РЕШЕНИЕ
№260219/16.2.2021г.
Година
2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
двадесет и пети януари Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 4014 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ Д.“ ЕООД-Варна, представлявано от Г.М.М., против Наказателно постановление №
КГ- 2336/ 20.08.2020г. на Председателя
на ДАМТН, с което на „Д.“ ЕООД е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 10 000/ десет хиляди/ лв. на основание чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ , за нарушение на чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6 т.1 от НИКТГУРНТК, както и е било постановено
дружеството да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 555лв.
В жалбата са изложени пространни
съображения за допуснати нарушения на
процесуалните правила, а именно че не ставало ясно от кое лице бил съставен
констативния протокол от 06.03.3030г., че акта е бил съставен от лице, различно
от лицето, установило данните за твърдяното нарушение, че липсват доказателства
за компетентността на актосъставителя, че в акта и постановлението липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено , че не е
посочено конкретното изпълнително деяние, че е налице непълнота на правната
квалификация на нарушението, и
др.Навеждат се доводи и за това, че при вземането на пробите не са били спазени
изискванията на стандарт БДС EN ISO 3170, действал към датата на нарушението, както и на
стандарт БДС EN
ISO 14 275, поради което и
резултатите от изпитванията не представляват годно доказателствено
средство.Твърди се още, че след като дружеството е разполагало с документи,
удостоверяващи, че изследваното гориво отговаря на законовите изисквания, то
същото е имало пълното основание да счита, че разпространяваното гориво съответства
на закона със своите характеристики.Изложени са съображения за недоказаност на
нарушението, като и за неговата маловажност.Поради това и се иска отмяна на
постановлението и присъждане на направените по делото разноски. постановление.
В
съдебно заседание въззивната страна, редовно
призована, представлява се от надлежно
упълномощени процесуални представители, които поддържат жалбата на посочените в
нея основания.За второто съдебно заседание се явява само адв.Ангелова,
която изразява становище, че са налице
съществени нарушения на приложените процедури по вземане и транспортиране на
пробите от горивото, тъй като съдовете, в които са били взети пробите, не били
охладени, че не били проточени минимум 4 литра преди вземане на пробите, че
пробите не били транспортирани до лабораторията от длъжностните лица, които са
ги взели , а от куриер и др. Тя изтъква още, че поради установеното отклонение
от само 2 % от референтните стойности и то само по един показател, случаят
трябва да бъде приет за маловажен. Адв.Ангелова изразява становище, че малка
бензиностанция като тази на дружеството, не може постоянно да проверява показателите
на горивото, което купува на едро, тъй като разходите за изпитване на проба от
всяка партида биха били по-големи от търговската надценка на обекта. Поради
това и защитата счита, че отговорност в случая би следвало да носи търговеца на
едро, което е издал декларацията за съответствие, а не дружеството, което
продава горивото.В заключение адв.Ангелова пледира за отмяна на постановлението
и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се
явява представител. Постъпило е писмено становище
от упълномощен представител на ДАМТН, в които са изложени
доводи за неоснователност на твърденията в жалбата, свързани с нарушения на
процесуалните правила и недоказаност на нарушението.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно
и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 04.03.2020г.
служители на ДАМТН - св. Ж.П. и св.Г.П.,
извършили проверка на бензиностанция „ Кичево № 2“ , управлявана от „ Д. “
ЕООД, намираща се в с.Кичево, Стопански
двор 1. Тя протекла в присъствието на
св.Д.Й.- продавач в бензиностанцията. В хода на проверката били
представени документи, от които се установило, че на бензиностанцията се разпространявал бензин А-95 Н и дизелово
гориво. За бензина била представена Декларация за съответствие №
1541/30.01.2020г. , издадена от „Сакса“ ООД.Бил представен приемо-предавателен протокол от
12.02.2020г. за количество 3 042 литра, както и, товарителница и фактура
от същата дата. След това св.П.
пристъпила към вземане на проби от горивото. От дозиращият накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта на удължител за автомобилен бензин била взета проба от
горивото, като обема на резервоара, свързан с бензиноколонката
бил 32 000л., с налично количество от 928 литра.Пробата била взета в шест
чисти охладени еднолитрови съдове за еднократна употреба, които първоначално
били промити с по около 200мл. гориво.След това
всеки съд бил напълнен до около 85 % от обема си, т.е. с около 800 мл.
гориво. Общото количество гориво, взето за проби, било 6 литра, като в него
било включено и горивото, изразходвано за промивка.За него бил издаден касов
бон. Три от пробите били за ГДККТГ, една за провереното дружество и две проби
били арбитражни за ГДККТГ.След като
съдовете били затворени, те били
етикирани и пломбирани съгласно чл.20 от НИКТГУРНТК по
надлежния ред. Оловните пломби били маркирани с персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице, а пробите били
пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 107335 и обозначени.
Всичко извършено по време
на проверката , включително и вземането на проби от дизеловото гориво, св. П.
отразила в протокол за проверка и взимане на проба
от течно гориво № В-023/04.03.2020г. Протоколът бил
подписан от всички участвали при проверката длъжностни лица и от св. Д.Й..
След
изпитване на контролната проба в
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към
ДАМТН-ГД”ККТГ”- гр. София, със
сертификат за акредитация БСА per. № 35 -
ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.09.2020г, бил издаден Протокол от изпитване №
С-0070/06.03.2020г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД
"ККТГ" бил съставен Констативен протокол № КП-0110/06.03.2018г. за
съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Съгласно него
течното гориво бензин А-95Н по изпитаните показатели и получените
резултати се отклонявало от допустимите гранични стойности по „ дестилационни характеристики“,
тъй като не съответствало на изискванията за качество по показателя " край
на кипене“. Полученият резултат от изпитването бил 218,7 ˚ С при норма максимум 210 ˚ С.Отклонението било със 8, 7 ˚ С над максимално допустимата
стойност.След това били приложение критериите за прецизност на използвания
метод на изпитване, съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК, като получения резултат от
изпитването бил 214, 2˚ С.
Съгласно Приложение № 1 Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина на техния контрол, обн.
ДВ 63 / 31.07.2018г. , при получен резултат от изпитването над 210 ˚ С, продуктът не съответства на изискванията за
качество.
Протоколите
от изпитване и констативния протокол били връчени на представителя на „Д.” ЕООД, като искания не били направени.
Поради това, на 24.04.2020г ., след
отправена покана, св. П. съставила против дружеството акт за установяване на
административно нарушение, за това че на 04.03.2020г. на бензиностанция
„Кичево № 2“ , в качеството на краен
разпространител по смисъла на § 1 т.20 от ДР на ЗЧАВ, е разпространявало течно
гориво – автомобилен бензин А -95Н, за
което на 06.03.2020г. Констативен протокол № КП-0110/ 06.03.2020г. е било
установено несъответствие с изискванията
на чл.6 т.1 от Приложение 1 от
НИКТГУРНТК.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ вр.
чл.6 т.1 от НИКТГУРНТК.При предявяване на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени.
Въз основа на
съставения акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление № КГ-2336/20.08.2020г.С него
административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите , описани в
акта и правната квалификация на
нарушението – по чл.8 ал.2 от ЗАЧВ във
връзка с чл.6 т.1 от НИКТГУРНТК .За него и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ на „
Д.” ЕООД ***, била наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 000лв. и било възложено да заплати разходите
за вземане и изпитване на пробите в общ размер на 555лв., от които 430лв. за
изпитване и 40лв. за вземане на проба.
В хода на съдебното производство
бяха
разпитани св.Ж.П.- актосъставител и свид. Г.П.- свидетел при извършване на проверката , при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, чиито
показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно.От тях се установи , че пробите са били взети при
спазване на съответната процедура, след промиване на накрайника и съдовете,
които са бил охладени, както и че след запълване на съответния обем на
съдовете, същите са били надлежно запечатани
и транспортирани по установения в дирекцията ред за изследване.
По искане
на процесуалните представители на
дружеството до разпит бе допусната и св.Д.Й.- продавач на обекта , която е
присъствала на проверката, чиито показания съдът също кредитира.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от процесуалните
представители на дружеството копия от стандарт БДС EN ISO
3170, копие от стандарт БДС EN 14275, копие от стандарт БДС EN ISO 2719 и копие
от стандарт БДС EN ISO 4259 .
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни
писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради
което съдът ги кредитира.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- от Председателя на ДАМТН на основание чл.43 „а“ ал.3 от
ЗЧАВ. Актът също е съставен от
компетентно лице-св. Женя П. , който
съгласно Заповед № А-114/14.02.2020г. има такива правомощия-да съставя актове
за установяване на административни нарушения в случаите на чл.34 от ЗЧАВ.
В хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него, както и в акта , се
съдържа пълно описание на нарушението и обстоятелствата при неговото
извършване, датата и мястото на извършването му, както и доказателствата, които
го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените
материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.
След предявяване на акта не са били депозирани възражения, в които да са се
съдържали, спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване.
Съдът намира за напълно неоснователни възраженията за
допуснати нарушения на процесуалните правила, съдържащи се в жалбата.В
приложения по преписката констативен протокол № 0110/ 06.03.2020г., който касае
изпитването на горивото за съответствието му с изискванията за качество, ясно е
посочено, че е изготвен от инж. Н.Д. –ст. експерт в отдел КМ.Тя, както и инж. А.П.-
началник на отдел КМ, с която протоколът е съгласуван съобразно отбелязването в
него, са изрично посочени в Заповед № А-112/14.02.2020г. на Председателя на
ДАМТН.От съдържанието на заповедта, която е приложена по преписката, се
установява, че тези служители на агенцията са оправомощени
да изготвят констативни протоколи за съответствие с изискванията за качество
съгласно чл.30 „б“ ал.1 т.8 от ЗЧАВ.В този смисъл, същите са компетентни да
съставят описания вече констативен протокол , поради което и възраженията в
тази насока са неоснователни. По никакъв начин не би могло да се възприеме
становището, че едно лицата, изготвили констативния протокол е следвало да бъде
актосъставител .В случая актът е съставен от св.Женя П., която е надлежно оправомощена за това и която по силата на посочената вече Заповед №
А-114/14.02.2020г. има право да съставя актове за установяване на нарушения на
ЗЧАВ.Неоснователни са и възраженията в жалбата, свързани с описаните на
нарушението от фактическа страна в акта
и постановлението. И в двете е посочено, че „Д.“ ЕООД притежава качеството на „ краен
разпространител“ . Съгласно § 1 т.19 от ДР на НИКТГУРНТК „ краен
разпространител“ е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с
цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на
потребителите, включително на собствени моторни превозни средства.В случая е
посочено, че дружеството в това си качество е разпространявало гориво,
неотговарящо на изискванията за качество по съответния показател, което е и
изпълнителното деяние на нарушението.От всички материали, приложени по
преписката, безспорно се установява, че взетото за изследване гориво
представлява бензин А- 95 Н.В този смисъл твърденията, че е следвало в акта и
постановлението да се изпише и тарифния номер на горивото съгласно
комбинираната номенклатура на ЕС, е неоснователно. Съдът установи, че
действително в наказателното постановление е посочено, че дружеството е разпространявало на
04.03.2020г. течно гориво-бензин А-95Н, за което на 04.12.2019г. е установено с
КП № 0110/06.03.2020г., че не отговаря
на съответните изисквания.Изписването на тази дата обаче- 04.12.2019г. очевидно
е техническа грешка, доколкото от всички доказателства по делото и от съдържанието на констативния протокол , се
установява, че датата на изготвяне на констативния протокол, респективно
датата, на която е било установено несъответствието на горивото, е именно
06.03.2020г., така както е посочено и в акта. Поради изложеното до тук съдът
намира, че в хода на производството не са били допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са съществени и които да са нарушили по какъвто
и да е начин правото на защита на нарушителя.
Правилно административно-наказващия орган е приложил
материалния закон, като е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл.8
ал.2 от ЗЧАВ забранява пускането на
пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива,
които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредба.
Съгласно § 1
т.1 от ДР на НИКТГУРНТК "автомобилен бензин" е нискокипящ нефтопродукт, предназначен за двигатели с
вътрешно горене с искрово запалване за задвижване на
превозни средства и включен в тарифни номера 2710 12 45 и 2710 12 49 по
Комбинираната номенклатура на ЕС. В чл.6 т.1 от
същата наредба , действала към датата на извършване на нарушението, е посочено,
че автомобилните бензини следва да
отговарят на изисквания за качество, описани в приложение № 1. В това
приложение, в графата „Дестилационни характеристики“, в б.“в“ е посочено, че
нормата за „ край на кипене“ е 210,00 ˚ С. В случая, от писмените и гласни
доказателства по делото безспорно се установява, че горивото, което е било
изследвано, не е съответствало на този показател, тъй като е било установено
отклонение първоначално от 8, 7 ˚ С над максимално допустимата
стойност, а в последствие , след прилагане на критериите за прецизност е бил
получен резултат от изпитването 214,2 ˚ С, т.е. отклонението е било 4,2 ˚ С.
В тази връзка съдът не споделя
възраженията в жалбата , поддържани и в съдебно заседание, свързани с неправилно вземане на пробите и
при нарушение на съответните стандарти.На първо място следва да се има предвид,
че към 04.03.2020г., когато е била извършена проверката в бензиностанцията и са
били взети пробите, в сила е била разпоредбата на чл.18 ал.1 от НИКТГУРНТК, която изрично сочи, че проби от течни горива от бензиноколонки
се вземат от дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в
еднолитрови метални съдове за еднократна употреба с помощта на удължител,
непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на сто от съда.Едва от
25.08.2020г. са влезли в сила изменения , според които проби от течни горива от
бензиноколонки се вземат съгласно БДС EN 14275. Т.е. към
датата на извършване на проверката е следвало да се изпълнят изискванията на
чл.18 ал.1 и ал.2 от Наредбата в предходната й редакция, а не съобразно
настоящата.Поради това и всички възражения , свързани с неправилното приложение
на стандарт БДС EN ISO 3170 и стандарт
БДС EN 14275, включително проточването
на 4 литра гориво преди вземането на пробите и забърсването с памучен парцал
на краищата на накрайника, са неотносими към спора, като следва да се
има предвид, че стандарт БДС EN ISO 3170 въобще не е приложим в случая,
доколкото касае вземането на проби от резервоари, варели или тръбопроводи чрез
ръчни средства.
В случая от
доказателствата по делото- показанията на св.Ж.П., св.Г.П., св. Д. Й. , и от
съдържанието на съставения протокол за вземане на проби, се установява, че всички изисквания визирани в чл. 18 ал.1 и ал.2 от наредбата за
били спазени. Пробите са били взети от бензиноколонката
със чист и промит накрайник, съдовете са
били промити, след това запълнени до 85
% от обема си, запечатани и пломбирани . От съдържанието на съставения протокол
е видно, че пробите са били взети в охладени еднолитрови метални съдове за
еднократна употреба, както и че след затварянето и пломбирането им те са били
поставени с охладител в хладилна чанта. По този начин са били спазени всички
налични към него момент нормативни изисквания, визирани в чл.21 от наредбата,
сред които няма такова съответните длъжностни лица да мерят температурата на
околната среда. Поради това и възраженията в тази насока са
неоснователни.Такива са и възраженията за неправилно транспортиране на
пробите.Нормата на чл.20 ал.2 от наредбата сочи, че съдовете с контролните
проби се затварят, етикират, пломбират с еднократна пластмасова пломба с
шестцифрен номер и лого „ГД „ККТГ“ и с персоналния номер на пломбажните
клещи на длъжностното лице, което е взело пробата, и се транспортират за
изпитване в акредитирана лаборатория. От съдържанието на констативния протокол
от 04.03.2020г. , от приложените копия на етикети и от показанията на св.П. и
св.П. е видно, че съдовете с пробите са били затворени, били са етикирани, като
на етикета са били отбелязани мястото на вземане на пробата и номера на бензиноколонката, номера на протокола, датата на вземане на
пробата, нейния вид- контролна или арбитражна, и лицата, присъствали при
вземане на пробата.Всички проби са били маркирани с персонален № 1 и пломбирани
с еднократни пломби № 107335 и обозначение ГДККТ.Т.е. всички изисквания на
чл.20 ал.2 от наредбата са били спазени, като следва да се отбележи, че липсва
нормативно задължение пробите да се транспортират до акредитирана лаборатория от
длъжностното лице, което ги е взело.В случая, от показанията на св.П. се
установява, че това транспортиране се извършва от съответната куриерска фирма,
а сред обстоятелствата, описани в Протокол от изпитване № С-0070-1/06.03.2020г.
не се съдържат такива, от които да се направи извод за неправилно съхраняване
или транспортиране на пробите. Поради това и възраженията на адв.Ангелова в
тази насока са неоснователни. Не на последно място съдът съобрази
обстоятелството, че въпреки, че „ Д.“ ЕООД е било уведомено за резултатите от
изследването на взетите проби гориво, то не се е възползвало от възможността да
поиска да бъде извършено повторно, респективно арбитражно изследване. Поради
това и в този случай следва да се приложи разпоредбата на чл.30 „в“ ал.1 т.6 от
ЗЧАВ, според която резултатите от изпитванията на част от контролната проба,
служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че правилно наказващият орган е ангажирал
отговорността на „ Д.“ ЕООД , защото в
качеството му на краен разпространител на гориво, на 04.03.2020г. на
бензиностанция „ Кичево № 2“ е разпространявал бензин А-95 Н, който не е
отговарял на изискванията за качество по показател „ дестилационни характеристики“
съгласно Приложение № 1 от НИКТГУРНТК , респективно че нарушението, описано в акта и
постановлението, безспорно е било допуснато.
Правилно е била
ангажирана отговорността на „ Д.” ЕООД чрез налагане на "имуществена
санкция".Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н. Поради това и възраженията, свързани с
невиновно поведение от страна на юридическото лице , са неоснователни
Съобразно събраните по
делото доказателства съдът намира
че правилно административно-наказващият
орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. За да се установи дали случая е маловажен
или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното
нарушение, като негово обективно качество, за да се установи дали е социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност.В конкретния случай , видно от
съдържанието на писмо № 84-01-189/ 06.03.2020г., изпратено до управителя
на дружеството е, че при извършеното изследване и на дизеловото гориво, е било
установено несъответствие с изискванията за качество по показател „ пламна
температура“. На следващо място, по делото е установено, че изследваното гориво
се е предлагало за продажба на бензиностанция, отворена за обществено ползване.
С оглед на това , съдът намира, че
допуснатото нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите от този вид и не следва да се приема за маловажен случай.
Правилно е била приложена и
санкционната норма, тъй като именно разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗЧАВ
предвижда санкция за лице, което разпространява, включително като краен
разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието
не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация
за съответствие. Видно от постановлението, дружеството е санкционирано затова, че е разпространявало течно гориво- бензин А-95 Н, неотговарящо на изискванията. Правилно наказващият орган е наложил на
дружеството „имуществена санкция“ в минималния предвиден от закона размер от
10 000лв., като са били съобразени всички обстоятелства, визирани в чл.27
ал.2 от ЗАНН.
С постановлението на „ Д. “
ЕООД са били възложени направените в
хода на производството разходи за вземане и изпитване на пробата в размер на
555лв., от които 430лв. за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККГТ-ДАМТН-София, и 40лв. за вземане на
проба на . Законодателят в чл.25 ал.2
от НИКТГУРНТК е предвидил, че
когато горивата не съответстват на изискванията по наредбата, разходите за
вземане и изпитване на проби са за сметка на лицата, които ги пускат,
разпространяват, съхраняват и/или използват.
Поради това, доколкото безспорно е налице извършено нарушение, и тъй като за вземането и изследването на
пробите са направени разходи, за които са приложени и доказателства, съдът намира че правилно наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл.25 ал.2 от
НИКТГУРНТК.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното постановление е правилно, обоснованои
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ДАМТН да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено,
че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място
съдът взе предвид, че за защита по дела
по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение
от 80 лв. до 120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и
неговата сложност, съдът прецени, че следва да присъди на ДАМТН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
КГ- 2336/ 20.08.2020г. на Председателя
на ДАМТН, с което на „Д.“ ЕООД е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 10 000/ десет хиляди/ лв. на основание чл. 34
ал.2 от ЗЧАВ , за нарушение на чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6 т.1 от НИКТГУРНТК, както и е било постановено
дружеството да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на
555лв.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД – ЕИК *********, да заплати ДАМТН , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 / сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: