Определение по дело №2295/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2936
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20217050702295
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              №………………………….2021г., гр.Варна

           

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на десети ноември 2021г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА адм.д. 2295/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 161 АПК.

Образувано е по молба на Н.А.Н., ЕГН **********,***, за възстановяване на срока за обжалване на Решение № ППН-01-363/30.09.2021г. на Комисия за защита на личните данни - София, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба вх.№ ППН-01-363/30.09.2021г. срещу Трето РУ при ОД на МВР-Варна.

В молбата Н. сочи като причини за пропускане на срока за обжалване, че на 04.10.2021г. са му връчени около 5-6 Решения на КЗЛД по повод негови жалби, като на всичките започнал да тече едновременно срок 14 дни. Също така твърди, че от на 04.10.2021г. или 11.10.2021г. Адм. Съд Варна са му връчили 27 разпореждания за отстраняване на нередности, 2-3 решения на Инспектората на ВСС. На 04.10.2021г. за дата 06.10.2021г. получил призовка за обвиняем. В понеделник на 18.10.2021г. входирал адм. дело № 2280/21 при Адм. Съд Варна и № 2280/21 при Адм. Съд Варна. Обжалването на процесното решение оставил за по-късно вечер, но интернета прекъснал, като без интернет не можел да подпише документа с електронния си подпис. Не му било физически възможно за две седмици да отстрани всички оставени без движение негови жалби. Ден и нощ от сутрин 07:00ч до 22:00ч обмислял и обжалвал разпореждания и т.н. Но физически станало невъзможно. В Решението неправилно било вписано, че подлежи на обжалване в АССГ, където той нямал ел.достъп и затова се чудел дали изобщо да обжалва. Сочи, че 04.10.2021г. е понеделник, а той по принцип не получава документи на този ден.

Твърди, че горните обстоятелства са насъбрали се непредвидени такива, като дори и да се приеме, че е налице закъснение, то се касае „..само за един ден“.

С молбата жалбоподателят е представил две призовки за призоваването му като обвиняем по ДП № 87/2020г. по описа на Трето РУ Варна.

Съдът, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното:

С Определение № 2806/02.11.2021г. жалбата на Н. против Решение № ППН-01-363/30.09.2021г. на КЗЛД - София е оставена без разглеждане като просрочена и е прекратено производството по настоящото дело. Против същото определение на 08.11.2021г. от жалбоподателя е подадена частна жалба, както и настоящата молба за възстановяване на срока за оспорване на цитираното решение.

Предвид горното, съдът намира, че молбата, като подадена в срока по  чл.161, ал.1 от АПК пред надлежния съд и от лице с правен интерес, се явява допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

На основание  чл.161, ал.1 от АПК може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. По този начин законодателят въвежда две хипотези, при които е допустимо възстановяване срока за обжалване, като в настоящото производство се твърди наличието и на двете.

Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства“, т.е. предоставил е на съда във всеки конкретен случай да прецени налице ли са такива. Несъмнено обаче, непредвидените обстоятелства трябва да са обстоятелства извън обичайните, нормално очакваните и поради това се явяват непредвидими. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи процесуалното действие, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва също така да са особени, т.е. различни от обикновените, да не са рутинни, както и трябва обективно да са попречили на страната да изпълни в срок процесуалното действие, да не зависи от волята й да ги преодолее.

За да бъде приложима втората хипотеза, следва да е налице поведение, изразено чрез действие или бездействие, водещо до формиране на погрешна представа у лицето за датата на връчване/публикуване на акта, или пък за срока на оспорване, и това поведение да е от страна на лице, служител в съответната администрация.

Въвеждане в заблуждение по смисъла на закона е налице, когато действията на администрацията създават у оспорващия невярна представа за датата на връчване/публикуване на акта или за срока за неговото обжалване. В тези случаи пропускането на срока е в пряка причинна връзка с поведението на администрацията, т. е. ако не беше поведението на администрацията, оспорващият не би пропуснал срока.

Обстоятелствата, които обуславят наличието на посочените в чл.161, ал.1 от АПК хипотези следва да бъдат доказани пред съда, съгласно чл.161, ал.2 от АПК, а в случая това не е сторено.

Съдът намира, че в случая нито твърдените от молителя обстоятелства покриват горните хипотези, нито представените доказателства, обуславят извод за наличието им. Фактът, че същия по своя воля води и е участник в различни административни и съдебни производства, по никакъв начин не съставлява „особени непредвидени обстоятелства“ за пропускането на 14-дневен срок за оспорване. Представените две призовки установяват единствено, че Н. е призован в качеството си на обвиняем да се яви на разпит и то на 06 и на 14.10.2021г.. Няма данни през останалото време в периода от 05.10.21г. до 18.10.2021г. да е бил възпрепятстват от други обстоятелства да подаде жалбата си в законоустановения срок, които да могат да се квалифицират като особени, непредвидени такива.

Също така липсват доказателства, че именно на 18.10.2021г. Н. е бил лишен от интернет достъп. Дори това обстоятелство да бе установено, същото не съставлява причина, която да препятства своевременното предявяване на жалбата, тъй като молителят е имал възможност да изпрати същата до съда чрез пощенски оператор или куриерска пратка.

В случая съдът счита, че не е налице и поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение относно срока за оспорване. Обстоятелството, че в решението е посочено, че подлежи на оспорване пред АССГ по никакъв начин не влияе на пропускането му, тъй като дори жалбата да е подадена пред ненадлежния съд, същата се счита за подадена в срок. По делото не е спорно, че процесното решение е надлежно връчено на Н. по пощата на 04.10.2021г. Това обстоятелство се установява от приложената към административната преписка обратна разписка. Не е спорно и че жалбата е подадена в Административен съд Варна на 19.11.2021г.

По изложените съображения, съдът намира, че в случая не са налице  предпоставките по чл.161 ал.1 изр.първо от АПК. Поради това искането на Н. за възстановяване на срока за обжалване на горецитираното решение на КЗЛД се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл.161, ал.3 от АПК, съдът

 

 

                                       О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.А.Н., ЕГН **********,***, за възстановяване на срока за обжалване на Решение № ППН-01-363/30.09.2021г. на Комисия за защита на личните данни - София, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба вх.№ ППН-01-363/30.09.2021г. срещу Трето РУ при ОД на МВР-Варна.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

 

 

                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: