Р Е
Ш Е Н
И Е № 124
гр.Кюстендил,
19 . ХІІ.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл.съдия
при участието на секретар Емилия Стойкова
в присъствието на прокурора Валери
Пенков
като разгледа докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 305/2019 г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производствотое
по гл.ХХІ от НПК
Образувано е в Кюстендилски окръжен съд (КнОС)
по въззивна жалба от адв.М.Д.- служебен защитник на подсъдимия С.А.А., срещу
присъда №40/14.05.2019 г., постановена
по НОХД № 505/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд.
С
присъдата подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.129, ал.1 в сл. на ал.2,
пр.2, алт.2 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода (ЛС) за срок от 6 месеца, при първоначален режим на изтърпяване-„Общ” и е осъден да заплати разноските по делото
В жалбата се правят оплаквания и се навеждат доводи
за процесуална и материална незаконосъобразност на присъдата. Заявено е искане по чл.336, ал.1, т.З вр. с чл.334,
т.2 от НПК за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият
да бъде оправдан по обвинението, за което е осъден от първоинстанционния съд
По време на
въззивните съдебни прения
прокурорът е изразил становище за потвърждаване на присъдата.
Адв. Д. е
пледирала за уважаване на жалбата по изложените в същата съображения. Алтернативно е направила искане за преквалифициране на деянието като престъпление по чл.133 от НК и налагане
на наказание пробация.
Подсъдимият не е изразил лично становище по делото, като
е заявил единствено, че поддържа казаното от адвоката си и моли за уважаване на жалбата.
КнОС, след преценка на жалбата, доводите на страните и
доказателствата, и след служебна
проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК, счете
присъдата за правилна, поради което следва да бъде потвърдена. Този извод съдът
направи предвид следното:
С
първоинстанционната присъдата, ДнРС е постановил, че ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.А. –
роден на *** ***, с българско гражданство, осъждан, с начално образование,
работещ във фирма „***”,
ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.11.2017
година, около 23:30 часа в град Дупница, ул. „***“ № ***, пред сградата на „Пътни
строежи“, (чрез блъскане с ръка и събаряне) е причинил средна телесна повреда
на Е. Н. И., (изразяваща се във фрактура на външния глезен на дясна подбедрица,
което е довело до трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник за
срок от 2 месеца) - престъпление по чл. 129, ал. 1, в сл. на ал. 2, пр. 2-ро,
алт. 2-ра от НК, за което и при условията на чл. 54, във вр. с чл. 37а, ал. 1,
т. 1а от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест)
месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието.
ОСЪЖДА подсъдимия С.А.А., живущ ***, с ЕГН **********, да
заплати по сметка на ОД на МВР Кюстендил направените разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 169,28 лв. (сто шестдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки) и 13,02 лв. (тринадесет лева и две стотинки) по сметка на ДнРС.
КнОС констатира, че ДнРС е
разгледал делото при спазване на съдопроизводствените правила. Присъдата е
постановена след провеждане на прецизно съдебно следствие, по време на което са
събрани по предвидения в НПК ред необходимите
и достатъчни за пълното, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата
по делото доказателства. Последните са
анализирани задълбочено и всестранно,
като са преценени според действителното им съдържание . Въз основа на
доказателствата по делото, ДнРС е приел
фактически обстоятелства, които ясно,
детайлно и точно е изложил в мотивите на присъдата. Те кореспондират със събраните по делото
доказателства, поради което КнОС изцяло ги
споделя, поради което не следва да ги
препонтаря, като ще маркира следното, относно установените по делото фактически обстоятелства:
Подсъдимият
С.А.А. е роден на *** *** и живее в същия град, на ул. „…..“ № . Българин
е, с българско гражданство, с начално образование, работещ във фирма „***”.
Осъждан е 7 пъти за престъпления против собствеността-кражби, извършени през
периода 1996-
Към 18.11.2017
г. подсъдимият С.А.А. живеел при условията на фактическо
съжителство със св. В. Т. Дъщеря й Г. В.Т.
живеела със св. И. И.. Последният и свидетелите
Г.И.и К. И. са братя, а пострадалата св.Е.И.им е сестра. Св.Б. Н.е син
на св.К.И.. Св.Н. К. е зълва на пострадалата
свидетелка, тъй като е съпруга на неин брат.
На 18.11.2017
г. всички горепосочени и много други били
на сватба в ресторант, находящ се в сградата на „Пътни строежи“ в гр. Дупница, на ул. „***“ № ***
Към 22.30
часа, между подсъдимия и св. В.Т.
възникнал спор за 5 лева, които подсъдимият бил похарчил, а трябвало да пази,
за да платят за такси, с което да се приберат до дома им. Спорът продължил навън пред ресторанта. Той бил забелязан и от св.Г. Т., която извикала съпруга й И. И.
и двамата излезли през ресторанта, с цел да го преустановят. Св. И.И. предложил
на подсъдимия да им даде 5 лева, за да прекратят спора. Това силно подразнило подсъдимия, който бил
много пиян, и крещейки му започнал да го пита, кой е той, за
да се меси в семейството им. Двамата започнали да се дърпат, но били
разделени от св.Г. Т. и св.В.Т.. След
това подсъдимият влязъл за малко в
ресторанта и като се върнал извадил нож, с който искал да нарани св.И. И. . Като видяла това
пострадалата свидетелка Е. И.се
изплашила за живота на брат си-св.И.И. и се втурнала към него и
подсъдимия. Започнала да дърпа и двамата, за да ги отдалечи и предотврати увреждане на брат й от подсъдимия. Подсъдимият
я хванал за ръцете, тя се олюляла, но не загубила равновесие и не паднала.
Ножът бил взет от подсъдимия и боя между двамата- преустановен.
Подсъдимият
А. хванала пострадалата св. И.и я задърпал към тротоара на улицата, пред „Пътни строежи“. Така постепенно се
отдалечили от входа на ресторанта и спорът се пренесъл в близост до тротоара на улица. Около тях била св.Г.Т.и др.По едно време всички паднали. След
като станал подсъдимият блъснал с ръце пострадалата
свидетелка в гърдите и тя паднала в намиращия се там празен шадраван, а подсъдимият избягал. При
падането се счупила десния глезен
на крака, поради което не могла да стане и останала да лежи на земята. Помогнали
й да стане св. К. и св.Г..Т. Пристигнал
екип на РУ на МВР-Дупница, а след което
и Бърза помощ. Пострадалата св.Е.И.била закарана в болница, където й била
поставена гипсова имобилизация.
Според съдебномедицинската експертиза, при пострадалата било налице изкълчване и счупване на външния глезен на
дясната подбедрица, довело до трайно затруднение движението на долния десен крайник за срок
по-голям от 30 дни. Счупването, според в.л., може да е настъпило по начина описан в свидетелските
показания, а именно- след извеждане на
тялото от равновесие при блъскане на пострадалата.
В
СМЕ е посочено, че възстановителният период, при нормално протичащ
възстановителен процес и липса на усложнения, е от порядъка на два месеца, като
възстановяването на засегнатата функция би следвало да настъпи в пълен обем,
без последици за здравето на пострадалата.
Горната
фактическа обстановка не се различава съществено от приетата за установена от
ДнРС. Тя е изведена въз основа на
събраните по делото от районния съд доказателства и доказателствени средства, в
т.ч.:
-гласни
доказателствени средства, чрез показанията на пострадалата свидетелка Е.И.
(л.49 от НОХД № 505/2018 г. по описа на ДнРС) , показанията на св.В.Т. Г. Т.,
св.И.И., К.И. и Б.Н. (дадени на съдебното и досъдебно п-во,
надлежно приобщени от ДнРС по реда на чл.281 от НПК), от показанията на Н.К. и
В.Г., дадени на досъд.п-во, приобщени от съда по реда на чл.281 от НПК, отчасти от
показанията св.Г. И. и обясненията на подсъдимия, дадени пред
ДнРС
-писмени
доказателствени средства- Протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум
към него
-писмени
доказателства- медицински документи, съдържащи се в ИЗ № 7118/18.11.2017 г.,
изготвени от МБАЛ „Св.Иван РИлски-2003”-Дупница, характеристична справка за
подсъдимия, справка за съдимост, бюлетини за съдимост, определения на КнОС за УПО и за кумулация,
както и СМЕ на д-р Л.
КнОС изцяло споделя анализа
на доказателствата, направен от ДнРС. От горецитираните гласни доказателствени
средства ( въз основа на които е приета за установена изложената фактическа
обстановка, при която е извършено престъплението) следва категоричен извод, че
на местопрестъплението са присъствали подсъдимия и пострадалата, че тя е била в близост до него, че той я е блъснал, че е паднала и в резултат на това се счупил глезена на десния
й крака, поради което на място пристигнали екип на МВР и на Бърза медицинска помощ.
Времето,
мястото, обстоятелствата, при които е настъпило
травматичното увреждане на
пострадалата-счупване на десния й глезен и механизмът на настъпването му са установени
по делото от показанията на пострадалата свидетелка и от показанията на
свидетелката-очевидец Г.Т. които правилно са кредитирани от ДнРС, като
ясни, логични последователни и взаимно потвърждаващи се
относно механизма на счупване на глезена на пострадалата свидетелка, в която
част достоверността им е подкрепена и от заключението на СМЕ. В тази насока са и показанията на св.В.Т.
дадени на досъд.п-во, които КнОС
кредитира, по време на което е посочила
…” С. я повлече Е.нагоре към
светофарите, щерка ми тръгна след тях,
нещо паднаха на земята и се сборичкаха……Г. е видела, как е паднала Е...
…Само се дърпаха та падна жената и сега е с раздробен глезен.”
От
производните показания на св.Г.И., И. И., К. И., Н.К. Б. Н. и Г.се установява,
че подсъдимият е блъснал пострадалата свидетелка, тя паднала на земята и се
счупил кракът й.
Показанията на съпругата на подсъдимия -св.В.Т.и
обясненията на подсъдимия, според които не е блъскал пострадалата свидетелка,
дадени пред ДнРС, следва да се изключат
от доказателствения материал, тъй като достоверността им е опровергана по
категоричен начин от останалите горепосочени доказателства, поради което се
налага извода, че са дадени с цел изключване на наказателната отговорност на подсъдимия.
Правилно
са преценени обясненията на подсъдимия от ДнРС и обосновано са изключени
от доказателствения материал тези, според които не е блъскал
пострадалата свидетелка или не е разбрал да го е направил. В контекста на
изложеното резонно е дадена вяра на останалата част от обясненията му, според
които пострадалата е била сред тези, които са
разтървавали него и св.И.И..
Правилно
ДнРС е ценил СМЕ при формиране на фактическите си и правни изводи, тъй като
същата е обоснована и не поставя под съмнение верността на изводите й.
По
горните съображения КнОС намира за неоснователни оплакванията в жалбата за
липса на мотиви, за необоснованост на фактическите изводи и незаконосъобразност на правните
изводи..
Според
КнОС липсва твърдяното в жалбата съществено противоречие между показанията на
св.Г.Т. дадени на досъд.п-во, и показанията на пострадалата свидетелка, дадени
на съд.следствие, относно начина на блъскането на пострадалата свидетелка от подсъдимия. Така
приема КнОС сравнявайки посочените показания
на двете свидетелки-очевидки относно този факт. В резултат на това, КнОС констатира, че и двете
са посочили, че подсъдимият е блъснал пострадалата свидетелка. Това
пострадалата свидетелка е заявила по време на разпита й пред ДнРС, посочвайки :
„Той ме блъсна.Хвана ме в областта на реверите и аз паднах при това блъскате.
Като паднах си счупих крака” . Показанията на св.Г.Т.от досъд.п-во, според КнОС
са почти идентични с посочените показания на пострадалата свидетелка, доколкото
сочат една и съща област на тялото на пострадалата свидетелка, в която я е
докоснал подсъдимия бутайки я с ръце, а
именно-областта на гърдите, където обичайно се намира ревера на дрехата. КнОС
дава вяра на показанията на св.Г.Т.,
дадени на досъд.п-во, поддържани от нея като достоверни в с.з. след прочитането
им, според които „С., като се изправи, с
ръка бутна Е.по гърдите, като тя падна в нещо като шадраван”…….
КнОС дава
вяра на показанията на св.Г.Т.от
досъд.п-во, в които е описала причината за падането на пострадалата свидетелка,
доколкото възпроизвеждат
най-първия й спомен от видяното от нея и са поддържани от нея в
с.з. пред ДнРС, след прочитането им, като достоверни, заявявайки, че са дадени
непосредствено след случая, поради което следва да се приемат за най-верни. Те
кореспондират и с показанията на
пострадалата свидетелка, както и с производните показания на горепосочените
свидетелите, установили, че подсъдимия е блъснал пострадалата, тя паднала и се
счупил кракът й. Достоверността им се
потвърждава и от изводите на СМЕ, според
която счупването на глезена на пострадалата свидетелка може да стане по начина,
описан от свидетелите.
Предвид
на изложените съображения КнОС не дава вяра на показанията на св.Г.Т. дадени
пред ДнРС, според които не знаел, какво точно станало и Е.се спънала, преди да
падне.
КнОС
счита, че липсата на детайлно съпоставяне
на показанията на свидетелите Б.Н.
И., Г. и К. Н. И. относно видяното и чутото от всеки от тях за случилото се с пострадалата свидетелка въпросната вечер,
не може да се приравни на липса на мотиви, каквото становище се изразява в жалбата. Според КнОС, ДнРС е изложил ясни и
достатъчни съображения поради които е дал вяра на едни показания и е изключил
други. По-задълбочен анализ на показанията на посочените свидетели не би довел
до друг извод, различен от направения от ДнРС относно начина на причиняване на увреждането на
пострадалата свидетелка, тъй като от показанията им се установява, че са чули,
че подсъдимият е блъснал пострадалата и тя е паднала, но не са видели това.
Относно този факт не е налице противоречие
между показанията на тези свидетели, поради което ДнРС, съгл.чл.305, ал.3 от НПК, не е бил длъжен да ги анализира поотделно
Необсъждането на показанията на свидетелите Н.К. и В. Г.също не
може да се прецени като липса на мотиви, тъй като между тях и останалите
кредитирани от ДнРС показания не е налице противоречие относно механизма на причиняване на увреждането на
пострадалата свидетелка и останалите относими към предемта на делото
обстоятелства, като време, място и начин на извършване на престъплението.
По
горните съображения и като констатира,
че мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията по чл.305, ал.3 от НПК, КнОС не споделя
оплакването в жалбата за липса на мотиви на първоинстанционната присъда. ДнРС е обсъдил противоречивите доказателства
професионално, като ясно и достатъчно
задълбочено е посочил на кои и защо дава вяра, кои и защо
изключва от доказателствения материал.
При правилно установените от ДнРС фактически обстоятелства, КнОС изцяло
споделя и правните съображения за
квалифициране на деянието на подсъдимия
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действие, изразило се
в блъскане на пострадалата в областта на гърдите и последвалото й в резултат на
това падане и счупване на глезена на
десния й крака. Престъплението е резултатно и е довършено със счупване на крака, което трайно е
затруднило движението му. Налице е
причинна връзка между действията на подсъдимия и причинения противоправен
резултат, като телесното увреждане се отнася към
медико-биологичния признак „трайно затрудняване на движението на десен долен
крайник”, поради което представлява средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.
От субективна
страна подсъдимият е действал при евентуален умисъл, по см.на чл.11, ал.2 от НПК, както е приел ДнРС, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието , предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, не ги е
пряко целял, но се е отнесъл безразлично към настъпването им и се е съгласил с
тях. Този извод се налага от обективираното от
самия подсъдим поведение, от което следва извод, че е съзнавал и
е допускал , че блъскайки
пострадалата може да причини падането й на земята и евентуално счупване на кост
или др.увреждане.
КнОС изцяло
споделя съображенията на ДнРС за субективната съставомерност на деянието на
подсъдимия по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което не споделя доводите
на защитата за преквалификация на деянието на подсъдимия по чл.133 от НК.
По горните съображения, КнОС счита, че правилно ДнРС е признал подсъдимия за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като не намира основание за оправдаване на подсъдимия по него.
Правилно наказанието е индивидуализирано в пределите, предвидени за престъплението, според които наказанието за
престъплението е до
КнОС споделя съображенията на ДнРС за
определяне на наказанието при условия
на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите обстоятелства, тъй като не са налице многобройни смекчаващи
или изключителни обстоятелства, поради които то да се определи при усл. на чл. 55 от НК. Са налице основания за изменяване на
определеното от ДнРС наказание 6 месеца лишаване от свобода.
Правилно
изтърпяването му е определено да е при първоначален общ режим, тъй като не са
налице предпоставките по чл.66 от НК за отлагане на изтърпяването му.
С
оглед изхода на делото правилно, на осн.чл.189, ал.3 НПК подсъдимият е осъден
да заплати сторените по делото разноски
По изложените съображения и на осн.чл.338 и
чл.334, т.6 НПК, Кюстендилски окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №40/14.05.2019 г., постановена
по НОХД № 505/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд .
Решението не може да се обжалва или
протестира. Правилността му подлежи на проверка от Софийски апелативен съд, по реда на глава
ХХХІІІ НПК „Възобновяване на
наказателни дела” по искане на осъдения или главния прокурор в 6-месечен
срок, считано от обявяването му, чрез
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :1/
2/