№ 150
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000083 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от Д. КР. Д., ЕГН **********,
**** частна жалба против постановеното по т. дело № 581/2021 г.
определение № 606 от 16.11.2021 г. , с което производството по т. дело №581
/2021 г. по описа на ПОС е спряно до приключване производството по гр. д.
№ 2704/ 2017 г. по описа на СГС.
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност на
определението, поискана е отмяната му и връщане на делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Отговор на частната жалба е подаден от Г.Ф., който намира същата за
неоснователна.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието
на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:
На 04.08.2021 г. в ПОС е постъпила искова молба изходяща от Г.Ф., гр.
С. против Д. КР. Д., ЕГН **********, гр.П..
С нея се претендира осъждането на Д. да заплати на Ф. сумата от 94 000
лв., представляващи доброволно платено от него в полза на Н.Д.Д. на
29.08.2016 г. обезщетение по щета №******/02.08.2016г. за претърпени
неимуществени вреди, съставляващи ексцес поради установено на 25.07. 2013
1
г. влошаване на състоянието на хидроцефалията от изчерпване на старата
клапанна система и налагане поставянето на нова по оперативен път,
отчетено и в решение на ТЕЛК от 2015 г. В ИМ се сочи, че тези вреди са в
причинна връзка с ПТП станало на 26.11. 2007 г., причинено от виновния
водач Д. КР. Д. при управление на лек автомобил „Х.К.”, рег. № ** **** **.
В хода на делото от страна на ищеца е уточнено, че пострадалият не бил
съгласен с доброволно платения размер на обезщетението от 94 000 лв. и
предявил пред СГС иск за заплащане на разликата между претендирания от
него размер от 250 000 лв. и доброволно платените 94 000 лв., т.е. за
заплащане на още 156 000 лв. Посочено е, че по повод на този иск било
образувано гр. дело № 2704/2017 г. по описа на СГС и е отправено искане за
спиране на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК на делото пред ПОС до
приключване на това пред СГС. В подкрепа на това искане е посочено, че
ответникът по настоящия правен спор бил привлечен по делото на СГС като
трето лице помагач на Г.Ф. и на основание чл.223, ал.2 ГПК щял да бъде
обвързан от установеното в мотивите на бъдещото съдебно решение.
В подкрепа на искането е представена разпечатка за движението на
посоченото гражданско дело от електронния портал за достъп до дела на
СГС, както и удостоверение от СГС с изх.№87519/02.09.2021 г. за предмета
му.
По повод на това искане съдът е постановил и определението предмет на
обжалване.
С него на база представените справка и удостоверение е посочено, че в
производството пред СГС със СПН ще се разреши спора по главното
правоотношение за ангажиране отговорността на Г.Ф. за изплащане на
обезщетение на пострадалото лице. Това и регресният характер на настоящата
искова претенция е навело ПОС до извод, че това производство обуславя
правилното решаване на настоящето дело. По тази причина е постановено и
спиране на същото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК.
Недоволен от това определение е останал ответникът и е подал жалбата
станала причина за образуване на делото пред ПАС.
По повод на същата следва да се спомене, че съгласно чл. 229, ал.1 т. 4
от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване
2
на спора.
В случая пред ПАС е предявена претенция по чл. 558, ал.7 от КЗ. С нея
Ф. иска осъждането на деликвента да заплати изплатено от него обезщетение
по чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ.
Предмет на иска пред СГС е претенция по чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ от
пострадалото лице срещу Ф. за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Претендираното обезщетение се равнява на разликата
между поисканото такова от пострадалия по реда на чл. 558, ал.3 от КЗ и
определеното и изплатено от Ф., т.е. за сума различна от процесната.
От представените по делото доказателства за предмета на делото пред
СГС не може да се установят вредите, за които се търси обезщетение с тази
искова претенция. Това е пречка да се съпоставят същите с тези, за които
обезщетението е платено и е предявена регресн иск, т.е. не може да се
прецени дали се търси обезщетение за вреди различни от тези, обезщетени с
процесната сума или се твърди, че размерът на платеното обезщетение не е
справедлив и се дължи по- голям такъв с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Това прави невъзможна и преценката за това дали делото с предмет иска
по чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ е преюдициално на това висящо пред ПОС дори и
да се приеме, че за такава може да се говори с оглед нормата на чл. 223, ал.2,
изр. 2 от ГПК поради участие на настоящия ответник като трето лице помагач
на Ф. по делото на СГС.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 581/2021 г. определение № 606
от 16.11.2021 г. , с което производството по т. дело №581/ 2021г. на ПОС е
спряно до приключване производството по гр. д. № 2704/ 2017г. на СГС.
Връща делото на ПОС за продължаване на съдопроизводствените
действия по същото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4