№ 676
гр. Варна, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500339 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ИВ. К.
В. чрез адвокат Х.Х. срещу решение № 1937 от 06.12.2021 г., постановено по
гр.д.№ 9005 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети
състав, с което е осъдена въззивницата да предаде на Д. ИВ. Д. и Т. ИВ. Д.
владението върху реална част с площ от 24 кв.м от поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-96 от 28.12.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село О. -
местност ***, с площ от 583 кв.м, при съседи: ПИ с идентификатори №№ ***
при граници на частта - ПИ с идентификатор № ***, път и останалата част от
ПИ с идентификатор № ***, която реална част е отразена с червен цвят на
комбинирана скица на лист № 93 от първоинстанционното дело, която
приподписана от съда съставлява неразделна част от съдебното решение, на
основание член 108 от ЗС; както и е осъдена ИВ. К. В. да заплати на Д. ИВ. Д.
и Т. ИВ. Д. сумата от 1 788 лева, представляваща сторени по делото пред
първата инстанция разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано и постановено при съществено нарушение
на процесуалните правила. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил
грешен извод въз основа на събраните по делото доказателства, като не ги е
обсъдил в тяхната съвкупност. Твърди се, че въззивницата не е местила
оградата между двата имота и не е упражнявала фактическа власт върху по-
1
голяма площ от площта на собствения си имот. Също така се намира, че
заключението на вещото лице по СТЕ е непълно, непрофесионално изготвено
и некоректно, поради което и е оспорено от въззивницата. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва. Излага се, че решението е правилно и
законосъобразно и е постановено при обсъждане на всички събрани по делото
доказателства. Моли се за изцяло потвърждаване на обжалваното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение
– първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и
по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията, изложени в исковата молба са, че съгласно нотариален акт
/НА/ за собственост на недвижим имот № 24, том ІІ, рег.№ 3357, дело № 216
от 14.04.2021 г. на нотариус О.Ш., на основание член 587, алинея 1 от ГПК
ищците са признати за собственици при равни квоти на следният недвижим
имот, придобит по наследство: поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастраните регистри /КККР/, одобрени със заповед
РД-18-96 от 28.12.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК - София,
находящ се в землището на село О., община А., област Варна, местност ***, с
площ от 583 кв.м, при съседи: имоти с идентефикатори ***, ведно с
построените в имота подробно описани сгради, както и всички подобрения и
приращения в имота. излага се, че правото на собственост са придобили по
наследство от своя баща И. Д. И., починал на *** г., който от своя страна е
придобил имота на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи се, че през 1995 г.
въз основа на представените към молбата писмени доказателства нотариус
при ВРС е съставил на основание член 483 от ГПК НА за собственост,
придобит на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с № 145, том XVI, дело №
10742 от 16.10.1995 г., с който е признал наследодателя им И. Д. И. за
собственик, върху следния имот: 560 кв.м, представляващ земя за земеделско
ползване, находящ се в местност „***", в землището на село К., община А.,
област Варна, с пл.№ 41, при граници: от двете страни път и имоти с пл.№№
40 и 42 по плана на местността. При съставянето на този КНА молителят е
представил на нотариуса следните документи, установяващи правото му на
собственост, а именно: удостоверение за предоставено право на ползване №
2022 от 04.12.1989 г.; удостоверение за закупуване на имота, както и скица за
същият под № 2827 от 06.10.1995 г. на Община А., обяснителна записка от
06.10.1995 г. на ТСУ-А.; удостоверение за заплащане на имота № 2827 от
06.10.1995 г. на Община А.; оценителен протокол от 10.09.1993 г. на комисия,
назначена със заповед № 299 от 06.10.1992 г. на кмета на Община А., молба и
2
вносна бележка. Твърдят, че през 2007 г. е одобрен първият цифров план на
имота – план за новообразуваните имоти /ПНИ/ на селищно образувание /СО/
"***" със заповед № РД-07-7706-205 от 08.08.2007 г. на областния управител
на област Варна. Съгласно този цифров план ПИ 506.41 е с площ от 583 кв.м.
Твърдят, че във връзка с площта на новообразувания имот общият им
наследодател е подал до кмета на Община А. заявление с вх.№ УТ 53-69 от
31.07.2018 г. за придобИ.е по реда на § 4з, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
разликата от 23 кв.м. Въз основа на така подаденото заявление било
образувано административно производство по изготвянето и одобряването на
оценка съгласно алинея 2 от § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, което приключило с
издавеното на заповед № 201 от 20.09.2018 г. на кмета на Община А.. От
удостоверение № 4613 от 19.12.2018 г. е видно, че сумите по заповед № 201
от 20.09.2018г. на кмета на Община А. са заплатени срок, в уверение на което
са представени съответни платежни нареждания. Като обобщение излагат, че
в резултат от наследственото правоприемство и закупуването на придадената
по регулация част от 23 кв.м са собственици на имот с плащ от 583 кв.м.
Твърдят, че през 2015 г. е одобрена КККР на село О., в която е интегриран
ПНИ от 2007 г. Сочат, че ответницата е собственик въз основа на възмездна
сделка на съседен на техния имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по
КККР с площ от 601 кв.м, като нейните праводатели също са придобили
имота на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Двата съседни имота са били с
ниво около 2 метра под нивото на прилежащата улица, което е наложило
засипване на земни маси с цел изразняване на нивата и осигуряване на достъп
за автомобили. Твърди се, че първоначално е бил засипан имота на ищците,
които са изградили каменна стена под наклон, чиято основа съвпадала със
съществуващата дотогава ограда между имотите, а горният й край навлизал с
60-70 см в имота на ищците, за да може да подпира насипа, като в същото
време старата ограда между имотите не била премахната. През периода 2017-
2018 г. ответницата В. също засипала своя имот, но засипването й навлязло в
имота на ищците до горния ръб на изградената от тях подпорна стена, като по
този начин намалила площта на имота на ищците с 19 кв.м. Въпреки водени
разговори и направено геодезическо заснемане, ответницата не им
възстановила собствеността върху засипаните от нея 19 кв.м от имота им и
продължава да го владее.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на член 131 от
ГПК, ответницата ИВ. К. В. приема исковите претенции за допустими, но
неоснователни. Твърди, че имотът – нейна собственост - е с площ от 601 кв.м
и процесните 19 кв.м никога не са били собственост на ищците, а винаги са
били част от нейния имот. Оспорва твърдението за изместване на границите
на имотите при засипването им с цел изравняване с нивото на улицата.
Твърди, че настоящата ограда е поставена от ищците и тя е придобила имота
именно с тази ограда и след това е насипала своя имот.
В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд на 09.05.2022 г.,
3
производството по делото е прекратено на основание член 233 от ГПК
производството по иска на Д. ИВ. Д. и Т. ИВ. Д. за предаване на владението
върху реална част за разликата над 14 кв.м до 24 кв.м от поземлен имот с
идентификатор № *** и е обезсилено обжалваното решение в частта, с която
ИВ. К. В. е осъдена да предаде на Д. ИВ. Д. и Т. ИВ. Д. владението върху
реална част с площ над 14 кв.м до 24 кв.м от поземлен имот с идентификатор
№ ***.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраното пред
въззивната инстанция доказателство – заключение на вещо лице по приетата
съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че с ПИ с
идентификатор № *** е ограден изцяло с паянтови огради, а ПИ с
идентификатор № *** е ограден с паянтови огради по северната, западната и
източната граници и с масивна ограда по южната граница; видимо общата
паянтова ограда между двата ПИ се отклонява от правата линия, с което има
навлизане в ПИ с идентификатор № ***; отклонението в общата граница на
двата имота е до 1 м, а площта, с която се навлиза в ПИ с идентификатор №
*** е 14 кв.м; в частта, с която се навлиза в ПИ 41 е видимо наличието на
ивична бетонна основа, на която са закрепени бетоновите стълбове на
оградата; терените на двата имота са на едно ниво; разликите в площите на
ПИ, измерени по изградени огради, с площите по граници по плана се дължи
на разликата на местоположението на оградите със съответните им граници
по КК.
Предявеният иск е с правна квалификация по член 108 от ЗС. За
основателното провеждане на ревандикационен иск в тежест на ищците е да
установят наличието на предвидените в член 108 от ЗС предпоставки: че са
собственици на твърдяното придобивно основание и че ответницата владее
спорната част от имота без основание. Посочените факти трябва да бъдат
установени при условията на пълно и главно доказване, тъй като от тях
зависи изхода на спора. В тежест на ответницата е да установи
противопоставимо право на собственост, породено на твърдяните основания,
както и наведените правоизключващи възражения, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
По делото не е налице спор относно това, че ищците са собственици на
ПИ с идентификатор № ***, а ответницата – на ПИ с идентификатор № *** на
твърдените от тях основания, както и че ответницата владее спорната реална
част от 14 кв.м.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че ищците
са поставили нова ограда, но тъй като между двата имота имало денивелация,
4
то оградата не била по границата, а навътре в имота на ищците. След
придобИ.е на собствеността на ПИ *** от ответницата В. през 2017 г. от
нейна страна са били предприети действия по засипване със земна маса за
изравняване на нивото на нейния имот с околния терен. Въпреки изравняване
нивата на двата ПИ, оградата между двата имота не съответства на
кадастралната граница. Безспорно се установява от заключенията на вещите
лица, че границата навлиза в имота на ищците, поради което ответницата
владее площ от 14 кв.м неправомерно. В. не претендира, че е собственик на
процесната част от 14 кв.м, като твърденията й се свеждат до това, че самите
ищци са поставили оградата там, което обстоятелство е ирелевантно за спора.
Ответницата не се е позовала на каквото и да е било придобивно основание.
Въз основа на изложените съображения въззивният съд приема за
основателен предявеният иск по член 108 ЗС.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, то
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1937 от 06.12.2021 г., постановено по гр.д.
№ 9005 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и девети
състав, с което е осъдена ИВ. К. В. да предаде на Д. ИВ. Д. и Т. ИВ. Д.
владението върху реална част с площ от 14 кв.м от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-96 от 28.12.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село О. -
местност ***, с площ от 583 кв.м, при съседи: ПИ с идентификатори №№ ***
при граници на частта - ПИ с идентификатор № ***, път и останалата част от
ПИ с идентификатор № ***, която реална част е заключена между точки 1, 2,
Б и А на скица на лист № 52 от въззивното дело, която приподписана от съда
съставлява неразделна част от съдебното решение, на основание член 108 от
ЗС; както и е осъдена ИВ. К. В. да заплати на Д. ИВ. Д. и Т. ИВ. Д. сумата от 1
788 лева, представляваща сторени по делото пред първата инстанция
разноски, на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6