Решение по дело №4006/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260653                      12.11.2020 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                     ХХ граждански състав

На дванадесети октомври                                  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар Ани Стоянова

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 4006/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

               Производството по делото е образувано по исковата молба на “Трансстрой Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Н.М.М. против А.С.Д., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 9950 лева главница, сумата от 298.50 лева договорна лихва за периода от 07.01.2019г. до 30.05.2019г., сумата от 3800.90 лева договорна неустойка за забава, сумата от 1486.89 лева мораторна лихва за периода от 31.05.2019г. до 14.06.2020г. и сумата от 24 лева разноски за връчване на покана за плащане, ведно със законната лихва върху главницата до изплащането,  дължими по договор за заем от 07.01.2019г.

               Твърди се, че страните са сключили договор за заем, с който на ответника е предоставена за възмездно ползване сумата от 9950 лева. Падежът на задължението е до 30.05.2019г. По договор се дължи лихва в размер на 3% върху заетата сума, както и неустойка от 0.1% за всеки ден забава. Сумите не са заплатени. Моли се за уважаване на исковете. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.240 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.96 ЗЗД.

               Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК. В съдебно заседание се явява и заявява, че е върнал по договора сумата от 4200 лева, но няма документ за плащането. Другите пари не ги е върнал.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Исковете за главницата, договорната лихва и разноските за връчване на покана за плащане са основателни.

               Видно е от доказателствата по делото, че страните са сключили писмен договор за заем от 07.01.2019г., с който ищецът като заемодател се е задължил да даде на ответника като заемател сумата от 9950 лева, която е следвало да бъде върната до 30.05.2019г. Според чл.2 от договора, заемателят дължи и лихва в размер на 3% върху заетата сума за целия срок на заема. Договорът за заем е двустранно подписан от заемодателя и заемателя. Налична по делото е разписка от 08.01.2019г., подписана от А.Д., с която той е признал, че е получил заемната сума. Следователно договорът за заем, предвид реалния му характер, се счита за сключен с предаване на сумата и така е възникнало облигационно правоотношение между страните. Впрочем за тези обстоятелства няма и спор, тъй като ответникът е признал, че е получил сумата по договора.

               Падежът на връщане на заема е настъпил на 30.05.2019г. и вземането на кредитора е станало изискуемо. Ответникът поддържа позиция, че е платил сумата. Заявление в този смисъл той е направил с възражението против заповедта за изпълнение, в което е твърдял, че цялата сума е платена на три части. В исковото производство защитната му теза е изменена и твърди, че е платил частично само 4200 лева. Няма обаче събрани по делото доказателства, че ответникът е платил дълга си било изцяло, било частично. Ето защо твърденията му останаха недоказани и следва да се приеме, че той не е изправна страна по сделката и не е извършвал никакви плащания. По тази причина искът за главницата е основателен, тъй като сумата от 9950 лева не е погасена и е останала дължима.

               Дължима е и възнаградителната лихва, уговорена в договора. Нейният размер е 3% върху заемната сума, или 298.50 лева /0.03 х 9950/. Няма доказателства за заплащането на лихвата, поради което тя е останала също непогасена.

               Предвид факта, че длъжникът не е платил задължението си в срок, кредиторът му е пратил покана за доброволно изпълнение чрез частен съдебен изпълнител, който я е връчил лично на Д.. Няма спор, а и са представени доказателства, че ищецът е платил за връчването на поканата разноски от 24 лева, която сума също следва да му бъде върната от ответника. Това е така, доколкото ответникът с поведението си на неизправен длъжник е дал повод на ищеца да му прати покана за плащане и да направи разходи за връчването й.

               Следва решение, с което по реда на чл.422 ГПК се признае, че ответникът дължи на ищеца 9950 лева главница по заемния договор, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащането, 298.50 лева договорна лихва и 24 лева разноски за поканата за доброволно плащане.

               Искът за неустойката се преценява за неоснователен. Според чл.5 от договора, в случай на забава за връщане на заетата сума или част от нея, след срока по чл.1, заемателят дължи неустойка от невърнатата част от дължимата сума в размер на 0.1% от нея за всеки ден забава, считано от деня, следващ датата, уговорена в чл.1 от този договор. Видно от цитираната разпоредба, неустойката може да се начислява без краен предел и фиксиран срок. Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Следователно само този факт не прави неустойката нищожна. В същото ТР е пояснено, че преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

               Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

               В случая с възражението си в заповедното дело длъжникът е оспорил неустойката като нищожна, респ. прекомерна. БРС намира, че наистина клаузата на чл.5 следва да се приеме за нищожна, тъй като предвидената неустойка излиза извън присъщите й функции. Няма краен срок за начисляване на неустойката, поради което тя може да се начислява неограничено във времето, като този факт, съпоставен със значителния размер на главницата /почти 10000 лева/, навежда извод, че клаузата може да се приеме за нищожна още при сключване на договора. При неустойка от 0.1% на ден, за месец тя би се равнявала на 3%, а за година съответно на 36%. За сравнение законната лихва е 10% на година, т.е. неустойката е три и половина пъти по-голяма от законната лихва и води до обогатяване на кредитора, а не само до неговото обезщетяване, тъй като има разлика между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди /равняващи се на законната лихва/. Изчисленията показват, че за една година забава би се дължала неустойка от 3582 лева, която е повече от 1/3 от самата главница, което противоречи според съда на обществения морал. Освен това, неустойката се дължи върху цялата невърната сума или върху част от нея, като в последния случай ще значи, че длъжникът може да е платил голяма част от главницата и да не е платил малък остатък от нея, но и върху този малък остатък ще се дължи неустойка от 0.1% без краен срок за начисление. Следователно неустойката е уговорена за всички случаи, без да се прави разграничение за вида на неизпълнение на задължението – дали е съществено или за незначителна негова част. Всичко това мотивира съда да приеме, че клаузата за неустойка е нищожна, поради което такава не е възникнала в полза на кредитора, въпреки забавата на длъжника. Искът в тази част е неоснователен и следва решение, с което бъде отхвърлен.

               Последният иск е за мораторната лихва върху главницата, като съдът го намира за частично основателен. Следва да се отбележи, че не е допустимо да се претендира едновременно неустойка за забава и мораторна лихва за едно и също забавено изпълнение, тъй като по този начин ищецът ще получи две обезщетения за една вреда. Ето защо може да се търси или неустойката за забава, уговорена с договора, или законната лихва за забава по чл.86 ЗЗД. Доколкото в случая съдът не присъжда неустойката, заради нейната нищожност, няма пречка да се присъди законната лихва за забава. Според договора за заем, главницата е трябвало да се върне до 30.05.2019г. Плащане не е сторено, поради което длъжникът е в забава, считано от 31.05.2019г. За периода от 31.05.2019г. до 14.06.2020г. върху неплатената главница се дължи мораторна лихва от 1053.04 лева, изчислена по реда на чл.162 ГПК. Именно за толкова е основателен и предявеният иск, като за горницата до 1486.89 лева искът трябва да бъде отхвърлен. 

               С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 471.87 лева в исковото производство и в размер на 226.51 лева по заповедното дело.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.Д., ЕГН ********** ***, че дължи на “Трансстрой Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Н.М.М. сумата от 9950 лева /девет хиляди деветстотин и петдесет лева/ главница, дължима по договор за заем от 07.01.2019г., сумата от 298.50 лева /двеста деветдесет и осем лева и петдесет стотинки/ договорна лихва за периода от 07.01.2019г. до 30.05.2019г., сумата от 1053.04 лева /хиляда петдесет и три лева и четири стотинки/ мораторна лихва за периода от 31.05.2019г. до 14.06.2020г. и сумата от 24 лева /двадесет и четири лева/ разноски за връчване на покана за доброволно плащане, ведно със законната лихва върху главницата от 9950 лева, начиная от 15.06.2020г. до изплащането, които суми са предмет на заповед за изпълнение № 1380/02.07.2020г. на БРС по ч.гр.дело № 2933/2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1053.04 лева мораторна лихва до целия търсен размер от 1486.89 лева, както и иска за сумата от 3800.90 лева договорна неустойка за забава, начислена по чл.5 от договора за заем. 

               ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН ********** *** да заплати на “Трансстрой Холдинг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., представлявано от Н.М.М. сумата от 471.87 лева /четиристотин седемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/ съдебно – деловодни разноски в исковото производство и сумата от 226.51 лева /двеста двадесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ съдебно – деловодни разноски по заповедното дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.