Р Е Ш Е Н И Е №
№1117/09.04.2020г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в
открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Василена Стефанова като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 16471 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид
следното.
Предмет на делото е
иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищец В.К.А. с ЕГН **********
с адрес: *** твърди, че преди повече от 60-70 години нейният дядо А. Т. Ш. е закупил земя с площ от
над 2 дка, намираща се в
землището на с.З., П. обл., извън регулацията, попадаща в район на ****. Твърди
се, че с протокол за сьдебна делба **** г. по гр.дело № 6048/1974г.на Районен съд- Пловдив-V г.с, наследниците на А. Т. Ш.-тримата братя: К. /баща на
ищцата/, В. и Н. А. Ш. са извършили делба помежду си, при която са поделили
горепосочената земя, като баща й К. Ш. е получил в свой дял имот с площ от 833 кв.м., при граници /посочени в протокола за делба/:
от две страни ***, Н. А.Ш. и улица. Посоченият имот, собственост на
наследодателя е заснет по кадастралния план на с.***, одобрен със заповед № ****, като имот с пл. № ***, а в разписната книга към този план, имотът /заедно с
другите два образувани при делбта имоти/ са записани на техните собственици.
Ищцата
установила, че имотът е записан като държавен, и че за същия има съставен Акт
за държавна собственост под № **** г. на Областен управител
– П., с който акт държавата е актувала целият новообразуван имот с № ***с площ от 146 630 кв.м., като имотът е отреден за ж.п. транспорт и е предаден за управление
на НК Железопътна инфраструктура. Като правно основание за собствеността на
държавата е посочена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Закона за железопътния
транспорт, съгласно която имоти, които са част от железопътната инфраструктура
и са били стопанисвани от страна на бившата държавна структура БДЖ, са държавна
собственост и се предоставят за стопансиване и управление на Национлата
комапания „Железопътна инфраструктура“. Посочва се от ищцата, че не можело да се установи идентичността между собствения
й имот № ***, придобит по наследство
от К. Ш. и тази част, която попада в рамките на ПИ с № ***, за който е съставен АДС № ****
Ето защо ищцата иска да се признае за установено по
отношение на Държавата в лицето на МРРБ чрез Областен управител, че притежава
въз основа на наследствено правоприемство от баща си К. Ш. и покупко-продажба имот заснет с пл. № ***по кадастралния план на ****, одобрен
със заповед № ****., описан в дял **** по
скицата на вещото лице по гр.д. № 6048/1974г. на РС – Пловдив с площ от 833
кв.м, който към настоящият момент представлява част от поземлен имот с
идентификатор № *** по действаща КК и КР на с. **** ведно с построената в този
имот жилищна сграда. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Държавата чрез МРРБ чрез Областен управител
на Област Пловдив чрез **** и **** вземат становище относно обстоятелството, че
съгласно писмо изх. № ****. на Областен управител на на Област Пловдив е
изискано становище по повод на заявлението на ищцата относно претендираните от
нея права по отношение на процесния имот като на 25.02.2014г. в Областна
администрация Пловдив е депозиран отговор на Генералния директор на ДП „НКЖИ“,
който счита, че промяна в кадастралната карта по отношение на поземлен имот с
идентификатор **** представляваща част от имот № **** може да бъде направена
само ако ищцата докаже собствеността си. С писмо изх. № ****. на
Заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията до
МРРБ е изразено отрицателно становище за предприемане на действия по реда на
чл. 78, ал.3 ЗДС – за отписване на имоти публична държавна собственост, тъй
като липсвали категорични доказателства за собствеността на ищцата на процесния
имот, аналогично становище изразява Генералния
директор на ДП „НКЖИ“. По същество вземат становище затова, че липсва
идентичност между процесния имот – част от имот № **** по КВС на с. З. и
протокола за съдебна делба от ****. при което не било ясно точно каква част от
имот **** ищцата е собственик. Ангажират се доказателства.
С протоколно определение от открито съдебно заседание
на 21.10.2019г. е прието с оглед приложението на специалния чл.12 от Закона за
железопътния транспорт и чл.12, т. 9 от Правилник за устройството и дейността
на държавно предприятие „Национална компания“ „Железопътна инфраструктура“, че
правата на собственост на Държавата се упражняват от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, който провежда обща транспортна
политика на държавата в областта на изграждането, поддържането, развитието и
експлоатацията на железопътната инфраструктура и осъществява дадените му с
този закон правомощия свързани с
дейността на „Национална компания“ „Железопътна инфраструктура“, респективно
Министерството на транспорта управлява имота, актуван и подробно описан в АПДС
№ ****. Следователно и Държавата следва да се представлява както от Министъра на регионалното развитие и
благоустройство така и от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
Според настоящата инстанция конституирането на
Държавата чрез Министъра на транспорта е задължително с оглед изискването на
чл. 14 ЗДС и чл. 12, ал.1 ППЗДС тъй като именно Министерство на транспорта се
явява принципал на третото лице – помагач НКЖИ и е пряко заинтересовано от
възникналия спор до колкото имотът е предоставен за управление на това
Министерство, което пък от своя страна го е предоставила на НКЖИ. Ето и защо
наред с общото процесуално представителство на Държавата по чл. 31, ал.2 ГПК
следва да се зачете и специалния закон, който урежда права на управление върху
държавни имоти предоставени им за съответната цел. На още по-силно основание с
писмо изх. ****. на Заместник-министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията до МРРБ е изразено отрицателно становище за
предприемане на действия по реда на чл. 78, ал.3 ЗДС от което пък следва извод,
че именно Министъра като орган на изпълнителната власт на Държавата оспорва
правата на ищцата.
Вън от горното конституирането на участието по делото
на Държавата чрез Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е продиктувано и от обстоятелството, че съгласно константната
практика на Съда по правата на човека относно приложението на ЕКЗПЧОС достъпа
до правосъдие не може и не следва да бъде преграден от неяснотата досежно
процесуалното представителство на Държавата по повод на предоставените от нея
имоти за които се твърди, че не са държавна собственост.
По същество Държавата чрез Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията оспорва предявения иск. Поддържа се,
че имотът представлява публична държавна собственост на основание чл. 2, ал.2,
т.2 ЗДС вр. с чл. 3, ал.1 и пар.1, т.1 ДР на ЗЖТ. Ангажират се доказателства.
По делото е конституирано трето
лице – помагач „Национална
компания Железопътна инфраструктура“ / НКЖИ/, която чрез **** оспорва
предявения иск като заявява, че съгласно Акт за публична дьржавна собственост № ****.. издаден от Областен управител
на Област Пловдив, имот с пл. № **** е с площ от 146 630 дка
с начин па трайно ползване жп транспорт в землището на с.З., местността „****",
в района на ****", с предоставени права за управление: Министерство на
транспорта ннформационните технологии и сьобщенията ДП – НКЖИ - ЖП Секция П.
Посочва, че правното основание за издаване на акта е чл.68, ал.1 вр. с чл.2, ал.2, т.4 ЗДС вр. с чл.3, ал.1 ЗЖТ §1 ДР на
ЗЖТ и чл. 104, ал.1, т.8 ППЗДС. Посочено е че съгласно чл.2 ЗДС имотът е
публична държавна собственост и не може да бъде обект на разпореждане, да се
придобива по давност и не подлежи на възстановяване, съгласно чл. 7, ал.1 и
ал.4 ЗДС. И след като имотът бил предоставен на ответника, той е собственост на
Държавата.
Посочено е че недвижимия имот описан в нот.акт ****.
състалява нива от 2.500 дка., находяща се в местността „****“, землището на с.
Б., а в делбения протокол от ****. по гр.д. № 6048/1974г. на РС – Пловдив е
посочено, че в дял трети на К. Ш. се предоставя земя от 833 кв.м., находяща се
в землището на с. З., т.е нямало яснота кой от двата имота съставлява процесния
имот, липсва идентичност между процесния имот № **** по КВС на с. З. и
протокола за съдебна делба от ****. Ето
защо се иска отхвърлянето на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът след като се
запозна със становищата на страните и доказателствата по делото и на основание
чл. 12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Установява се, че ищцата
е единствен законен наследник /низходяща/ на своя баща К. А. Ш., поч. **** г. в
гр.П. като видно от Протокол за съдебна
делба от ****. по гр.дело № 6048/1974 г.на Районен съд- Пловдив-V г.с наследниците на А. Т. Ш.- тримата братя: К. Ш./бащата
на ищцата/, В. и Н. А. Ш. са извършили делба помежду си, при която са поделили дворно
място, като наследодателят на ищцата К. А.Ш. е получил в свой дял имота, описан
в дял *** по скицата на вещото лице по това дело, който имот е с площ от 833
кв.м., при граници /посочени в протокола за делба/: от две страни ****, Н. А.Ш.
и улица. Посоченият имот, собственост на наследодател е бил заснет по
кадастралния план на с.З., одобрен със заповед № ****, като имот с пл. № ***, а
в разписната книга към този план, имотът /заедно с другите два образувани при
делбта имоти/ са записани на техните собственици.
Видно от заключението на вещото лице – геодезист Б.Г.
в приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза по плана от
1988 г., имот № *** граничи както следва: на север- със сервитута на най-южната
ж.п. линия в район на гарата; на изток- с имот № ***, собственост на „****",
на юг- с пътя, свързващ с.З. с „****", на запад- с имот № ****,
собственост на другия брат Н.Ш.
В тази връзка следва
да се отбележи, че в производството по извършването на делба делбеният протокол
е документ с материална доказателствена сила, който категорично удостоверява
фактът на съсобствеността и основанието за възникването й като следва да се
подчертае, че към датата на постановяването на делбения протокол съдът служебно
е имал задължение да изследва обстоятелството дали имотът предмет на делбата не
е държавна собственост.
Вещото лице Б.Г.
подробно изяснява, че още по действащия план от 1988 г., целият имот, предмет
на извършената делба е бил заснет като имот с трайно материализирана граница ограда/, като са
нанесени и съставените при посочената по-горе делба дялове с кад. номера 1, 2,
3. Вещото лице е отразило, че в разписната книга имот с № *** е записн на К. Ш.
Единствената промяна в разписните книги е нанесена касателно един от другите
обособени дялове при делбата/ имот № ***/, който по-късно е продаден на трети
лица, и по този начин е вписан новия собственик на имота с представения от него
нотариалне акт.
Вещото лице също така
е отразило в заключението си, че в сега действащата кадастрална карта на с.З,
имот № ***, заснет по плана от 1988 г. не е нанесен като самостоятелен имот, както
процесният имот е идентичен с частта от имот № *** по КВС на с. З. от протокола
за делба от ****., включвайки имоти **** и ****. Това обстоятелство е било
установено и в рамките на адм. дело № 3597/2013г. на Административен съд –
Пловдив с предмет оспорване заповед № ****. на Директора на АГКК за отказ
заснемането на имота като имот № *** по плана 1988 попада в имот № ****,
посочена в картата като територия на ж.п. транспорта, а съгласно одобрената
кадастрална карта от 2013 г., имотът заема западната част от заснетия по
картата ПИ с ИД № ****, целият с площ от 5421 кв.м. при което така отразения по
картата имот с посочения идентификатор представлява част от имот № **** за
който е съставен и представения по делото АДС. Следователно, налице е идентитет
между имота предмет на делбения протокол и имотът, който е обхванат от имота № ****,
за който е съставен и представения по делото АДС. При това положение имот заснет с пл. № **** по кадастралния план на с. З., одобрен
със заповед № ***. се явява частна собственост и ответника Държавата нито чрез
МРРБ, нито чрез Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията установява на какво основание го е придобила.
Имотът на ищцата не е посочен в отчуждителния протокол
№ ***. за Ж.П. ***, който към онзи момент е бил 2.5 дка. като през октомври
1972г. ДСО БДЖ е завладял 400 кв.м от този имот като е било образувано гр.д.
3646/1973г. като с решение № ***. съдът по същество извършва проверка на собствеността,
както я извършва делбения съд по гр..д № 6048/1974г., както я е бил извършил
съда и по гр.д. № 390/1948г. на Пловдивския околийски съд, при което се стига
до извод, че процесните 2.5 дка не са Държавна собственост, не са включване в
блок на ТКЗС, а ако този имот е необходим на гарата трябва да се направи
съответното отчуждение. Решението е потвърдено с решение № 1704/1973г.
Обстоятелствата във връзка с факта на владение и
стопанисвайте на имота бяха ясно доказани от ясните и категорично показания на
разпитания св. В.Т., който е съсед,
живеещ на 300 метра от имота. Свидетелят ясно заяви, че този имот е от дядото,
след това от бащата, а в момента се ползува от ищцата. Свидетелят посочва, че
на място този имот е ограден с оградни колове- т.е има материализирани граници.
В имота има посторена жилищна сграда. Свидетелят установи, че след извършенета
между братятя делба всеки от тях си е оградил имота с ограда.
Показанията на разпитаната св. С. са неотносими към
предмета на делото, тъй като свидетеля излага спомени затова как са били
съставяни определени документи.
Следователно с оглед несъмненото изясняване идентитета
на имот № ***, който е част от нивата от 2.5 дка, която е поделена, която пък
никога не е била отчуждавана в полза на Държавата следва извода, че предявения иск се явява доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят сторените от нея разноски в размер на сумата от 1796 лева за които се
представя списък по чл. 80 ГПК на л. 266 от делото.
Разноските следва да се присъдят в тежест на Държавата
чрез Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй
като именно ответника чрез този орган на държавното управление в писмо изх. № ***.
на Заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
до МРРБ е изразено отрицателно становище за предприемане на действия по реда на
чл. 78, ал.3 ЗДС с което е оспорил правата на ищцата и е предизвикал съдебния
спор.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ДЪРЖАВАТА представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство чрез Областна
Администрация – Пловдив чрез **** съгласно пълномощно № **** със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Никола Мушанов“ № 1 и представлявана от Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез **** със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Дякон Игнатий № 9, ЧЕ В.К.А. с ЕГН ********** с адрес: *** притежава правото на
собственост въз основа на наследствено правоприемство и покупко-продажба на имот заснет с пл. № *** по кадастралния план на с. З., одобрен
със заповед № ****., описан в дял *** по
скицата на вещото лице по гр.д. № 6048/1974г. на РС – Пловдив с площ от 833
кв.м, който към настоящият момент представлява част от поземлен имот с
идентификатор № **** с площ от 5240 кв.м. по действаща КК и КР на с. З., община
Р. ведно с построената в този имот жилищна сграда съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице - геодезист Б.Г. л. 247-259 от
делото.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез **** със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Дякон Игнатий № 9 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на В.К.А. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата
от 1 796 лева / хиляда седемстотин деветдесет и шест лева/, която представляват
разноски за настоящата инстанция;
Неразделна част от решението е заключението на
съдебно-техническата експертиза на вещото лице - геодезист Б.Г. на л. 247-259
от делото.
Решението е постановено с участието на трето лице –
помагач ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ – София със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Македония № 2, ет.2
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ В. АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
Р.М.