№ 86
Гр.Д.,13.05.2019
година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При участието на съдебния секретар В.И.и в присъствието на прокурора …………………. , като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №169/2018 год, по описа на ДРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.432 от КЗ и евентуално чл.45 от ЗЗД.
Ищецът З.Ю. ***, чрез процесуалният си представител мл.адв.В.Х. от СсАК,моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „О.“ АД, чрез Застрахователна компания О. –клон България „ с ЕИК*** да и заплати сумата от по 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на ***година изразяващо се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира за направените по делото разноски.
Ищецът е предявил в условията на евентуалност иск срещу деликвента С.Х.Х. *** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за същата сума представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва считано от датата на произшествието.
Претендира за направените по делото разноски.
По време на процеса направи отказ срещу застрахователната компания и пожела иска да продължи само срещу деликвента.
Предвид постъпилите възражения от застрахователната компания за изплатени 3000 лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ищеца направи изменение на иска като го намали на 7000 лева.
Ответникът С.Х.Х. ***, чрез процесуалният си представител адв.Б. от СсАК, оспори основателността на претенцията,считайки, че получавайки обезщетението от застрахователната компания, той е загубил правото си да търси такова от деликвента. Смята, че липсват доказателства за настъпил ексцес от получените наранявания от ПТП които да доведат до увеличаване на търсеното и получено обезщетение. В първото по делото заседание след отказа на ищцовата страна срещу застрахователя, той поиска привличането му като трето подпомагащо лице и предяви обратен иск срещу него за търсеното обезщетение на основание чл.219,ал.3 от ГПК.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск „***“ клон на чуждестранен търговец с ЕИК***, в това си качество не депозира становище, но като главен ответник по първоначалния иск представи своите аргументи срещу основателността на исковата претенция. Представи доказателства за изплатено обезщетение в размер на 3000 лева по щета ГО1620001104000245 с платежно нареждане от 28.02.2017 година.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните, ДРС намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На ***година в гр.Д., около 12.30 часа на кръстовище лек автомобил „***“ с рег.№*** МС, управляван от С.Х.Х. не спира на кръстовище пред знак стоп и блъска преминаващия с предимство лек автомобил „***“ с рег.№*** управляван от З.Ю.Х. и по непредпазливост и причинява средна телесна повреда изразяваща се в в счупване на 3 и 4 ходилни кости, обуславящо трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни. За това деяние с присъда от №26/02.10.2017 година по нохд №93/17г РС- Д. ,го признава за виновен и му налага наказание пробация за престъпление по чл.343,ал.1 б.б от НК. След ПТП пострадалата е откарана до ЦСНП- филиал Д., където и е оказана първа медицинска помощ, издадено и е направление за ренгенологично изследване и се установява, че има счупване на 3 и 4 кост на дясното ходила. То е гипсирано за 30 дни. От представения амбулаторен лист №13 от д-р Чобански става ясно, че на ***година около 12.30 часа след претърпяно ПТП получила фрактура на латералния малеол и руптура на делтовидната връзка на дясната глезенна става, както и фрактура на втори и трети метаразални кости, които са доказани рентгенологично и клинично. Натоварването на десен долен крайник станало невъзможно. Обективно състояние- оток, спонтанна и палпаторна болка, болезнени ограничени движения в дясната глезенна става в областта на предния отдел на дясно ходило,функционална немощ на десен долен крайник. Отбелязано е че на болната не може да бъде проведена терапия при амбулаторни условия и е насочена към стационарно лечение. Издадено е направление за хоспитализация. Видно от представената епикриза от университетска болница МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна постъпва на лечение по повод засилена болка в дясна гръдна половина на 06.10.2016 година. Отбелязано е ,че има съпътстващи заболявания- състояние след мозъчен инфаркт.Извършините изследвания показват ,че няма усложнения и е изписана с подобрения . Указано и е да направи два контролни прегледа на 19 и 26 .10.2016 година. На 07.11.2016 година постъпва на лечение в отделението по физикална и рехабилитационна медицина при МБАЛ Д.. Изписана е след 18 дни на 25.11.2016 година с водеща диагноза последици от други счупвания на долен крайник. Изписана с подобрение, като е отбелязано, че походката се е подобрила, макар и да е все още с патерици. Насрочени и са два контролни прегледа на 05.12. и 19.12.2016 година.С две телк решения и е продължена временната нетрудоспособност поради необходимостта от продължително наблюдение до 30.05.2017 година. Тогава е приета за едноседмичен курс на лечение в СБАЛФРМ „медика“ ООД- гр.Русе с оплаквания за поддуване на дясното стъпало и дясната глезенна става. Затруднена походка. Пациентката е провела курс амбулаторна ФТ и ЛФК с недостатъчен ефект. Изписва се с подобрение. Насочва се за пореден курс рехабилитация в ОФРМ с последващ етап- битова реадаптация. Определени и са два контролни прегледа в рамките на 30 дни. Постъпва отново на лечение в тази болница на 10.04.2018 година и е изписана на 17.04.2018 година с оплаквания от болки в гърба и кръста ,които преминават към долни крайници и се увеличават при физическо натоварване. От заключението на вещото лице д-р Т.И. става ясно ,че към датата на изготвяне на съдебно медицинската експертиза- не са установени медицински данни, които да сочат, че е налице пълно възстановяване на травмата на дясното ходило и дясната глезенна става. Заключението му е че се касае за продължително разстройство на здравето не опасно за живота.
Страните не спорят, че лекия автомобил управляван от ответника е имал задължителна застраховка гражданска отговорност, обстоятелство което се удостоверява и от представената справка от Гаранционен фонд в която е отбелязано ,че тя е сключена на 25.09.2016 година и е активна до 23.59 часа на 24.09.2017 година. След отговора на застрахователната компания, ищцовата страна, призна ,че на 28.02.2017 година са и преведени по сметка 3000 лева като обезщетение за неимуществени вреди. Не спорят също така, че тя е останала недоволна от тази сума и е поискала обезщетение в размер на 10 000 лева, което изявление е получено от застрахователя на 13.11.2017 година видно от приложеното известие за доставка.
Съда отчете и следното: Съгласно чл.300 от ГПК и чл.413,ал.2 от НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския по въпросите- извършено ли е деянието, виновен ли е дееца, наказуемо ли е деянието, като с това наказателния съд обвързва гражданския относно въпросите, дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца и това е задължително за съда разглеждащ гражданските последици от деянието. Производството по нохд 93/17 на РС-Д. е стартирало по общия ред и приключва с влязла на 18.10.2017 година присъда № 26/02.10.2017 година поради,което възражението на защитата на третото лице помагач за съвина от страна на ищеца е неоснователно, тъй като няма данни ищцата да е шофирала без поставен колан. В случая наказателния съд е установил безспорно, че деянието е извършено виновно- във форма на вината- непредпазливост,,в резултат на което са получени физическите наранявания на ищеца.
За
претърпените от ищцата неимуществени вреди в съдебно заседание бяха изслушани
свидетелите З.Х. и Н.М.- колежки на пострадалата, които заявиха, че след
връщането на пострадалата на работа, изпитва затруднение в придвижването, крака
и при преумора отича, поради което се налага те поемат част и от нейната
работа. За удобство си е донесла специална облегалка , понеже чувства болки и в
гърба и кръста. Не уточняват кога точно се е върнала тя на работа. Свидетелката
А.С. свидетелства относно силните болки претърпени от нея в веднага след ПТП,
когато тя и близките и не са можели да спят от тях. Към момента З. е водена от
близките си до работното място с автомобил, докато преди катастрофата сама е
шофирала автомобила. Показанията на свидетелките са последователни, логични и
почива на преки лични впечатления.
Така установеното от фактическа страна сочи към следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искови по чл.45 и чл.86 от ЗЗД са допустими. Такъв е иска предявен от ответника към застрахователя съгласно чл.435 от КЗ. Пострадалия е получил обезщетение от застрахователя на деликвента, но няма данни ,че това е станало в резултат на сключена спогодба между застрахователя и пострадалото лице, напротив пострадалата близо половин година след това е заявила, че нейните претенции надвишават тройно изплатеното и от него.
По същество:
Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортното произшествие на ***година. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в в нарушение на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно следствената връзка между деянието и вредите. Установи се ,че водачът С.Х.Х., е допуснал нарушение правилата за движение, като управлявайки л.а. „***“ с К№ ***МС не спира на знак стоп и не пропуска движещия се по път с предимство лек автомобил управляван от пострадалата, следствие на което се блъска в нейния автомобил и по непредпазливост и причинява телесни увреждания характеризирани като средни телесни такива.Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтна отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на третото лице помагач с предявен от ответника обратен иск, съда приема, предвид признанието на застрахователя,че управлявания от деликвента автомобил е бил със задължителна застраховка Гражданска Отговорност за времето на извършване на ПТП.
Безспорно се установи по делото настъпилите за ищцата вреди- увреждане на дясната глезенна става и счупване на 3 и 4 костици на ходилото на десен долен крайник, които и към момента на подаване на исковата молба не са заздравели напълно.
Гражданският иск се основава на последиците от престъпно деяние- нанесена средна телесна повреда- счупване на дясна глезенна става и на трета и четвърта кост на ходилото на десен долен крайник ,като съда предвид реда на преследване на този вид увреждания се е произнесъл само за причинената средна телесна повреда. Видно от събраните доказателства по делото и по конкретно приложените към следствено дело съдебно медицински освидетелствания, в резултат на това събитие З.Х. е получила контузия на главата с хематом, контузия на гръдния кош с хематом в дясно на гърба, контузия на предна гръдна област, контузия на лява мишница с кръвонасядане, контузия на дясна тазобедрена област с хематом, контузия на ляво бедро с хематом, контузия на дясно ходило с рентгенови и клинични данни за счупени 3,4 ходилни кости.От вида и характера на уврежданията се налага извода,че ищецът е претърпял големи болки и страдания, които би трябвало да отшумят за един средно продължителен шестмесечен срок за които трудно би могло да се намери равностоен паричен еквивалент. До този извод съда стигна след изслушване на свидетелските показания и заключението на вещото лице, от което явства, че към датата на подаване на иска костите и глезена не са заздравяли на пълно. Налице е ексцес- отклонение от нормалното, за което влияние оказва и общото състояние на ищцата. Тя е работеща пенсионерка по болест с прекаран мозъчен инфаркт. От данните визирани в трите епикризи след всеки прекаран курс на лечение тя се изписва с подобрения, но няма данни че в препоръчаните и шест контролни прегледа тя ги е извършила. Започнала е работа и е направила опит да води живота ,който е водила преди катастрофата но това е довело и до ексцеса видно от последните две епикризи в които се препоръчва битова реадаптация.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за непозволеното увреждане носят само физически лица причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличието на причина връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от изложеното по-горе. По силата на чл.51,ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането. .Пострадалата претендира само за неимуществени вреди, които са неизмерими с пари поради,което законодателят е предоставил съда да ги определи по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характера на увреждането,начинът на извършването му,обстоятелствата при които е извършено,настъпилия вредоносен резултат,възрастта на увредения, които бяха взети предвид от съда. Обезщетението на неимуществените вреди в настоящия случай възмездява главно претърпените болки и страдания,и психическия дискомфорт,понесени от увредения в следствие от увреждането,която фактическа обстановка се установи по делото. С оглед на тези обстоятелства съдът намира,че предявения иск за причинени неимуществени вреди от пострадалите е частично основателен до размера на сумата от 3500 лева. Тук следва да се отчете, че тази сума е извън платеното от застрахователя обезщетение от 3000 лева или с тях обезщетението за това увреждане възлиза общо на 6500 лева. Предвид уважаването на главния иск следва да се уважи и акцесорния за лихви считано от датата на увреждането –***година. В останалата си част до разликата от 7 000 лева иска следва да бъде отхвърлен.
По възражението за недопустимост и неоснователност на иск срещу деликвента, при плащане от страна на застрахователя, съда отчете, че това се отнася ,само при плащане при постигната извънсъдебна спогодба, а данни за такава не бяха представени.
Ответникът следва да заплати и направените от ищеца разноски, а именно адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 415 лева. Той следва да заплати 140 лева ДТ е 150 лева за възнаграждение на вещото лице.
Със същите суми следва да бъде осъден и ответника по обратния иск, които следва да бъдат заплатени на деликвента по застраховката ГО.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Дуловският районен съд
Р Е Ш
И :
Осъжда С.Х.Х. с ЕГН********** *** да заплати на З.Ю. *** с ЕГН**********
сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на ***година
причинили и счупване на глезенна става и 3 и 4 кост
на ходилото на десен долен крайник изразяващи се в болки, страдания и
психически дисконфорт, ведно със законната лихва
считано от дата на увреждането ***година до окончателното и плащане и отхвърля
иска за разликата до седем хиляди лева
като неоснователен и недоказан.
Осъжда С.Х.Х. с ЕГН********** *** да заплати на З.Ю. ***
с ЕГН********** сумата от 415 /четиристотин и петнадесет/ лева разноски по
делото.
Осъжда С.Х.Х. с ЕГН********** да заплати в полза на републиканския бюджет по сметка на Дуловския районен съд сумата от 290.00 /двеста и деветдесет/ лева представляваща 4% ДТ върху уважения размер на гражданския иск и възнаграждение на вещо лице.
Осъжда „О.“ АД, регистрирано в ***с номер на
вписването ***, чрез „***“ –клон на чуждустранен търговец с ЕИК***, седалище и адрес на
управление ******, представлявано от П.Е.
да заплати на деликвента С.Х.Х.
*** с ЕГН********** сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева представляваща
дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП
настъпило на ***година причинили
счупване на глезенна става и 3 и 4 кост на
ходилото на десен долен крайник изразяващи се в болки, страдания и психически дисконфорт, на З.Ю.Х. с ЕГН********** ведно със законната
лихва считано от дата на увреждането ***година до окончателното и плащане .
Осъжда „О.“ АД, регистрирано в ***с номер на вписването ***, чрез „***“ –клон на чуждустранен търговец с ЕИК***, седалище и адрес на управление ********, представлявано от П.Е. да заплати на С.Х.Х. *** с ЕГН********** сумата от 705 /седемстотин и пет/ лева представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
Районен съдия: