№ 754
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500334 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на З. А. А. против решение
№260579/07.10.2020г. постановено по гр. дело №14488/20 29г. по описа на
ВРС, в частта, с която предявеният от него иск с пр. осн. чл. 200 КТ е
отхвърлен за горницата над 4000 лева до 26000 лева, претендирани като
неимуществени, и за горницата над 230,74 лева до претендираните 278,74
лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в извършени разходи за лечение, медикаменти и консумативи,
вследствие от претърпяна трудова злополука на 16.09.2017г. Жалбоподателят
счита, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което
моли да бъде отменено в обжалваните части. Излага, че първоинстанционният
съд неправилно е кредитирал показанията на водените от ответника
свидетели, тъй като те не са преки и непосредствени, почиващи на лични
възприятия на свидетелите относно поведението на страните на сочената дата
и място. Счита, че съдът е нарушил процесуалния закон като е приел по
делото за установен факта, че лицето Юсуф Ш. е наркоразпространител, т.е.
лице, което осъществява някой от съставите на чл. 354а и сл. от НК. Излага,
че съдът сам е отхвърлил възможността А. да е съпричинил вредоносния
резултат в т. II от съдебното си решение, наричайки това
1
„абсурдно", а с пункт III е въвел противоречие със собствените си изводи по т.
I и т. II, твърдейки, че злополуката няма трудов характер, като освен това е
вменил изцяло вината у пострадалия и е пререшил стойността на
административния акт по трудовата злополука „злополуката макар и
настъпила в работното време на ищеца не е осъществена защото А. е
изпълнявал дейност в полза на ответника, нито това е станало по повод
работата му. Жалбоподателят твърди, че е налице неправилно приложение на
материалния закон по отношение на третирането на трудовата злополука, тъй
като съдът не може да приеме, че злополуката не е трудова, ако в акта за
трудова злополука е прието обратното. Излага, че въз основа на тези си
неправилни и необосновани, противоречиви на закона и правилата на
логиката изводи, съдът е обсъждал какво обезщетение да присъди „по
справедливост" на ищеца като е въвел занижена стойност спрямо обичайното
в тези случаи обезщетение, в размер от 4000 лв., която не кореспондира с
характера на увреждането, интензитета на болката и страданието, времето за
възстановяване и лечение, житейските и битови промени настъпили в живота
на ищеца, като се е концентрирал изцяло и единствено върху инцидента на
14.07.2017 г. Не е изложил аргументи защо при извод за липса на
съпричиняване, е намалил претенцията като несправедлива по размер, като не
е ясно на колко е оценил вредите и с колко ги е намалил заради „всички
установени по делото обективни признаци - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет на болките и страданията". Освен
това счита, че следва да му се присъдят и всички направени разноски за
лечение до пълния размер от претендираните 278,74лв. тъй като ответникът
не е оспорил представените доказателства за тези разходи, поради което
районният съд неправилно е отхвърлил иска в тази му част като недоказан. По
изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части, като бъде постановено
друго такова, с което предявените искови претенции бъдат уважени изцяло,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В о.с.з.
жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор в предоставения му
срок, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
2въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно в обжалваната част, като не са налице твърдяните от
въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е
анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и
законосъобразен извод относно липсата на връзка между претърпените
травматични увреждания и извършването на работа, възложена от ответното
дружество. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна
и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваната
част, като му бъдат присъдени направените във въззивното производство
разноски.
2
Постъпила е и въззивна жалба на „Наба Йистгруп“ ООД срещу решение
№260579/07.10.2020г. в частта, с която предявеният срещу дружеството иск е
уважен са сумата от 4000лв., претендирани като неимуществени вреди, за
сумата от 230.74 лв., претендирани като имуществени вреди на осн. чл. 200
КТ, и в частта за присъдените разноски. Счита, че ВРС правилно е установил
и съобразил наличието на отношения извън служебните ангажименти между
пострадалия А. и прекия извършител. Счита, че злополуката, макар и
настъпила в работно време, не е трудова по см. на чл. 55 КСО, тъй като не е
била свързана с изпълняване на дейност в полза на работодателя, възложена
от него, или в него интерес. По изложените съображения моли решението да
бъде отменено в обжалваните части, като бъде постановено друго, с което
предявеният иск по чл. 200 КТ бъде отхвърлен изцяло, а на дружеството
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Чрез депозирания писмен отговор, Зл. А. оспорва въззивната жалба като
моли същата да бъде оставен без уважение. Счита, че в обжалваната част
решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. Предвид неоснователността на жалбата, моли за присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са
процесуално допустими.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по иск на З. А. А., предявен срещу „Наба
Йистгруп” ООД, ЕИК *********, с правно основание чл.200 КТ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца: сумата от 278,74лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи за лечение, медикаменти и консумативи, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 16.09.2017г. и сумата от 26000лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания- физически и психически, вследствие от претърпяна трудова
злополука на 16.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.09.2017г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че полагал труд в ответното дружество по силата на трудов
договор от 14.07.2017г. на длъжността „крупие“ с място на работа- Игрална
зала „Виктори“ в гр.Варна. Излага, че вечерта на 15 срещу 16 септември 2017
г. бил на работа като по време на нощната му му смяна- около 01.00 на
16.09.2017г. бил нападнат на работното си място. Бил му нанесен удар в
лявата част на главата с метална тръба, в резултат на което изпитал силна
болка, паднал на земята и загубил съзнание за няколко минути. В следствие
на инцидента получил контузия на мозъка, счупване на черепа в горната лява
3
слепоочна област, малък по обем кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в
същата област, надлежаща на счупването на черепа разкъсано-контузна рана в
лявата теменно-слепоочна област, пневмоцефалия и кръвонасядане в лявата
теменна слепоочна област на главата. Така получените травматични
увреждания са установени в производството по НОХД 1120/2019 по описа на
Районен съд Варна. Твърди, че с Разпореждане №5104-03-234 от 23.10.2017г.
ТП Варна на Национален осигурителен институт процесната злополука е
призната за трудова. Ищецът излага, че в следствие на инцидента прекарал
повече от шест месеца в болничен, включително бил хоспитализиран със
спешна насоченост от 20.09.2017 до 27.09.2017 г. в отделение
„Неврохирургия" към МБАЛ Русе-АД. Лечението продължило повече от
шест месеца. Твърди, че за лечението на травмите били заплатени общо за
медикаменти и лечение 278,74 лева, от които 140.14. лв- по фактура за
лекарства от 19.09.2017г.; 40.60 лв. такса бол. легло в УМБАЛ-РУСЕ от
27.09.2017г., 48.00 лв. за лекарства след преглед в София от 29.09.2017 г.,
50.00 лв. съгл. касова бележка от ИС МП Неврохирургия. Ищецът твърди, че
вследствие на посочените телесни уреждания, претърпял силни болки, а
инцидентът му причинил емоционален стрес и ограничения на социалния
живот и контакти. Като особена стресова ситуация се сочи самият инцидент,
по време на който при приближаване към входната врата на игралната зала,
намираща се в подземие, ищецът забелязал едър, набит мъж с покрита с
качулка глава, който усмихвайки се извадил от суитчера си метална тръба и
посегнал върху А., нанасяйки му удар. След удара ищецът падал на земята и
загубил за кратко съзнание, а уплахата му довела до невъзможност в първия
момент да говори. От инцидента му останал белег на главата, които му
създава много сериозен дискомфорт като за млад мъж. Излага, че този момент
и понастоящем изпитва страх за живота си, както и от нападения в тъмното,
страх от хора с качулки. Навежда се още, че ищецът изпитал допълнителен
стрес от лошата прогноза за лечението му, дадена от неврохирург; страхувал
се още от усложнения, които могат да доведат до смърт. След инцидента,
ищецът бил подложен на продължително лечение, на различни манипулации
и изследвания, вземане на кръв, което му причинило страдание и душевно-
психическо натоварване. Изпитвал тревога и поради страданието и
притеснението на родителите му, които били до него неотлъчно в първите
месеци след злополуката. В продължение на месеци имал нужда от чужда
помощ. Влошеното здравословно състояние на А. и временната
нетрудоспособност рефлектирали негативно на взаимоотношения с
приятелката му. Твърди се, че след инцидента се страхувал да остава сам.
Изпитвал трудност и ограничение при резки движения. Физическото
натоварване, спортуването и всякакво зрително натоварване било
противопоказно, което му причинило емоционален дискомфорт. Чувствал се
безполезен и подтиснат, поради невъзможността да полага труд и да се
развива. В резултат от продължителната невъзможност да полага труд било
прекратено трудовото му правоотношение. С оглед изложеното ищецът
4
претендира да бъде възмезден за понесените вреди, ведно със законната лихва
върху обезщетението за неимуществените вреди от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението, както и да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски
Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответното
дружество „Наба Йистгруп” ООД депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът
е бил в трудово правоотношение с дружеството за длъжността „крупие“ към
датата на инцидента, както и, че злополуката е била призната за трудова, на
осн. чл.55, ал.1 от КСО. Същевременно възразява, че макар травматичните
увреждания да са получени по време на работната смяна на ищеца, те нямат
връзка с възложената работа, нито с друга работа, извършвана в интерес на
работодателя. Травмите са причинени от външно за дейността на
работодателя лице, което не е клиент на залата. Възразява се, че инцидентът
бил провокиран от уреждане на лични отношения на нападателя и
пострадалия служител, тоест мотивите на нападателя са изцяло лични и няма
връзка с упражняваната от ищеца трудова дейност. Предвид изложеното се
оспорва да са налице елементите от фактическия състав на отговорността по
чл. 200 от КТ.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269
ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите
правомощия и по предявените пред него искове.
ВОС, след преценка на приложените и относими към правния спор
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, че към 15.09.2017г. ищецът А. е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество „Наба Йистгруп“ ООД като е
заемал длъжността „крупие“ в зала за хазартни игри.
От приетите доказателства се установява, че с Разпореждане № 5104-
03-234 от 23.10.2017 г. на длъжностно лице при ТП Варна на Национален
осигурителен институт е приета за трудова злополуката, при която на
16.09.2017г. през работно време и при изпълнение на служебните задължения
пострадалият З. А. А. отива да затвори входната врата на помещение (играла
зала), при което външно лице влиза през вратата, удря с твърд предмет
пострадалия по главата, същия пада на земята, следствие на което
пострадалият получава мозъчно сътресение без открита вътрешно черепна
травма.
От заключението на изслушаните първоначална и допълнителна
съдебно-медицински експертизи, кредитирани от съда като обективно и
компетентно изготвени, се установява, че З.А. е получил черепно-мозъчна
травма със счупване на черепа в лявата слепоочна-теменна област,
5
контузионни промени на мозъка, ограничен кръвоизлив, разкъсно-контузна
рана на лявата теменно-слепоочна област, пневмоцефалия и кръвонасядания в
лявата теменно-слепоочна област. Получените травматични уреждания биха
могли да се получат от удар с метална тръба, палка или подобен по форма
предмет. При тази фактология не е имало клинично изявена опасност за
живота на пострадалия, и липсват данни лицето да е изпаднало в безсъзнание
след инцидента. Самата черепно- мозъчна травма е лека към средна по степен
и при неадекватно поведение би могла да обуслови последващи здравословни
проблеми. Според експертите особеното в процесния случай е че клиничната
симптоматика се е задълбочила постепенно, няколко дни след инцидента.
Вещите лица са дали заключение, че сторените разноски за лечение са
адекватни на уврежданията.
От показанията на разпитаните по делото в о.с.з., проведено на
03.06.2020г., свидетели Д. А.а/майка на ищеца/ и Хр.В. /приятелка на ищеца/
става ясно, че в началото след инцидента ищецът се е нуждаел от
непрекъснати грижи. Не му се разбирало какво говори, имал проблеми с
говора. Оплаквал се от виене на свят, болки в главата. Лекарите казали, че
има сътресение и хематом. Приели го болница за 7-8 дни, където го лекували
медикаментозно.След излизането му о болница, лечението и изследванията
продължили. Около 6 месеца бил в болничен. В началото страдал от силно
главоболие и световъртеж. Непрекъснато някой трябвало да се грижи за него.
А. станал раздразнителен, страхувал се да излиза, говорел на сън, скачал
докато спи. И понастоящем ищецът страда от главоболие.
От показанията на разпитаните в о.с.з. проведено на 09.09.2020г съдебно
заседание, свидетели, се установява, че Зл. А. и неговият нападател - Ш. са
имали отношения извън служебните ангажименти на ищеца. И двете
свидетелки-Д.М. и З. Ст. знаят, че ищецът след работа е качвал в колата си
Ш., аккто и, че същият е присъствал нееднократно в игралната зала, но не е
играел. Свидетелката М. е чувала от клиенти в залата, че Зл. се е „забатачил“
с много наркотици с Ш., а свидетелят Ст. е чувала, че Зл. е дължал пари на Ш.
за наркотици.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по своята правна
характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят
отговаря за уврежданията, причинени на работника или служители при
изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези
увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като
6
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които
са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
По делото е безспорно, че с Разпореждане № 5104-03-234 от 23.10.2017
г. на НОИ злополуката при която на 16.09.2017г. през работно време и при
изпълнение на служебните задължения Зл. А. е получил травма на главата е
приета за трудова злополуката.
Следва да се отбележи, че от една страна, влязлото в сила разпореждане
на органа по чл. 60 от КСО представлява индивидуален административен акт
относно наличието на трудова злополука и е обвързващ с констатациите в
него досежно характера на същата. От друга страна следва да се има предвид,
че след като ответното дружество, в качеството си на работодател само е
декларирало злополуката като трудова, и е участвало в административното
производство, то не може в настоящото такова да оспорва същата.
С оглед известната на настоящия състав практика, е допустимо
ответното дружество да въвежда изключващи/намаляващи неговата
отговорност възражение по см. на чл. 201 КТ ако твърди, че пострадалият е
причинил умишлено увреждането /ал.1/; или че отговорността му следва да се
намали, тъй като пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
По настоящото дело, с отговора на исковата молба, ответникът не е
навел подобни правоизключващи възражение, поради което изследването на
съ-причиняване от страна на ищеца изобщо е извън предмета на настоящия
спор, поради липсата на своевременно въведено от ответника възражение с
тази връзка.
Единствените наведени твърдения в писмения отговор са, че
инцидентът е в резултат на личните отношения, съществуващи между ищеца
и трето лице, по отношение на което с влязло в сила споразумение е
безспорно установено, че на 16.09.2017г. е причинил средна телесна повреда,
обусловила разстройство на здравето на ищеца, временно опасно за живота.
Следователно, с оглед установеното в разпореждането на НОИ
/неоспорено в административната процедура от ответника/ и липсата на
своевременно въведени в настоящото производство възражения по чл. 201,
КТ, настоящият състав намира, че инцидентът при който ищецът е получил
травматично увреждане е трудова злополука по см. на чл. 55 КСО и този
въпрос не може да бъде преразглеждан или пре-решаван в настоящото гр.
производство, тъй като е в компетентността на административния орган,
издавал съответния адм. акт.
Според консантна съдебна практика, трудова злополука е всяко
7
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Отговорността на работодателя е
договорна - на основание трудовото правоотношение с увредения.
Следва да се отбележи също, че отговорността на работодателя е и
обективна, т.е. той отговаря и за вредите, причинени от друг, или за които
отговаря друг (т. е. и неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна),
поради което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в
размера, дължим от причинителя, а работодателят, изплатил обезщетението
на пострадалия винаги има регрес към причинителя и отговорните за
неговото деяние. Затова по иска, предявен срещу работодателя по чл. 200 КТ,
той има интерес да привлече причинителя и неговите работодател и
застраховател като трети лица помагачи, за да им предяви регресните си
права.
Той може да се освободи от отговорност само чрез възражение за
плащане, тъй като само плащането погасява вземането на пострадалия. Т.е. в
случая работодателят, доколкото е обвързан от разпореждането на НОИ
отговаря за вредите претърпени от ищеца в резултат на трудовата злополука,
но би могъл да потърси възстановяване на същите от виновното лице, или от
застрахователя, ако е сключил застраховка на своите служители.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение за неимуществен
вреди, съдът установи следното:
Съдът счита, че по време и непосредствено след злополуката ищецът е
изпитвал силни болки и страдания с оглед получената черепно-мозъчна
травма. Получените травматични увреждания са наложили посещение на
спешен кабинет, а след това и на болничен престой с медикаментозно
лечение. Няма спор, по време на злополуката и възстановителния период
ищецът е търпял болки и страдания, а настъпилото физическо увреждане е
причинило негативни изживявания и емоции.
Следователно, налице е основание за да бъде ангажирана отговорността
на работодателя по реда на чл. чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи на този институт - увреждане на
здравето на работника, което е внезапно по своя характер; злополуката е
настъпила по време на изпълнявана от работника работа по трудово
правоотношение с работодателя; в резултат на увреждането от злополуката,
пострадалият е с намалена работоспособност.
При така установената фактическа обстановка, е безспорно, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
8
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението
за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на
цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките
и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие
съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и
душевни страдания.
Настоящият състав като съобрази претърпяните от пострадалия болки
и страдания по време и непосредствено след злополуката, последвалото
медикаментозно лечение, временна нетрудоспoсобност, продължила около
шест месеца; изживените физически и емоционални страдания, намира,
всички изброени обстоятелства ценени в тяхната съвкупност дават основание
за определяне на обезщетение в размер на 4 000 лева.
За да определи този размер, съдът съобрази следното:
Във връзка с твърдяната особено стресова ситуация в момента, в който е
получил удара, съдът намира, че безспорно ищецът е бил изненадан, но той е
познавал своя нападател, а с оглед изложеното от свидетелите М. и Ст.
настоящият състав намира за установено, че двама са имали отношения,
които са били извън служебните такива на ищеца, тъй като се установи, че
нападателят не е бил клиент на залата, но често е посещавал същата без да
играе. От съвкупния анализ на всички писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на настоящото гр. дело, какво и тези, находящи се в кориците
на НОХД № 1120/2019г., приобщено към настоящото, съдът приема, че може
да се направи извод за наличието на познанство между двамата, което да
обясни получаването на нараняванията, макар и настъпили в работното време
и на работното място на ищеца, с наличието на лични отношения и неуредени
сметки по между им.
Действително, в момента и първите дни ищецът е изпитвал болки и
неразположение, но същите от една страна с били в умерена до средна степен
на болка /според СМЕ, а от друга –са отшумели в сравнително кратък срок –
до един- дава месеца. При получаването на удара не е имало клинична изявена
пряка опасност за живота на ищеца, а получената травма е била лека към
средна. Непосредствено след инцидента, А. не е изпаднал в пълно
безсъзнание. Оплакваният в следващите дни са били неприятни, но не се
характеризират с висок интензитет, и се изразяват в главоболие, гадене,
световъртеж. Освен това, той се е повлиял добре от медикаментозното
9
лечение, като не се е наложило никаква последваща интервенция. Видно от
допълнителната СМЕ, към 08.06.2020г., ищецът е клинично възстановен.
Има само малък белег на задната част на главата-в окосмената част, който не
го загрозява и по никакъв начин не се отразява на самочувствието или
външния му вид. Според в.л. към настоящия момент не са налице данни за
трайни последици за неговото здраве или външен вид, или бъдещо
неблагоприятно развитие.
Както беше посочено по-горе, при определяне на обезщетението следва
да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 201 КТ, неговият размер
може да бъде намален ако пострадалият е допринесъл за настъпване на
злополуката.
По настоящото дело обаче подобни възражения не са наведени
своевременно от ответника, нито се събраха доказателства в тази връзка.
Ако ответното дружество в качеството си на работодател, счита, че
травмата е причинена от трето лице, което е признато за виновно с влязъл в
сила акт, въпреки, че не го е привлякъл в настоящото производство, то би
могъл да предяви регресен иск срещу него.
Следва да се има предвид, че според актуалната съдебна практика,
имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване
на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при
липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно
чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е
причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на
почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло
освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е
причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност
(чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален,
дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на
безопасна работа.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбите на страните са
неоснователни. Счита, че обезщетението за неимуществени вреди в
определяния размер от 4 000лв. не е прекомерно, нито недостатъчно, като в
същото време ще обезщети в достатъчна степен ищеца за претърпените от
него болки и страдания.
От една страна следва да се има предвид, че непосредствено след
злополуката и следващите дни, в които е бил лекуван, ищецът е претърпял
болки страдания с умерен интензитет, а оздравителният период е продължил
10
няколко месеца.
От друга страна, настоящият състав намира, че не са налице основания
за определяне на обезщетение в по-висок размер, каквито са възраженията,
развити във въззивната жалба на З.А.. Действително, непосредствено след
злополуката той е претърпял умерени до средна по степен болки и страдания,
но лечението е протекло гладко, само с лекарства и без оперативна намеса.
Оздравителният процес е напълно приключил, като е продължил сравнително
кратко –около 6 месеца, и към момента ищецът е в състояние да работи, т.е. с
напълно възстановена трудоспособност. Травмата не е нито застрашаваща
живота му, или загрозяваща, нито води до намаляване или ограничаване на
неговите двигателни или жизнени функции. Според в.л. към момента ищецът
е с напълно клинично възстановено здравословно състояние.
Във връзка с претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на
48 лева, следва да се отбележи, че действително липсва възможност за
преценка какви точно лекарства са закупени с представения касов бон на тази
стойност, тъй като ищецът не е приложил рецепта за да бъде извършена
съпоставка. Отделно от това, следва да се отбележи, че приложеното копие е
изключително бледо и изобщо не може да бъде прочетена датата на издаване,
за да бъде съпоставена датата на закупуване на тези лекарства във връзка с
извършения на 28.09.2017г. преглед при специалист.
По изложените съображения жалбата в частта за присъдените
имуществени вреди също следва да бъде оставена без уважение.
Доколкото и двете жалби са неоснователни, то разноските следва да
останат в тежест на страните така както са направени.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260579/07.10.2020г., постановено по гр.
дело №14488/2019г. по описа на ВРС, 46 -ти състав.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в
едномесечен срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12