Решение по дело №13/2021 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 260023
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20211810200013
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Ботевград, 05.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, шести състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. П.

 

при участието на секретар Т. Б., като разгледа докладваното от съдия П. АНД № 13 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.226 от АПК и чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) *, издадено от * на длъжност Началник сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-*, упълномощен със заповед *на МВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Добромиир Р.Х. е наложено административно наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

Недоволен от Наказателното постановление е останал Д.Р.Х., който го обжалва в срок. В подадената жалба той не оспорва констатациите, направени в АУАН, като твърди, че се движел с около 120км/ч, но поради проливния дъжд и мокра настилка намалил на около 90-100 км/ч, когато изведнъж автомобила се ударил първо в лявата мантинела, завъртял се и излязъл в канавката извън платното за  движение. Според жалбоподателя, скоростта на движение не била превишена. Иска се отмяна на Наказателното постановление.

По повод на тази жалба е образувано настоящото АНД № 13/2021г. по описа на РС-Ботевград.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. По време на съдебните прения пред РС-Ботевград жалбоподателят по същество не оспорва фактическата обстановка така както е отразена в АУАН и НП. Моли съда да намали наложената му глоба

Въззиваемата страна - Началник отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР, редовно уведомена, не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, поради което и не изразява становище по жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство, които не са въведени в процеса в необходимата за това форма – устно, предвид установения в административно-наказателния процес принцип с чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 19 от НПК. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и в изпълнение на правомощията си (право и задължение) по чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, съдът ex officio (служебно) следва да провери изцяло правилността на издаденото наказателно постановление, което означава да съобрази и посоченото в съпроводителното писмо.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.08.2020г., около 20:42 часа в община *, по автомогистрала * жалбоподателят управлявал лек автомобил „*”, с рег. *, собственост на *ЕАД, ЕИК *, с посока от гр. * към гр. * и в района на 64+500 км, поради несъобразена скорост със състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ и характера на пътя на ляв завой, реализирал ПТП като самокатастрофирал в дясно извън пътното платно. От ПТП е пострадал само водачът на автомобила. На място пристигнали полицейските служители П.К. и Т.Д.. Същите установили самоличността на водача и положението на автомобила /в канавката извън платното за движение и на четирите си гуми/. Същите съставили Протокол за ПТП и скица към него. Към момента, в който те пристигнали, от положението на МПС, от мястото където е настъпил удара и съдействието на Х., полицаите разбрали как е настъпило ПТП. След това свидетелят П.К., в присъствието на * като свидетел по акта, съставил на Д.Х. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ *, за това, че е реализирал ПТП поради несъобразена скорост със състоянието на пътя, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него, на Х. е издадено обжалваното Наказателно постановление *, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон.

Видно от приложената по делото справка жалбоподателят е няколко пъти санкциониран по административен ред за нарушение на правилата, установени в Закона за движение по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на св. К. и Д., както и приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН, справка за извършени нарушения по ЗДвП, Протокол за ПТП със скица; *от 20.07.2017 г. на министър на МВР, справка за собственост на ППС, картон за наказателно постановление.

Съдът постави в основата на доказателствените си изводи изброените по-горе доказателства като отчете, че същите са непредубедени, еднопосочни, непротиворечиви и относими към предмета на доказване в производството. Доказателственият материал по делото е безпротиворечив, поради което не се налага неговото обсъждане поотделно. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите К. и Д., които макар и ограничени по съдържание, те пряко свидетелстват за начина на протичане на първата фаза от производството пред наказващия орган. Двамата полицаи отделно един от друг излагат преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти – мястото и начина на извършване на нарушението; мястото на автомобила на Х. при тяхното пристигане на място. От тези гласни доказателства, както и от подкрепящите ги писмени такива /АУАН, Протокол за ПТП и скица/ се установява по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал лекия си автомобил със скорост, несъобразена с мократа пътна настилка, при която той не е могъл да спре и да предотврати ПТП. За формиране на фактическите си изводи съдът съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, че АУАН следва да се цени като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издадения акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. Въз основа на приложената по делото и приобщена по реда на чл.283 от НПК Заповед на МВР се установява, че АУАН и НП са съставени и издадени от оправомощени за това лица.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН; издадени са от компетентни органи (съгласно приложената по делото Заповед на МВР) като при съставянето, респ. при издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила и са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдебният състав е запознат, но не споделя мнението, че щом в АУАН и в НП липсва точно посочена скорост на движение на нарушителя и подробно описание на „състоянието на пътя”, е налице съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на НП поради неспазване на нормите на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл е и по-новата съдебна практика (вж. Решение от 08.12.2008г. по КНАХД *на Административен съд – * град). В Наказателното постановление нарушението е с достатъчна степен на пълнота конкретизирано, вкл. и като е посочено, че скоростта на движение на управлявания от Х. автомобил е била несъобразено със състоянието на пътя, като е пояснено, че става въпрос за мокра пътна настилка /проливен дъжд/.

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. При този вид нарушение е без значение с каква скорост се е движил водача, за да е необходимо същата да се опише в АУАН. Конкретната скорост, с която се движи автомобилът е от значение при извършване на нарушение свързано с превишаване на скоростта, и оттук необходимостта да се посочи скоростта на движение, за да се прецени, дали същата превишава максимално допустимата за този участък. При извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, като в случая изрично е посочено, че ПТП е реализирано поради несъобразена скоростта със състоянието на пътя – с мократа му настилка. Безспорно, след като е самокатастрофирал, жалбоподателят се е движил с несъобразена с пътната обстановка и състоянието на пътя скорост, след като не е успял да овладее управлявания от него автомобил, като без значение за осъществяване на конкретния фактически състав, е с какво точно скорост се е движил. Всяка скорост, която не позволява на водачът да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост - в случая със състоянието на пътното платно.

От обективна страна съдът намира, че по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Този фактически извод се потвърждава и от Протокола за ПТП, скицата и АУАН, още повече, че ударът в лявата мантинела, и в следствие на удара автомобила е излязъл извън платното за движение в канавката е обективен факт, който също допринася за изясняване на фактическата обстановка по делото. От съвкупната преценка на тези доказателства следва, че поради несъобразена с мокрия път скорост жалбоподателят не е могъл да предотврати удара. Този факт по същество не се отрича и от самия жалбоподател.

Всякога, когато водачът на МПС не съобрази скоростта си на движение с пътната обстановка и в частност с това, че пътят е мокър, така че при възникване на опасност да има възможност да спре, което в конкретния случай Х. не е успял да направи, говорим за несъобразена скорост, т.е. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С управлението на автомобила със скорост, при която Х. не е успял да спре и се е ударил в лявата мантила, като не е съобразил скоростта си на движение с мократа пътна настилка, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност по реда на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, съгласно която „който поради движение с несъобразена скорост ... причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление”. В конкретния случай няма данни по делото Х. да е осъществил състава на престъпление (чл.342 и сл. от НК), тъй като е самокатастрофирал. Санкцията е във фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по индивидуализацията й са безпредметни.

С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът намира, че следва на ОДМВР-*, да се присъди юрисконсултско възнаграждение за разглеждането на делото в тази инстанция. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да определи на ОДМВР-* юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

            Мотивиран от всичко изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че обжалваното Наказателно постановление следва да се потвърди от съда, а жалбата на Х. - следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) *, издадено от * на длъжност Началник сектор „Пътна полиция” – ОДМВР-*, упълномощен със заповед *на МВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Д.Р.Х. е наложено административно наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Д.Р.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР-* сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред въззивната  инстанция, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – * област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: