Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 20.11.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на седми юли през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 433 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 03.10.2019 г. СРС, 140 с-в, по гр.д.№ 52736/18
г. е осъдил Д.Н.Ч. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 вр.
чл.200 ЗЗД сумата от 442,91 лв.-стойност на топлинни услуги за периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2016 г. за имот в гр.С., жк „*********вх.******, аб.№ 292171 със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-09.08.2018 г. до погасяването,
като е отхвърлил иска по чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати в полза
на ищеца сумата от 96,66 лв.-лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2015 г.-21.03.2018 г.Решението е постановено при участието на третото
лице-помагач-„Б.“ ООД на страната на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Т.С.”
ЕАД в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 96,66 лв.-мораторна лихва
върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2015 г.-21.03.2018
г.Въззивникът твърди, че в посочената част решението е неправилно и постановено
в нарушение на материалния закон.Излага твърдения, че в чл.32, ал.1, р-л VII от Общите
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД за битови нужди на
потребителите в гр.С. от 2016 г., е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си дължими суми за топлинна
енергия-45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ от 2014 г., сила от
12.03.2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителни сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период.Клиентите не плащат обезщетение за забава
до изравняване на отчетния период /чл.33, ал.4 от ОУ/, като едва след това се
начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава
върху общата фактура.Твърди, че ответникът е изпаднал в забава с изтичането на
последния ден от месеца, следващ месеца на издаване на фактурата.Твърди, че има
издадени констативни протоколи на съответните дати, но съдът не му е указал да
ги представи.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска
по чл.86, ал.1 ЗЗД.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- Д.Н.Ч. и третото лице-помагач-„Б.“ ООД не вземат становище по
нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” ЕАД твърди, че ответникът Д.Н.Ч. е
бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за
следния топлоснабден имот- апартамент № 9 в гр.С., жк „*********вх.**.Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.С., които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с
които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.За процесния период са в
сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.С., одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014 г.В чл.33, ал.1 са определени реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия- в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача.Ответникът е ползвал доставяната от дружеството топлинна енергия
за абонатен № 292171 през периода 01.05.2014 г.-30.06.2016 г., както и услугата
за дялово разпределение за периода 01.05.2015 г.-01.04.2016 г., като не е
погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответницата, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Б.” ООД.Твърди, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение, като сумите са начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, като съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
в случай, че резултатът от изравнителни сметки е сума за доплащане, то тя се
добавя към първата дължима сума за процесния период.В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, от нея служебно се приспадат
разсрочените задължения, като се започне от най-старото.Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 442,91 лв.-главница, представляваща стойността
на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.-30.06.2016 г., отразена
в обща фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014
г.-30.04.2015 г., обща фактура № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон
01.05.2015 г.-30.04.2016 г. и 96,66 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2015
г. до 21.03.2018 г. със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите.
На 12.08.2003 г. Общото събрание на етажните собственици на сградата на адрес:
гр.С., жк „Западен парк“, бл.9 е взело решение за сключване на договор с „Б.Б.“
ООД за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по
апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване, прилагана от дружеството.
На 01.09.2003 г. е подписан договор № 2345 между ЕС на жк „*********вх.*******и „Б.Б.“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът Д.Ч. е собственик на апартамент № 9, находящ се
в гр.С., жк „*********вх.А.
От заключението на техническата експертиза на в.л.М.Т.е
установено, че за периода м.05.2014 г.-м.06.2016 г. начислените суми за топлинна
енергия за процесния имот по фактури са 548,95 лв., а след съобразяване на
изравнителните сметки сумата за топлинна енергия възлиза на 464,00 лв.В сумите
не са включени предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за
периоди извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице Л.Бонев е установено, че няма данни за извършени плащания, касаещи
процесния период.Законната лихва от датата на изпадане на ответника в забава до
21.03.2018 г. възлиза на 94,24 лв. за топлинна енергия и 15,95 лв. за дялово
разпределение.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното
производство е претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД.В останалата част решението е
влязло в сила поради необжалването му.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията.Между страните не се спори, че че през
процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, поради което с
оглед разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ и & 2а от ДР на ЗЕ същият е в
облигационно правоотношение с ищеца по договор при Общи условия за продажба на
топлинна енергия.
Вземанията за процесния период са възникнали при
действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ АД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и
падежът за изпълнение на задълженията е уреден в чл.33, ал.1 от ОУ.Съгласно цитираната
клауза на клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а в чл.33, ал.2 е предвидено, че клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.Поради изложеното съдът намира,
че за вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за исковия период ответникът
не е изпаднал в забава, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на главното
задължение, нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за мораторна лихва е неоснователен.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника,
че първоинстанционният съд не му е указал да представи находящи се у него
констативни протоколи.С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже
изпадането на ответника в забава-изтичането на срока за плащане на задълженията
по договора за предоставяне на топлинни услуги.Въззивникът не е ангажирал
доказателства за установяване на това обстоятелство включително и пред
настоящата инстанция.
Цитираните във въззивната жалба ОУ за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.“ АД от 2016 г. не са приложими за процесния период.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
решението следва да се потвърди в обжалваната част.
Разноски за настоящата инстанция не се претендират от
въззиваемия.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
03.10.2019 г. на СРС, 140 с-в, по гр.д.№ 52736/18 г. в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“ АД за осъждане на Д.Н.Ч. да заплати в полза на ищеца сумата
от 96,66 лв.-лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2015
г.-21.03.2018 г.
Решението е постановено при участието на „Б.” ООД като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.