Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
гр.Хасково, 09.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева, като разгледа
докладваното от съдия Костова административно дело №137/2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.251 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Образувано
е по жалба от А.О.Ч. ***, подадена чрез пълномощниците адв. В.Л. и адв. М.Б. ***,
против Заповед №ПД-765/07.02.2022г., издадена от директора на Регионална служба
„Военна полиция“ – Пловдив, с която на основание чл.148 от Правилника за
прилагане на ЗОВСРБ, чл.242, т.9, във вр. с чл.244, т.3 от ЗОВСРБ, на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
Заповедта
се оспорва на основанията по чл.146, т.2-5 от АПК. Твърди се, че не били налице
материалноправните предпоставки за издаването ѝ. Съдържанието ѝ не
изпълнявало изискванията на закона, тъй като не били описани доказателствата
въз основа, на които било установено нарушението и в какво се изразявало то.
Заповедта била неясна, противоречива, немотивирана, а описаната фактическа
обстановка не отговаряла на истината. Не съдържала описание на извършеното
нарушение и не били посочени времето, мястото и конкретните обстоятелства, при
които било извършено нарушението. Фактическите констатации били неправилни и
неизяснени в пълнота, което довело до неправилно приложение на закона.
Необосновано и при липса на каквито и да било доказателства
административнонаказващият орган били стигнал до извода, че родителите на
жалбоподателя ползвали предоставяния му имот. Същите посещавали жилището, което
било отдадено под наем от жилищния фонд на Министерството на отбраната, но само
във връзка с отглеждането и възпитанието на децата му, което било житейски оправдано.
Липсвали факти и доказателства за отдаване под наем на жилището на родителите
на оспорващия. Направени били констатации, от които не ставало ясно къде Ч. и
семейството му живеели, на кого, как и кога родителите му отдали под наем
жилището си. Не била посочена и дата на нарушението, което препятствало
преценката за спазване на едногодишния срок по чл.249, ал.1 от ЗОВСРБ. Поради
всичко това заповедта била необоснована. Навеждат се и доводи за липса на
индивидуализация на нарушението, липсвали съставомерни от обективна и
субективна страна елементи на деянието за да можело да се направи преценката по
чл.247 от ЗОВСРБ. В заповедта липсвали всички задължителни реквизити по чл.148,
ал.1 от ППЗОВСРБ, което било съществен порок. На следващо място, в заповедта не
бил посочен срокът, за който се налагало наказанието. Посочването в същата, че
след изтичане на 6 месечен срок наказанието следва да се заличи, не
освобождавало органа от задължението му по чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ. Не се
съдържали и мотиви за вида и размера на наказанието. Липсвали също мотиви за
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, нямало и анализ на цялостното
поведение на служителя. Не били взети предвид тежестта на нарушението,
последиците от него, обстоятелствата по извършването му и формата на вина.
В
писмени бележки се сочи, че в един ден – 07.02.2022г., били проведени четири
беседи с жалбоподателя, за които били изготвени протоколи, предявени му за
писмени обяснения, като били изготвени и четири заповеди за налагане на
наказания, всички връчени в 16.15 часа на посочения ден. В тази връзка на първо
място било налице нарушение на чл.144, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ, и на втори било
нарушено правото на защита на лицето, което обективно не разполагало с
възможност да се запознае със събрания доказателствен материал. По изложените
съображения се претендира отмяна на заповедта и присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът
– Директор на Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, лично и чрез
пълномощник, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата и счита
същата за неоснователна. Претендира отхвърлянето ѝ и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Хасково, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед №ЗС-325 от 28.05.2013г. (л.27) на министъра на отбраната жалбоподателят
А.О.Ч. и членовете от семейството му – съпруга и две деца, е бил настанен в
апартамент от жилищния фонд на Министерството на отбраната, находящ се ***.
Настаняването е било за срока на военна служба.
Във
връзка със заповедта, на основание чл.20 от Наредба №Н-22/16.07.2010г. за
ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за
изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители,
които живеят при условията на свободно договаряне, между Министерството на
отбраната и А.Ч. е бил сключен Договор №ВИ-66-210/28.05.2013г. за наем на
описаното в Заповед №ЗС-325 от 28.05.2013г. жилище.
На
31.08.2021г. инспектор в Трети сектор на Отдел „Разкриване на престъпления“ при
Регионална служба „Военна полиция“ - Пловдив, лейтенант Н. Г. докладвал с Докладна
записка рег.№ПД-5015/31.08.2021г. (л.26) на ВРИД директор на РС „Военна
полиция“ – Пловдив, че на 23.08.2021г. посетил офис Хасково на сектор „Жилища“
към Дирекция „Управление на собствеността и жилищен фонд“, като на място провел
разговор с М. А. - изпълнител в сектор „Жилища”, относно свободни ведомствени
жилища на територията на гарнизон Х. В хода на разговора я попитал за свободни
жилища в ***, като от отговора ѝ разбрал за наличие на свободни и едно
заето от служител на PC „Военна полиция“ - Пловдив, а именно от старшина А.О.Ч.
от Отдел „Контрол и охрана“, с адрес: ***. Служителката обаче изразила съмнение
относно ползването на отдаденото под наем жилище, тъй като старшина Ч. ***. От
проведени оперативно-издирвателни мероприятия се установило, че действително Ч.
и семейството му имали настояща адресна регистрация на адрес ***, считано от
2015г. В проведени разговори със съседи, живущи в блок № 15, се установило, че
въпросният апартамент №23 не се обитавал от семейството на Ч., а от близо три
години в него живеели родителите му О. А.Ч. и Р.И. Ч., които обаче нямали
адресна регистрация на адреса на ведомственото жилище.
Във
връзка с посоченото в цитираната докладна записка ВРИД директор на РС „Военна
полиция“ – Пловдив издал Заповед №ПД-5037/31.08.2021г. (л.20), с която на
основание чл.142, ал.1 и ал.3, във връзка с чл.141, т.3 от ППЗОВСРБ, чл.13.
ал.2 от Правилника за прилагане на закона за военната полиция назначил комисия (Комисията)
в състав от трима членове и един председател, която да извърши служебна
проверка по данните, отразени в докладната записка, като установи има ли
извършени правонарушения на реда за ползване под наем на имоти от жилищния фонд
на Министерството на отбраната от страна на служители на регионалната служба,
като за резултатите от служебната проверка да изготви протокол, представен в
срок до 30.09.2021г.
Срокът
за изготвяне на протокола, респ. за извършване на проверката по случая, е бил
удължаван с резолюции на ВРИД директор на РС „Военна полиция“ – Пловдив на
направени във връзка с удължаването писмени искания с цел извършване на пълна и
коректна проверка (л.21-25).
В
хода на проверката писмено сведение са дали Д.Д.И. - инспектор военен разследващ полицай при PC
„Военна полиция“ – П.; Н. А. П. – старши специалист в Трети сектор, Отдел
„Контрол и охрана” при PC „Военна полиция”- П.; Е. Ст. М. - Началник на
ТВПГ-Хасково от Отдел „Контрол и охрана“ при PC „Военна полиция“ – П.; Т. П. С.
– пенсионер, В. Х. Н., домоуправител на *** в ***; Т. Т. Т. – служител във
военно формирование 52740 – Хасково (л.33-38). В сведенията се посочва, че
старшина А.Ч. ***. Там живеели родителите му, а той живеел в бл.*** на ул.“***“
в гр.Х.
На
07.02.2022г. Комисията съставила Протокол рег.№ПД-724/07.02.2022г. (л.17), в
който описала установената по случая фактическа обстановка, а именно, че реално
Ч. никога не се е настанявал да живее заедно със съпругата и двете си деца в
предоставеното му ведомствено жилище. Над десет години фактически живеел,
заедно със съпругата и двете си деца, на друг адрес в гр.***- на ул. ***, ***.
След запознаване с наличните материали, извършен анализ и оценка на събраните
данни Комисията констатирала и заключила, че А.Ч. е нарушил чл.2 и чл.3 от
Общите условия на Договор №ВИ-66-210/28.05.2013г. за ползване под наем на
недвижим имот — частна държавна собственост, включен в жилищният фонд на
Министерство на отбраната. Фактически Ч. бил преотдал предоставеното му жилище
на родителите си, а същите отдавали под наем друг имот в гр.Х., като причините
за всичко това били користни. Налице били данни, сочещи, че Ч. нарушил т.50 от
глава шеста „Лично поведение“ от Етичния кодекс на служителите от служба
„Военна полиция“. В случая нямало нищо морално или почтено в това с користна
цел да преотдадеш предоставеното ти ведомствено жилище. Отделно от това с
поведението и проявите си Ч. уронвал престижа на служителя от служба „Военна
полиция“. При така установените факти, Комисията предложила: на А.Ч. да бъде
наложено дисциплинарното наказание „Строго мъмрене“, на основание чл.244, т.З
от ЗОВСРБ; с цел недопускане на своеволия от подобен характер, случаят да бъде
разгледан пред ЛС на PC „Военна полиция“ – Пловдив.
В
Протокол рег.№ПД-749/07.02.2022г. (л.69) е обективирана проведена с А.Ч. беседа
на 07.02.2022г., в 12.02 часа. Видно е, че Ч. обяснил, че не е предоставял
апартамент под наем на родителите си.
С
оспорената в настоящото производство Заповед №ПД-765/07.02.2022г., на основание
чл.148 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, чл.242, т.9, във вр. с чл.244, т.3
от ЗОВСРБ, на А.О.Ч. - старши специалист в Териториална военнополицейска група
– Казанлък, в Трети териториален сектор в отдел „Контрол и охрана” в Регионална
служба „Военна полиция” – Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание „строго
мъмрене“. Наказанието е наложено за това, че служителят нарушил чл.2 и чл.3 от
Общите условия по договор №ВИ-66-210/28.05.2013г. за ползване под наем на
недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на министерството
на отбраната. Посочено е, че фактически старшина Ч. не използвал предоставения
му имот за задоволяване на нуждите на него и семейството му, а го предоставил
на родителите си, които от своя страна отдали под наем друг техен имот в гр.Х.
Налице били данни за нарушение на т.50 от глава шеста - „Лично поведение”, от
„Етичния кодекс на служителите от служба „Военна полиция”. С това си свое
деяние уронил престижа на служба „Военна полиция“.
По
делото са представени Графици за повикване на отдел „Контрол и охрана“, от
които е видно, че записаният в тях адрес на А.Ч. ***.
Представени
са също: Етичен кодекс на служителите от служба „Военна полиция“; Списък на
служителите от Трети сектор на отдел „Контрол и охрана“ за запознаване с Етичен
кодекс на служителите от служба „Военна полиция“; Протоколи рег.№№№ ПД-722, ПД-725, ПД-726, всички от 07.02.2022г.,
за резултати от извършени служебни проверки; Протоколи от проведени беседи рег.№№№
ПД-748, ПД-750, ПД-751, всички от 07.02.2022г.; Заповеди за налагане на
дисциплинарно наказание на военнослужещ от РС „Военна полиция“ – Пловдив №№№
ПД-764, ПД-766, ПД-767, всички от 07.02.2022г.; Нотариален акт №24, том III,
рег. №6498, дело №387 от 2003г.
От
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Оспорването, като направено в законово
установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на обжалваната
заповед, и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С оспорваната заповед, на основание чл.242,
т.9, във връзка с чл.244, т.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на
Република България на А.Ч. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“
за неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на
военнослужещите и в частност на т.50 от Глава шеста „Лично поведение“ от
Етичния кодекс на служителите от служба Военна полиция, както и на разпоредбите
на чл.2 и чл.3 от общите условия на Договор № ВИ-66-210/28.05.2013г. за
ползване под наем на недвижим имот.
Оспорената заповед е издадена от директор на
Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, който е компетентен орган по
смисъла на чл.137, ал.1 от ППЗОВСРБ, във вр. чл. 248 от ЗОВСРБ. В чл. 248 от ЗОВСРБ е регламентирано,
че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с
правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 137, ал. 1, от
ППЗОВСРБ
- дисциплинарното наказание "забележка", "мъмрене" и
"строго мъмрене" се налага от преките командири (началници). По
аргумент от § 1, т. 16 от ДР на
ЗОВСРБ,
пряк началник е началник, на когото военнослужещите са подчинени по
йерархическата структура на военното формирование, отразена в неговия щат,
както и по йерархическата подчиненост между военните формирования. Следователно
директорът на Регионална служба „Военна полиция“ - Пловдив, в качеството си на
ръководител на тази структура, към която се числи и длъжността на Ч., е издал
процесната заповед, при наличие на компетентност. С оспорената заповед е
наложено дисциплинарно наказание "строго мъмрене", при което
заповедта се явява издадена от компетентен орган, което не се оспорва и от
жалбоподателя, при което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът не установи да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на
дисциплинарното производство. Спазен е срокът по чл. 249, ал. 1 от
ЗОВСРБ
за налагане на дисциплинарното наказание до 2 месеца от установяване на
нарушението.
Оспорената заповед е издадена в изискуемата
писмена форма, но не са спазени императивно регламентираните изисквания за
нейното съдържание. Съгласно чл. 148, ал. 1 от
ППЗОВСРБ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено
нарушението, правното основание на наказанието, което се налага, срокът на
наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта. Ал. 2 на същата
разпоредба гласи, че мотивите представляват описание на фактическата
обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни
последици. Смисълът на въведеното императивно изискване досежно описанието на
деянието, възприето и квалифицирано като дисциплинарно нарушение, е в това да
бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна елементи на
деянието, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
дисциплинарното нарушение, т. е заповедта следва да съдържа описание на всички
обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават
наличието на виновно поведение, квалифицирано като нарушение на военната
дисциплина по см. на чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ – неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на
военнослужещите.
Това от една страна, е от значение за
съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното деяние
/действие или бездействие/ на наказаното лице се осъществява определен
нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение, т. е за правилното
приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието,
неговата правна квалификация и съответствието на наложеното наказание с
извършеното нарушение по критериите на чл. 247 от ЗОВСРБ. На следващо място,
чрез императивното изискване за конкретизация на нарушението се гарантира
законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган
дисциплинарна власт и съответно се обезпечава правото на защита на
военнослужещия, привлечен към дисциплинарна отговорност, в съдържанието на
което се включва и правото му да знае какво точно дисциплинарно нарушение се
твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В мотивите на оспорената заповед е прието,
че жалбоподателят е нарушил чл.242, т.9 от ЗОВСР, т. 50 от Глава шеста „Лично
поведение“ от Етичния кодекс на служителите от служба Военна полиция и чл.2 и
чл.3 от общите условия на Договор № ВИ-66-210/28.05.2013г. за ползване под наем
на недвижим имот – частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на
министерство на отбраната. Посочено е, че за констатираното нарушение комисията
е изготвила Протокол с рег. № ПД-724/07.02.2022г. Настоящият състав приема, че
тези мотиви не покриват изискването на чл. 148, ал. 1 във вр. ал. 2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В оспорената заповед не е
конкретизирано времето и мястото на извършване на дисциплинарното нарушение,
което е задължителен реквизит на заповедта съгласно чл. 148, ал. 1 от
ППЗОВСРБ.
В заповедта не е посочено с какво конкретно поведение (действие или бездействие)
жалбоподателя е допуснал нарушение на чл.242, т.9 от ЗОВСР, т. 50 от Глава
шеста „Лично поведение“ от Етичния кодекс на служителите от служба Военна
полиция и чл.2 и чл.3 от общите условия на Договор № ВИ-66-210/28.05.2013г.
Посочването в заповедта само на нарушени разпоредби, без да са конкретизирани и
ясно формулирани конкретно осъществените от жалбоподателя действия и/или
бездействия, които да са в нарушение на нормативните изисквания, подкрепени със
съответните доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство, а не
с препращане изцяло към Протокол с рег. № ПД-724/07.02.2022г., не изпълва
изискването на чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ за мотивиране на
заповедта за дисциплинарно наказание. В оспорената заповед липсва изискуемото
се от закона описание на нарушението - съставомерността на деянието, за което
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, не е обосновано нито от
обективна, нито от субективна страна. Видно от съдържанието на обжалвания акт,
обективираното като мотиви за ангажирането на дисциплинарната отговорност на военнослужещия,
се свежда до констатацията, че Ч. не е ползвал предоставения му имот за
задоволяване на нуждите на него и семейството му, а го е предоставил на
родителите си, които пък от своя страна отдавали под наем друг техен имот в гр.
Хасково, но кога и как се е случило това времево и при какви обстоятелства,
както и продължава ли така описаното нарушение към настоящия момент не става
ясно.
Така посочените "фактически
основания" не покриват изискването за постановяване на мотивирана заповед
за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на цитираните по- горе
разпоредби на ал. 1 и ал. 2 от чл. 148 от
ППЗОВСРБ.
Допуснатата непълнота е съществена и представлява отменително основание по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
От друга страна, при налагането на
дисциплинарното наказание административнонаказващият орган не е изложил
съображения относно обстоятелствата, които следва да бъдат преценени при
налагане на наказанието "строго мъмрене". При определяне вида и
размера на дисциплинарните наказания административният орган е длъжен да вземе
предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното
поведение на военнослужитещия по време на службата. Налагането на "строго
мъмрене" е в хипотезите на 244 от ЗОВСРБ, при които вида на
дисциплинарното наказание е посочено от законодателя, поради което излагането
на подробна обосновка, защо е наложено именно определеното от наказващия орган
наказание като вид, е задължителен елемент от мотивите към заповедта. В
оспорената заповед липсват конкретни и ясни мотиви по какви причини се налага
наказание в такъв вид, като административният орган само е написал "за
злоупотреба със служебно положение". Подробна обосновка в тази насока
липсва и в протокола от извършената проверка по случая. Не се съдържат
конкретни доводи и относно тежестта на приетото нарушение, формата на вината и
цялостното поведение на военнослужещия. Вида на наложеното наказание също
подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го
обосновават, съдът не може да извърши такава, а и следва да се посочи че това
препятства правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си срещу
акта, още повече че в случая е тежко дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 3 от
ЗОВСРБ.
В този смисъл е и трайната практика на Върховният административен съд, която
настоящият съдебен състав възприема изцяло.
Доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
за установяване на дисциплинарното нарушение, предмет на оспорената заповед е
на дисциплинарнонаказващия орган и същата му е указана от съда с разпореждане,
с което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Отделно
от това по искане на ответника в настоящото производство, съдът допусна до
разпит поисканите от същия свидетели, от които в следващо съдебно заседание той
сам се отказа. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че дисциплинарнонаказващият
орган не успя да докаже наличието на сочените в оспорваната заповед основания
за издаването й, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съответствие с нормата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания акт, направените от жалбоподателя разноски по делото следва
да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. Жалбоподателят
претендира присъждане на направените от него разноски по делото, възлизащи на
610 лева, от които 600 лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 09.02.2022г. (л. 8) и 10.00 лева за
заплатена държавна такса.
Водим от изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Заповед №ПД-765/07.02.2022г., издадена от директора на
Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив, с която на основание чл.148 от
Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, чл.242, т.9, във вр. с чл.244, т.3 от
ЗОВСРБ, на А.О.Ч. е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.
ОСЪЖДА Регионална служба „Военна полиция“ – Пловдив да заплати на А.О.Ч.,
ЕГН ********** *** сумата в размер на 610 (шестотин и десет) лева, представляваща
направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 251, изр. 2 от
ЗОВСРБ.
СЪДИЯ: