№ 66
гр. Благоевград, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231200601452 по описа за 2023 година
Производството по делото пред Окръжен съд Благоевград е образувано по
въззивната жалба на адв.Д., в качеството й на защитник на подсъдимия А. С.
Я. от гр.Р. и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 500344 от
04.05.2023 год., постановена по нохд № 615/2019 год. по описа на РС гр.Р..
С цитираната присъда решаващия съд е признал подсъдимия А. С. Я. от гр.
Р., с ЕГН ********** за виновен в това, че за времето от 17.00 часа на ****г.
до 08.00 часа на **** г. от стопанска постройка, находяща се в м. „С.“,
землище на гр. Р. чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита
на имот - събаряне на част от тухлена стена на стопанска постройка отнел
чужди движими вещи - 2 бр. мъжки телета от неустановена порода, черно -
бели на цвят на стойност 1 951.60 лв. от владението на А. С. А.ов от гр. Р. без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и
на основание чл. 195, ал.1, т. 3, пр. I от НК вр. с чл.194, ал.1 от НК го е
осъдил да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от една година,
1
изпълнението на което на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил за срок от
три години от влизане на присъдата в сила. С атакуваната присъда
подсъдимия е осъден да заплати и сторените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда останали и подсъдимия и
защитника, като последния в срок е депозирал бланкетна жалба срещу
присъдата, в която сочи, че същата е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и на материалния закон, както и, че е явно несправедлива. Иска се отмяна на
атакуваната присъда. Защитникът е допълнил доводите на въззивната си
жалба, в които твърди, че приетата за установена от първата инстанция
фактическа обстановка не е съобразена с доказателствата по делото, че не е
установено по несъмнен начин, че подсъдимия е откраднал двете телета, като
неправилно РС не е кредитирал показанията на свидетелката М. Я.а, както и
че липсват доказателства подсъдимия да е извършил кражба при наличието
на квалифициращия признак- разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот. Сочи се също така, че при постановяване на присъдата РС не
се е съобразил и с обстоятелството, че двете телета са върнати на собственика
им. Поддържа искането си за отмяна на присъдата, предмет на въззивна
проверка и постановяване на нова, с която подсъдимия Я. да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, като прави и алтернативно искане-
подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.197, ал.1 т.3 от НК във вр. с чл.195,ал.1 т.3 и при определяне на
наказанието да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитника си.
Поддържат въззивната жалба по наведените в нея доводи, както и
направените искания в допълнението към въззивната жалба.
Подсъдимия А. Я. в право на лична защита поддържа казаното от защитника,
а в право на последна дума не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва въззивната жалба и
доводите, изложени в допълнението към нея, като счита, че обвинението е
доказано по несъмнен начин, както и излага доводи, че е солидарен с
мотивите на РС, който е обсъдил и оставил без уважение всички възражения
на защитата. Счита, че е неприложима разпоредбата на чл.197 от НК, а
2
наложеното наказание е справедливо, поради което и пледира атакуваната
присъда да бъде потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в
допълнението на въззивната жалба, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, както и след като извърши цялостна проверка на
атакуваната присъда и извън основанията посочени от страните, съгласно
разпоредбите на чл.313 и чл.314,ал.1 от НПК, намира следното:
От фактическа страна решаващия съд е изяснил правилно значимите
обстоятелства по делото, като е сторил това въз основа на доказателства и
доказателствени средства, събрани по предвидения процесуален ред. Фактите,
изяснени по делото са следните:
Подсъдимият А. Я. е от гр.Р., реабилитиран, безработен, неженен. Същият
познавал свидетеля А. С. А.ов. Последният от своя страна към 2019 год.
отглеждал животни, които прибирал вечер в тухлена стопанска постройка,
находяща се в м. „С.“, землището на гр. Р.. Към **** год. притежавал и два
броя мъжки телета от неустановена порода, черно – бели на цвят на стойност
1951.60 лв. На посочената дата свидетеля А.ов бил на стопанската постройка
до 17 часа, когато нахранил животните, вързал телетата със синджир към
греда за яслата и се прибрал.
Подсъдимият Я. познавал пострадалият и знаел къде отглежда телетата и
решил да ги открадне. Отишъл в стопанската постройка на А.ов в периода от
време след 17 часа на **** год. до преди 08:00 часа на **** год. , като влязъл
в постройката, която не се заключвала, съборил част от тухлената стена,
отвързал телетата и с помощта на синджирите ги повел през отвора в стената
извън постройката, като преминал с тях река Б.р. в гр. Р. и на около 40 метра
от реката ги вързал за дървената ограда на земеделски имот. После се
прибрал в дома си в гр. Р., ул. „С.п.“ № 2 и се обадил по телефона на
свидетеля К.П., за да го помоли да управлява товарния автомобил, който
семейството притежава, за да транспортират телетата. П. се съгласил и
двамата на зазоряване отишли с товарния автомобил до мястото, където били
оставени телетата. Натоварили ги в автомобила и се насочили в посока към с.
К., общ. Б., като по пътя подсъдимия позвънил на свидетеля Х.Х., за който
знаел, че има магазин за месо. Пристигнали при последния, който претеглил
телетата и ги закупил от подсъдимия за сумата от 1 890 лв.
3
Още същата сутрин свидетеля А.ов отишъл да нахрани телетата. Видял, че
част от тухлената стена на стопанската постройка е съборена и телетата ги
няма. Проследил дирите на същите и установил мястото, на което са били
оставени, както и следи от автомобилни гуми, като незабавно за извършената
кражба подал сигнал в РУР Р., които почти веднага /още същия ден- ****
год./ при проведени оперативно – издирвателни мероприятия, установили
животните в кланица на свидетеля Х. в с. К.,при което последният ги предал с
протокол за доброволно предаване, след което телетата били върнати на
собственика им- свидетеля А.ов, а на свидетеля Х. не била върната от
подсъдимия сумата пари, която получил от продажбата на телетата.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно ветеринарно –
медицинска експертиза, от която се установява, че инкриминираните животни
са два броя мъжки телета, едри преживни животни във видимо добро
физическо състояние. Породната принадлежност не е добре изразена като
едното от животните е с преобладаващ черен цвят и бели крака, другото с
преобладаващ бял цвят и черни петна. Двете животни са на видима възраст 10
– 11 месеца и тегло около 250 – 300 кг. Двете животни не са били
регистрирани по съответния ред и са без поставени ушни марки. Според
вещото лице стойността на бялото теле е между 950-1050 лв., а за черното
между 850 – 900 лв.
Въз основа на така установеното във фактическо отношение, верни са
изводите на решаващия съд, че подсъдимия А. С. Я. е осъществил кражба на
две телета от стопанската постройка на свидетеля А. С. А.ов.
В хода на производството по делото са събрани косвени доказателства и
доказателствени средства относно отнемането на двете телета и
квалифициращия елемент- разрушаване на преградата на стопанската
постройка и преки доказателства за противозаконното присвояване на
телетата. Косвените доказателства обаче представляват една последователна,
непрекъсната верига, изясняваща по несъмнен и категоричен и като
единствено възможен извод, че отнемането на телетата е станало точно от
подсъдимия по делото. На първо място следва изцяло и напълно да се
кредитират показанията на собственика на телетата – свидетеля А. А.ов, тъй
като те разкриват факти и обстоятелства, които се потвърждават и от други
доказателствени средства. Така този свидетел изяснява по несъмнен начин
4
произхода на телетата- от къде ги е закупил, времето през което ги е гледал и
описанието на същите, вкл. приблизителното тегло на всяко едно от тях.
Свидетеля изяснява също така, мястото където е отглеждал телетата и начина
по който те били вързани. От показанията му се изяснява категорично и
времевия период на извършване на кражбата- след 17 часа на **** год. до
преди 08:00 часа на **** год. , тъй като А.ов изяснява, че е бил в постройката
до 17 часа, когато последно е нахранил телетата. Сутринта към около 08:00
часа А.ов е отишъл в постройката и е видял както съборената тухлена стена,
така и че телетата ги няма, като е проследил и следите от копитата им и е
достигнал до мястото където са били вързани- в непосредствена близост до
неговата стопанска постройка. Показанията му следва да се кредитират като
достоверни, правилно изясняващи обстоятелствата около кражбата, тъй като
се подкрепят както от показанията на свидетеля К.П. / вкл. тези дадени в хода
на ДП и приобщени по предвидения процесуален ред/, така и от описаното в
протокола за оглед на местопроизшествие. П. потвърждава с показанията си
напълно твърдяното от А.ов относно мястото на което са били оставени
телетата преди да бъдат натоварени на буса. Свидетеля П. също така
потвърждава и обстоятелството, че се касае за две мъжки телета, описвайки
ги приблизително по начина, по който сочи и собственика им- свидетеля А.ов
и купувача- свидетеля Х.. От своя страна свидетеля П. е този, който изяснява,
че подсъдимия е бил лицето, което му е позвънило още преди изгрев на ****
год., че трябва да натоварят две телета и да ги откарат до с.К., където
подсъдимия ги е продал. Последното се изяснява напълно и от показанията на
свидетеля Х., който ги е закупил, както и от показанията на свидетеля Ю. Той
в показанията си сочи, че точно подсъдимия още рано сутринта му е звънял и
то не еднократно, за да му предлага за продажба телетата. За обстоятелството,
че това са точно тези телета, които са собственост на пострадалия А.ов следва
да се кредитират както показанията на Х., така и факта, че същия ги е предал
доброволно на разследващите, като телетата са върнати на собственика, който
в показанията си описва характеристиките им, съвпадащи с обективните им
признаци- едното предимно черно на цвят с бели петна по краката и гърба, а
другото преобладаващо бяло на цвят с черни петна по тялото и главата. В тази
насока е и още едно кредитирано от съда доказателствено средство-
заключението на ветеринарно-оценителната експертиза. Защитата възразява в
пледоарията си , че няма доказателства от които да се направи извод, че
5
подсъдимия е осъществил кражба, тъй като видно от показанията на майка
му- свидетелката Я.а тези телета са закупени от тях от неустановено лице, тъй
като се занимават с покупко- продажба на животни. По начало липсва
процесуална пречка да не се кредитират показанията на тази свидетелка, само
защото тя е майка на подсъдимия и в този смисъл може да се предположи, че
е заинтересовано лице от изхода на делото. В случая обаче правилно РС не е
дал вяра на показанията й, като основен мотив за това следва да бъде
обстоятелството, че тази й показания се явяват напълно изолирани от
останалата доказателствена маса. Свидетелката Я.а твърди, че не познава
лицето от което е закупила телетата, както и че свидетел на това е нейна
съседна- Л.Г.. За изясняване достоверността на показанията й РС е допуснал
до разпит това лице. Установява се обаче, че свидетелката не живее в Б.,
поради което и не може да бъде призована и разпитана. Въззивният съд
намира, че не само поради това, че не може да бъде разпитана Г. не следва да
се кредитират показанията на Я.а, а поради това, че както се посочи по-горе и
от показанията на А.ов и от показанията на П. се установява, че телетата,
които подсъдимия е продал са именно тези собственост на А.ов.
Още идно възражение на защитата, въззивния съд намира за неоснователно и
това е твърдението, че няма доказателства подсъдимия да е разрушил част от
тухлената стена на стопанската постройка. Както се посочи по-горе касае се
за косвени доказателства, но съдебната практика дългогодишно и постоянно е
приела, че когато косвените доказателства представляват една непрекъсната
верига, от която може да се направи само един възможен извод, то същите са
напълно достатъчни за изясняване на виновно поведение. В случая към 17
маса на **** год. А.ов е напуснал стопанската постройка, където е вързал
двете телета и стената е била цяла. На следващия ден сутринта част от стената
е била съборена и точно от там са били следите от извеждането на животните.
Показанията му се потвърждават от описаното в протокола за оглед и от
фотоснимките, направи при огледа. Очевидната цел на подсъдимия не е била
през стената да проникне в постройката, тъй като вратата й видно от
показанията на А.ов не се е заключвала, а от там да изведе по-лесно
животните, поради което и не се твърди от обвинението, че стената е
съборена от вън навътре, а очевидно това е станало по обратен ред.
Въззивната инстанция намира единствено при служебната проверка на
присъдата, че неправилно РС се е позовал и на показанията на свидетеля Т.П..
6
Последният е полицейски служител, който е провел беседа с подсъдимия,
поради което и показанията му следва да бъдат изключени от
доказателствената маса. Чрез тях се заобикаля предвидени в НПК
процесуален ред за даване на обяснения от подсъдимия /тогава е нямал
качество на обвиняем, но точно по отношение на него е било съмнението, че е
откраднал телетата/, поради което и показанията на П. са негодно
доказателствено средство.
С оглед на така изложеният доказателствен анализ и от въззивния съд,
законосъобразни се явяват изводите на РС Р., че подсъдимия А. Я. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е прекъснал владението на свидетеля А. върху вещите- двете
телета, като това е станало без съгласието на собственика, успял е също така и
да установи своя власт върху телетата, с намерение противозаконно да ги
присвои, което по несъмнен начин и при преки доказателствени източници за
продажбата им се установява по несъмнен начин.
Съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимия за
преквалифициране на деянието с приложение на разпоредбата на чл. 197 от
НК- възражение, което е направено и пред РС и оставено от последния без
уважение.Изводите на РС за това се споделят и от настоящата инстанция.
Няма спор, че телетата са върнати на собственика А.ов, но това е станало в
резултат на проведените оперативно- издирвателни мероприятия и факта, че
закупилия телетата- свидетеля Х. ги е предал с протокол за доброволно
предаване на разследващите., а не се дължи на обективни действия от страна
на подсъдимия, поради което и деянието на Я. не може да се преквалифицира
по по-леко предвидения състав на чл.197 от НК.
По наказанието:
За извършеното престъпление законодателя, в разпоредбата на чл. 195, ал. 1,
т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 НК, е предвидил наказание "лишаване от свобода" от
една до десет години. Решаващият съд е определил на подсъдимия Я.
наказание в минимума- „лишаване от свобода“ за срок от една година. Липсва
протест срещу размера на наказанието. Въззивната инстанция намира, че при
преценка на относимите към налагане на едно справедливо наказание,
7
обстоятелства, правилно РС е отчел, че деянието е извършено от Я. при
превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, без наличието на
предпоставки за приложението на чл.55 от НК, тъй като липсват
многобройни смекчаващи или изключително такова, при което и най-леко
предвиденото в закона наказание да се яви несъразмерно тежко с целите на
закона.
Правилно като смекчаващо вината на Я., РС е приел чистото му съдебно
минало, утежненото материално положение, а като отегчаващо- начина на
извършване на деянието в тъмната част на денонощието, при което
наказанието е определено в минимума предвиден в закона- "Лишаване от
свобода" за срок от 1 /една/ година. Изпълнението на това наказание е
отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Не е налице
процесуална пречка за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като видно от
свидетелството за съдимост подсъдимия не е осъждан на наказание
„лишаване от свобода“, сега наложеното наказание е с продължителност от
една година и целите на наказанието могат да бъдат постигнали и без
изолиране на подсъдимия в пенитенциално заведение.
С атакуваната присъда на основание чл. 189,ал.3 от НПК, РС законосъобразно
е възложил в тежест на подсъдимия да заплати сторените разноски по делото.
С оглед на изложеното, въззивният съд на основание чл.334 т.6 във вр. с
чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 500344 от 04.05.2023 год., постановена по нохд
№ 615/2019 год. по описа на РС гр.Р..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9