Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260445
гр.
Кюстендил,15.09.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия в открито съдебно заседание на първи септември, две хиляди
двадесет и
първа година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебния
секретар ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр. д. № 2045/2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, е предявило против Х.И.И.,
ЕГН: **********, с адрес *** иск да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 3033.80 лв., от която: 2727.28 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05 2014г.
до м.04.2016г.; 306,52 лв. законна лихва за забава за периода 15.09.2015г. до
06.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018г. до
окончателното изплащане на дължимото.Претендира се и присъждане на разноските в
производствата.
Ответникът оспорва иска, прави възражения за
недопустимост и неоснователност на претенцията, взема становище по доказателствата,
прави доказателствени искания.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД не взима становище по иска и обстоятелствата, на които се
основава.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовото
дружество и оспорва от ответната страна по съображенията в постъпилия писмен
отговор.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес: ***************, е
топлоснабден. Същият е собственост на ответника в настоящото, видно от Договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, което
лице е придобило на 05.06.1991г. жилище
№ 121, находящо се в бл. 8 на кв. „Обеля-1“ на гр. София. От представеното от
Столична община, р-н „Връбница“ Удостоверение изх. № ИИ-7000-223/22.11.11г. е
видно, че се касае за един и същи блок (под номер 8 съотв. номер 116 в ж.к.
„Обеля-1“), а Удостоверение за идентичност изх. № ИИ-7009-341/1/07.11.12г.
установява идентичност на бл. № 8, входове А, Б, В, Г, Д и Ж с блок № 116
входове А, Б, В, Г, Д и Ж. На следващо място, не е спорно също, че ищцовото
дружество е надлежен топлинен оператор за този обект. Не се спори и по това, а
същото се установява и от представените по делото писмени доказателства
(Договор № У№94/01/11/2007г г.), че ищцовото дружество е влязло в
договорна обвързаност с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. С Договор № 1492 от 05.11.2001 г.,
сключен с Етажната собственост на адрес гр. София, ж.к. „Обеля 1“, бл. 116, вх.
Е,, „Техем Сървисиз“ ЕООД, приело да достави и монтира термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия,
а така също и да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
издаване на обща и индивидуални сметки. За вземането на решение за сключването
на договора е свикано ОС на етажните собственици, ведно с представен по делото
Протокол за провеждането му от 07.10.2001г., като участие в същото под номера
на процесния апартамент в процесния вход е взело лицето Галина Иванова с
посочен за обекта абонатен номер 325358. Приобщени са и копия от счетоводни
документи: съобщения към фактура и издадени кредитни известия за процесния
период. За установяване извършваните от дружеството действия по публикуване на
интернет страницата му на данни за дължимите суми за топлинна енергия за
процесния период от абонатите на същото, се представят констативни протоколи на
осн. чл. 593 от ГПК на л. 54 до 100 от делото. Представените от третото лице
помагач писмени доказателства и по конкретно индивидуални справки за отопление
и топла вода установяват като клиент на предоставяните услуги за процесния
абонатен номер за отчетен период 01.05.2014г. –
30.04.2015г. – Г. И.,
а за отчетен период 01.05.2015г. – 30.04.2016г. – Х.И..
От приетото заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.Й.,
се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение („Техем Сървисис“ ЕООД)
нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция,
която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в индивидуалните
изравнителни сметки. Фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно
отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката. Експертът
установява още, че общо за процесния период начислената като задължение сума
възлиза на 2727.28 лв., в т.ч. суми за отопление, за БГВ, корекционна сума и
вноски за дялово разпределение. Общият топломер е освидетелстван по съответния
ред регулярно от 2000 до 2018г. В устно изложената пред съда част в.л. Й. сочи,
че процесното задължение на абоната по партидата касае двама потребители –
ответникът в настоящото (за периода 01.04.2015г. – 30.04.2016г.), както и
Галина Иванова (за периода 01.05.2014г. – 31.03.2015г.) Допълнително, в
изготвено от същото вещо лице заключение е установено, че задължението на Г. И.
за периода 01.05.2014г. до 31.03.2015г възлиза на 1301,89 лв. (в т.ч. суми за
отопление, за БГВ и вноски за дялово разпределение), а това на Х.И. за периода
01.04.2015г. – 30.04.2016г. – 1425,38 (отново за отопление, БГВ, корекционна
сума и вноски за дялово разпределение). Установено е, че за процесния имот е
открита партида на името на Г. И. въз основа на представения пред дружеството
„Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. 116, вх. Е, ж.к.
„Обеля-1“ за таксуване на топлинна енергия“. Партидата на името на ответника е
открита служебно от дружеството на 01.04.2015г. поради непредприети от И.
действия за това, бидейки собственик на процесния имот, видно от „Договор от
05.06.1991г. за покупко-продажба на жилище“.
Прието е и
заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице С.Т.. Експертът
установява, че за целия процесен период липсат извършвани плащания. Изготвяните
изравнителни сметки са съставяни за двама клиенти – ответника (за период
01.04.2015г. – 30.04.2016г.) и Г. И. ( за период 01.05.2014г. – 31.03.2015г.),
чийто размер съответно е минус 73 лв. за периода 01.04.2015г. – 30.04.2015г.,
плюс 197,81 лв. за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г. И минус 334,40 лв. за
периода 01.05.2014г. – 31.03.2015г. Установено е, че задължението на ответника
за периода 01.04.2015г. 30.04.2016г. възлиза на 1511,80 лв., в т.ч. суми за
отопление, за БГВ, корекционни суми и вноски за дялово разпределение. Изчислена
е законна лихва върху главницата в размер на 78,94 лв. за период 01.10.2016г. –
06.04.2017г.
Приложено е ч.гр.д. № 1284/2018 г.
на КРС, образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд – София, по
искане на заявителя и настоящ ищец, по което е била издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 583/2018 г. против длъжника и настоящ
ответник за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което заявителят в
указания му за това срок е предявил настоящите положителни установителни
искове.
Останалите доказателства по делото
не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.
При установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед
естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е
обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта
на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и
страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая
исковете са допустими, т.к. са заявени в срок от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и
дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срок е депозирано
възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
Само за прецизност ще се посочи, че в действителност общо претендираната
като главница сума възлиза на 2727,28 лв., като в заповедта за изпълнение е
посочено, че същата представлява неплатена топлинна енергия. В исковото
производство е конкретизирано, че от сочената главница, 2662,91 лв. е главница
за неплатена топлинна енергия и 64,37 лв. – главница за дялово разпределение. В
случая съдът възприема претенцията за допустима доколкото в заявлението по чл.
410 от ГПК в т. 12 „Обстоятелства, от които произтича вземането“ заявителят е
конкретизирал тези обстоятелства като е направил разбивка по пера на вземането
си. Ето защо неотразяването на тази разбивка в заповедта за изпълнение не може
да има негативни последици за заявителя. Поради това претенцията се приема за
допустима.
По основателността на
претенцията:
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение
по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената
продажна цена и 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
С
траните тук не спорят, че ищецът е
доставчик на топлинна енергия на
територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и вноски за дялово разпределение в имот, находящ се в гр. София, общ. „Връбница“,
ж.к. „Обеля 1“, бл. 116, вх. Е, ап. 121. По повод адреса на топлоснабдения имот е
релевирано възражение за неидентичност на същия с посочения в титула за
собственост на ответника такъв. В случая в титула за собственост на процесния
имот като административен адрес е посочн ************* а понастоящем се твърди,
че имотът е в същия квартал, но в бл. 116, вх. „Е“, ап. 121. Обосновката на
възражението намира опора в това, че в представеното от Столична община, р-н
„Връбница“ Удостоверение за идентичност изх. № ИИ-7009-341/1/07.11.12г. не
фигурира вход „Е“. В тази връзка съдът намира, че доколкото от Удостоверение
изх. № ИИ-7000-223/22.11.11г. е видно, че се касае за един и същи блок (под
номер 8 съотв. номер 116 в ж.к. „Обеля-1“) от една страна, а от друга в
изброяването на входовете е включен и вх. „Ж“ (т.е. такъв следващ като буква
вход ‚Е“), то житейски оправдано и логично е да се заключи, че е налице
идентичност на двата обекта. Това е така и доколкото е технически невъзможно
среден вход да изчезне (в случая вх. „Е“ при наличието на входове „Д“ и „Ж“),
респ. да се обособи в самостоятелна административно-сградна единица, което
отделно и да е така, не би довело до обратен извод за неидентичност на обектите.
Досежно
качеството потребител, респ. клиент на топлинна енергия, относно ответника,
съдът счита следното:
За да има
едно лице качеството потребител на топлинна енергия е необходимо наличието на
две кумулативни предпоставки: 1) процесният имот да е топлоснабден,
следователно по силата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ да е налице валидно облигационно
правоотношение по продажба на енергия за имота; 2) лицето, от което се
претендира заплащане на стойността на доставената и ползвана топлинна енергия,
да е собственик или вещен ползвател на имота.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други)
, без да е необходимо сключването
на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр
на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Така, в
конкретния случай съдът намира, че ответникът, бидейки титуляр на правото на
собственост върху процесния имот, считано от 1991 г., то същият като потребител
на топлинна енергия е задължено за целия размер на задължението лице и за целия
процесен период, независимо от обстоятелството, че първоначално партидата не е
била на негово име, а е открита впоследствие от дружеството служебно.Това е
така, защото липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида
не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения се презумират от закона. Поради това и възраженията на особения
представител в изложения смисъл съдът намира за неоснователни. В горния смисъл,
по отношение на сочения като втори потребител - Галина Иванова, не бяха
ангажирани доказателства същата да е титуляр на ограничено вещно право или пък
облигационно такова на ползване (напр. наем) досежно процесния имот, което да й
придаде качеството на потребител/клиент по смисъла на закона, съответно на
задължено за заплащане на сумите, начислени за периода, в който партидата се е
водела на нейно име лице. В този смисъл и доказателствата по делото установиха,
че същата е вписана като титуляр на партидата не на основание титул за
собственост или облигационен източник на отношения със собственика на имота, а
въз основа на списъка на живущите в сградата, представляваща етажна
собственост.
Предвид
изложеното съдът намира, че ответникът по делото, бидейки потребител на
топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот, е задължен за
заплащане на дължимата за топлинна енергия и вноски дялово разпределение суми
за целия процесен период. Досежно размера на задължението, съдебно-счетоводната
експертиза (на която съдът ще даде вяра с оглед специалните познания на лицето
в областта с приоритет пред направените в техническата експертиза изчисления,
доколкото и познанията на експерта във втория случай са от друга област, без
съдът да омаловажава и счетоводните му способности). Така, в. л. Т. сочи
задължение в размер на 1511,80 лв., но само за периода 01.04.2015г. –
30.04.2016г. За предходната част от процесния период, доколкото счетоводната
експертиза не дава отговор, съдът ще кредитира становището на в.л. Й., който
сочи, че същото възлиза на 1301,89 лв. (за периода 01.05.2014г. –
31.03.2015г.). В заключение дължимите от ответника суми за главница за
процесния период възлизат на 2813,69 лв., от които: 2749,00 лв. за неплатена
топлинна енергия и 64.37 лв. вноски дялово разпределение. Но с оглед принципа
на диспозитивното начало и предвид заявената претенция съдът ще я уважи в
пълния й заявен размер (макар и по-нисък такъв), а именно – 2727.28 лв. главница
за неплатена топлинна енергия и вноски дялово разпределение за периода
01.05.2014г. до 30.04.2016г.).
В допълнение
съдът ще посочи, че досежно релевираните възражения за нередовност на
проведеното ОС на ЕС, то за ответника е съществувал друг ред за защита, а
именно чрез атакуване на решението с
конститутивен иск пред съответния съд по реда на
ПУРНЕС. Предвид липсата на изрична отмяна
на решението на ОС, следва да се приеме, че сключения с "Техем сървисис"
ЕООД договор обвързва и ответника, доколкото се установява, че същият е
потребител на топлинна енергия, както и
че притежава индивидуален обект в процесния блок.
Изводът на
съда за основателност на предявения иск не
се променя с оглед възражението, че договорът, сключен с "Техем сървисис" ЕООД е с изтекъл срок. Следва да се посочи, че съгласно чл. 2.5 договорът се удължава с една календарна година, ако никоя от страните не поиска прекратяването му с писмено предизвестие, т.е. още със сключване на договора страните са уговорили възможност за автоматичното му
продължаване освен ако бъде отправено изявление за прекратяване на договорното правоотношение, поради което и при
липса на доказателства някоя от страните да е
поискала да прекрати договора, същият
следва да се счита действащ и към процесния период. В подкрепа на разбирането,
че договорно правоотношение с "Техем
сървисис" ЕООД съществува е и фактът на извършен реален отчет на
показанията на индивидуалните разпределители, доколкото осигуряването на
възможността на служител на дружеството да отчете показанията от страна на
потребителя представлява изпълнение на договорно
задължение.
За допустима
и основателна съдът възприема и ацесорната на главния иск претенция за лихва за
посочения период, а и законна такава, считано от депозиране на заявлението,
като законна последица от уважаване на иска за главница.
По отношение на релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения (спр. ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо тези
задължения се погасяват с тригодишна давност. Със същият давностен срок се
погасяват и задълженията за лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от
деня на падежа. На основание чл. 33, ал.1 от
ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, които ОУ са
публично известни и приложими за процесното облигационно отношение и без
необходимост от изричното им приемане от потребителя. Следователно задълженията
на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни и посочената правна регламентация е относима към тях. Тъй
като не се спори, че искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК съобразно
изричната разпоредба на чл. 422, ал.1 от ГПК,
се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - в случая от 30.05.2017 г. При това положение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
30.05.2014 г. са недължими като погасени по давност. В случая процесният период
е от 01.05.2014г. насетне, но предвид обстоятелството, че задължението за
посочения месец е станало изискуемо 45 дни след изтичане на месеца, за който се
дължи, то съдът намира, че не са налице елементите от правопогасяващия
фактически състав на погасителната давност като възражението в този смисъл се
явява неоснователно.
По
отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
единствено на ищцовата страна. Представени са доказателства за сторени такива в
размер на 1010,83 лв., към които съдът определя и възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 150,00 лв., поради което общият размвер на разноските в исковото
производство възлиза на 1160.83 лв.. Сторените в заповедното производство
разноски възлизат на 110,68 лв., които също следва да бъдет присъдени на ищеца.
В с.з. от 01.09.2021г. съдът е разпоредил да се изплати и възнаграждението на особения
представител на ответника адв. С., внесено като депозит от ищцовата страна.
Водим от горното и на осн.чл.422 ГПК във вр.чл.150,ал.1
ЗЕ,чл.155,ал.1,т.2 ЗЕ вр. чл. 79,ал.1
ЗЗд,чл.200,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Х.И.И., ЕГН:
**********, с адрес *** дължи и следва да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от
3033.80 лв., от която: 2727.28 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия и вноски дялово разпределение за периода м. 05
2014г. до м.04.2016г.; 306,52 лв. законна лихва за забава за периода
15.09.2015г. до 06.04.2017г., ведно със законната лихва, считано от
30.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимото, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 1284/2018г. на КРС.
ОСЪЖДА Х.И.И., ЕГН: **********, с адрес ***
да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 1160,83 лв., представляваща
сторени разноски в исковото производство, както и сумата от 110,68 лв. –
разноски в производството по ч.гр.д. № 1284/2018г. на КРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД,
писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано от Милена Стоянова и
Силвия Станчева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: