№ 239
гр. Русе, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520100441 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79
ал.1 и чл.92 от ЗЗД, чл.342 ал.1 вр. чл. 347 ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 11.02.2018 г. между Р. Д. П. и „......“ ЕАД било
сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал 30,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. с ДДС (
25,82 лв. без ДДС).Клиентката не изпълнила задълженията си към
дружеството в общ размер 122 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 18.08.-17.11.2018 г.В тази
връзка и съгласно Раздел IV, чл.4 от споразумението, мобилният оператор й
начислил неустойка от 77,46 лв., която не надвишава три месечни
абонаментни такси, включена във фактура № **********/18.01.2019 г.
На 11.02.2018 г. и по повод горепосоченото споразумение за
предпочетен номер ++359*********, „......“ ЕАД, като лизингодател, сключили
с ответницата Договор за лизинг, с който й предоставили за временно и
възмездно ползване устройство марка HUAWEI Р9 Lite mini Go1d с обща
лизингова цена 166,07 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски,
всяка една от 5,59 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на 37,50
лв.Твърдят, че лизингополучателката е неизправен съконтрахент.Същата
останала задължена към тях със сумата от 89,44 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 18.08.2018г. - 17.01.2019г., а именно:
-5,59 лв.-лизингова вноска за отчетен период 18.08.- 17.09.2018г.,
начислена във фактура № **********/18.09.2018 г.;
-5,59 лв.-лизингова вноска за отчетен период 18.09.-17.10.2018г.,
1
начислена във фактура № **********/18.10.2018г.;
-5,59 лв.-лизингова вноска за отчетен период 18.10.-17.11.2018г.,
начислена във фактура № **********/18.11.2018г.;
-72,67 лв.-сбор от 13 лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от ОУ към Договора за
лизинг за отчетен период 18.12.2018г.-17.01.2019г., начислени във фактура №
**********/18.01.2019 г.
Считат, че вследствие неизпълнението по горепосоченото споразумение
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, ответницата им
дължи сума в размер на 155,48 лева, представляваща разликата между цената
на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура
№ **********/18.01.2019 г.
Сочат, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови
вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за
лизинг, визиран в чл.2 от същия.
Твърдят, че към настоящия момент и въпреки неизплатената обща
лизингова цена, предоставеното устройство не им е върнато.
Горепосочените задължения били включени в следните фактури:
1.Фактура № **********/18.09.2018г. за отчетен период 18.08.-
17.09.2018г., със срок за плащане-03.10.2018 г., издадена за сумата от 45,56
лева, от която 39,97 лв.-неплатени абонаментна такса и използвани услуги и
5,59 лв.-лизингова вноска;
Признават, че абонатът погасил частично вземането по първото
перо.Дължима останала обща сума от 42,88 лв.
2.Фактура № **********/18.10.2018г. за отчетен период 18.09.-
17.10.2018 г.. със срок за плащане-02.11.2018г. издадена за сумата от 59.17
лева, представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги от
53,58 лв., и 5,59 лв.-лизингова вноска;
3.Фактура № **********/18.11.2018 г. за отчетен период 18.10.-
17.11.2018 г., със срок за плащане-03.12.2018 г., издадена за сумата от 36.72
лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги от
31,13 лв., и лизингова вноска от 5,59 лв.
4.Фактура № **********/18.01.2019г. за отчетен период 18.12.2018 г. -
17.01.2019 г., със срок за плащане-02.02.2019 г., издадена на стойност от
305,61 лв., включваща 77,46 лв.-неустойка, 72,67 лв.-начислени накуп
лизингови вноски, и 155,48 лв.-дължима сума за мобилно устройство.
За тези вземания, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, в полза на ищеца била издадена заповед по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 4438/2020 г. по описа на РРС, връчена на длъжника в хипотезата
на чл.47 ал.5 от ГПК.Искат да се признае за установено по отношение на
ответницата, че им дължи присъдената сума в заповедното производство в
2
общ размер на 444,38 лв., ведно със законната лихва върху нея от 01.10.2020
г. Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата Р. Д. П. не се явява в съдебно заседание.Назначеният й
процесуален представител оспорва предявените искове.Наведени са доводи,
че процесните договори не носят подпис на абоната.Сочи се, че ищецът не е
изпълнил задълженията си по чл.12 от ОУ към договора за лизинг.Намира, че
клаузата на чл.1 ал.3 от Договор за лизинг е неравноправна по смисъла на
чл.143 ал.2 т.3-т.6 и чл.146 ал.2 от ЗЗП, както и б.“а“ и б.“б“ от т.4 на Раздел
ІV от Допълнителното споразумение от 11.02.2018 г.Счита, че няма
ангажирани доказателства за цената на спорното устройство.Претендира се
отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4438/ 2020 г. по описа на РРС в
полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Р. Д. П. за 444,38
лв.-задължение по Допълнително споразумение от 11.02.2018 г. към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг
към него от 11.02.2018 г., и разноски за производството от 385 лв.
В заявлението е пояснено, че първата сума включва неплатени месечни
абонаменти за използвани услуги за периода 18.08.-17.11.2018 г. от 122 лв.,
дължими лизингови вноски за същото време за устройство марка HUAWEI Р9
Lite mini Go1d от 89,44 лв., неустойка от 155,48 лв., съставляваща разликата
между отстъпката и стандартната цена на лизинговата вещ,и неустойка от
77,46 лв., формирана от стойността на три месечни абонаментни такси.
Заповедта за изпълнение била връчен на длъжника в хипотеза на чл.47
ал.5 от ГПК.На 15.01.2021 г. на дружеството било връчено указание да заявят
претенците си по общия исков ред. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 29.01.2021 г.
Представен е Договор за мобилни услуги с ценова листа към него,
сключен при общи условия, подписани между страните на 10.10.2017 г. след
депозирано от ответницата заявление за пренасяне на номер ++359********* в
мрежата на “...“, със срок на действие от 24 месеца, при стандартен месечен
абонамент от 24,99 лв.В контракта е казано, че в случай на прекратяването му
по вина или инициатива на потребителя, последният ще дължи на доставчика
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за
съответния абонаментен план до края на срока на договора, а при
предоставено лизингово устройство-и разликата между цената на вещта без
абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора към
датата на прекратяване на правоотношението.
Представени са Общите условия на мобилния оператор.Ответницата е
удостоверила с подписа си, че е последните са й били връчени.
Съгласно чл.26 от ОУ, при ползване на услуги чрез индивидуален
3
договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.При сключване
на индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура.Неполучаването на такава не освобождава абоната от задължението
му за плащане на дължимите суми.Според чл.49 от ОУ доставчикът има
право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място.
На 11.02.2018 г. между страните било подписано Допълнително
споразумение, съгласно което абонатът предпочел да ползва абонаментен
план Тотал 30,99 с допълнителни 8000 МВ.Бил уговорен нов срок на действие
на контракта до 11.02.2020 г.В чл.4 е посочено, че в случай на прекратяване
на договора по вина или инициатива на потребителя, последният ще дължи на
доставчика неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.В раздел ІІ е отразено, че
ответницата е получила устройство марка HUAWEI Р9 Lite mini Go1d на
преференциална цена 171,66 лв. при стандартна стойност от 489,90 лв.
(отстъпка от 318,24 лв.).В чл.4 страните се споразумели, че при прекратяване
на договора по вина или инициатива на абоната, той ще дължи на
дружеството и разликата между цената на лизинговата вещ без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа на оператора към горепосочената
дата.
Отношенията на страните по повод устройството са уредени с Договор
за лизинг от 11.02.2018 г. с Общи условия към него.В чл.12 от последните е
посочено какви права има лизингодателят при предсрочна изискуемост и
принудително изпълнение по контракта.
В договора за лизинг е посочено, че се сключва за период от 23 месеца,
срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 5,59лв., съгласно
уговорен погасителен план, както и с право за абоната след изтичане на
определения срок на контракта, срещу заплащане на допълнителна сума от
5,59лв., да придобие собствеността върху лизинговата вещ (чл.1 ал.2 от
договора).
Ответната страна е отрекла авторството на тези документи.Назначената
в производството почеркова експертиза е установила, че Р.П. е изпълнила
оспорените подписи.
По делото няма спор, че ответницата е неизправен съконтрахент.За
отчетен период на потребление 18.08.-17.11.2018 г. били издадени ф-ра №
**********/18.09.2018 г., ф-ра № **********/18.10.2018 г. и ф-ра №
**********/18.11.2018 г.
Съгласно чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по
част XIII от същите или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
4
другите задължения на потребителя, “...“ има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или при условията на т.19б б.“в“ да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
По делото се установява, че процесният абонамент бил деактивиран на
10.10.2018 г.Няма разногласие по въпроса, че ответницата не е върнала на
оператора предоставеното й устройство.
Във връзка с прекратяването на контрактите при условията чл.75 от ОУ,
ищецът издал крайна фактура № **********/ 18.01.2019 г., кат ов общата
стойност от 444,38 лв. са включени и начислените от оператора неустойки.
Назначената по делото икономическа експертиза се е произнесла, че
счетоводството на ищцовото дружество по отношение на процесните фактури
е било водено редовно.Общият дълг за процесния период, така, както е бил
присъден от заповедния съд, включващ уточнените по заявлението цена на
мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, според експерта възлиза на
448,03 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са подадени в предвидения в закона преклузивен срок,
предвид което се явяват допустими.
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да докаже
наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между
него и ответницата, че е бил изправна страна по тях, доставял е мобилни
услуги и е предоставил за ползване вещта, предмет на договора за лизинг,
съдържанието на правоотношенията, наличието на предпоставки да търси
уговорените с насрещната страна неустойки в заявените по делото размери.
По делото безспорно се установява, че между страните са били
подписани процесните договори, че дружеството е било изправен
съконтрахент по тях, както и че виновното поведение на клиента е довело до
предсрочното прекратяване на контрактите.Ответницата е останала
задължена към ищеца с цена за доставени мобилни услуги и за лизингови
вноски за периода 18.08.-17.11.2018 г.По отношение на второто по вид
вземане са развити доводи, че лизингодателят не е изпълнил задълженията си
по чл.12 от ОУ към договора за лизинг.Съдът намира, че посочената клауза
визира единствено права, но не и задължения за дружеството.
В отговора на исковата молба е казано, че клаузата на чл.1 ал.3 от
Договор за лизинг е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.3-т.6 и чл.146
ал.2 от ЗЗП, както и б.“а“ и б.“б“ от т.4 на Раздел ІV от Допълнителното
споразумение от 11.02.2018 г.
Според чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да
е нужно те да се доказват.В процесния случай ищецът претендира
уговорените с насрещната страна неустойки.Техният размер е редуциран
5
съгласно спогодба с КЗП до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти за всяка СИМ карта, за която е налице едностранно предсрочно
прекратяване до сумата 77,46 лв. и до разликата в стандартната цена на
предоставеното устройство и общата му лизингова стойност.
Според процесния договор клаузата за неустойки в часта, в която е
обвързана с размера на месечните абонаменти такси, изначално поставят праг
на максималния размер на неустойката за физически лица до трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, в който размер е и исковата
претенция.Не е договорено и не се претендират стойности на абонаментни
такси за целия срок на договорите.Така формулирани, при общ срок на
договора от две години, клаузата за дължимост на трикратен абонамент не
създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си
функция, поради което съдът намира, че липсват отрицателните
предпоставки, които да обуславят отхвърлянето на иска. Според ВКС
неустойката е съпоставима с очакваните към момента на сключване на
договора вреди.Последните следва да се разгледат на плоскостта на
кредиторовия интерес от изпълнението, за да се прецени, неустойката
обезщетява ли вреди над обичайните или изпълнява наказателна функция
(Решение № 66/23.08.2019 г. по т.д.№ 2131/2018 г., I т. о. на ВКС). В случая
интересът на кредитора от изпълнението е бил свързан не само с
абонаментните такси, а и със заплащането на цените на изходящи гласови
повиквания, съобщения, трафик на данни за мобилен интернет и пр.Тяхната
дължимост следва да се отнесе към договорения двугодишен срок на
предоставяне на услугите, тъй като преценката за нищожност на неустойката
се прави към момента на сключване на договора. Спогодбата между ищеца и
КЗП е намерила конкретно отражение в индивидуалния договор, сключен
между страните на 11.02.2018 г., което сочи на извод и че клаузата за
неустойка е била индивидуално уговорена с клиента.По отношение на
другото акцесорно вземане, стойността е потвърдена от приетата и
неоспорена по делото експертиза.Продажната цена без абонаментен план е
била вписана в договора, което налага извод, че насрещната страна е била в
известност каква сума ще дължи, ако договорът бъде прекратен по нейна
вина.Вещото лице е докладвало по делото,че при неговите изчисления според
клаузите на контракта, ответницата би дължала по-висока неустойка от
търсената стойност от мобилния оператор.Експертът детайлно е определил
всички елементи от общия дълг, съвпадащ като краен размер с този,
възприети в заповедта по чл.410 от ГПК, с който настоящият състав се явява
обвързан.Исковете следва да се уважат.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответницата са направените от
ищеца разноски за двете производства, както и заплатеното от БС
възнаграждение за почерковата експертиза.
По изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. П., ЕГН
**********, от гр.Русе, ул.”........“ № 11, вх.4, ет.3, че дължи на “......” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:
гр.София, ул.”Шандор Петьофи“ № 10, чрез адв.В.Н. от АК-София, сумата от
444,38 лв., включваща вземания по предсрочно прекратени Допълнително
споразумение от 11.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и Договор за лизинг към него от 11.02.2018 за
предоставено за ползване устройство HUAWEI Р9 Lite mini Go1d, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под
№ 260209 от 02.10.2020 г. по ч.гр.дело № 4438/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”........“ № 11, вх.4,
ет.3, да заплати на “......” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София,
сграда 6, със съдебен адрес: гр.София, ул.”Шандор Петьофи“ № 10, чрез
адв.В.Н. от АК-София, по банкова сметка IBAN: BG52 CITI92501000104111,
ВІС: СІТІВGSF при “Ситибанк Европа“ АД, сумата от 945 лв.-разноски по
делото и 385 лв.-разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”........“ № 11, вх.4,
ет.3, да заплати по с/ка на РРС сумата от 195 лв.-възнаграждение за назначена
по искане на страната почеркова експертиза, заплатено от БС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7