РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110202335 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ПЛ.
З. Б., ЕГН **********, от гр.Варна, ж.к. „Трошево“, бл.12, вх.Д, ап.5, против
Наказателно постановление №22-0460-000294/13.06.2022г. на Началник група в ОД на
МВР-Варна, Пето РУ-Варна, с което му е наложено: административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с постановения правораздавателен акт –НП.
Сочи се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Иска се цялостна отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът не се явява лично и не се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С НП въззивникът е обвинен за това, че на 18.05.2022г., в 23:00ч. в град Варна, по
бул.“Осми Приморски полк“, управлява автобус „Суларис Урбино“ с рег.№В8678НХ,
1
собственост на „Градски транспорт“ ЕАД и до №284, поради движение с несъобразена
скорост с пътните условия се удря в препятствие на платното за движение /капак на
водооточна шахта/.ПТП с материални щети.
В хода на съдебното производство, бе установено, че на 18.05.2022г., в 23:00ч.
св.Н.Т. – служител в Пето РУ-Варна бил изпратен на ПТП с автобус, собственост на
„Градски транспорт“ ЕАД. На място бил установен водачът на автобуса- възз.Б., който
обяснил на органите на реда, че е заобиколил отводнителна отворена шахта и при
прибиране в лентата за направо, блъснал капака на шахтата, който скъсал елемент на
автобуса. Водачът споделил, че е видял капакът от далеч, но не го заобиколил, като
органите на реда не установили скоростта му на движение.
При тези констатации, св.Т. преценил, че възз. е виновен за настъпване на ПТП и му
съставил АУАН, като приел, че той не е съобразил скоростта си на движение с
пътните условия и се е ударил в препятствие на пътя /капак на шахта/, допускайки ПТП
с материални щети. Актът бил предявен на нарушителя, като в него не били вписани
възражения.
Възприемайки изцяло фактическите констатации, описани в акта и правната
квалификация на нарушението, наказващият орган издал атакуваното пред настоящата
съдебна инстанция наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени , а именно свидетелски показания на
свидетеля Н.Т., които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимно
свързани, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за
нарушител/ водач, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
2
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от Началника група в Пето РУ - оправомощен
с това правомощие със Заповед № № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава
такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и при така изяснената фактическа обстановка,
съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
На първо място следва де се отчете, допуснатото нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
според който законов текст: „при липса на свидетели при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това
изрично се отбелязва в него”. Безспорен по делото е факта, че актосъставителя е
съставил АУАН не в присъствие на свидетели - очевидци, а единствено в
присъствието на един свидетел – Г.Т., на който са отразени трите имена, дата и година
на раждане, и адрес / Пето РУ /.
За да достигне до извода за допуснато процесуално нарушение, съдът съобрази
следното: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват
при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при
извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един
или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и
които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната
фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на
нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата,
мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от
състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха
могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са
3
надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които
то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на
акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това
са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител,
се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни
факти и обстоятелства, като съгласно трайната съдебна практика, при установяване на
административни нарушения по ЗДвП, АУАН може да бъде съставен в присъствието
само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец на нарушението,
посочено в акта, т.е. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП (свидетел
по акта може да бъде и служебно лице).
Преди издаване на наказателното постановление, наказващият орган не е съобразил
и приложил разпоредбата на чл. 52, ал.2 от ЗАНН и вместо да върне преписката на
актосъставителя, е пристъпил към постановяване на своя краен акт.
Горните нарушения относно процедурата по съставяне на АУАН са съществени
такива и водят до безусловна отмяна на НП, издадено въз основа на такъв АУАН, тъй
като АНО е следвало да провери редовността на съставения АУАН.
Служебната проверка на въззивния съд констатира още, че в хода на проведеното
срещу въззивника административно – наказателно производство е допуснато и друго
съществено процесуално нарушение, касаещо описанието на нарушението, дадено
както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. За да гарантират в
пълна степен правото на нарушителя на защита, както актосъставителя, така и
административно – наказващият орган имат задължението да дадат конкретно, ясно и
точно описание на допуснатото нарушение, по начин, че то да може да се сведе до
конкретна правна норма, която се твърди, че е нарушена. Нещо повече -
законосъобразното издаване на наказателното постановление изисква пълно
съответствие между описанието на нарушението, дадено в АУАН и това, отразено в
НП. Със съставения акт на въззивника е предявено обвинение за нарушение на чл. 20
ал. 2 от ЗДвП. Цитираното правило обхваща широк спектър от дължимо поведение на
водача и затова може да има най - разнообразни конкретни проявни форми. Същото
вменява задължение за водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретно посочени обстоятелства, а именно - с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост. В АУАН и НП е записано, че при управление на автобус „…….поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия се удря в препятствие на платното
4
за движение /капак на водооточна шахта/.ПТП с материални щети“ Точното описание
на нарушението очертава обхвата на фактическото и юридическото обвинение против
нарушителя и е от значение не само за пълноценното реализиране на правото му на
защита, а и за правилната преценка за неговата виновност, респ. невиновност. Такова
именно описание липсва в процесните АУАН и НП и затова въззивникът е поставен в
невъзможност да разбере ясно, по какъв начин се твърди, че е извършено съответното
нарушение, а това реално и съществено е ограничило възможността да реализира
пълноценно правото си на защита. В случая нито в акта, нито в НП е посочено с каква
скорост е управлявал велосипеда си въззивникът. Такива факти не са установиха и в
с.з. от разпита на полицейския служител. Съгласно константната съдебна практика, за
да е налице описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни
признаци. Нарушителя се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация
на нарушението, а понятието „несъобразена скорост” не е факт, а правен извод.
На следващо место, в НП е отразено, че при така посоченото управление
в процесните дата и част и място жалбоподателят е осъществил ПТП с материални
щети. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 9 от
ЗАНН в АУАН следва да бъдат описани имената и точните адреси на лицата, които са
претърпели имуществени вреди. Както в АУАН, така и в НП липсват данни относно
обстоятелствата посочени по-горе - липсват данни за кого са настъпили материалните
щети. Едва в с.з. стана ясно, че тези щети са настъпили за „Градски транспорт“ ЕАД.
При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че констатираните съществени
нарушения на процесуалните изисквания по чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН
представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП поради
процесуална незаконосъобразност.
Воден от задължението си за цялостна проверка на обжалвания акт съдът счита за
нужно да обсъди и неговата материално - правна законосъобразност и обоснованост:
Както бе изтъкнато, твърдяното като неизпълнено от въззивника изискване по чл.20
ал.2 от ЗДвП обхваща широк спектър от дължимо поведение на водача. Но
доказателства за каквото и да е обективирано поведение на въззивника, което да се
намира в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, в настоящото
производство не са представени. Не са и не могат да бъдат събрани доказателства за
скоростта, с която той се е движел, за да може да се направи преценка доколко същата
е била несъобразена по смисъла на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Факти и обстоятелства за
скоростта на движение липсват в АУАН и НП, такива не са били събрани и в
досъдената фаза, и в съдебната фаза не са събрани такива, а и е недопустимо
съставомерни факти от предмета на доказване да се установяват за пръв път в съдебно
заседание.
5
Настъпването на съставомерен резултат – ПТП поради несъобразена скорост,
съставлява нарушение на чл. 179, ал.2, пр.1 ЗДвП, а не на сочената като нарушена в
АУАН разпоредба на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Непълното описание на фактическата
обстановка и противоречивото посочване на нарушената правна разпоредба водят до
ограничаване правото на защита на нарушителя, поради което представляват
съществено процесуално нарушение. Освен това следва да се посочи, че в АУАН и НП
е посочено, че жалбоподателят следвало да съобрази скоростта си на движение с
пътните условия, а какви са били конкретните пъти условия не става ясно нито от
АУАН, нито от НП. Както бе посочено по-горе съставомерни признаци от предмета на
доказване не биха могли да се установяват за пръв път в съдебно заседание..
Твърдението за тези обстоятелства, с които въззивникът е следвало да се съобрази при
избор на скорост за движение, без да се сочи какви са те, лишават възз от възможност
да се защити.
В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/
подкрепящо нарушението.
Непълното описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението и на
доказателствата, които го подкрепят, представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. Горното съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила и води до отмяна на НП като незаконосъобразно.
Предвид изводът на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснати
множество съществени процесуални нарушения на административнонаказателните
правила и поради неправилно приложение на материалния закон, съдът намира, че не
дължи произнасяне досежно наличието или липсата на хипотезата на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.202 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
6
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР– Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0460-000294/13.06.2022г. на
Началник група в ОД на МВР-Варна, Пето РУ-Варна, с което на ПЛ. З. Б., ЕГН
**********, от гр.Варна, ж.к. „Трошево“, бл.12, вх.Д, ап.5, е наложено:
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1
от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7