Решение по дело №186/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260170
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Красимир Маринов Кръстев
Дело: 20213630200186
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                    260170/3.6.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Кр.Кръстев

 

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 186 по описа за 2021 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0869-004345/12.01.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.И.Н. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание  “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

Жалбоподателя в жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, тъй като издадената НП е неоснователно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателя се явява, като поддържа депозираната жалба.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е  неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 22.12.2020 г., в 11.00часа в гр. Шумен на ул. „Цар Асен“, жалбоподателя Н. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № Н 4692 АН, в посока от паркинга /изхода/ на бензиностанция „Шел“ - център към бул. „Симеон Велики“. Включвайки се в движението надясно , жалбоподателя не пропуска движещия се направо лек автомобил „Ауди“ с рег. № Н 01 97 ВТ управлявано от И.А.И. и го блъска странично. С тези си действия жалбоподателя става причина за възникване на ПТП с материални щети. Двамата участници в произшествието остават на място, за да изчакат служители на КАТ гр. Шумен, тъй като не постигат съгласие помежду си за уреждане на отношенията си. На място пристигат полицейските служители Н.А.Н. и Й.Н.Й.. Двамата разговарят с жалбоподателя и пострадалия, оглеждат автомобилите, които не са променили местоположението си, заснемат ги с таблета си и след като изясняват какво точно се случило, на жалбоподателя бил съставен АУАН сер. GA бланкетен № 361603 от 22.12.2021г., като актосъставителя сметнал, че е нарушен чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателя подписал акта без възражение. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно постановление № 20-0869-004345/12.01.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.И.Н. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание  “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – Н.А.Н. и Й.Н.Й..

При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н. и Й.Й., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото от тяхна страна правилно е изяснена и установена фактическата обстановка за случилото се. Показанията на двамата свидетели са източник на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

По делото като веществени доказателства са приложени и фотоснимки на двата автомобила, отразяващи, че по тях действително има нарушения в цялостта им изразяваща се в охлузвания и надрасквания, които спомагат за цялостното и пълно изясняване на разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателя действително е извършил визираното в акта нарушение по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че той е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същият е управлявал собствения си лек автомобил и при опита си да се включи в движението не пропуснал движещия се направо автомобил и с това е причинил ПТП, а и извършването на самото произшествие не се оспорва от страна на жалбоподателя. Съдът не споделя защитната версия на жалбоподателя, че другия участник в движението е предизвикал ПТП. Ударът е страничен от дясната страна на пострадалия автомобил, като протриването се е получило от бронята на автомобила на жалбоподателя. В пледоарията си пред съда жалбоподателя отрича да е предизвикал произшествието, но същевременно заявява, че е провел разговор с другия участник в произшествието като го е запитал “кажи ми какво искаш“, а той каза „…200 лева“. Тези негови думи са косвено признание, че е причинител на произшествието.

Съгласно наказателната разпоредба на чл. 179 ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция  или нарушение по ал.1 причини ПТП се наказва с „глоба“ от 200 лв. Това наказание е в константен размер и не подлежи на някаква корекция. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин.

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност и е определил размера на наказанието в минимално предвидения размер съобразно изискванията на Закона за движение по пътищата, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г.

            С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0869-004345/12.01.2021год. на Началник сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 179 ал.2 вр. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП на А.И.Н. ЕГН ********** ***, e наложено административно наказание  “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: