№ 40
гр. И., 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100626 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Г. ХР. К.
и С. ИВ. К. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС спрямо
ответника В. П. ИВ. да бъде признато за установено, че ищците са
собственици въз основа на давностно владение в режим на съпружеска
имуществена общност недвижим имот: земеделска земя, пасище с площ от
1,493 дка, находящ се в с. М., махала „К.“, местност „В. Ч.“, общ. И., нанесен
в ККР на с. М., общ. И. като земеделска територия, пасище, с идентификатор
№ 49450.406.8, при граници: от североизток – път IV клас (гр. И. – с. М. – гр.
Пазарджик, от запад – полски път, от югоизток – имот с № 49450.406.9.
В хода на производството на 22.08.2021 г. е починал ищецът Г. ХР. К. и
на основание чл. 230, ал. 1 вр. чл. 229, ал. 2 ГПК в качеството на процесуални
правоприемници на починалия ищец са конституирани неговите наследници
ХР. Г. К. и ИВ. Г. К. - синове, както и съпругата му С. ИВ. К..
В исковата молба ищците релевират твърдения, че въз основа на
непрекъснато, необезпокоявано, явно и спокойно владение от 1990 г. владеят
недвижим имот: земеделска земя, пасище с площ от 1,493 дка, находящ се в с.
М., махала „К.“, местност „В. Ч.“, общ. И., нанесен в ККР на с. М., общ. И.
като земеделска територия, пасище, с идентификатор № 49450.406.8, при
1
граници: от североизток – път IV клас (гр. И. – с. М. – гр. Пазарджик, от запад
– полски път, от югоизток – имот с № 49450.406.9. Ответникът се
легитимирал като собственик спрямо тях, от което произтича правния им
интерес да бъде признато спрямо за установено спрямо него, че са
собственици на имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор, с който
оспорва исковата молба. Твърди, че е собственик по наследство и договор за
покупко-продажба на процесния имот. С Решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ №
0124 от 23.09.2010 г. на Общинска служба по земеделие имотът е възстановен
на наследниците на Г. С. И.. С покупко-продажба във форма на нотариален
акт № 190, том 2, peг. № 4519, дело № 319 от 2010 г. същият е придобил
дяловете на другите сънаследници и е станал единствен собственик на имота
по земеделска реституция и изкупуване на съсобственост. Излага, че ищците
са държатели на имота и не са манифестирали намерението си за владение.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – И., намира
за установено следното:
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 2
ЗС вр. чл. 537, ал. 2 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи
чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост
върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба
оригинерно придобивно основание – давностно владение от 1990 г. до
предявяване на исковата молба – 29.06.2021 г. Предмет на властническо
установяване в производство е съществуването на абсолютно субективно
право на собственост, породено за ищеца, което има за материален обект
индивидуализирания недвижим имот.
Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно
упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост,
през определен период от време - 10 години, което състояние включва
обективен елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на
обекта. Субективният елемент се презумира от закона – чл. 69 ЗС, поради
което при липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника,
презумпцията е необорена и приложима.
По делото се доказва по несъмнен начин, че от 1960 г. починалият в
2
хода на производството ищец Г. ХР. К. стопанисва процесния имот.
Поддържал е същия, засадил е около 30 на брой овощни дръвчета. Оградил е
имота от югоизток, югозапад и частично от изток с телена мрежа и бетонни
колове. Поставил е в югозападната част на имота фургон. В периода между
2009 г. и 22.08.2021 г. ищците полагали непрекъснати грижи за дръвчетата –
косели, пръскали, наторявали и садели. Посещавали имота често – всяка
седмица.
На 23.10.2010 г. с Решение № 0124 на Общинска служба „Земеделие“
към община И. на наследниците на Г. С. И. било възстановено правото на
собственост върху процесния имот в стари реални граници.
С нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот №
190, том II, рег. № 4519, дело № 319/2010 г. наследниците на Г. С. И. – Л. Г.
К., С. К. И.а и В. П. И.а прехвърлили правото на собственост върху
притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от процесния имот на ответника В. П. ИВ.,
който притежавал по наследство от Г. С. И. 1/6 ид. част.
Не се споделят доводите на ответника срещу достоверността на
свидетелските показания. Показанията на свидетелите В. К. и Б. К. са
логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и необорени от други
доказателства. Двамата детайлно разясняват какви действия и в какъв период
са осъществили починалият в хода на производството Г. ХР. К. и ищцата С.
ИВ. К., негова съпруга. Показанията им намират подкрепа и в заключението
на изготвената по делото СТЕ, неоспорено от страните, което потвърждава
изложеното от свидетелите за наличие на телена ограда, фургон и овощни
насаждения. Нещо повече, в представената от ответника нотариална покана,
изготвена от ответника, се съдържа признание за неизгоден за него факт, а
именно, че е бил изгонен от процесния имот от починалия в хода на
производството Г. Х. К., че ответникът е предложил да заплати на последния
стойността на овощните насаждения. Казано с други думи, изложеното в
нотариалната покана от ответника, напълно кореспондира със свидетелските
показания. Доколкото последните са логични, непротиворечиеи и необорени
от други доказателства съдът намира, че следва да гради фактическите си
изводи върху тях.
В случая, въз основа на събраните доказателства съдът приема, че в
периода между 23.10.2010 г. и 29.06.2021 г. починалият в хода на
3
производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. са упражнявали фактическа
власт върху процесния имот. Те не са имали основание за придобиването на
имота, следователно са упражнявали владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
Владението им е било явно и необезпокоявано. Имотът е частично ограден от
тях с телена ограда, поставен е фургон. Починалият в хода на производството
Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. са засадили множество овощни дръвчета в
процесната земеделска земя и полагали непрекъснати грижи – садели, копали,
торели, пръскали овощните насаждения. Всичко това сочи, че в периода
между 23.10.2010 г. и 29.06.2021 г. те са държали лично имота и явно,
необезпокоявано и непрекъснато са демонстрирали владението си за период
по-дълъг от 10 години. Поради това искът по чл. 79, ал. 1 ЗС е основателен.
Придобивната давност като фактически състав, съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК не включва като елемент
позоваване, то е процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия
срок. С предявяването на иска ищците се позовават на изтеклата в негова
полза придобивна давност и търсят защита на вече възникналото в правната
им сфера вещно право на собственост. Като при наличие на позоваване,
правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента
на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.
В процесния случай позоваването за придобивна давност е направено с
подаването на исковата молба. Давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл
в периода между 23.10.2010 г. и 29.06.2021 г. следователно починалият в хода
на производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. са придобили имота в режим
на съпружеска имуществена общност. След смъртта Г. ХР. К. на 22.08.2021 г.
съпружеската имуществена общност върху процесният имот се е прекратила
при равни дялове на съпрузите (чл. 44 вр. чл. 27, ал. 1 28 СК) и правото на
собственост върху ½ ид. ч. от имота е преминало към наследниците му по
закон – съпругата – ищцата С. ИВ. К., която придобила 4/6 ид.части от
правото на собственост, и процесуалните правоприемници на починалия
ищец ХР. Г. К. и ИВ. Г. К. – синове - по 1/6 ид.части.
Основателно е възражението на ответника, че в периода преди
23.10.2010 г, когато е влязло в сила Решение № 0124 на Общинска служба
4
„Земеделие“ към община И. придобивна давност в полза на починалия в хода
на производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. не е текла, тъй като това е
невъзможно преди реституиране на имота, доколкото собствениците, в полза
на които се реституира, не могат да се защитят. Въпреки това периодът
между 23.10.2010 г. и 29.06.2021 г. е по-дълъг от 10 години, с оглед на което
искът е основателен.
Не се споделят доводите на процесуалния представител на ответника, че
починалият в хода на производството Г. ХР. К. и ищцата С. ИВ. К. са имали
качество на държатели. По отношение на тях намира приложение
презумпцията по чл. 69 ЗС, която в хода на производството не е оборена. Не
се доказва те да са получили държането на имота въз основа на правна сделка,
юридическо действие или изричен акт. При това положение същите имат
качеството на недобросъвестни владелци. Цитираната съдебна практика и
аргументираната необходимост от преобръщане на държането във владение е
неотносима към конкретното дело, тъй като в случая не се касае до
съсобственост.
Настоящият състав намира бланкетните доводи на процесуалния
представител на ищците за нищожност на Решение № 0124 на Общинска
служба „Земеделие“ към община И. за неоснователни. Актът е издаден от
компетентен орган в рамките на законовите му правомощия. Представена е
скица към решението, то не е обжалвано и е породило правното си действие.
Твърденията за липса на идентичност между реституирания и процесния имот
са необосновани, като е ненужно да се преповтаря напълно идентичната
индивидуализация на реституирания и процесния имот. Реституцията е
приключила с влизане в сила на Решение № 0124 на Общинска служба
„Земеделие“ към община И. и издаване на скица, като немотивираните доводи
в обратния смисъл са неоснователни.
Ето защо субективно съединените искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС са основателни.
Предвид изхода на делото в полза на ищците на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да бъдат присъдени претендираните разноски за държавна такса в
размер на 360 лв. (50 лв. държавна такса, 10 лв. държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения и 300 лв. депозит за изготвяне на СТЕ), които следва
да бъдат разпределени както следва: 240 в полза на С. ИВ. К., 60 лв. в полза
5
на ХР. Г. К. и 60 лв. в полза на ИВ. Г. К..
Искането за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение е
неоснователно. По делото не се доказва да е заплатено такова. Твърдението,
че упълномощаването е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗА е недоказано.
Подобно основание не е посочено в договора за правна помощ. Липсват и
представени доказателства някой измежду ищците да са близки на друг
юрист. Подобно твърдение се появява за пръв път към списъка с разноски.
Водим от горното и на основание чл. *** ГПК, Районен съд – И.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо В. П. ИВ., ЕГН **********,
адрес: гр. С., ж.к. О., бл. ***, вх. Б, ет. 8, ап. № 46, че С. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. И., ул. „Т. В.“ №22 е собственик на 4/6 ид. ч., ХР. Г.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Т. В.“ №22 е собственик на 1/6 ид. ч.
и ИВ. Г. К. , ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул. „Т. В.“ №22 е собственик на
1/6 ид. ч. от недвижим имот: земеделска земя, пасище с площ от 1,493 дка,
находящ се в с. М., махала „К.“, местност „В. Ч.“, общ. И., нанесен в ККР на
с. М., общ. И. като земеделска територия, пасище, с идентификатор №
49450.406.8, при граници: от североизток – път IV клас (гр. И. – с. М. – гр.
Пазарджик, от запад – полски път, от югоизток – имот с № 49450.406.9.
ОСЪЖДА В. П. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. О., бл. ***, вх.
Б, ет. 8, ап. № 46, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С. ИВ. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. И., ул. „Т. В.“ №22 240 лв. разноски в
производството.
ОСЪЖДА В. П. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. О., бл. ***, вх.
Б, ет. 8, ап. № 46, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ХР. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. И., ул. „Т. В.“ №22 60 лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА В. П. ИВ., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. О., бл. ***, вх.
Б, ет. 8, ап. № 46, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ИВ. Г. К., ЕГН
********** 60 лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
7