№ 49709
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. СтаниС.а
като разгледа докладваното от Виктория М. СтаниС.а Гражданско дело №
20241110138180 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. С. срещу „К. Й.“ ООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „К. Й.“ ООД.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.02.2024 г. от
13:45 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от В. С. С. срещу „К. Й.“ ООД обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата
на чл. 8 от договор за паричен заем № /02.01.2024 г., сключен между ищеца и ответника,
съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева – част от сума в общ размер от
204,80 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем №
/02.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
25.06.2024 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.01.2024 г. между В. С. и „К. Й.“ ООД е сключен
договор за паричен заем № /02.01.2024 г., по силата на който ответникът е отпуснал на
ищеца заем в размер на 300,00 лева, като видът на вноската е седмична, броят на
погасителните вноски е 3, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 6 от
договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно
обезпечение измежду следните: физическо лице – поръчител, банкова гаранция, ипотека,
особен залог върху движима вещ. В чл. 8 страните се договорили, че в случай на
непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в
размер на 204,80 лева. Излагат се твърдения, че още със сключване на договора на ищеца –
кредитополучател е начислена неустойка в размер на 204,80 лева, тъй като не е представил в
срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, а на
05.01.2024 г. ищецът е заплатил сума в размер на 375,00 лева, с което плащане изцяло е
погасил задълженията си по кредита. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение се излагат съображения, че така уговорената
неустойка, която не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка,
която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
1
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Поддържа се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребител,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, а с
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Поддържа се, че клаузата е
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като същата задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Излагат се доводи, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал.
1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „К. Й.” ООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен
процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР е бил законосъобразно описан, действителният
такъв би възлизал на стойност, многократно над допустимата, поради което е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал, 4 ЗПК, водеща до нищожност на договора. Излагат
се съображения, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият
в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по
смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Поддържа, че по процесния договор условията са
явно неизгодни с оглед на явното несъответствие и несъразмерност в стойността на
насрещните престации, като е получил заем в размер на 300,00 лева и е върнал сумата от
375,00 лева и ответното дружество реално е получило възнаграждение в размер на 75,00
лева за срок от 6 дни. Навеждат се аргументи за нищожност на целия договор за паричен
заем и се твърди, че същият не е написан по ясен и разбираем начин, не всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, и
документът на договора не е изготвен в два екземпляра – по един за всяка от страните по
него; поради това, че в него не е посочен ГПР с компонентите, които са послужили за
неговото изчисление, респективно, че същият е грешно посочен, тъй като в него не са
включени всички разходи по кредита; че договорът е нищожен поради това, че посочената в
него възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и липсват каквито и да било
условия за прилагането на годишния лихвен процент по кредита. В заключение ищецът
посочва, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин,
съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в
съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Излага още и твърдения, че е бил
принуден да сключи договора за заем, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна
нужда и не е разполагал с достатъчно финансови средства, за да задоволи своите и на
неговото семейство основни потребности — заплащане на разходи за комунални услуги,
храна и други разходи от неотложен характер, като поддържа, че ако тези факти не бяха
налице нямаше да сключи процесния договор при тези условия. Поради това, моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „К. Й.“ ООД, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „К. Й.“ ООД е сключен договор за паричен
заем № /02.01.2024 г. за сумата от 300,00 лава, която е получена от кредитополучателя, като
договорената между страните неустойка е в размер на 204,80 лева. Излага съображения, че
неустойката за непредоставяне на обезпечение съставлява разход, който заемателят заплаща
при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение на
договора и като индивидуално договорена между страните не противоречи на разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че при изчисление на ГПР не следва да бъде включен
размерът на неустойката по чл. 8 от договора за заем, тъй като същата няма характер на
лихва, такса или друг разход по кредита. Излага доводи, че в конкретния случай условието
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем е спазено, а дължимите
суми за лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени в
погасителния план и са включени в размера на месечната погасителна вноска, която
заемателят следва да заплаща на своя съконтрахент за уговорения 3-месечен срок. Поради
това, правото на потребителя да бъде отнапред осведомен за плащанията по кредита не е
нарушено. Излага доводи, че ако се приеме, че неправилното посочване на ГПР в договора
за кредит представлява основание за неговата недействителност, биха останали без
приложение разпоредбите на чл. 19, ал. 5 и ал. 6 ЗПК, които регламентират нищожността на
клаузите, с които се надвишава максималния ГПР, и последиците от тази нищожност, която
не се отразява върху валидността на самия договор и той продължава да се прилага без тях.
2
Твърди, че нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит
изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено
да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Излага съображения, че в
случая размерът на договорната лихва е съобразен със законовото ограничение по чл. 19, ал.
4 ЗПК, поради което клаузата за нейното начисляване не би могла да противоречи на
общоприети етични и морални норми, тъй като същите са съобразени от законодателя при
създаването на правната норма и не могат да служат като основание за неприлагането на
последната. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 143 ЗЗП:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключването на процесния договор за
заем с посоченото в исковата молба съдържание, че част от съдържанието на договора е
клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата
обезпечения, както и че договорът за заем и клаузата за обезпечение са нищожни на
заявените с исковата молба основания – поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията
си, в това число, че договорът за потребителски кредит е действителен, а оспорената
неустоечна клауза е индивидуално уговорена.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ че е заплатил твърдяната сума по
договор за паричен заем № /02.01.2024 г., вкл. за погасяване на сумата по неустоечната
клауза; 2./ че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без правно основание.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличието
на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови суми – наличието
на валидни клаузи в процесния договор за паричен заем, въз основа на които са извършени
начисления на процесната стойност.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се
от доказване, следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен договор за
паричен заем № /02.01.2024 г.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи в цялост неговото кредитно досие, включително и
извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания, в това число платежни
нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводните книги по
договор за паричен заем № /02.01.2024 г. , вкл. да представи и копие на договора и СЕФ,
доколкото ищецът твърди, че е страна по този договор и е извършвал плащания по него, с
оглед на което следва да разполага с поисканите документи, а и негова доказателствената
тежест е да установи сключването на процесния договор с твърдяното в исковата молба
съдържание и плащането на претендираните суми.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещо лице по ССчЕ в размер на 350,00
лева, вносими от ищеца в 3-дневен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение по реда на чл. 186, ал. 1 ГПК, което да му послужи пред Българска народна
банка, за да се снабди с информация за всички сключени между него и „К.т Й.“ ООД
3
договори, както и за движението по тях, тъй като тези обстоятелства нямат връзка с
предмета на настоящото производство.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Да се уведоми вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4