О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2302/12.9.2018г.
Шуменският районен съд десети състав
На дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В закрито заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик
Гр.д. № 1185 по описа за 2018 год.
на ШРС
За да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, като установи, че исковата молба е допустима и редовна, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, ИЗГОТВИ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от П.Г.С. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника му – адв. Снежана Тошева от ШАК със съдебен адрес *** срещу „Органик Продюсърс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.“Ален мак“ № 29, представлявано от Георги Красимиров Милев, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове:
- конститутивен иск за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед, с която е прекратено трудовото му правоотношение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
- осъдителен иск за осъждане на ответника да му заплати обезщетение с правно основание чл.220 от КТ в размер на 460 лв., представляващ размера на брутното трудово възнаграждение за неспазен срок на предизвестието;
- осъдителен иск с правно основание чл.128, т. 2 от КТ - за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от месец октомври 2017г. до месец февруари 2018г. в общ размер на 1861 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
- акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за забава върху трудовите възнаграждения за периода от 25.11.2017г. до 25.03.2018г в размер на 50 лв..;
- осъдителен иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 66 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата; Претендират се и разноски.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: От 05.06.2017г. бил в трудовоправни отношения с ответника съгласно Трудов договор № 02/05.06.2017г. Съгласно договора следвало да работи по 8 часов работен ден и месечно възнаграждение от 460 лв. изплащано до 25 – то число на месеца. Считано от 01.01.2018г. размера на възнаграждението било променено на 510 лева. През месец февруари работодателят отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което не е достигнало до ищеца. Едновременно с това със заповед спрял работата за повече от 15 дни, считано от 26.02.2018г. Поради невъзможност да намери управителя на работодателя и да разговаря с него по повод неуредените им взаимоотношения ищеца подал сигнал до Инспекция по труда – Шумен с вх. № 18022337/02.03.2018г. При извършената проверка ищецът разбрал за горните заповеди, както и че е уволнен, като датата на уволнението е спорна. Всичко това обосновавало правния интерес от водене на настоящото производство от страна на ищеца – работник. В заключение се моли за уважаване на предявите искове и присъждане на разноските.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника по реда на чл.50 от ГПК. Въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове. На основание чл.133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната законова разпоредба, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 от ГПК в хода на предстоящото разглеждане на спора.
Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя, съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за фактите, от които извлича благоприятни за себе си последици. В разглеждания случай в тежест на ищеца е да установи съществуването на твърдяното от него трудово правоотношение с ответника, датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, че в рамките на исковия период от 25.11.2017г. до 25.03.2018г. е положил труд по силата на трудов договор при ответника и размера на брутното възнаграждение за претендирания период; размерът на неизползван годишен отпуск; както и размерът на обезщетението с правно основание чл.220 от КТ; Доколкото вземането включва претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 от ЗЗД, ищецът следва да докаже наличието на забава от страна на работодателя и началния момент на забавата, както и размера на неизпълненото акцесорно задължение. Ищецът не носи доказателствена тежест за твърдените от него отрицателни факти, а именно, че не е получил дължимото му се трудово възнаграждение и претендирани обезщетения. В тежест на ответника е да докаже, че е упражнил законосъобразно правото си на прекратяване на трудовото правоотношение, както и останалите благоприятни за него факти.
Съдът намира,
че представените с исковата молба писмени доказателства са относими и допустими
за изясняване на правния спор.
По отношение искането на ищеца да бъде задължено ответното дружество на основание чл.190 от ГПК да представи копие на трудовото му досие, съдът намира същото за основателно
По отношение на искането да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира същото за основателно, предвид разпределената доказателствена тежест.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените от ищцовата страна писмени документи, надлежно заверени на основание чл.183 от ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи в срок до датата на съдебното заседание надлежно заверени копия от съдържащите се в личното трудово досие на ищеца документи, относими към процесния период.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на даденото указание, съдът ще приложи нормата на чл.190, ал.2 от ГПК, като с оглед обстоятелствата по делото може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки да бъдат събрани.
УКАЗВА на ищеца, че е налице разлика между посочения в обстоятелствената част размер на претендираното обезщетение по чл.220 от КТ и това посочено като размер в петитума на исковата молба, като следва в съдебно заседание да се посочи конкретно претендирания размер.
НА ОСНОВАНИЕ чл.195, ал.1 от ГПК ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и счетоводните документи, находящи се в счетоводството на ответника да даде заключение, съдържащо отговор на формулираните в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Емилия Йорданова Апостолова - Константинова, икономист-счетоводител, от гр.Шумен.
Определя възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лева, платими от бюджетните средства на съда, предвид предмета на делото.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда в случай, че не може да изготви заключението, поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина или не може да я изготви в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица, преди насроченото съдебно заседание, на основание чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 от ГПК, както и отговорността, която носи по чл.86 от ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.10.2018г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, на основание чл146, ал.3 от ГПК.
НАПЪТСТВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК страните към доброволно уреждане на спора чрез медиация или друг способ, като им разяснява, че при постигане на спогодба имат възможност да решат спора помежду си по начин, съответстващ в най-пълна степен на техните интереси, като по този начин ще спестят значителна част от разноските по делото.
На основание разпоредбата на чл.310, ал.2 от ГПК, поради обстоятелството, че в настоящото производство са обективно съединени, както искове по чл.310, ал.1, т.1 от ГПК, така и искове, който подлежат на разглеждане по общия ред, същото не следва да се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс.
На страните да се изпрати копие от настоящото определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: