Решение по дело №12296/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262301
Дата: 16 юли 2021 г. (в сила от 1 септември 2021 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20203110112296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                         /16.07.2021г.; гр. ***

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               Районен съд - ***, 10-и състав, на десети юни две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 12296 по описа за 2020г. на Районен съд - ***, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 432 КЗ.

              Образувано е по предявена искова молба от В.Д.Д., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.В.Д., ЕГН **********, срещу ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 5100,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от които 3200,00 лева - обезщетение за причинените болки и страдания - телесни повреди, изразяващи се в ожулвания в областта на лявата подбедрица и кръвонасядания в областта на дясната подбедрица и 1900,00 лева за причинени психически проблеми, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, в резултат на настъпило на 30.07.2019г., около 20:40 часа, ПТП в гр. ***, на ГП I 9 на спирка „***“, в посока *** на 95,800 км., което ПТП е реализирано по вина на водача л.а. ***, с рег. номер ***, застрахован по застраховка ГО при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

              Твърди се в исковата молба следното: На 30.07.2019г., около 20:40 ч., в гр. ***, на ГП I 9, на спирка „***“, в посока ***, на 95,8 км, е настъпило ПТП между лек автомобил ***", с peг. № ***, управляван от Х.П.П., ЕГН ********** и пешеходците Д.В.Д. и В.Д.Д.. За настъпилото ПТП бил съставен протокол с пострадали лица № 2019-1020-1600/30.07.2019 1. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР ***, в който Х.П.П., управляващ МПС - лек автомобил ***", с peг. № ***, бил посочен като виновен водач. По случая било образувано ДП №329/2019г. по описа на ***- ***. С определение по НОХД №1882/2020г. по описа на 3 с-в на ВРС съдът е одобрил сключеното споразумение между подсъдимия Х.П. и ВРП, съгласно което, Х.П.П. на гл.път 1-9 /посока ***/, на кръгово кръстовище, при управление на моторно превозно средство  - лек автомобил ***" с peг. № ***, нарушил правилата за движение -  чл.21(1), ал.1 и чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като не спазил задължителните за него указания на знак „В26“ от Правилника за движение по пътищата и деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, а деецът няма необходимата правоспособност, и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.В.Д., изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на лява подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на целия долен крайник за период от около 3-4 месеца – престъпление по чл.343, ал.З „а", вр. ал.1, б. „б" от НК. За гореописаното деяние подсъдимият се признал за виновен и приел да му бъде наложено наказание на осн. чл.343, ал.З б."а", вр. ал.1, б. „б" от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК. Лекият автомобил на виновния водач бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица, със срок на действие от 14.08.2018 г. до 13.08.2019 г., която полица е действала към датата на ПТП. След ПТП на място пристигнал екип на „Бърза помощ" и пострадалите лица били отведени *** - ***. Бил извършен оглед на ПТП от дежурен полицай при сектор „ПП" -при ОД - МВР - ***. В заключението, обективирано в медицинско удостоверение № 754/05.08.2019г., е посочено, че В.Д. получила ожулвания в областта на лявата подбредрица и кръвонасядания в областта на дясната подбедрица. В болницата след извършения преглед и направените снимки се установило, че ищцата има описаните телесни повреди.

                В.Д. получила ожулвания в областта на лявата подбредрица и кръвонасядания в областта на дясната подбедрица, като изпаднала в остра стресова реакция след ПТП. Извършени били необходимите манипулации, отразени в листите за преглед на пациент и била изписана за домашен стационар. Отначало се налагало да приема болкоуспокояващи, за да се облекчат болките в лявата подбедрица. Когато се срещала с някого се чувствала много зле, поради което първият месец избягвала да води каквито и да било разговори, дори краткото общуване с роднините и близките я изморявало. Всеки разговор я натоварвал изключително много, коствал й огромни усилия и главоболие. От тези състояния на психоза при ищцата се е появило безсъние. В следствие на претърпения от нея удар от лекия автомобил, Д. изпадала в стрес и паника всеки път, когато покрай нея преминавала кола и когато чуе звука от двигателя на превозно средство. Ищцата изпада в силен шок всеки път, когато се наложи да се качи в автомобил и изпитва панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили. Причинените други леки телесни повреди отзвучали през периода на болнично лечение, но също допринесли за дискомфорта. В резултат на телесните повреди при лечението претърпяла големи болки и страдания, като случилото се отключило различни стресови реакции в психика на ищцата. В изпълнение на изискванията на чл. 498 от КЗ била отправена писмена застрахователна претенция от името на ищцата и другото пострадало лице по реда на чл.106, чл.380 и чл.496, ал.З, т.1 от КЗ за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за причинените им болки и страдания от процесното ПТП. В тримесечния срок ответникът предложил сума, която не удовлетворява ищцата.

                В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Сочи се, че искът неоснователен. Не се оспорват следните факти: 1) твърдените от ищцата дата и място на пътния инцидент, 2) че моторното превозно средство л.а. ***с ***към 30.07.2019 г. е било застраховано по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество и 3) че последното е получило на 22.06.2020г. доброволна претенция от ищцата. Оспорват се, следните твърдения: че ищцата е пострадала в резултат на процесното ПТП и че търпи описаните в исковата молба вреди, както че ищцата още не се е възстановила от травмите си след ПТП. Сочи се, че в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.07.2019г. ищцата не е вписана като пострадало лице, а в последствие с корекция на инспектор Романов е добавена в Констативния протокол за ПТП. Така коригиран този протокол е представен на ответното дружество от ищцата с писмо вх.№ 99-5200/16.07.2020 г. В тази връзка се оспорва Констативния протокол за ПТП от 30.07.2019г., в частта, с която допълнително е внесена корекция по отношение на пострадалите лица. Излага се, че в одобреното от съда Споразумение от 04.06.2020г. по НОХД № 1882/2020г. ищцата В.Д. не е посочена, като пострадало лице. От приложеното по делото медицинско удостоверение е видно, че към 05.08.2020г. ищцата е с налични леки повърхностни наранявания /ожулвания/ и не се установява причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като тези наранявания могат де се получат при игра, спортни занимания и др. Оспорва, че в резултат на ПТП от 30.07.2019г. са настъпили твърдените в исковата молба увреждания на Д., като се твърди, че дори и ищцата да е участвала в процесното ПТП, към настоящия момент тя се е възстановила от травмите и не страда от безсъние. Ответникът оспорва ищцовата претенция, като прекомерно завишена, с оглед характера и степента на получените телесни увреждания. Оспорва началната дата, от която се претендира законна лихва, като твърди, че застрахователят по ЗЗГО дължи законна лихва от изтичането на 3-месечния срок за произнасяне по доброволната претенция. В конкретният случай Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който ищцата е посочена като такава, е представен едва с писмо вх.№ 99-5200/16.07.2020 г., поради което лихва би се дължала едва след 16.10.2020 г.

               По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ответника, а именно Х.П.П., който излага следното: Оспорват се всички изложени в исковата молба факти, освен, че на 30.07.2020г. е настъпило ПТП. Сочи се, че размерът на иска е завишен. Оспорва се, че ищцата е получила сериозни психически увреждания. Към настоящия момента ищцата е напълно възстановена. Оспорва се, че към момента на ПТП водачът на л.а. бил неправоспособен и отказал проба за алкохол. С ВНОХД с номер 234/2020г. по описа на ВАпС НОХД 1882/2020г. ВРС било възобновено и върнато за ново разглеждане на ВРС, поради грешка в споразумението. В последствие било сключено ново споразумение по НОХД 4003/2020г. ВРС.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

               Безспорно е между страните, че по отношение на лекия автомобил ***с ***към 30.07.2019г. е съществувала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ***.

               Служебно известно е на съда, че на 19.10.2020г. в открито съдебно заседание по НОХД 4003/2020г. по описа на ВРС е одобрено сключено споразумение между Районна прокуратура – *** и Х.П.П., в което е обективирано, че на 30.07.2019г. Х.П. ***, на гл.път 1-9 /посока ***/, на кръгово кръстовище, при управление на моторно превозно средство  - лек автомобил ***" с peг. № ***, нарушил правилата за движение -  чл.21(1), ал.1 и чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като не спазил задължителните за него указания на знак „В26“ от Правилника за движение по пътищата и деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, а деецът няма необходимата правоспособност, и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.В.Д., изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на лява подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на целия долен крайник за период от около 3-4 месеца – престъпление по чл.343, ал.З „а", вр. ал.1, б. „б" от НК.

               Видно от КП за ПТП с пострадали лица на 30.07.2019г. настъпило ПТП, при което лицата, които са пострадали, са Д.В.Д. и В.Д.Д.. В КП е посочено, че В.Д. получила ожулвания в областта на лявата подбедрица и кръвонасядания по дясната подбедрица.

               Установява се от приложеното по делото медицинско удостоверение, че В.Д. получила в резултат на процесното ПТП ожулвания в областта на лявата подбедрица и кръвонасядания по предната повърхност на дясната подбедрица.

               Безспорно е между страните, че ответната страна е изпратила своята застрахователна претенция до ответното дружество за изплащане на обезщетение, поради настъпването на увреждания, в резултат на ПТП. Ответното дружество е изпратило отговор с предложение за сключване на извънсъдебно споразумение.

               Видно от изпратено съобщение до ответника от МОН В.Д. се обучава съответно в 5а и 6а клас, дневна форма на обучение в Средно училище „***“, с. ***, общ. ***, обл. ***.

               По делото е представено заключение по допуснатата СМЕ, от което се установява следното: В резултат на ПТП от 30.07.2019г. В.Д. е получила контузия на двете подбедрици, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Няма медицински документи за проведено лечение. Обичайният срок за лечение е 15-20 дни. Прилагат се обезболяващи лекарства през устата и локално „***“ или „***“. Не се налага оперативно или друго лечение. Няма разлика в обективното медицинско състояние преди и след повече от година след травмата. Няма ограничени движения в ставите на двата долни крайника или деформитети.

               От заключението по допуснатата СПЕ се установява следното: По време и непосредствено след инцидента преживяното от детето Василева в началото е било шок, внезапен стрес, придружени с болка и уплаха от зрително възприятие на физическото състояние на баща й, за което си спомня и разказва с емоционална натовареност. Преживеният стрес е акумулирал емоции и чувства от негативния спектър и е активирал реактивно тревожно напрежение от получените от баща й физически увреждания с последвалата за него поредица от медицински интервенции. Допустимо е нормалният психологичен страх процесно да се е развил в пристъпи на безпокойство и повишена страхова нагласа за живота, което се е изразило на поведенческо ниво в самоизолация, безсъние, затруднило е социалните й контакти и взаимодействие с връстници. Детето е психично наранено от инцидента. Към момента на изследването не се диагностицират данни за актуални компоненти на разстройство на личността и когнитивните процеси. Засегната е емоционалната сфера и чувството за сигурност. Налице са данни за висока ситуитивна и личностна тревожност. Емоционалните симптоми постоянно се рационализират, като се проявяват в маскиран вид, главно като страхове за физическото здраве на баща й и семейството й. С голяма вероятност продължава да преживява събитието, като психотравма.

               В открито съдебно заседание е разпитан св. Венета Димова Колева, която заяви следното: „Аз съм баба на В.Д.. Моята внучка беше участничка в ПТП. Тя беше първа, майка й втора, баща й трети, но като стана тази злополука, майка й я избута от пътя. Има нараняване на ръцете, на краката и чисто и просто детето беше много изплашено. Това се случва на 30.07.2019г. Аз се грижех за В. една седмица. Детето беше много уплашено, не можеше до тоалетна да отиде. Спеше при мен и постоянно се държеше за ръката ми. Към настоящия момента има още стрес, тревожни състояния. Страхува се от коли, от силно движение, от шум.“

               В същото съдебно заседание бе разпитан и св. ***, майка на В.Д., която заяви следното: „Моята дъщеря беше участник в ПТП. Бяхме на почивка, вечеряхме и се разходихме до плажната ивица. Видяхме един, който прави дрифтове и се чуваше някакъв шум и моят инстинкт на майка веднага се обади и избутах В.. Колата се заби в мъжа ми. Детето и аз изживяхме шок. Като видя баща си на земята в кръв, В. започна да пищи. Детето виждаше баща си на легло, със счупен крак, обездвижен. Изпитва страх от шум и от коли. На абитуриентския бал на сестра си изпадна в някакъв ужас.“

               От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

               Предявеният иск намира своето правно основание в чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ. Чл. 432, ал. 1 КЗ урежда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. Последният пък урежда, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. От приетата фактическа обстановка се установи, че в действителност е налице отправена писмена застрахователна претенция, която дори е получила съответен отговор от застрахователя.

               В разглеждания случай, в тежест на ищеца бе да установи, следните правнорелевантни факти, а именно че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване, настъпилият за ищеца вредоносен резултат от същото, вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди, както и че вредите са пряка последица от противоправното поведение на застрахования водач.

          В тежест на ответника от своя страна бе да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

                От приетата фактическа обстановка се установи безспорно, че по отношение на лекия автомобил ***с ***към 30.07.2019г. е съществувала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ***.

                Приложеният по делото КП за ПТП с пострадали лица от 30.07.2019г., в съвкупност с протоколното определение от 19.10.2020г. по НОХД 4003/2020г. по описа на ВРС, с което е одобрено сключеното споразумение между Районна прокуратура – *** и Х.П.П., установяват, че на 30.07.2019г. Х.П. ***, на гл.път 1-9 /посока ***/, на кръгово кръстовище, при управление на моторно превозно средство  - лек автомобил ***" с peг. № ***, нарушил правилата за движение -  чл.21(1), ал.1 и чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, като не спазил задължителните за него указания на знак „В26“ от Правилника за движение по пътищата и деянието е извършено след употреба на наркотични вещества, а деецът няма необходимата правоспособност, и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.В.Д., изразяваща се в счупване на големия и малкия пищял на лява подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движението на целия долен крайник за период от около 3-4 месеца – престъпление по чл.343, ал.З „а", вр. ал.1, б. „б" от НК.

               Пострадали лица от това противоправно поведение са Д.В.Д. и В.Д.Д.. В КП е посочено, че В.Д. получила ожулвания в областта на лявата подбедрица и кръвонасядания по дясната подбедрица. Този извод в КП се потвърждава от медицинско удостоверение, приложено по делото, както и от заключението по допуснатата СМЕ, която съдът кредитира изцяло. От заключението на вещото лице се установи, че в резултат на ПТП от 30.07.2019г. В.Д. е получила контузия на двете подбедрици, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Няма медицински документи за проведено лечение. Обичайният срок за лечение е 15-20 дни. Прилагат се обезболяващи лекарства през устата и локално „***“ или „***“. Не се налага оперативно или друго лечение. Няма разлика в обективното медицинско състояние преди и след повече от година след травмата. Няма ограничени движения в ставите на двата долни крайника или деформитети.

                Освен физическите наранявания В.Д. е претърпяла психически и душевни вреди. Този извод се установи от заключението по допуснатата СПЕ, която съдът кредитира изцяло. Установи се, че по време и непосредствено след инцидента преживяното от детето Василева в началото е било шок, внезапен стрес, придружени с болка и уплаха от зрително възприятие на физическото състояние на баща й, за което си спомня и разказва с емоционална натовареност. Преживеният стрес е акумулирал емоции и чувства от негативния спектър и е активирал реактивно тревожно напрежение от получените от баща й физически увреждания с последвалата за него поредица от медицински интервенции. Допустимо е нормалният психологичен страх процесно да се е развил в пристъпи на безпокойство и повишена страхова нагласа за живота, което се е изразило на поведенческо ниво в самоизолация, безсъние, затруднило е социалните й контакти и взаимодействие с връстници. Детето е психично наранено от инцидента. Към момента на изследването не се диагностицират данни за актуални компоненти на разстройство на личността и когнитивните процеси. Засегната е емоционалната сфера и чувството за сигурност. Налице са данни за висока ситуитивна и личностна тревожност. Емоционалните симптоми постоянно се рационализират, като се проявяват в маскиран вид, главно като страхове за физическото здраве на баща й и семейството й. С голяма вероятност продължава да преживява събитието, като психотравма.

               В подкрепа на заключението на вещото лице бяха събрани гласни доказателства от св. ***и св. ***. Макар свидетелите да са роднини на детето, същите имат най – ясни и преки впечатления от състоянието на ищцата Д.. Същите споделиха, че детето било много уплашено, не можело до тоалетна да отиде. Спяло при баба си и постоянно се държало за ръката й. Към настоящия момента имало още стрес и тревожни състояния. Страхувало се от коли, от силно движение, от шум. Детето изживяло шок, като видяло баща си на земята в кръв.

               От приетата фактическа обстановка съдът достига до извод, че при извършване на противоправното деяние от страна на водача на л.а. ***с ***, на 30.07.2019г. е настъпило ПТП, в резултат на което са настъпили вреди по отношение на детето В.Д.Д., изразяващи се в преживян стрес, уплаха, негативни психични преживявания, болки и страдания, ожулвания в областта на лявата подбедрица и кръвонасядания в областта на дясната подбедрица.

                С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен. Чл. 52 ЗЗД урежда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. От събраните доказателства по делото, свързани със здравословното състояние на пострадала, се установи, че детето е претърпяло физически наранявания, изразяващи се в контузия на двете подбедрици, обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като освен това след ПТП има промени в неговото емоционалното и психично състояние. Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че справедливо и отговарящо на получени травми е обезщетение в размер на 3500,00 лв. За да приеме този размер за обезщетение съдът приема, че размерът на обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в психологични травми, следва да бъде 1900,00 лв., а обезщетението за болките и страданията следва да бъде в размер на 1600,00 лв. Това е така, поради ниската и крехка възраст на пострадалата, която допринася за по – висок интензитет на уплаха от случилото се. Психологичната травма е от естество да повлияе в последващото развитие на В.. Към настоящия момент травмата все още не е излекувана. Искът за разликата над сумата от 3500,00 лв. до 5100,00 лв. следва да бъде отхвърлен. Искането за присъждане на лихва следва да бъде уважено, тъй като същата няма мораторен, а компенсаторен характер, поради което не е отделен иск и се дължи като последица от осъществения деликт от момента на извършване на противоправното деяние.

                По разноските:

                Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК *** следва да бъде осъдено да заплати в полза на В.Д.Д., чрез нейния родител и законен представител, сторените разноски в производството, съобразно уважената част от иска, в размер на 963,53 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК В.Д.Д., чрез нейния родител и законен представител, следва да заплати в полза на *** сторени разноски в размер на 94,11 лв.

 

                 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                 ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.В.Д., ЕГН **********, сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, включващи обезщетение за причинените болки и страдания - телесни повреди, изразяващи се в ожулвания в областта на лявата подбедрица и кръвонасядания в областта на дясната подбедрица и обезщетение за причинени психически проблеми, изразяващи се в негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес и шок, в резултат на настъпило на 30.07.2019г., около 20:40 часа, ПТП в гр. ***, на ГП I 9 на спирка „***“, в посока *** на 95,800 км., което ПТП е реализирано по вина на водача л.а. ***, с рег. номер ***, Х.П.П., ЕГН **********, с адрес *** 3, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от 30.07.2019г. (датата на настъпване на ПТП) до окончателното изплащане на задължението., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 3500,00 лв. до пълния претендиран размер от 5100,00 лв., поради неоснователност.

 

                ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Д.Д., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.В.Д., ЕГН **********, сумата от 963,53 лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски, съобразно уважената част от исковата претенция.

     

                ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител Д.В.Д., ЕГН **********, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 94,11 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

 

                Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, а именно Х.П.П., ЕГН **********, с адрес *** 3.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – ***.

                

                 Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - ***

      

 

                                                                 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................