Р Е Ш Е Н И Е
260170/3.6.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети
състав
На седемнадесети май две хиляди
двадесет и първа година,
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Кр.Кръстев
Секретар: Ф. А.,
Като разгледа докладваното от
районния съдия
АНД № 186 по описа за 2021
г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-0869-004345/12.01.2021год. на Началник сектор
ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 вр. чл. 179
ал.1 т.5 от ЗДвП на А.И.Н. ЕГН ********** ***, e
наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателя
в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй като издадената
НП е неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателя се
явява, като поддържа депозираната жалба.
За
въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител,
който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата
е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 22.12.2020 г., в 11.00часа в гр. Шумен на ул. „Цар Асен“, жалбоподателя Н. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 4692 АН, в посока от паркинга /изхода/ на бензиностанция „Шел“ - център към бул. „Симеон Велики“. Включвайки се в движението надясно , жалбоподателя не пропуска движещия се направо лек автомобил „Ауди“ с рег. № Н 01 97 ВТ управлявано от И.А.И. и го блъска странично. С тези си действия жалбоподателя става причина за възникване на ПТП с материални щети. Двамата участници в произшествието остават на място, за да изчакат служители на КАТ гр. Шумен, тъй като не постигат съгласие помежду си за уреждане на отношенията си. На място пристигат полицейските служители Н.А.Н. и Й.Н.Й.. Двамата разговарят с жалбоподателя и пострадалия, оглеждат автомобилите, които не са променили местоположението си, заснемат ги с таблета си и след като изясняват какво точно се случило, на жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA бланкетен № 361603 от 22.12.2021г., като актосъставителя сметнал, че е нарушен чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта без възражение. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Въз основа на така съставения акт и
материалите по делото е издадено Наказателно постановление №
20-0869-004345/12.01.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен,
упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.И.Н.
ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Н.А.Н. и Й.Н.Й..
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н. и Й.Й., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото от тяхна страна правилно е изяснена и установена фактическата обстановка за случилото се. Показанията на двамата свидетели са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
По делото като веществени
доказателства са приложени
и фотоснимки на двата автомобила,
отразяващи, че по тях действително има нарушения в цялостта им
изразяваща се в охлузвания и надрасквания, които спомагат за
цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по
надлежния процесуален ред. Последните не са
изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства
по смисъла на чл.
125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените
фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102
от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.
109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи
от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д.
№ 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя действително
е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи
се по безспорен начин, че той е извършил визираното в наказателното
постановление нарушение, тъй като същият е управлявал собствения си лек
автомобил и при опита си да се включи в движението не пропуснал движещия се
направо автомобил и с това е причинил ПТП, а и извършването на самото
произшествие не се оспорва от страна на жалбоподателя. Съдът не споделя
защитната версия на жалбоподателя, че другия участник в движението е
предизвикал ПТП. Ударът е страничен от дясната страна на пострадалия автомобил,
като протриването се е получило от бронята на автомобила на жалбоподателя. В
пледоарията си пред съда жалбоподателя отрича да е предизвикал произшествието,
но същевременно заявява, че е провел разговор с другия участник в
произшествието като го е запитал “кажи ми какво искаш“, а той каза „…200 лева“.
Тези негови думи са косвено признание, че е причинител на произшествието.
Съгласно
наказателната разпоредба на чл. 179 ал.2 от ЗДвП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал.1 причини ПТП се наказва с „глоба“ от 200 лв. Това
наказание е в константен размер и не подлежи на някаква корекция. Административно
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено,
както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил
съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по
пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е
взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са
били установени по безспорен начин.
Съдът
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата
отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган
е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и
е определил размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно
изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0869-004345/12.01.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен,
упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на
основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.И.Н.
ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Районен съдия: