РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Кюстендил, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101672 по описа за 2021 година
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „Агенция за
събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4
против В.Д. Г., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба - гр. С.,
ж.к. „Х.“ бл.****, вх.*, ет.*, ап.** и със съдебен адрес в гр. С., бул. „В.“ №
***, бл.**, офисен етаж *, като са депозирани искове с правно основание чл.
415, ал.1, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК - за установяване на вземания, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с Договор за цесия между „Юробанк
България“ АД и „С. Г. Груп“ ООД вземането по Договор за потребителски
кредит №344-69/2008/11.07.2008г., сключен между „Алфа Банка“ АД /с
правоприемник „Юробанк България“ АД/ и В.Г. било прехвърлено в полза на
„С. Г. Груп“ ООД въз основа на цесия по рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. между „Юробанк България“ АД и
„С. Г. Груп“ ООД, с което се потвърждава прехвърлянето на описани
вземания в Приложение 1 от 30.11.2017г. към Рамковия договор. Сочи се, че
на 23.04.2018 г. „С. Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
са сключили рамков договор за продажба на вземания, по силата на който
вземането спрямо Г. по Договор за потребителски кредит №344-
69/2008/11.07.2008г. е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. Съгласно рамковите договори „С. Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране
1
на вземания“ ЕАД в качеството им на цесионери се били задължили да
изпращат уведомления за извършената цесия, за което имали изрично
пълномощно от съответния цедент. Процесното вземане произтичало от
сключен на 11.07.2008 г. Договор за потребителски кредит №344-
69/2008/11.07.2008г/, сключен между „Алфа Банка“ АД и Г. Размерът на
кредита, изплатен на кредитополучателя, бил 4 100 лв., договорната лихва
била 2 300,44 лв., като общият размер на кредита, който следвало Г. да върне
бил в размер на 6400,44 лв. Съгласно договора кредитополучателят се бил
задължил да върне кредита в срок до 11.07.2016г. на 96 броя месечни вноски,
95 от които в размер на 66,67лв. и последната от тях в размер на 66,79 лв.
Кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. На длъжника била
начислена лихва за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена
вноска, както било уговорено в договора, за периода от 12.08.2008г., когато
била станала изискуема първата вноска по кредита до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 348,98 лв.
Ищецът подал заявлението по чл.410 от ГПК срещу длъжницата и след
това получил указания, че може да предяви установителен иск. Ето защо се
поддържа искане да се приеме за установено по отношение на Г., че същата
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по Договор за
потребителски кредит №344-69/2008/11.07.2008г/: 1133,18 лв. главница;
253,60 лв. договорна лихва за периода 11.08.2008г. до 11.07.2016г.; 348,98 лв.
лихва за забава за периода от 12.08.2008г. до датата на подаване на
заявлението в съда; както и законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските по заповедното производство - ч. гр. д.
№1083/2021 г. по описа на КРС, както и в настоящото исково
производство.Претендират се разноски по заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител адв. П. от САК, подава отговор, в който изразява становище, че
искът е допустим, но неоснователен. Според ответника, не съществувало
претендираното вземане. Ответницата не била уведомена за нито една от
двете цесии. Твърдените задължения били погасени към „Юробанк България“
АД дори и след датите на цесиите, за което е получила удостоверение, че не
дължи суми към „Юробанк България“ АД. Както и ищецът твърдял в
исковата молба ответницата не била уведомявана за извършени цесии, затова
тя погасила задължението си към първоначалния кредитор. Вътрешните
отношения между цесионери и цеденти и евентуално непревеждане на суми
помежду им не следвало да води до претенция спрямо нея. Отделно не
ставало ясно от кой договор се претендира вземането и какъв бил размера му,
тъй като в извлечение от Приложение №1/30.11.2017 г. към договора за цесия
сключен между „Юробанк България“ АД и „С. Г. Груп“ ООД се сочело
вземане по договор с друг номер - CL 41104 от 11.07.2008г., като размерът и
валутата били различни. В следващото представено от ищеца приложение
2
№1/23.04.2018 г. по цесията между „С. Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД по договор CL 41104 от 11.07.2008 г. главницата вече била
4100, а дължимата сума 1587,78 лв. и не ставало ясно как е формирана.
Уведомително писмо ответницата не била получавала. Сочи се, че
твърденията в исковата молба били противоречиви и не ставало ясно дали
кредитът бил обявяван за предсрочно изискуем. По договорите за цесии не
били ясно разграничени главници с погасителни вноски и лихвите по
договора, а били посочвани общи стойности. Съществувало съмнение дали
ако е вярно, че кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем, то дали бил
погасен с изплащане на всички вноски по него. Липсвали доказателства
ответницата да е изпадала в забава. Главницата и лихвите не били
диференцирани, а се претендирали в общ размер. Прави се възражение за
погасени по давност задълженията по главницата, чийто падеж бил настъпил
преди 31.03.2016 г., т.е. преди повече от 5 години преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК. От исковата молба не ставало ясно как са
определени лихвите, на какво основание ищецът считал, че са дължими и
каква била посочената в Приложение №1/30.11.2017г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземанията – дали тя била възнаградителна, която
не се дължала, ако кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, договорна
или е, обезщетение за забава не бил ясен начинът как са формулирани и
изчислени лихвите.
Прави се възражение за погасени по давност договорни лихви и
обезщетение за забава за целия период до три години преди датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. В отговора се сочи още, че не става ясно защо се променя във времето
главница в размер на 1735,76 лв., договорна лихва в размер на 253,60 лв.,
обезщетение за забава в размер на 348,98 лв. Не ставало ясно вземането за
какъв период се иска, т.е. кои вноски и в какви размери са незаплатените
вноски. Имало несъответствие между договора, представен по заповедното
производство и този приложен към исковата молба, сумите били различни,
както и валутите. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен заверен препис от Договор за потребителски
кредит № 344-69/2008/11.07.2008г. /л.6-10 от делото/ със страни по него -
„Алфа Банка“ АД и В. Г. Д., подписан от страните, според който първият се
задължава да предостави на ответника кредит в размер на 4100 лева, със срок
на издължаване 96 месеца, считано от 11.08.2008 г. на 96 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 66,67 лева и последна в
размер на 66,79 лева. Била договорена и лихва за срока на договора с
фиксиран процент 12%, дължима освен главницата, и като общ размер на
3
задължението е посочена сумата от 6400,44 лева. Според т.7 от договора,
кредитополучателят се е задължил да плати на банката еднократна такса за
управление и обработка на кредита в размер на 30 лева. Посочен е годишния
процент на разходите /ГПР/ - 12,91%.
Според т.9 от договора, банката е запазила правото си едностранно да
променя договорения лихвен процент по изключение, в посочените в т.9.1 и
т.9.2 случаи.
Ищецът е представил и погасителен план /л.11-13 от делото/ към
договора за кредит, с посочени падежи на вноските, броят им, обща сума на
всяка анюитетна вноска и нейното съдържание – главница и лихва. Видно от
погасителния план, падежът на първата вноска е на 11.08.2008г., а на
последната – 11.07.2016г. Погасителния план е подписан от страните по
договора.
От Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. /л.14-26 от
делото/, сключен между „Юробанк България“ АД като цедент и „С.Г. Груп“
ООД като цесионер е видно, че цедента прехвърля в полза на цесионера
всички свои вземания, описани в Приложение №1 от договора срещу
възнаграждение. Съгласно чл.12 от посочения договор за цесия, „С.Г.Груп“
ООД се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия на длъжниците, за което цесионера
получавал изрично пълномощно. Представен е препис-извлечение от
Приложение №1 от 30.11.2017г. към договора за прехвърляне на вземания от
21.12.2017г., сключен между „Юробанк България“ АД и „С.Г. Груп“ ООД
/л.27 от делото/, в което е посочен длъжника /настоящия ответник/, ЕГН и
размера на общия непогасен дълг.
С пълномощно /л.37 от делото/, представляващите „Юробанк България“
АД са упълномощили цесионера „С.Г.Груп“ ООД и третото лице „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведомят от негово име всички длъжници по
всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори
за потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно
договора за прехвърляне на вземания от 21.12.2017г.
От Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.04.2018г. /л.28-
34 от делото/, сключен между „С.Г. Груп“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и подписан от представители на страните, се установява, че
„С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредит, придобити
от „Юробанк България“ АД по силата на договор за прехвърляне на вземания
от 21.12.2017г., посочени и определени в Приложение № 1 към договора.
Представи се по делото и препис-извлечение Приложение № 1 към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 23.04.2018 г., видно от което, че
под № 841 е вписано задължението на ответника В.Д. Г. по Договор от
11.07.2008г., с остатъчно дължимо вземане към 28.02.2018г. в размер на
1587,78 лева.
4
Като доказателство по делото е представено потвърждение за сключена
цесия /л.36 от делото/ на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, от съдържанието на
което се установява, че цедентът „С.Г. Груп“ ООД потвърждава извършената
цесия на всички вземания, цедирани на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, съгласно Договора от 23.04.2018 г. за продажба и прехвърляне на
вземания.
С пълномощно от 29.05.2018г. /л.38-39 от делото/, представляващият
„С.Г. Груп“ ООД е упълномощил цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
потребителски кредити, които дружеството е прехвърлило, съгласно договора
за прехвърляне на вземания, сключен помежду им на 23.04.2018г.
По делото са представени два броя уведомителни писма /л.40-42 от
делото/. Според първото от тях с изх.№ ЛД-УПЦ-П-СГГ-ЮБ-2/344-69/2008
от 19.06.2018г., „Юробанк България“ АД чрез цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД е изпратено уведомление до ответника В.Д. Г., с
което ищецът по настоящото, в качеството на упълномощен от „Юробанк
България“ АД уведомяват ответника, че на основание сключен Договор за
прехвърляне на вземания от 21.12.2017г. е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД
изцяло вземането си към длъжника, произтичащо от Договор за кредит от
11.07.2008г., ведно с всички акцесорни задължения към главницата.
Уведомлението е подписано от представител на ищцовото дружество.
Според второто уведомление с изх.№ УПЦ-П-СГГ-ЮБ-2/344-69/2008 от
19.06.2018г. от „С.Г.Груп“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, длъжникът В.Г. е уведомена на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за
сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.04.2018г.,
като е посочено, че кредитор на вземането, произтичащо от договор за кредит
от 11.07.2008г. към 19.06.2018г. вече е „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД. Посочен е в уведомлението и размерът на задължението, което към
датата на писмото е в размер на 1402,04 лева.
Представено е известие за доставяне /л.43-45 от делото/, отправено до
длъжника В.Г., с което е изпратено уведомление с изх.№ УПЦ-П-СГГ-ЮБ-
2/344-69/2008 от 19.06.2018г., като видно от същото, писмото не е достигнало
до адресата си, с оглед отбелязването като „непотърсен“, макар и отправено
до постоянния адрес на ответника.
С отговора на исковата молба са представени 8 броя вноски бележки
/л.65-68 от делото/, според които ответникът В.Г. е заплатила в полза на
„Юробанк България“ АД суми с основание за внасяне – захранване на сметка
и погасяване на кредит. Представено е и удостоверение с изх.№234 от
21.02.2019г. /л.69 от делото/, издадено от „Юробанк България“ АД, според
което В. Г. Д., с ЕГН ********** няма задължение към „Юробанк България“
АД.
Съдът е уважил искането на ищцовото дружество на основание чл.192 от
5
ГПК да задължи и изиска от трето за процеса лице – „Юробанк България“ АД
да представи намиращите се при него писмени доказателства. С писмо с вх.№
816 от 31.01.2022г. „Юробанк България“ АД уведомява съда, че В.Д. Г., ЕГН
********** е кредитополучател по потребителски кредит № 344-69 с дата
11.07.2008г. в „Алфа Банка“- клон България. В „Юробанк България“ АД
кредитната сделка е с № 4497878 и идентификационен номер на кредита –
CL41104. Кредитът е продаден на „С.Г.Груп“ ООД съгласно договор от
21.12.2017г. и приложение № 1 към него, препис от което е представено по
делото /л.89-91/. Представят и справка /банково извлечение/ за движението по
сметка с IBAN BG 58 CRBA 9898 10 30000400, с титуляр на сметката – В.Г.,
обслужвала кредитната сделка по договор за потребителски кредит № 344-69
с дата 11.07.2008г. /л.130-141 от делото/. Представен е препис и от приемо-
предавателен протокол от 29.05.2018г., сключен между „Юробанк България“
АД и „С.Г. Груп“ за предаване на кредитно досие на кредитна сделка с №
4497878 на В. Г. към „С.Г.Груп“ /л.142 от делото/.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
извършена от в.л. М.В.. Вещото лице установява, че съгласно предоставеното
от „Юробанк България“ АД извлечение от банковата сметка, обслужвала
кредита, по сметката са постъпили вноски в размер на 4312,00 лева, с които са
погасени главница в размер на 2175,91 лева и договорна лихва в размер на
1748,89 лева. Последната вноска по кредита е в размер на 200 лева и е
направена на 23.07.2014г. по обслужващата сметка в „Юробанк България“
АД. Вноски за погасяване на кредита от страна на длъжника са направени
последно на 19.01.2018г. и 16.03.2018г. Непогасеното задължение за главница
било в размер на 1133,18 лева, а за договорна лихва в размер на 253,60 лева.
Лихвата за забава за периода от 23.04.2018г. до 31.03.2021г. е 350,69 лева.
Видно от публичния ТРРЮЛНЦ, правоприемник на „Алфа Банка“ – клон
България, ЕИК ********* е „Юробанк България“ АД с вписано
правоприемство в регистъра на 09.03.2016 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1083/2021 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, ищецът „Агенция за събиране на вземания“ АД е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника в
настоящото производство В.Д. Г., ЕГН ********** за сумата от 1133,18 лева
– главница по договор за потребителски кредит № 344-69/2008 сключен
между „Алфа Банка“ АД и В.Д. Гергинова; 253,60 лева - договорна лихва за
периода от 11.08.2008 г. до 11.07.2016 г. и 348,98 лева - обезщетение за забава
за периода от 12.08.2008 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране на заявлението по чл.410 от ГПК
/31.03.2021 г./ до изплащане на вземането. За тези суми е била издадена
заповед № 81/02.06.2021 г., срещу която длъжникът е възразил. В срока по чл.
415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против ответника настоящите искове за
установяване на вземанията му, предмет на заповедта.
6
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
По допустимостта
С предявените искове от ищеца се цели установяване съществуване на
вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за
изпълнение. Производството при предявени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 ГПК се характеризира освен с общите изисквания за допустимост, така и
с особености, които са обусловени именно от заповедното производство.
Заради това в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че е
налице издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното
производството, за вземането, предмет на настоящата искова молба, против
която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 ГПК. Указанията на
заповедния съд до заявителя - по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на
предприетото оспорване, поради което следва да се приеме, че е спазен
срокът за предявяване на установителните искове, с оглед на което исковите
претенции са допустими и съдът следва да се произнесе по основателността
им.
По основателността
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между ответника В.Д. Г. и „Алфа
Банка“ АД. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл.
приложените по делото заверени преписи от договор за потребителски кредит
и приложенията към него, както и от приложените по делото материали по
частно гражданско дело № 1083/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
„Алфа Банка“ АД е отпуснало паричен заем на ответницата в размер на 4100
лева, която сума кредитополучателят е усвоил по банковата си сметка №
998069103000040001 при кредитора. Ответникът не спори, че е получил
сумата по договора. В подкрепа на този извод е извършването на плащания по
процесния кредит. С оглед на това, кредиторът е изпълнил договореното и се
явява изправна страна по договора, поради което в тежест на ответника е да
докаже погасяване на задълженията си по договора.
Видно от приобщените материали по делото, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /31.03.2021 г./, крайният
7
падеж по договора за потребителски кредит № 344-69/2008 от 11.07.2008 г. –
11.07.2016 г. е настъпил.
По отношение на възражението, че ищецът не притежава активна
процесуална легитимация, тъй като са извършени три прехвърляния на
процесното вземане и не е уведомена ответницата за тях, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е
съобщено на последния от предишния кредитор. Законът няма изискване за
форма на съобщаването, но то следва да достигне до знанието на длъжника.
Цесиите следва да се считат за надлежно съобщени на ответника и тогава,
когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане /Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК/. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен
иск за установяване дължимостта на прехвърленото вземане, следва да се
приеме за валидно извършено.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че първата
по ред цесия между „Юробанк България“ АД и „С.Г.Груп“ ООД няма
действие спрямо длъжника /настоящ ответник/, тъй като липсва
потвърждение по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД от страна на цедента. На
основание сключения договор за цесия от 21.12.2017г. със стария кредитор и
подписаното между тях Приложение № 1 в което цедираното право е
индивидуализирано по обем и обхват, вземанията на цесионера по договора
за потребителски кредит № 344-69/2008 са му прехвърлени по реда на чл. 99
ЗЗД. За да се прояви действието на договора за цесия между страните по него
е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От
момента на постигне на съгласието страните по договора за прехвърляне на
вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на
придобитите имуществени права, т.е. неговo право е да се разпорежда с тях.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо, но за да има действие спрямо него, цесията следва
му бъде съобщена от предишния кредитор – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на
вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му.
Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за
длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира
изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.
75 ал. 1 от ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал.
3 от ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ или дори и от
трето лице, в случай на изрично упълномощаване, изхождащо от цедента /в
този смисъл Решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о.,
8
ВКС/. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е бил
упълномощен както от първия, така и от втория цедент да уведоми
ответницата за извършеното прехвърляне на процесното вземане.
Изпратените до ответника уведомителни писма не са му надлежно връчени
преди предявяване на исковете, поради което съдът приема, че цесиите са
съобщени с връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
поради което е налице и активна процесуална легитимация в полза на
ищцовото дружество.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че наличие на потвърждение
за първата по ред цесия се установява от представения по делото от страна на
„Юробанк България“ АД приемо-предавателен протокол, в който фигурира
ответникът и номерът на задължението й и от който протокол може да се
направи обоснован извод, че вземането е прехвърлено при изричното
съгласие на двете страни по него /“Юробанк България“ АД и
„С.Г.Груп“ООД/, предвид изричното волеизявление в края на документа от
представителите на страните. Следователно, след получаване на преписа от
исковата молба /13.10.2021г./ за ответницата е възникнало задължение да
заплаща суми по кредита в полза на настоящия ищец по делото.
Процесното вземане за главница произтича от договор за потребителски
кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, като ответницата
притежава качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. С оглед на това, съдът следва да следи служебно за
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Договорът за
предоставяне на потребителски кредит, сключен между „Алфа Банка“ АД и
В.Д. от 11.07.2018 г., е сключен преди влизането в сила на ЗПК от 2010 г. В
§5 от ДР на закона е посочено, че разпоредбите на този закон не се прилагат
за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му
в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за
безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата или на ЗПК от
2010г. е придадено не пълно, а само частично обратно действие. Въпреки
това, когато процесният договор е сключен между първоначалните страни по
него, в сила е бил Закона за потребителските кредити от 2006г. /обн. ДВ.
бр.53 от 30 Юни 2006г., в сила от 01.10.2006 г., отм. ДВ. бр.18 от 5 Март
2010г./. Недействителността на договорите е налична при неспазване на
разпоредби от чл.6 до чл.10 от ЗПК /2006г./. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗПК
/2006/, когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1,
чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от закона, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Във връзка с това, съдът установява, че не е налице което и
да е от посочените основания, за да се счита договорът за недействителен.
Договорът е сключен в писмена форма, на ясен и разбираем език, включва
всички описани реквизити по чл. 7 от закона. Налице е изрична клауза в
договора /т. 23 от него/, която позволява на кредитора да прехвърли
9
вземането си, без да се променят условията по кредита. С оглед на това е
спазена разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗПК /2006/.
Според чл. 12 от ЗПК /2006/ за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. В договора е
посочен лихвения процент по кредита /12%/. Посочено е, че банката има
право едностранно да промени договорения лихвен процент в изрично
посочени случаи в договора.
В договора обаче не се съдържат условията по кредита, регламентиращи
методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата до
пълното погасяване на задължението, с оглед на което следва, че клаузата на
т.9 от договора, която въвежда право на кредитора едностранно да променя
размера на лихвата по договора, е неравноправна. Тя съдържа единствено
изброяване на обективните фактори, при които банката може да извърши
промяната. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да
бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста
на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП / в сила от 10.06.2006 г./. То е гаранция за
възможността кредитополучателят да предвиди както точните промени, които
търговецът би могъл да внесе в първоначално уговорения размер на лихвата,
така и да има предварителна осведоменост каква би била дължимата от него
месечна вноска. В настоящия случай в договора не е посочен никакъв
алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен,
съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които
принципно биха били основание за промяната /в този смисъл Решение № 205
от 07.11.2016 год., постановено по т.д. № 154 по описа за 2016 год., ВКС, I
т.о./.
Макар и да не се установява, че базовия лихвен процент не е променян по
конкретния кредит едностранно от банката, подобно правило в договора
съставлява възможност за едностранно изменение на размера на
възнаградителната лихва - цената на кредита, която е съществен елемент от
договора за кредит, поради което тази клауза е неравноправна, поради това и
нищожна - чл. 146, ал. 1 ЗЗП като по делото няма спор, че не е уговорена
индивидуално. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. В процесния случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства
в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си от
представените такива.
Въпреки това, по делото не се установява наличието на неравноправната
клауза в договора да е довело до едностранна промяна на лихвения процент
на кредита през целия период на действие на процесния договор. Страните са
договорили предварително лихвения процент, като ответницата е могла да
влияе върху всеки един от елементите на договора - размер на кредита, срок
10
на договора, размер на месечните вноски и т.н. Неравноправността на
посочената клауза не води до нищожността на целия договор в случая, тъй
като е налице предварително определен лихвен процент, с който е олихвяван
кредитът до последната погасителна вноска, т.е. няма данни банката да се е
ползвала от възможностите, произтичащи от неравноправната клауза.
По делото не бяха ангажирани доказателства от ответницата, че е
погасила задълженията си към ищеца по процесния кредит в пълен размер
чрез плащане. С оглед на това съдът следва да осъществи преценка относно
възражението на ответната страна за наличие на изтекла погасителна давност
по повод целия размер на вземането.
Процесното вземане произтича от договор за потребителски кредит,
разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания за
главница, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна
давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е
трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение №28 от
05.04.2012г. на ВКС по гр.д.№523/2011г., ІІІ г.о., при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора, поради което е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В същото решение е прието, че
за разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения,
въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни
задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски
отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Несъмнен е фактът, че всяка анюитетна вноска, по силата на
договорения между страните погасителен план, съставляващ неразделна
част от договора, е със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на
който вноската става изискуема. А съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. В този смисъл
е и съдебната практика. В решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1153/2014 г., II т. о., ТК, се приема, че при разсрочено плащане на
отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпването на съответния падеж. В Решение № 90 от 31.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г. о., ГК, се сочи, че: "Съгласно чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Задължението, поето от ответницата....., е да внася анюитетните вноски
за погасяване на задълженията по договорите за кредит и следователно
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която
плащането е било дължимо по отношение на банката. ".
11
При тези съображения вземанията за главница преди 31.03.2016 г.
/имайки предвид, че заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
31.03.2021 г., прекъсващо давността/ са погасени по давност. Извън този
период са четири вземания в размер на обща стойност 257, 18 лв. / за
падежите през април, май, юни и юли 2016 г./.
За лихвите /било то договорни или наказателни/ е налице тригодишна
погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД (така Решение № 93 от
27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1882/2015 г., I т. о., Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о.). Исковата молба се
смята предявена от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, т. е. на 31.03.2021 г. съгласно правилото на
чл. 422, ал. 1 от ГПК и прекъсва течението на тригодишната погасителна
давност по отношение на всички вземания за договорната лихва. Спорно
обстоятелство е дали отразените в заключението на вещото лице плащания за
договорна лихва на 19.01.2018 г. 16.03.2018 г. /виж л.175 от делото/
представляват признаване на вземането от длъжника /чл. 116, б. „а“ от ЗЗД/ и
съответно да водят до започване на нова тригодишна давност. Настоящият
съдебен състав счита, че не може да трактува това обстоятелство в тази
насока поради следното – липсва такова твърдение от страна на ищцовото
дружество и ако съдът го интерпретира в тази насока, означа да накърни
основен принцип в гражданския процес - диспозитивното начало. На
следващо място – аргументът на вещото лице, остава неподкрепен от каквито
и да е доказателства по делото, а също така не става ясно кои от месечните
задължения за лихви са погасени на двете дати – измежду по-рано
падежиралите или по-късно такива. Ето защо, вземането за договорни лихви
се смята за изцяло погасено по давност.
По третия иск - за присъждане на мораторна лихва в размер на 348,98
лева за периода от 12.08.2008г. до 31.03.2021 г., с оглед възражението за
погасяване по давност, съдът намира следното:
Погасителната давност и за това вземане е тригодишна - чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД. Исковата молба се смята предявена от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, т. е. на
31.03.2021 г. съгласно правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК и прекъсва
течението на тригодишната погасителна давност по отношение на всички
вземания за лихва за забава, дължими след 31.03.2018 г., съгласно чл. 116, б.
„б“ от ЗЗД. Тъй като давността е спряна за периода от 13.03.2020 г. до
16.04.2020 г. /35 дни/, към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 31.03.2021г. погасителната давност е прекъсната за вземането за лихва
за забава, дължими преди 25.02.2018 г.
Не следва да се пренебрегва и разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците,
според която не се начисляват лихви за забава и неустойки в периода
12
13.03.2020 г. – 14.07.2020 г.
Във връзка с горното съдът намира, че вземането за лихва за забава в
периода от 12.08.2008 г. до 25.02.2018 г. е погасено по давност. С оглед на
това и предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП, съдът установи на
основание чл. 162 от ГПК, че размерът на остатъка от дължимата лихва за
забава е в размер на 53, 28 лева за периода 26.02.2018 г. – 12.03.2020 г. и 18,50
лева за периода 15.07.2020 – 30.03.2021 г., или е в общ размер от 71,78 лева.
Съдът с оглед уважаването на предявения иск за главница по процесния
договор, намира за основателна и претенцията за лихва за забава от
депозирането на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода от спора, разноски се следват и на двете страни по
делото, съобразно уважената и отхвърлената част от исковата претенция.
По настоящото дело се установяват направени от ищеца разноски в общ
размер на 415, 29 лв., включващи платена държавна такса от 115, 29 лв. /л. 55/
и депозит за вещо лице – 300 лв. /л. 81/. Ищецът е представляван по делото от
юрисконсулт, на когото съдът следва да определи възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК. Съдът определя възнаграждение в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева на процесуалния представител на ищецът. Уважената част от
претенцията е в размер на 328,96 лева от претендирана 1 735,76 лева, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 107,13 лева.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ищеца също се следват направените разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от претенцията в размер на 16,05
лева, при направени разноски по ч. гр. дело № 1083 по описа на КРС за
2021г. – 84, 72 лв., включващ юрисконсултско възнаграждение 50 лв. и
платена държавна такса – 34,72 лв.
По делото ответната страна е представлявана от адвокат, за правната
помощ на който е налице договор за правна помощ и съдействие /л. 64 от
делото/, видно от който е заплатила на адв. Д.П. възнаграждение в размер на
400 лева. Въпреки възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
при определяне размера на възнаграждението съставът е съобразил
фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност и
обема на процесуални действия, извършени от процесуалния представител на
ответника, поради което искането за присъждане на адвокатското
13
възнаграждение в този размер е основателно. Съобразно с отхвърлената част
от исковата претенция, на ответника се дължат разноски в размер на 324, 19
лева. Съдът няма правна възможност при липса на изявление за компенсиране
на взаимно дължащи се разноски да стори сам това, поради което ще
постанови отделни осъдителни диспозитива за горните.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в 2-седмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд –
Кюстендил.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
В.Д. Г., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба - гр. С., ж.к. „Х.“
бл.***, вх.*, ет.*, ап.** и със съдебен адрес в гр. С., бул. „В.“ № ***, бл.**,
офисен етаж *, ДЪЛЖИ и следва да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 сумата в размер
на 257, 18 лв. /двеста петдесет и седем лева и 18 ст./ - дължима главница
по Договор за потребителски кредит №344-69/2008/11.07.2008г., сключен
между „Алфа Банка“ АД /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ и В.Г.,
вземането по който е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с договор за цесия от 23.04.2018 г., ведно със законна лихва
върху тази сума от 31.03.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 81/02.06.2021 г. по ч. гр. д.
№ 1083/2021 г. на КРС, като отхвърля претенцията над уважената сума от
257, 18 лв. до пълния претендиран размер от 1 133,18 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
В.Д. Г., ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба - гр. С., ж.к.
„Х.Д.“ бл.****, вх.*, ет.*, ап.** и със съдебен адрес в гр. С., бул. „В.“ № ***
бл.**, офисен етаж *, ДЪЛЖИ и следва да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сума в размер
на 71,78 лв. / седемдесет и един лева и 78 ст./ представляваща лихва за забава
за периода 26.02.2018 г. - 30.03.2021 г., като отхвърля иска за претенцията
14
над уважения размер от 71,78 лв. до пълния претендиран размер от 348, 98 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Агенция за събиране на вземания“ АД, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, за признаване по отношение на В.Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба - гр. С., ж.к. „Х.Д.“
бл.****, вх.*, ет.*, ап.** и със съдебен адрес в гр. С., бул. „В.“ № *** бл.**,
офисен етаж *, че В.Д. Г., ЕГН **********, дължи и следва да заплати на
Агенция за събиране на вземания“ АД, сума в размер на 253, 60 лв. –
договорна лихва за периода 11.08.2008 г. до 11.07.2016 г. по Договор за
потребителски кредит №344-69/2008/11.07.2008 г., сключен между „Алфа
Банка“ АД /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ и В.Г., вземането по
който е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с
договор за цесия от 23.04.2018г., като погасена по давност.
ОСЪЖДА В.Д. Г. ЕГН **********, с адрес, посочен в исковата молба -
гр. С., ж.к. „Х.Д.“ бл.****, вх.*, ет.*, ап.** и със съдебен адрес в гр. С., бул.
„В.“ № *** бл.**, офисен етаж *,, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на
вземания“ АД, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, разноски по гр.
д. № 1672/2021 г. на КРС в размер на 107, 13 лв. /сто и седем лева и 13 ст./
лева, както и разноски по ч.гр.д. № 1083/2021г. на КРС в размер на 16,05
лв. /шестнадесет лева и 5 ст./.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ АД, със седалище и адрес
на управление в гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на В.Д. Г., ЕГН **********, с адрес,
посочен в исковата молба - гр. С., ж.к. „Х.Д.“ бл.****, вх.*, ет.*, ап.** и със
съдебен адрес в гр. С., бул. „В.“ № *** бл.**, офисен етаж *,, сумата от 324,
19 лв. /триста двадесет и четири лева и 19 ст./ лева, представляваща
платеното от ответника адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Районен съд - Кюстендил
пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
15