искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза /л. 95 – 111 от делото/,
която съдът възприема като обективно и компетентно дадена като се има предвид,
че не съдържа вътрешни противоречия, подкрепена е от дадените от вещото лице
разяснения при изслушването му в с. з. на 03.10.2018 г. и е изготвена изцяло
въз основа на представените по преписката и допълнително по делото с молба с. д.
№ 16875/02.10.2018 г. писмени документи.
От заключението
на ССчЕ се установяват следните релевантни за спора факти:
1/
Всички вътреобщностни доставки, предмет на ревизионното производство, са
отразени в счетоводството на „Юнион импекс 1“ ЕООД в периода на издаване на
данъчния документ /фактурата/ като е взета следната счетоводна операция: Дебит
сметка 411 – Клиенти, аналитична партида на съответния клиент; Кредит сметка
702 – Приходи от продажби на стоки.
2/ По
издадените фактури за ВОД са извършени плащания по банков път от получателите
на стоките, посочени подробно по отделни получатели в седем таблици в раздел
ІV, т. 1.1.3 от заключението /последните две таблици не представляват интерес
по делото, тъй като касаят плащания по признатите от приходната администрация
вътреобщностни доставки към получателите TIMON BIS SRL и FEDILIA SRO/.
Плащанията
от получателите "BENEFIC FRESH” SRL и "MONDOCRIS UNIVERSAL” SRL са в
по-голям размер от фактурираните вземания: фактурираните вземания по ВОД с
получател "BENEFIC FRESH” SRL са на обща стойност 4 247 925, 98
лв., а получените по банков път плащания са в размер на 4 312 843, 89
лв.; фактурираните вземания по ВОД с получател "MONDOCRIS UNIVERSAL” SRL
са на обща стойност 1 576 247, 87 лв., а получените по банков път
плащания са в размер на 1 594 588, 21 лв.
Плащанията
от получателите "OTIS TO NET” SRL и „BRANCO BLUE“ SRL са в по-малък размер
от фактурираните вземания или налице е неплатен остатък по фактурите:
фактурираните вземания по ВОД с получател "OTIS TO NET” SRL са на обща стойност
318 368, 4 лв., а получените по банков път плащания са в размер на 294 812,
69 лв.; фактурираните вземания по ВОД с получател „BRANCO BLUE“ SRL са на обща стойност
414 799, 05 лв., а получените по банков път плащания са в размер на 390 579,
24 лв.
Плащанията
от получателя „HAPPY REGULAR“ SRL почти съвпадат с размера на фактурираните
вземания като минималната разлика се дължи на превалутиране на еврото от
румънски леи и след това в лева: фактурираните вземания по ВОД с получател „HAPPY
REGULAR“ SRL са на обща стойност 1 854 506, 43 лв., а получените по
банков път плащания са в левова равностойност 1 854 320, 47 лв.
Според
заключението данните в колоната на таблиците за фактурираната стойност на ВОД и
в колоната за левовата равностойност на получените плащания съвпадат с
осчетоводените суми по сметка
411 – Клиенти, по аналитичната партида на всеки от тях. Изключение има само за клиента
"OTIS TO NET” SRL, по отношение на който данните в колоната от таблицата
относно фактурираната стойност на ВОД съвпадат с осчетоводените суми по сметка
411 – Клиенти, по аналитичната партида на "OTIS TO NET” SRL, но данните в колоната относно левовата равностойност
на получените плащания съвпадат само с данните в представената справка за
плащания от клиента, но не и с осчетоводените суми по сметка 411 – Клиенти, по
аналитичната партида на "OTIS TO NET” SRL.
3/ В
изпълнение на точка 2 от поставената задача в Приложение № 1 към заключението
/л. 108 – 111/ вещото лице, ръководейки се от документите по делото, е посочило
в табличен вид номера на всяка фактура за ВОД; датата на издаването й;
стойността й в лева; предмета на доставката; превозвачът на стоката; датата на съответстващото
на фактурата потвърждение за получаване на стоката; датата на издаване на
съответстващата на фактурата международната товарителница /CMR/; датата на
товарене на стоката; номерът на автомобила и ремаркето, с които стоката е
транспортирана; граничният пункт, през който е преминала /Русе Дунав мост –
изход/ и датата на преминаване. Според заключението срещу всяка фактура е
налично издадено потвърждение за получаване на стоката и международна
товарителница за транспорта. Извършвайки анализ на потвържденията към всяка от
фактурите, вещото лице е заключило, че транспортът на стоките по тях е за
сметка на получателя. Това изрично е посочено в раздел V, т. 2.1 от
заключението. Пак в тази част на заключението вещото е разяснило, че данните на
коя дата и през кой граничен пункт са преминали транспортните средства, с които
са превозени стоките, са взети от представената в ревизионното производство
справка на л. 1330 – 1290 от преписката.
В
първото по делото съдебно заседание на 14.02.2018 г. пълномощникът на ответника
е заявил, че оспорва автентичността на положените за получател подписи във
всички потвърждения за получаване на стоките и в издадените международни
товарителници /CMR/ за превозите. Пояснявайки какво има предвид, юрисконсулт В.
е посочила, че твърдението на данъчната администрация е, че подписите, положени
за получател в потвържденията и в CMR, не принадлежат на служител в дружеството
получател на стоките. При така направеното разяснение съдът намира, че не става
въпрос за оспорване на автентичността на подписите в документите, защото това
означава да се оспорва, че са положени от лицето, посочено като техен автор, а в
случая се оспорва обстоятелството, че това лице е било служител на дружеството
получател на стоката, т. е. подписите са положени от лице, за което няма данни
и се оспорва да е служител на дружеството получател на стоката. Следва да се
отбележи, че при положение, че в никой от документите не са посочени каквито и
да било данни за лицето, което ги е подписало от името на дружеството получател
на стоката, поначало не би могло да се оспорва автентичността на положените от
него подписи, предвид липсата на информация за автора им, тъй като наличието на
знание за него е минимално необходима предпоставка за оспорването на автентичността
на подписа му.
Така
събраните доказателства дават основание на съда да приеме следното от правна
страна:
Съгласно
чл. 7 ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка. Съгласно чл. 53 ал. 1 ЗДДС облагаеми с нулева ставка на данъка са
вътреобщностните доставки по чл. 7 с изключение на освободените вътреобщностни доставки
по чл. 38 ал. 2.
Тежестта
да докаже в ревизионното производство наличието на осъществени вътреобщностни
доставки по смисъла на чл. 7 ал. 1 ЗДДС се носи от ревизираното лице –
доставчик на стоката по ВОД, тъй като от този факт то извлича изгодните правни
последици посредством освобождаването от задължението му за плащане на ДДС към
бюджета, каквото задължение съгласно чл. 82 ал. 1 ЗДДС би имало при осъществена
облагаема доставка на територията на страната.
Съгласно
чл. 6 ал. 1 ЗДДС доставката на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето
на правото на собственост или на друго вещно право върху нея. Съгласно чл. 24 ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя
род, каквито са тези по процесните ВОД, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат
определени по съгласие на страните, а при липсата на такова - когато бъдат предадени.
Следователно
в случая като се съобрази даденото с чл. 6 ал. 1 ЗДДС и с чл. 7 ал. 1 ЗДДС
легално дефиниране на понятията „доставка на стоки“ и „вътреобщностна доставка
на стоки“, се налага извод, че за доказването на вътреобщностните доставки е
необходимо жалбоподателят чрез главно и пълно доказване /т. е. по напълно безсъмнен
начин/ да установи факта на физическото придвижване на стоката по фактурите от Република
България до Република Румъния, посредством което като краен резултат стоката е
предадена от доставчика на получателя. В този смисъл в решение на СЕС по дело
С-409/04 Teleos и др. е посочено, че освобождаването на вътреобщностната
доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане със стоката е
прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че тази стока е
изпратена или превозена в другата държава-членка и вследствие на това изпращане
или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата членка по
доставката.
В този
смисъл в първото по делото съдебно заседание на 14.02.2018 г. съдът е указал на
жалбоподателя доказателствената му тежест по делото.
Съгласно
чл. 53 ал. 2 ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната
доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 45 ППЗДДС са изброени
документите, с които следва да разполага доставчикът за доказване на
вътреобщностната доставка на стоки. В приложимата към момента на твърдяното
осъществяване на процесните ВОД редакция на чл. 45 ППЗДДС /редакцията от ДВ бр.
10/2011 г., в сила от 01.02.2011 г./ изискуемите документи за доказването на
ВОД са: 1/ фактура за доставката и
2/ документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките
от територията на страната до територията на другата държава членка: тези
документи в случаи като процесните, когато транспортът е извършен от трето лице
за сметка на получателя, са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него
лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава
членка, като в писменото потвърждение като задължителни реквизити се посочват
дата и място на получаване на стоката; вид и количество на стоката; вид, марка
и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът,
име на лицето, предало стоките. Или – по смисъла на приложимата редакция на чл.
45 ППЗДДС за доказването на ВОД е необходимо кумулативното наличие на два вида
документи: документи за доставката /фактура/ и документи за изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на
другата държава членка като за целта е достатъчно доставчикът да разполага поне
с един от предвидените в разпоредбата документи: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя
или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка. В случая за доказване изпращането или
транспортирането на стоките по всяка от доставките от територията на страната
до територията на Румъния ревизираното лице е представило и двата алтернативно
необходими документа: товарителници и писмени потвърждения за получаване на
стоките.
Приходната
администрация не оспорва издаването на фактурите за доставка като кумулативно
необходимо доказателство по смисъла на чл. 45 ППЗДДС за удостоверяване извършването
на вътреобщностните доставки. Оспорва обаче, че представените в ревизионното
производство товарителници за международен автомобилен превоз и писмени
потвърждения за получаване на стоката отразяват действително извършени превози
по маршрут България – Румъния и действително получаване на стоката от
румънските дружества – получатели като счита, че документите са съставени
изцяло за нуждите на ревизионното производство. Тъй като става въпрос за частни
удостоверителни документи, които поради това не се ползват с материална
доказателствена сила, тежестта да установи верността на обективираните в тях обстоятелства,
свързани с физическото придвижване на стоката от територията на Република България
до територията на Република Румъния и получаването й от румънските дружества, се
носи изцяло от жалбоподателя, който черпи изгодните правни последици от тях. В
тази връзка следва да се посочи, че прокламираната с чл. 9 пар. 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, наричана по-нататък
Конвенцията, оборима доказателствена сила на товарителницата е относима
единствено към посочените в разпоредбата обстоятелства - условията на договора
за международен автомобилен превоз на стоки и факта на получаване на стоката от
превозвача.
Съгласно
чл. 4 от Конвенцията, която е ратифицирана с Указ № 1143/29.07.1977 г. на
Държавния съвет, обн. ДВ бр. 61/05.08.1977 г., и е в сила за България от
18.01.1978 г., договорът за превоз се установява с товарителница. Минимално изискуемите
елементи от съдържанието на международната товарителница са регламентирани в
чл. 6 пар. 1 от Конвенцията. Тези елементи са: а/ място и дата на съставянето
на документа; б/ името и адреса на изпращача; в/ името и адреса на превозвача;
г/ мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето
й; д/ името и адреса на получателя; е/ обикновеното наименование на вида на
стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки – тяхното общоприето
наименование; ж/ броят на колетите, особената им маркировка и номерата им; з/
брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката; и/ разноските,
свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и др. разноски,
възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им); й/
необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; к/ указание,
че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от
конвенцията. В чл. 7, пар. 1 е регламентирана отговорността на изпращача
вследствие на неточността или недостатъчността на данните в товарителницата по чл.
6, пар. 1, „б“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, а в чл. 7, пар. 3 - отговорността на превозвача при отсъствие в товарителницата
на указанието по чл. 6, пар. 1, „к“. Чл. 9 пар. 1 от Конвенцията регламентира
оборима доказателствена сила на товарителницата относно условията на договора
за международен автомобилен превоз на стоки и факта на получаването на стоката
от превозвача. От посочените разпоредби обосновано може да се заключи, че
товарителницата, що се отнася до обективираните в нея условия на превозния
договор, е документ от значение изцяло във вътрешните отношения между изпращача
и превозвача. Тъй като обаче на транспортния документ /CMR/ чл. 45 ППЗДДС
придава значението на документ, необходим при доказването на вътреобщностната
доставка, за да може товарителницата да изпълни това си предназначение, е
необходимо съдържанието й да отговаря на съществените реквизити по чл. 6 от
Конвенцията, т. е. необходимо е да е напълно редовен от формална гледна точка
документ. В случая не може да се приеме, че по начина, по който е
индивидуализирана стоката в представените от ревизираното лице товарителници, е
изпълнено изискването на чл. 6 пар. 1 б. “е“ от Конвенцията за посочване в
товарителницата на обикновеното наименование на вида на стоката /а за опасните стоки – общоприетото им
наименование/. В нито една от товарителниците стоката, предмет на превозните
договори, не е индивидуализирана по своя вид, а е извършена единствено препратка
към издадените фактури за доставка. Подобна препратка не удовлетворява
изискването на Конвенцията за индивидуализиране на превозваната стока по вид като
се има предвид, че фактурата за доставка е документ, обслужващ вътрешните
отношения между доставчика и получателя на стоката, докато товарителницата е
документ, обслужващ договорната връзка между изпращача и превозвача. Отделно от
това е правилно становището на приходните органи, че като се има предвид
разминаването в начина, по който е посочено количеството на стоката във фактурите
и в товарителниците /във фактурите според броя и вида на опаковките, а в
товарителниците според теглото в кг. на стоката/ обективно не може да се намери
съответствие между превозваната стока и тази по издадените фактури за доставка.
Във връзка с редовността на издадените товарителници буди недоумение и липсата
на съответствие в някои от тях в екземплярите на изпращача и на превозвача като
се има предвид, че съгласно чл. 5 пар. 1 от Конвенцията товарителницата се
изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача,
като първият се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се
задържа от превозвача, т. е. според Конвенцията и трите екземпляра са еднакви
откъм съдържание. Нередовността на представените товарителници компрометира
доказателственото им значение по чл. 45 ППЗДДС по отношение извършването на
вътреобщностните доставки.
Същото
се отнася и до представените писмени потвърждения за получаването на стоката, в
които съгласно чл. 45 ППЗДДС в приложимата му към момента на съставянето им
редакция следва като задължителни реквизити да присъстват дата и място на
получаване на стоката; вид и количество на стоката; вид, марка и регистрационен
номер на превозното средство, с което е извършен транспортът; име на лицето,
предало стоките. От приложените в папка три от преписката писмени потвърждения за
получаване на стоката е видно, че във всички тях е пропуснато да се посочи
количеството на получената стока, което по смисъла на приложимата редакция на чл.
45 ППЗДДС /тази от ДВ бр. 10/2011 г./ представлява задължителен елемент от
съдържанието им. Препращането към фактурите за доставка и в този случай не може
да замести липсващия в потвържденията задължителен реквизит като се има
предвид, че писменото потвърждение се съставя и подписва при предаването на
стоката от превозвача на получателя, а по смисъла на ЗСч фактурите за доставка
са първични счетоводни документи за регистриране за пръв път на стопанската
операция /доставка/ и като такива имат значение в отношенията между доставчика
и получателя на стоката.
По
отношение на проведеното от ответната страна оспорване на обстоятелството, че
лицата, подписали за дружествата получатели
товарителниците и потвържденията за получаване на стоката, са служители
или лица, представляващи тези дружества, съдът намира, че то има значение от
гледна точка на прилагането на разпоредбата на чл. 180 ГПК, според която
частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези
лица, т. е. има значение от гледна точка на формалната доказателствена сила на
документите. Товарителниците и потвържденията за получаване на стоката са
частни документи. Действително, както сочи пълномощникът на жалбоподателя, имената
на лицата, подписали за получател на стоката товарителниците и потвържденията,
не представляват по смисъла на Конвенцията и на чл. 45 ППЗДДС задължителен
реквизит от съдържанието на двата документа.
След като обаче ответникът оспорва факта, че подписите в тях са положени от
служители или от лица, представляващи дружеството получател, жалбоподателят е
този, който след като се ползва от този факт, носи тежестта да го установи по
делото, за да може по този начин предвид чл. 180 ГПК изявленията за получаване
на стоката да бъдат свързани точно с посочените в документите дружества –
получатели, членки на ЕС. В този смисъл съдът при разпределянето на
доказателствената тежест в с. з. на 14.02.2018 г. е дал указания на
жалбоподателя. Въпреки това до приключване на съдебното дирене по делото не са
събрани абсолютно никакви доказателства за това кои лица са подписали
документите и какво е отношението им към посочените в тях търговски дружества –
получатели на стоката.
Обосновано
съмнение, че стоката е получена от посочените в товарителниците и в
потвържденията търговски дружества в Румъния възниква и във връзка с установеното
по линия на откритата процедура за обмен на информация между Република България
и Република Румъния обстоятелство, че чуждестранните дружества, към които ревизираното
лице е декларирало вътреобщностни доставки, са „липсващи търговци“, които не са
открити на декларираните адреси и не е установено да извършват дейност на тях,
като за двама от тях - "HAPPY REGULAR" SRL и "BRANCO BLUE“ SRL –
дори е посочено, че българската компания и тези дружества са използвани във
верига за измама с ДДС като крайни получатели на стоките по веригата са
румънски препродавачи. За "BRANCO BLUE SRL" е посочено още, че никога
не е декларирало вътреобщностни придобивания на стоки от доставчика "Юнион
импекс 1“ ЕООД. Що се отнася до обстоятелството, на което акцентира
пълномощникът на жалбоподателя, че макар към момента на предоставянето на
информацията от румънските власти получателите по ВОД "MONDOCRIS UNIVERSAL
SRL" и "BENEFIC FRESH SRL" да са неактивни дружества, те са били
все още действащи по времето на извършване на процесните ВОД, съдът намира, че
този факт не следва да се разглежда изолирано от всички останали по делото,
поради което не може единствено въз основа на него да се направи обоснован извод,
че вътреобщностните доставки към тези две дружества са осъществени. Следва да
се посочи, че голямата част от превозите не само към тези две дружества, но и
към всички останали са извършени от превозвача „М и М“ ЕООД, който е свързано
лице с доставчика „Юнион импекс І“ ЕООД по смисъла на пар. 1 т. 34 ДР ЗДДС вр.
пар. 1 т. 3 б. „д“ ДОПК като се има предвид, че през обследвания период „М и М“
ЕООД и „Юнион импекс І“ ЕООД са с един и същ управител - Махмуд Ал Фарес.
Поставянето под обосновано съмнение на реалността на извършения от този
превозвач транспорт на процесната стока по маршрут България – Румъния се
обуславя и от обстоятелството, че той не представя при отправеното му за това искане
абсолютно никакви документи във връзка с осъществения транспорт по маршрут
България - Румъния, включително не представя и третите оригинални екземпляри на
международните товарителници, на които в хода на ревизията се позовава
ревизираното лице, въпреки че по силата на чл. 5 пар. 1 от Конвенцията превозвачът
трябва да разполага с тях. Извършването на превоза по маршрут България –
Румъния от страна на останалите превозвачи – румънските дружества „Tudor&Andreеa”
SRL, „VIC Automatic” SRL и „Edison Anted Grup” SRL – освен от обсъдените до
момента обстоятелства, се поставя под основателно съмнение и като се има
предвид, че при международния обмен на информация е установена фактическа
разлика в съдържанието на част от представените от тях CMR и тези, представени от
„Юнион импекс 1“ ЕООД, което също е недопустимо по смисъла на чл. 5 пар. 1 от
Конвенцията. Отделно от това превозвачът „Tudor&Andreеa” SRL не е
декларирал във VIES доставки на транспортни услуги към „Юнион импекс 1“ ЕООД за м.
октомври 2013 г. и м. март 2014 г. Същевременно от системата "Trafic
control“ на Румъния не са засечени никакви преминавания на границата между
България и Румъния на превозните средства на тези превозвачи, което също е
установено в рамките на процедурата за обмен на информация по реда на чл. 171 ЗДДС. Отсъствието на каквито и да било доказателства, предшестващи сключването
на превозните договори, от порядъка на разменена между страните кореспонденция,
изготвени оферти и насрещни становища, макар и да представлява все косвен
доказателствен материал, преценено на фона на събраните доказателства, също е в
подкрепа на съмнението доколко в случая става въпрос за реално осъществени
превози. От съществено значение за този извод е и факта, че за тях не са
представени никакви пътни листи.
Заключението
на извършената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза,
макар и да е обективно и компетентно, не може да обоснове различни изводи от тези
на данъчната администрация. Нито осчетоводяването на фактурите за доставка при
жалбоподателя, нито заплащането от получателите /пълно или частично/ на
фактурираната цена на стоката са обстоятелства, от които с категоричност да се
заключи, че вътреобщностните доставки са извършени. Що се отнася до изготвената
като Приложение № 1 към заключението сравнителна таблица, в която за почти
всички доставки по фактурите е посочен граничният пункт и датата и часът на
преминаване на превозното средство в посока Румъния, вещото лице изрично е
посочило в раздел V, т. 2.1 на заключението, че данните са съгласно представените
справки на л. 1290 – 1330 от преписката. Справките са представени от самия
жалбоподател с жалбата му до директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, видно от
описаните приложения към нея /л. 1342 – 1333/, но за тях липсва каквато и да
било информация от кого са изготвени и от каква изходна база са извлечени
резултатите по тях. Справката от Агенция „Митници“, която е релевантна в
случая, е приложена на л. 1210 – 1095 от преписката като видно от
съпроводителното писмо на л. 1211, тя е изготвена в отговор на отправеното от
приходните органи и приложено на л. 1214 от преписката искане до Агенция
„Митници“. Справката на Агенция „Митници“ е относима към всички преминали през
ГКПП превозни средства през периода 01.11.2013 г. – 30.06.2014 г., а не само към
процесните, като от нея не може да се заключи, че посочените в товарителниците и
в писмените потвърждения превозни средства са преминали границата в посока от
България към Румъния, натоварени точно с фактурираната стока, тъй като почти
изцяло отсъстват данни за превозваната стока, а там, където има такива, те не
могат да се свържат конкретно с превозните средства по процесните документи или
със стоката по тях, както и с ГКПП Дунав мост в посока България – Румъния. Не е
ясно и защо, ако процесната стока действително е преминала границата в посока
от България към Румъния, върху издадените документи за превоза не са поставени
абсолютно никакви печати на митническите органи, удостоверяващи този факт.
Обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, събраните доказателства обуславят извод за
недоказаност на същественото за установяване извършването на вътреобщностните
доставки обстоятелство, че стоката по фактурите е физически придвижена от територията
на България до територията на Румъния и като резултат е предадена на получателите
по тях. Поради това правилно с ревизионния акт приходните органи не са признали
вътреобщностните доставки и са установили на ревизираното лице задължения за
ДДС по процесните фактури при условията на чл. 82 ал. 1 вр. чл. 17 ал. 2 ЗДДС.
В
жалбата не са изложени абсолютно никакви съображения във връзка с оспорването и
на ревизионен акт за поправка № П-03001817187485-003-001/07.11.2017 г. С него
са отстранени допуснати очевидни фактически грешки в първоначално издадения
ревизионен акт в частта на установените с него задължения за ДДС за данъчни
периоди месец март 2013 г. и месец май 2014 г., като вследствие на поправка задължението
за ДДС за данъчен период месец март 2013 г. е намалено от 544 973, 06 лв.
на 462 013, 25 лв. при намаляване и на следващата се законна лиха от 183 548,
23 лв. на 155 607, 17 лв., а задължението за ДДС за данъчен период месец
май 2014 г. е увеличено от 37 547, 46 лв. на 120 507, 27 лв. при
увеличение и на следващата се законна лихва от 12 008, 66 лв. на 38 541,
37 лв. Грешките са допуснати като резултат от неправилно пренасяне на данните
за задълженията от раздел А, т. ІІ в раздел В на ревизионния акт. Жалбата и в
тази част е неоснователна, тъй като грешки от подобно естество се отстраняват
именно по реда на чл. 133 ал. 3 ДОПК – служебно или по инициатива на заинтересуваното
лице като отстраняването им не е обвързано със срок.
Жалбата
е неоснователна и поради това следва да се отхвърли изцяло от съда съгласно
правомощието му по чл. 160 ал. 1 предл. последно ДОПК.
Предвид
изхода на спора и изрично заявеното искане от пълномощника на ответника, на
основание чл. 161 ал. 1 изр. второ и трето ДОПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Дирекция „ОДОП” – Варна юрисконсултско възнаграждение,
което предвид размера на интереса по делото от 2 255 580, 58 лв., е
изчислено на стойност 16 296, 74 лв., на основание чл. 8 ал. 1 т. 6 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Юнион импекс 1“ ЕООД срещу потвърдените с решение № 367/29.11.2017
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна
Ревизионен акт № Р-03000316004334-091-001/07.08.2017 г. и Ревизионен акт за
поправка № П-03001817187485-003-001/07.11.2017 г. на органите по приходите при ТД
на НАП – Варна
ОСЪЖДА
„Юнион импекс 1“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” - Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение по делото в размер на 16 296, 74 лв. /шестнадесет хиляди
двеста деветдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
СЪДИЯ: