Решение по дело №947/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1047
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20217050700947
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………2021 г.                                                              гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав,

в открито заседание, проведено на двадесет и първи юни 2021 г.,

в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело 947 по описа за 2021 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по жалба подадена от „ИЗГРЕВ-212“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление с. Изгрев, обл. Варна, представлявано от управителя М.М.Ж., чрез адв. Д. срещу АУПДВ №03/311/00893/3/01/04/01/13.07.2020 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който са определени за възстановяване публични държавни вземания в размер на 391160 лв.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен, поради съществени нарушения на материалния закон, както и на производствените правила, поради което настоява за неговата отмяна. Твърди се, несправедливост на наложената санкция в размер на 100% от отпуснатата помощ, тъй като инвестицията е осъществена изцяло, като не са спазени само част от поетите ангажименти за заетост и реализиране на приходи. В тази връзка се твърди, че неправилно срещу дружеството е издаден АУПДВ по реда на ЗПЗП, вместо акт за финансова корекция или за налагане на финансова санкция по реда на ЗУСЕСИФ. Релевира искане за отмяна на обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител адв. Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение и за сторените по делото разноски.

Съдът, предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Договор № 03/311/00893/21.10.2014 г. жалбоподателя е ползвател за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311"Разнообразяване към неземедлски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., сключен с Държавен фонд "Земеделие", с размер на безвъзмездната финансова помощ на договора – 391 160 лева. Предмет на договора е предоставяне на финансова помощ за осъществяване на проект №03/311/00893/15.05.2013 г. за изграждане на комплекс за селски туризъм със спомагателни постройки – барбекю и СПА център в село Изгрев, общ. Суворово.

С писмо изх. № 01-2600/6551 от 28.10.2019 г. ДФ "Земеделие" е открил производство по издаване на АУПДВ. Административното производство е открито във връзка направени констатации, установени след проверка за изпълнение на сключен договор № 03/311/00893/21.10.2014 г.  по мярка 311"Разнообразяване към неземедлски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

При извършване в периода 18.Об.2019г. - 20.0б.2019г. извънредна проверка на място след плащане, е назначено извършване на проверка на място съгласно Заповед № 374252 след плащане в периода 26.06.2019-28.06.2019г., в резултат на което е установено неспазване на разпоредбите нат. 4,12 и т. 4.18 от договор 03/311/00893 от 21.10.2014г., чл. 16. ал. 2. чл. 21 от Наредба № 30 от 11.08.2008г.

По време на проверката са били констатирани нередности в 5 направления, както следва:

І. В представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване (и/или запазване на съществуващите работни места) със целогодишно натоварване на 3 (три) работни места, както следва - 2 бр. производствен и 1бр, управленски персонал. При извършена административна проверка в регистъра на НАП е установено следното:

-        За календарната и финансова 2016 година в одобрения бизнес план е заложено да се подържат постоянна годишна заетост за общо 3 работни места. След изчисление на получените данни от административната проверка е установено, че средно списъчният брой на персонала за 2016 г. е 1 (един) брой.

-        За календарната и финансова 2017 година в одобрения бизнес план е заложено да се подържат постоянна годишна заетост за общо 3 работни места. След изчисление на получените данни от административната проверка е установено, че средно списъчният брой на персонала за 2017 г. е 1 (един) брой.

-        За календарната и финансова 2018 година в одобрения бизнес план е заложено да се подържат постоянна годишна заетост за общо 3 работни места, След изчисление на получените данни от административната проверка е установено, че средно списъчният брой на персонала за 2018 г. е 1 (един) брой.

Средно за трите пълни финансови години е определена заетост в размер на 33,33 % спрямо заложената в бизнес плана.

Въз основа на горните констатации, административният орган е приел, че бенефициента е нарушил поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор 03/311/00893 от 21.10.2014г„ във връзка с дадените определения в раздел IX .Други условия”, т.9.1, буква „г“ от същия договор и §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Приел е за нарушена нормата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008г., която гласи: „Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2“, а именно: „насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони". За да определи държавното вземане органа се е позовал на точка 4.4 от договор № 03/311/00893 от 21.10.2014г. която гласи, че: „Фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от Ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор или по Наредба № 30 от 11.08.2008 г.“

ІІ. 2.   В представения н одобрен с договора за подпомагане бизнес плам са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на място съгласно Заповед № 374252 след плащане са представени следните документи (счетоводен баланс. ОПР. справка ДМА за 2015г., 2016г.. 2017г. и 2018г., регистър за настанени туристи, отчетност за извършваната дейност и предоставяните услуги, документи за платени такси и туристически данък, счетоводен баланс, ОПР и инв. книга към 26.06.2019 г., оборотни ведомост, документи за съществуващ и допълнително нает персонал) описани в таблица № 4 към контролният лист на проверката на място след плащане) за 3 (три) пълни финансови годния - 2016-та финансова година, 2017-та финансова година и 2018-та финансова година. Установеното изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016г.. 2017г. и 2018г.)  в размер на 0 % от заложените приходи, тъй като е установено, че за трите години няма реализирани никакви приходи.

Административният орган се е позовал на чл.46, ал.1 от Наредба №30/2008 г., която дава възможност на разплащателната агенция да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ.

ІІІ. 3.  При проверката на място съгласно Заповед № 374252 след плащане в периода 26.06.2019г, - 28.06.2019г. е констатирано, че е преустановена подпомаганата по договора дейност поради други причини различни от изменящите се сезонни условия за производство или предоставяне на услуги, както и условията за нормално протичане на технологичните процеси, предвид факта, че дейността, заложена в Бизнес плана не се извършва.

Преустановяваната дейност на ползвателя е възприето от административния орган, като нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 5 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземедслски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г., и на т,4.17, б. „д" от договор № 03/311/00893 от 21.10.2014 г.

ІV. По време на проверката на място съгласно Заповед № 374252 след плащане, органите са установили, че ползвателят на помощта не е представил доказателства, че спазва задължението да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности, за срок от 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, което квалифицирано като нарушение на чл. 42, ал. 3 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. и т. 4.15 от договор №03/311/00893 от 21 Л0.2514 г.

V. Установено е също така, че в периода 06.02.2016 до 07.05.2020 г. инвестицията предмет на подпомагане е била застрахована в полза на „Първа инвестиционна банка“. Горното обстоятелство е отчетено, като нарушение на разпоредбите на чл. 44 ал.1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 в който е упоменато, че ползвателите на помощ са длъжни да сключат и поддържат валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, срещу рисковете, посочени в договора за отпускане на финансова помощ, за срока от подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 43, ал. 1, като са длъжни ежегодно да подновяват застрахователните полици. Допълнително в чл. 44. ал. 2 е заложено, че договорът за застраховка се сключва с уговорка в полза на Разплащателната агенция. „Изгрев - 212“ ЕООД не е изпълнило едно от основните си задължения, а именно да се грижи за актива, за който е получило безвъзмездната помощ, като го застрахова в полза на ДФЗ през целия мониторингов период.

За така констатираните нарушения административния орган е определил „Изгрев 2021“ ЕООД да възстанови 100% от полученото безвъзмездно финансиране в размер на 391 160 лв.

 

В хода на съдебното производство, гораната фактическа обстановка не беше оспорена от страните, поради което съдът я приема, като безспорна.

При така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:

Неизпълнението на показателите на бизнес-плана на търговеца е във връзка с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Това неизпълнение представлява основание по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ предвид наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. В обжалваното решение подробно е описан вида на нарушенията, но въз основа на тях е направен погрешен правен извод, като административния орган се е позовал на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП приемайки, че процесния АУПДВ е издаден заради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателя на помощта, извън основанията по ал. 6, поради което съдът приема, че неправилно административният орган е издал АУПДВ, а не решение за финансови корекции по чл. 73 ЗУСЕСИФ.

Неправилно административният орган е приел, че не следва да се прилага ЗУСЕСИФ, като за целта се е позовал на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според която дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън установените по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Предвид описаното по-горе при установеното при извършените проверки на място и изготвения доклад от административния орган, налице са нередности по неизпълнение на договора и бизнес-плана относно заложените приходи (индикатори) и заетостта, което сочи на нарушение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, което е основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Изрично в чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е регламентирано, че при неизпълнение на одобрените индикатори, се налага финансова корекция. В този смисъл са решения по адм. дела № 8586/2020 г., № 10650/2020 г., 11774/2019 г., № 7468/2018 г. №5484/2021 г. и др. на ВАС. В този смисъл следва да се приеме, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е спазил приложимия ред и основания за издаване на акта си и вместо решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ, е издал АУПДВ по чл. 166 ДОПК.

Следва да се отбележи, че според § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП започналите производства по издадените до датата на влизането му в сила на този закон наредби по прилагане на мерките от ПРСР 2007 -2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 за периода 2014 – 2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, но тази правна норма в случая не следва да се прилага. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. (ДВ., бр. 69/30.08.2019 г. в сила от същата дата) мониторинговия период за договорите, сключени преди 01.01.2015 г., е пет години, считано от датата на сключване на процесния договор на 21.10.2014 г., поради което за настоящия казус мониторинговия период е изтекъл на 21.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство с писмо с изх. № 01-6500/8646 от 28.10.2019 г. В тази връзка следва да се направи извод, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е издал АУПДВ.

 

Предвид изложеното, следва да се приеме, че оспорения АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК.

 

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски съгласно приложения списък в размер на 3050 лв. от които 3000 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за заплатената държавна такса.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ   АУПДВ №03/311/00893/3/01/04/01/13.07.2020 г. издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на от „ИЗГРЕВ-212“ ООД, ЕИК *********, са определени за възстановяване публични държавни вземания в размер на 391160 /триста деветдесет и една хиляди сто и шестдесет лева/лв.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на от „ИЗГРЕВ-212“ ООД, ЕИК *********, сумата от 3050 лева (три хиляди и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: