Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и
втори състав, в публично
заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Ганчева административно дело № 2134 по
описа за 2021 год. на Административен съд Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба вх. № 14057/2021 год.
на АС -Варна, подадена от С.Ц.Н.,***, чрез адв. К. срещу Решение №
2153-03-96/16.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, в частта с която е
отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане №
Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ.
Към настоящото дело е присъединено адм.д. №
2135/2021 г. по описа на АС – Варна, образувано жалба вх. № 14058/2021 год.
на АС -Варна, подадена от С.Ц.Н.,***, чрез адв. К. срещу Решение №
2153-03-96/16.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, в частта с която е отхвърлена
жалбата ѝ против Разпореждане №
Д-03-999-00-*********/25.06.2021 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ.
Към дело е присъединено и адм.д. № 2136/2021
г. по описа на АС – Варна, образувано жалба вх. № 14059/2021 год.
на АС -Варна, подадена от С.Ц.Н.,***, чрез адв. К. срещу Решение №
2153-03-96/16.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, в частта с която е отхвърлена
жалбата ѝ против Разпореждане №
Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ.
Жалбоподателката сочи, че оспорените
разпореждания са незаконосъобразни.
Поддържа, че при постановяването им са допуснати съществени процесуални
нарушения. В случая производството по изплащане на дължими обезщетение е спряно
повторно извън лимитативно изброените в
КСО и АПК. С разпореждания издадени от 7.10.2020 г. административните
производства са били спрени. Разпорежданията са оспорени по съдебен ред, като
след отмяната им, производството е възобновено.
Последвали са нови разпореждания за отказ от 15.04.2021 г., които са
обжалвани по административен ред и отменени от Директора на ТП на НОИ – гр. Варна. Законодателят не е предвидил възможност за
повторно спиране на едно и също административно производство. Като основание за
спиране в разпорежданията е посочено - до влизане в сила на задължителните
предписания издадени от контролните органи на НОИ на работодателя, такава
хипотеза не е предвидена в КСО и АПК. Издадените разпореждания за повторно
спиране на производство по изплащане на дължимото обезщетение са в противоречие
с основни принципи залегнали в чл. 11 и чл.12
от АПК. Актовете са и немотивирани. Дадените на осигурителя задължителни
предписания нямат преюдициално значение относно релевантните за възникването и
упражняването на правата на Н. като осигурено лице. В производството по издаване на предписанията
Н. не е страна. Правоотношенията по рахдоване на средствата на общественото
осигуряване, възникват и се развиват между осигурените лица и осигурителния
орган като производни от други, първични отношения, които представляват и
основанието за общественото осигуряване.
Първичното отношение, съставляващо основание за осигуряването, респ. за
отпускането или отказ да бъде отпуснато обезщетение и по осъществяването и
съдържанието на което не е обусловено нито от издадените задължителни
предписания, нито от изпълнението на вмененото задължение на осигурителя за
корекция на декларирани за лицето данни.
Със задължителните предписания на осигурителя е указано заличаване на данни за лицето.
Предписанията касаят задължения на осигурителя. Самото предписание не е
обуславящо за преценката на осигурителния статус на осигуреното лице, а и последното не е адресат на задължителните
предписания. Дали едно лице е осигурено
по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО не е поставено в зависимост от
декларираните за това лице данни. Определящи са наличието на трудово или друго
правоотношение, представляващо основание за задължително осигуряване,
фактически извършваната дейност по това правоотношение и нейния характер, а от
там и осигурителния статус на лицето. Обжалваните разпореждания са и материално
незаконосъобразни. Чл. 40 ал.4 от КСО лимитативно изброява хипотезите при
наличието на които административния орган може да спре производството по
изплащане на обезщетението. Сочените обстоятелства от органа не може да бъдат
причислени към нормите на чл. 40 ал.4 от КСО. Административния орган е
нарушил чл. 35 и чл. 36 от АПК. По изложените доводи моли да се отмени
оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа
жалбата. Моли да се присъдят сторените по делото разноски на осн. чл. 38 от ЗА.
Ответника, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. По същество излага
доводи, че жалбоподателката не е лишена от възможността да участва в
производството, с което на работодателя на Н. са дадени предписания. Напротив
тя е поканена да представи документи, както и обяснения във връзка с полаганата
от нея трудова дейност. В тази връзка Н.
е изпратила заявление за започване на работа и трудов договор. Направена е
задълбочена проверка, не само по отношение на Н., но и по отношение на всички
наети по трудови договори лица с двете дружества "Д Комплекс
Сървисес" ЕООД и "Политур 2016" ЕООД, извършена е проверка както
от органите на ТП на НОИ така и на ТД на НАП. Констатациите на двете институции
съвпадат, че след 2019 г. това дружество не е извършвало търговска дейност,
поради което няма как наетите лица да са осъществявали трудова дейност.
Производството е спряно един път за извършване на тази проверка, в последствие е възобновено, като са предприети
допълнителни процесуални действия, производството е спряно втори път с оглед
изясняване на всички факти и обстоятелства по случая, както и изпълнение на
изискванията на АПК - административния
орган да установи действителното положение и да направи преценка на съответното
право, което се претендира - в случая право на обезщетения за временна
неработоспособност. Преценено е, че в интерес на Н. е да бъдат изчакани
резултатите от обжалването на задължителните предписания, които са дадени за
заличаване на данните в регистъра на осигурените лица към осигурителите "Д
Комплекс Сървисес" ЕООД и "Политур 2016" ЕООД. Моли да се
отхвърлят жалбите. Оспорва твърденията на жалбоподателката, че делото е с
фактическа и правна сложност, тъй като са обжалвани еднотипни разпореждания. В
случая за всеки един болничен са образувани отделни административни
производства. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.
168 от АПК, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че за С.Н. са представени приложения №9 от "Д Комплекс
Сървисес"EООД към болнични листове с № Е20201720180 за периода от 10.08.2020 г. до 3.09.2020 г., №
Е20201720221 за периода от 4.09.2020 г. до 3.10.2020 г. и № Е20201314973 за
периода от 30.06.2020 г. до 13.07.2020 г.
В базата данни за изчисление на болничните влизат данни и от осигурителя
"Политур 2016" ЕООД. В 18-месечния период, преди месеца на настъпване
на временната неработоспособност,, който период е релевантен за изчисляване на
размера на обезщетението за временна неработоспособност, според данните в
Регистъра на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори, оспорващата е
работила в „Политур 2016" ЕООД, и "Д Комплекс сървисес" ЕООД.
По делото са представени ГДД по чл. 92 от ЗКПО подадени от "Политур 2016" ЕООД, съгласно които за 2016 г.
дружеството е с общи приходи 772785.66 лв., за 2017 г. общите
приходи са 719489.05 лв., за 2018 г. общите приходи са 837045.087 лв. Видно от ГДД по чл.
92 от ЗКПО подадени от "Ц Комплекс Сървисес" ЕООД за 2019 г.
дружеството е декларирало общи приходи в размер 2393.47 лв.
На 8.02.2020 г. е изготвено писмо до Н., с
което е поканена да се яви за събиране на сведения и обяснения, във връзка с
трудовата й дейност в "Д Комплекс сървисес" ЕООД. От Н. е представено
заявление за започване на работа и трудов договор от 3.02.2020 г.
На 7.10.2020 г. са издадени три разпореждания
на осн. чл. 40 ал.4 от КСО с които са спрени образуваните производства по
изплащане на парично обезщетение по трите болнични с № Е20201720180 за периода от 10.08.2020 г. до 3.09.2020 г., №
Е20201720221 за периода от 4.09.2020 г. до 3.10.2020 г. и № Е20201314973 за
периода от 30.06.2020 г. до 13.07.2020 г. Разпорежданията са обжалвани, като с
Решение на директора на ТП - Варна на
НОИ жалбите са отхвърлени. С решение № 328/12.03.2021 г., постановено по адм.д.
№ 2732/2020 г. съдът е отменил Решението на Директора на ТП - Варна на НОИ и е
върнал преписката за продължаване на съдопроизводствените действия.
На 2.11.2020 г. са изготвени два протокола,
съгласно които на 29.10.2020 г. в 15 ч. служители на ТП на НОИ – Бургас са
посетили адрес гр. С., къмпинг „К.“, който адрес е посочен от осигурителя „Ц
комплекс сървисес“ ЕООД и „Д комплекс сървисес“ ЕООД, като е установено, че на
обявения адрес за седалище на дружествата има бунгала. На входа на къмпинга има
охрана, при разговор е установено, че
никога не са виждали собственика на дружествата П. да посещава адреса.
На 16.11.2020 г. е изготвена докладна записка
от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Бургас, относно получени
три сигнала от ТП на НОИ - Варна, съответно с дати 14.10.2020 г. и 15.10.2020 г. за осигурителите „Д
Комплекс сървисес“ ЕООД, „Ц комплекс сървисес“ ЕООД по повод постъпили данни от приложение № 9 по
реда на НПОПДОО за няколко лица, измежду които и С.Н.. Посочено е, че при извършена проверка на
дружествата е установено, че „Д комплекс сървисес“ ЕООД
и „Ц комплекс сървисес“ ЕООД са регистрирани на 28.05.2019 г. със
седалище с. Т. и едноличен собственик Е. П., на 21.09.2020 г. е вписана промяна
в седалището – гр. С., къмпинг „К.“.
За двете дружества са издадени
заповеди за проверки от 27.10.2020 г. При проверка на адреса посочен от
дружествата е установено на място наличие на бунгала, като охранителя на
комплекса е посочил, че адреса не е посещаван от посочените фирми. Проведен е телефонен разговор със С. -
представляващ дружествата, който е заявил, че документите се намират в гр.
Варна. Издадени са задължителни предписания до трите дружества от 10.11.2020 г.
да се явят да представят необходимите документи. Предписанията са изпратени с
обратни разписки, които не са върнати.
Изпратено е писмо до ТД на НАП относно липсващи вноски от дружествата и
за предоставяне информация за дейността на дружествата. Посочено е, че е налице обективна
невъзможност за извършване на проверка по разходите на ДОО за тримата
осигурители, а издадените задължителни предписания са отменени.
На 7.12.2020 г. е изготвено писмо от ТД на НАП Бургас до НП на
НОИ Бургас, в което е посочено, че за „Д комплекс сървисес“ ЕООД няма данни за
регистрирани фискални устройства, няма данни и за регистрирани продажби с
такива. Дружеството е регистрирано по ЗДДС за периода от м.02.2020 г. до
м.10.2020 г. В НАП е прието заявление от упълномощено лице Г. С. и Ю.Д.. Като уведомления по чл. 62 ал.5 от КТ
и данни са подадени в периода от 4.07.2019 г. до 16.11.2020 г. чрез Г. С., а от
21.11.2020 г. от Ю.Д.. Дружеството има образувано изпълнително дело, няма
наложени обезпечителни мерки, няма извършени ревизии и проверки. В писмото се
съдържат данни и за осигурителите „Ц комплекс сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“
ЕООД. Посочено е, че съгласно осигурената възможност чрез средата за междурегистров обмен, част от
исканата информация може да бъде получена по ел. път.
На 30.03.2021 г. е съставен констативен
протокол № КП-5-03-00901689, от старши инспектор по осигуряването, за извършена
проверка по разходите на ДОО на "Д Комплекс Сървисес" ЕООД, за няколко лица, включително и С.Н., за която
е установено, че има подадено уведомления от осигурителя от 3.02.2020 г., за
сключен трудов договор без прекратяване,
като за лицето са представени Приложения № 9. За проверката от осигурителя не
са представени никакви документи.
На "Д Комплекс Сървисес" ЕООД са
издадени задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/2.04.2021 г. с които е
предписано "Д Комплекс Сървисес" ЕООД да се заличат даннити по чл. 5
ал.4 от КСО за повече от 20 лица, измежду които и С.Н.. Срещу издадените
предписания е депозирано възражение от осигурителя, в което е направено искане
за отмяна на издадените предписания. С решение по търговско дело на ОС - Бургас
от 11.06.2021 г.е обявена несъстоятелност на "Д Комплекс Сървисес"
ЕООД, постановено е прекратяване дейността на предприятието и са прекратени
правомощията на органите на дружеството, като е постановена обща възбрана и
запор върху имуществото му. С решение на Директора на ТП - Варна на НОИ от
8.07.2021 г. е оставил без разглеждане жалбата на "Д Комплекс Сървисес"
ЕООД срещу дадените задължителни предписания от 2.04.2021 г. Дружеството е
обжалвано издадения акт. Образувано е адм.д. № 1772/2021 г. по описа на АС -
Варна, което е прекратено с определение от 13.08.2021 г. и е изпратено по
подсъдност на АС - Бургас. С определение № 1828/15.09.2021 г., постановено по
адм.д.№ 2072/2021 г. АС - Бургас е оставил без разглеждане жалбата на "Д
Компрекс Сървисес" ЕООД. Липсват данни опеделението да е влязло в сила.
На 30.03.2021 г. е съставен констативен
протокол № КП-5-03-00901703, от старши инспектор по осигуряването, за извършена
проверка по разходите на ДОО на "Политур 2016" ЕООД, за няколко лица, включително и С.Н., за която
е установено, че има подадено уведомления от осигурителя от 20.10.2016 г., за
сключен трудов договор и прекратяване на
4.02.2020 г., като за лицето са представени Приложения № 9, като в база за
изчисление влиза осигурителния стаж от "Политур 2016" ЕООД и "Д
Компрекс Сървисес" ЕООД. За проверката от осигурителя не са представени
никакви документи.
На "Политур 2016" ЕООД са издадени
задължителни предписания № ЗД-1-03-00903408/2.04.2021 г. с които е предписано
да се заличат данните по чл. 5 ал.4 от КСО за повече от 20 лица, измежду които
и С.Н.. Срещу издадените предписания е депозирано възражение от осигурителя, в
което е направено искане за отмяна на издадените предписания. С решение на
Директора на ТП - Варна на НОИ от 8.07.2021 г. е оставена без уважение жалбата
на "Политур 2016" ЕООД срещу дадените задължителни предписания от 2.04.2021
г. Дружеството е обжалвано издадения акт.
Образувано е адм.д. № 2341/2021 г., като с определение от 19.10.2021 г.
производството по делото е прекратено. Не са налице данни влязло ли е в сила
определението.
С три разпореждания от 15.04.2021 г. на осн.
чл. 40 ал.3 от КСО и чл. 47 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване е отказано отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на Н. за трите болнични листа. Разпорежданията са обжалвани, като с Решение
№ № 2153-03-71/16.06.2021 г. трите разпореждания са отменени и преписката е върната за ново произнасяне.
На 25.06.2021
г. са издадени три разпореждания с № Разпореждане №
Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г., № Д-03-999-00-*********/25.06.2021 г.
и № Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г.
на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ,
с които на осн. чл. 40 ал.4 т.2 от КСО и чл. 47 ал.2 от наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е спряно производството по изплащане на
парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по
болнични листове с № Е20201720180 за
периода от 10.08.2020 г. до 3.09.2020 г., № Е20201720221 за периода от
4.09.2020 г. до 3.10.2020 г. и № Е20201314973 за периода от 30.06.2020 г. до
13.07.2020 г. Като мотиви са посочени,
че е налице неприключило административно производство по обжалване на
задължителни предписания задължителни предписания № ЗД-1-03-00903399/2.04.2021
г.и № ЗД-1-03-00903408/2.04.2021 г.
издадени от контролните органи на осигурителите "Д Комплекс сървисес"
ЕООД и "Политур 2016" ЕООД , с които се констатира, че липсват доказателства
за полагане на труд от С.Н., респективно упражняване на трудова дейност, липсва основание за осигуряване съгласно чл.
4 ал.1 от КСО за периода от 1.07.2019 г. до 3.02.2020 г. Обстоятелството дали Н. е извършвала реална
трудова дейност при осигурителите, дали е възникнало основание за осигуряване
по чл. 10 от КСО е от съществено значение при преценка правото й на парично
обезщетение за временна неработоспособност
по болнични листове с № Е20201720180 за
периода от 10.08.2020 г. до 3.09.2020 г., № Е20201720221 за периода от
4.09.2020 г. до 3.10.2020 г. и № Е20201314973 за периода от 30.06.2020 г. до
13.07.2020 г.
Трите разпореждания са връчени на Н., която
ги е обжалвала в законоустановения срок.
С Решение № 2153-03-96/16.08.2021 г.
Директора на ТП - Варна на НОИ е отхвърлил жалбите на Н. срещу разпореждания № Разпореждане №
Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г., № Д-03-999-00-*********/25.06.2021 г.
и № Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. Прието е, че са налице неприключили
административни производства по обжалване на издадени задължителни предписания
от 2.04.2021 г. издадени от контролните
органи на "Политур 2016" ЕООД и "Д Комплекс Сървисес", при
проверка по спазване на осигурителното законодателство, с които се констатира,
че липсват доказателства за полагане на труд от Н., респективно упражняване на
трудова дейност, респективно основание за осигуряване, съгласно чл. 4 ал.1 от КСО за периода от 1.07.2019 г до 3.02.2020 г. в "Политур 2016" ЕООД и
от 3.02.2020 г. до 28.02.2021 г. от "Д Комплекс Сървисес". Преценено е, че обстоятелството дали Н. е извършвала реална
трудова дейности при осигурителите, респективно възникнало ли е основание за
осигуряване по чл. 10 от КСО е от съществено значение за преценката правото й
на парично обезщетение по представените болнични листи.
Решението е съобщено на жалбоподателката на
14.09.2021г., а жалбата е подадена на 27.09.2021г. – в 14-дневния срок, поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорваният акт е издаден от материално
компетентния административен орган. По аргумент от чл. 117, ал. 3, във вр. с
ал. 1 КСО ръководителят на ТП на НОИ следва да се произнесе по жалбите срещу
разпореждания по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ КСО за спиране на производството
по отпускането или изплащането на парични обезщетения по глава четвърта.
По отношение съответствието на оспорвания акт
с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО, осигурените лица
за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо
възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при
трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск, като изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за
лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
В чл. 41 КСО е определен начина на
изчисляване на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо
заболяване, като се взема за основа трудовото възнаграждение, съответно
осигурителния доход, а според нормата на чл. 1, ал. 2 НПОПДОО, преценката на
правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1
от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО,
данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, като се
използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица,
регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър
"Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър
"Професионални болести", регистър "Парични помощи за
профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и
помощи от ДОО". Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице"
е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а
и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й.
С оглед посочената правна уредба, за определяне на обстоятелството дали едно
лице има право на обезщетение за временна неработоспособност по представен
болничен лист и какво следва да е то, е необходимо да се прецени дали лицето е
осигурено лице, за какъв осигурителен
риск, какъв е бил размерът на брутното му трудово възнаграждение, върху което
са внесени или са дължими осигурителни вноски.
Административния орган е посочил като правно
основание за спиране на административно производство – чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО,
разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на
обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или
професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на
дете до 2-годишна възраст, се издава, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган
относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в
този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6
месеца;
В случая административния орган е спрял производството на осн. чл. 40 ал.4 т.2
от КСО предвид неприключило
административно производство по обжалване на два броя предписания издадени
на осигурителите на Н..
Съгласно нормата на чл. 108 ал. 1 от КСО Контролните органи на НОИ при изпълнение на
служебните си задължения: 1. извършват проверки и ревизии във връзка с
дейността, възложена на НОИ; 2.
установяват административни нарушения на законодателството относно държавното
обществено осигуряване и на разпоредбите за дейността, възложена на НОИ; 3
дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ; 4. могат да изискват от
физическите и юридическите лица и техните поделения да декларират банковите си
сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с
трудовата и стопанската им дейност и др.
Следва да се посочи, извършването на проверки и даването на задължителни
предписания са две различни правомощия на контролните органи на НОИ. В случая
от приложените по делото протоколи за извършени проверки е видно, че проверките
на двамата осигурители "Д Комплекс Сървисис" ЕООД, "Политур
2016" ЕООД са приключили на дата 30.03.2021 г.,за което са съставени и
протоколи, а производството е спряно
поради неприключило административно производство по обжалване на издадени
задължителни предписания. Такова основание
за спиране на производството в чл. 40 ал.4 от КСО не е предвидено.
Следва да се има предвид, че осигурителното
обезщетение за временна неработоспособност цели да замести липсващия трудов
доход на осигуреното лице, което е престанало да работи, поради настъпилия
осигурителен риск. Именно в контекста на целта на закона за своевременно
получаване на обезщетението, когато осигуреното лице е уязвимо, в случая поради
заболяване, законът допуска спиране на производството по изплащане на
обезщетението и липсата на произнасяне по същество, само в изрично предвидените
случаи. В случая посоченото основание
не е сред лимитативно изброените в чл.
40 ал. 4 от КСО, напротив по делото са налице доказателства за приключили
проверки на двамата осигурители.
Не следва да се приема за основателно и
твърдението на жалбоподателката за невъзможност за повторно спиране на
административното производство, тъй като не е
налице нормативно регламентирана
забрана за повторно спиране на административното производство.
По изложените съображения оспореното решение
и потвърдените с него разпореждания следва да бъдат отменени.
В настоящето производство се претендира и
заплащане на разноски – държавна такса в размер на 10.00 лева и възнаграждение
за един адвокат, който е представлявал жалбоподателката в размер от 1050.00
лева. Осъществена е безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, съгласно Договори за правна защита и съдействие положени по трите дела. От
страна на ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на уговорения между жалбоподателката и процесуалния ѝ представител
хонорар да процесуално представителство. Произнасяйки се по искането с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът във всички случаи е длъжен да съобрази
правната и фактическа сложност на производството по делото. Според ТР № 6 от
06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. ОСГТК, съдът не е обвързан с
ограничението на § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая
съобразно минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 8,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 350,00 лв., съдът приема, че възражението за прекомерност е основателно,
тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 1050,00 лева
надхвърля съществено минималния такъв, а делото не се характеризира със
съществена правна и фактическа сложност. В случая са налице издадени три
еднотипни разпореждания, които Н. е обжалвала и по които е постановено едно
решение от Директора на ТП - Варна на НОИ, подадените три жалби са с едни и
същи възражения, поради което съдът не приема доводите на процесуалния
представител на жалбоподателката за дължимо възнаграждение в трикратен размер спрямо минималният такъв по
НМРАВ. Съдът отчита и факта, че делото не се характеризира с висока правна и
фактическа сложност, че в случая е проведено
едно съдебно заседание, размерът на адвокатския хонорар следва да се приеме за прекомерен и да се
редуцира до минималния такъв по НМРАВ за сумата от 350,00 лева. Предвид
изложеното НОИ следва да заплати на жалбоподателката Н. сумата от 10 лв. – д.т.
и на процесуалния й представител - Я.Д.К.
сумата от 350 лв.
На основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Ц.Н. Решение
№ 2153-03-96/16.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, в частта с което е
отхвърлена жалбата ѝ против Разпореждане № Д-03-999-00-**********/25.06.2021
г., Разпореждане № Д-03-999-00-*********/25.06.2021 г., Разпореждане №
Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ.
ОТМЕНЯ Разпореждане №
Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г., Разпореждане №
Д-03-999-00-*********/25.06.2021 г., Разпореждане №
Д-03-999-00-**********/25.06.2021 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – Варна на НОИ.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт да заплати на адв. Я.Д.К., ЕГН **********,***, сумата от 350 (триста и
петдесет) лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт да заплати на С.Ц.Н.,***, с ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: